Ninja Editor

Ninja Editor

Ще откриете вълшебни произведения на приложното изкуство и вкусни изкушения!

Над 60 изложители ще ви заредят с положително настроение - ново бижу, красив аксесоар, книга, артистична чанта, дреха или пък нещо свежо и пролетно, с което да украсите дома за предстоящите Великденски празници. А вкусовете са изкусителни - белгийски гофрети, шоколад, домашен хляб или сладкиш, киш, или сирене с трюфели, халуми, патешки пастет или вино, сладко или мед.
Събитието ще има и благотворителен щанд за малката Алекс. Нейната история можете да прочетете тук. Семейството й събира средства за сложна и  скъпа операция, която струва 250 000 долара. Детето има дарителска сметка, DMS номер, има благотворителни базари във Фейсбук, както и редица инициативи за набирането на средствата.
Една от тези инициативи е дарителска кутия поставена на Пролетен базар за изкуство и кулинария.

Базарът ще се проведе на 25 и 26 март, в Парк Хотел Москва, зала "Европа". Входът е свободен.
Информация за участниците можете да намерите тук.

Доц. Д-р Петър Руев, д.м. е специалист по УНГ болести и онкология. Началник на УНГ отделение към МБАЛ „Св. Иван Рилски”, Стара Загора; консултант по УНГ болести на МБАЛ „Свети Лазар”, Казанлък и МБАЛ „Д-р Иван Селимински”, Сливен. Член е на Съюза на учените в България, на Дружествата по оториноларингология в България, и Германия, членува в Балканско дружество по оториноларингология, Българското ринологично сдружение и БЛС.

 

17407653 1291935234223088 529817425 o

Кои са най-разпространените алергени през пролетта?

Урбанизацията на обществото е най-важният фактор, който предизвиква алергии. Особено в големия град, тъй като върху вредните газове, които се отделят от превозните средства и другите замърсители, полепват частици, които ги превръщат в много силни алергени.

Какво трябва да е поведението на родителя при първите симптоми? Кога може да се твърди, че става дума за алергична реакция?

Ако една банална хрема не премине за седмица, трябва да посетите специалист по УНГ болести. В случай, че лекарят констатира усложнение на хремата се преминава към лечение на бактериалния ринит. Но ако въпреки назначената терапия продължава да има прояви на хрема, тогава вече се мисли за вероятна алергична реакция. Само при хрема или ринит, придружен със синузит, не може да се поставя диагноза „алергия“. Понякога дори и да става дума за алергична реакция, тя може да бъде усложнена с вторична бактериална инфекция.

Към какъв специалист да се обърнем?

За съжаление, в България тестуването и цялата диагностика на алергичните заболявания  са оставени само в ръцете на алерголозите, а те са много малко на брой. В същото време честотата на тези заболявания през последните години сериозно нарасна. В Западна Европа например повечето лекари по УНГ болести могат да извършват тестуване, да диагностицират всички алергични заболявания, свързани с оториноларингологията. При нас НЗОК е определила, че това може да се извършва единствено от алерголози, което според мен е в ущърб на пациентите, тъй като те трябва да отидат специално на алерголог, а лекар УНГ не може да изпише лекарства, които се реимбурсират ( изплащат напълно или частично) от касата. Някои пациенти вземат лекарства години наред, но не могат да бъдат диспансеризирани от  УНГ-специалиста, който ги наблюдава и лекува, и съответно не могат да ползват реимбурсирани от Касата медикаменти. Може би е време този въпрос да се постави.

Коя е най-ефективната терапия?

Най-доброто е да се проведе терапевтична хипосенсибилизация (алергенна имунотерапия). По този начин се намалява реактивността на организма към алергените и така се предпазва от развитие на реакция към нови алергени. Така моноалергията няма да прерасне в полиалергия или към алергия спрямо неспецифични алергени. Ако това не е възможно, ако има фактори, които пречат да се провежда имунотерапия, тогава се проследява и се лекува симптоматично.

Целогодишна ли е терапията?

Ако се налага е целогодишнa. Зависи от много фактори. Алергичният ринит не е животозастрашаващо състояние, то просто влошава качеството на живот. Хората, които са алергични, живеят с това заболяване, знаят че в началото на месец май например ще има една седмица, в която състоянието им ще се влоши. След това симптомите ще отшумят. Но има състояния като бронхиалната астма, които изискват постоянно лечение. Статистиката сочи, че 20% от пациентите с алергичен ринит развиват в последствие бронхиална астма, ако не се лекуват навреме. Въпреки, че дори лечението не е гаранция, че ще се предпазим на 100 % от усложнения.

Кои са най-щадящите препарати за лечение на алергията?

Много пациенти смятат, че локалните кортикостероиди са нещо лошо, но е доказано, че приложението им е напълно безвредно, включително и за децата, и могат да се прилагат продължително време.

Възможно ли е пълно излекуване?

Ако човек е алергичен към даден алерген и го изолираме от него, няма да има здравословен проблем. Но в съвременното общество това трудно може да стане. В този смисъл, по принцип, лечението на алергичните състояния в пълния смисъл на думата е невъзможно. Това е от чисто теоретична гледна точка, но в практиката от алергия до алергия има много голям диапазон. Реакцията на организма към дадения алерген е строго индивидуална.

Как се профилактират алергиите?

Обществото е това, което трябва да направи нещо, особено в големите градове. Иначе е добре да се проветрява рано сутрин, когато няма много алергени, но и това не е напълно сигурен метод. Добре е да се прави често основно почистване на жилището, да се отстранят нещата, които събират домашен прах и т.н.

Къде бъркат родителите?

Не търсят навреме лекарска помощ – неглижират симптомите, а това води до усложняване на състоянието. Другата крайност също не е здравословна – да се търси алерголог при всяка хрема.

Текст: Янка Петкова

По-малко от три седмици преди началото на супер битките, менторите избират последните таланти, с които да сформират своите отбори. Поли, Камелия, Графа и Иван Лечев стават все по-взискателни към участниците и рядко са единодушни в оценките си. Треньорите имат по няколко свободни места в отборите си и се борят да ги запълнят с най-изявените музикални таланти в кастингите на тъмно.

На 25-и март Рут Колева ще влезе в ролята на специален пратеник на шоуто, за да зарадва една от най-верните си почитателки с покана за участие в кастингите. В събота зрителите ще видят още историята на един разкаял се баща, който се опитва да върне доверието на дъщеря си с музикално послание. Първи за този сезон женски дует ще разчувства Поли и тя ще покани Графа на танц по време на изпълнението им. Преди да излезе на сцената, ученичка от музикалното училище в Плевен, ще направи импровизация със своя брат, като съчетават народна музика с бийтбокс.

 

Grafa Poli tanc

 

 Две талантливи момичета, започнали музикалния си път във вокална формация „Бон Бон“ ще излязат на сцената на шоуто, но дали Поли Генова ще разпознае гласовете на бившите възпитанички на групата си? Международната квота ще бъде запълнена от две момичета от смесени бракове, които в момента живеят и учат в Англия, но са се върнали у нас специално за участието си в шоуто. Студентка от музикалната академия, която е позната на треньорите и с гласовите си данни конкурира световната звезда Адел, ще се бори да влезе в отбора на любимия си ментор.

Един от най-тежките и разпространени проблеми при младите момичета днес  – анорексията, отново ще бъде тема в представянето на екстравагантна участничка, която дълго време се бори с коварното психическо заболяване. Вече в ремисия, тя ще разкаже за тежката борба за оцеляване, която минава през любовта й към музиката и желанието й да помогне поне на един човек да се усмихне. 

Тийнейджър с опит от участия в музикални риалити формати ще предизвика Графа да обещае, че ще си направи татуировка – затворническа котва, ако не успее да го спечели в отбора си. Дали след неговото изпълнение Графа ще получи първата рисунка на тялото си и кой от менторите ще се наеме да изпълни обещанието му, ще стане ясно в събота, 25 март, в 20.00 часа.

Възможно ли е жени от различен „калибър“ да бъдат приятелки?
Две момичета от Австралия имат отговор на този въпрос: „Могат, без никакъв проблем!“


Кейт Уесли и Джорджия Гибс са връстници. И двете работят в модния бизнес, модели са. Не е необходимо да уточняваме коя какви дрехи рекламира. Обичат да прекарват времето си заедно. Имат много общи интереси, дори си приличат. Разликата е само една – Джорджия носи дрехи с размер 38, а Кейт – 50.

 

 kak6 

Когато Джорджия публикувала тези снимки в своя Инстаграм, не подозирала, че скоро ще станат хит, и въобще не предполагала, защо ще се случи. Докато един от потребителите не задал въпрос: „След като сте обработили снимката си с фотошоп, защо не сте направили същото и за приятелката си?“ 

Имало и още по-безумни въпроси: „Защо сте направили приятелката си дебела, а себе си слаба?“


kak3

 

 „Фактът, че две жени изведнъж стават популярни, само заради разликата в килограмите си ме шокира.“ – признава Джорджия. Двете с Кейт решили, че могат да използват този случай, за да помогнат на други жени да се почувстват по-добре. Така стартирали в Инстаграм проекта си Any Body, където публикуват свои снимки заедно.


kak4

 

„Идеята ни е, че всяко тяло, независимо от размера и формите си е прекрасно. Престанете да сравнявате себе си с другите. Не коментирайте телата на другите. Ние не сме „момичето с извивките“ и „момичето с манекенска фигура“. Ние сме просто две момичета. Правилен размер не съществува. Всички хора са уникални.

Янка Петкова

Източник: mirror

На 1 април в учебния център на Телерик Академия ще се проведат първите в България технологични награди за деца от 6 до 18 години, част от глобалната мрежа CoderDojo. Освен награждаване на учениците от региона, които се обучават в работилниците по програмиране на CoderDojo, събитието Coolest Projects Sofia ще включва практически занимания и уроци, отворени за всички деца с интерес към дигиталните технологии. Coolest Projects Sofia се организира от Телерик Академия, CoderDojo България и Дигиталната национална коалиция (ДНК), с подкрепата на Майкрософт България.

Технологично състезание

В рамките на събитието ученици от България, Румъния и Турция ще демонстрират свои проекти, разработени в работилниците по програмиране на CoderDojo. Най-добре представилите се състезатели ще бъдат наградени по време на тържествена церемония с участието на посланика на Ирландия в България - Н. Пр. Майкъл Форбс. Победителите ще получат покана и финансиране да участват в международния финал на състезанието Coolest Projects на 17 юни в Дъблин, Ирландия.

Практически работилници

Coolest Projects Sofia е отворено и за всички ученици, които проявяват интерес към технологиите. По време на еднодневното събитие, децата ще се запознаят с интересни софтуерни проекти, разработени от техни връстници. Заедно с това участниците ще имат възможност да се включат в практически занимания и интерактивни уроци, които развиват логическото мислене, креативността и въображението. Входът е свободен, като е необходима предварителна регистрация.

Coolest Projects Sofia цели да осигури среда, която да вдъхнови следващото поколение иноватори, създатели и предприемачи, предоставяйки възможност на повече деца на възраст 6-18 г. да се докоснат до дигиталните технологии.
Това е поредният съвместен проект на Телерик Академия и CoderDojo България, Майкрософт България и ДНК с фокус върху най-младите. 

Илиян е завършил Стопанска Академия в Свищов, със специалност „Финанси“, профил: „Банково дело“. Работи като главен експерт по корпоративно развитие към Българска Фондова Борса – София АД. Баща на 6-годишната Божидара и 5-годишния Николай. Казват, че хубавата храна създава приятелства, надяваме се да е така, защото ни срещна с много интересен мъж, който наскоро сбъдна още една своя мечта – книгата „Сезонна кухня“, издадена от СофтПрес. Оказа се, че и разказите му са вкусни, колкото рецептите в нея.  MG 8022


Обожавам да чета – това е едно от нещата, които ми доставят най-голямо удоволствие и удовлетворение. Трудно намирам време за четене, но правя всичко възможно, за да открадна по някоя и друга минута оттук-оттам – чета в метрото, крачейки по тротоара към офиса, докато обядвам,  вечер, след като успея да приключа всички останали задачи, полагайки неистови усилия да остана буден за поне още една страница, рано сутрин, след като не съм успял да се откъсна от мисълта за някоя особено интересна книга.  Обичам филмите и телевизионните сериали, но за последните вече съвсем нямам време. Допреди години бях известен като ходеща енциклопедия за телевизионни сериали и често колеги и приятели ме молеха за препоръки, съобразно техните специфични предпочитания, но сега все повече изоставам, а и някак все по-малко стават оригиналните идеи, които да ме впечатлят. За пълнометражни филми вече съвсем нямам време, ходя на кино веднъж месечно – и то ако имам късмет. Обичам музиката, свирил съм на барабани, а като чуя тъпан нещо вътре в мен трепва събуждайки мили спомени за турнетата с фолклорните трупи, в които съм играл повече от десетилетие.

Къде е пресечната точка на финансите и кулинарията?

Пресечната точка… е в толерантността към риска. Това, разбира се, е моята трактовка на нещата, дотолкова, доколкото мотото ми е, че животът става интересен щом напуснеш зоната си на комфорт. Избирайки риска, в условията на добра информираност и увереност в собствените знания и умения, и във финансите и в кулинарията могат да се постигнат „печеливши“ резултати. И във финансите и в кулинарията човек трябва да е дисциплиниран, да владее наличния си инструментариум, да знае кога и с какво да рискува в търсенето на нови усещания и възможности, да не се задоволява с познатото и стандартното, да е иновативен и добре информиран. И най-вече да изпипва детайлите, защото в тях всъщност е разковничето.

Преди или след появата на децата се зароди интереса към готвенето?

Интересът към готвенето се появи преди децата. Не мога да си представя как някой може да развие силно, страстно и времеемко хоби, след като му се родят деца… Децата са прекрасно нещо, но моят опит с тях показва, че те са един 24-часов ангажимент, който те поглъща изцяло и без остатък. Не знам как е в другите семейства, но моите деца, докато са будни, са върху мен…. и то буквално. Няма минута, в която да не изискват внимание и взаимодействие – или ще си играем, или ще се борим, или ще се опитваме да четем, или просто ще се гушкаме, но трябва да сме заедно. Дори след като заспят общуването с тях не спира. Поне 3-4 пъти на нощ някой от двамата има нужда от нас – дали ще сънува лош сън, ще пишка или ще иска вода или просто прегръдка  - ние сме с тях. Дори само, за да ги загънем по няколко пъти на нощ, защото спят, както обичам да казвам – „на хеликоптер“.

Но за готвенето – готвя от ученическите години. Животът ме е срещал с много и интересни личности, всеки от които са оставяли в мен нещо, често свързано с храната. Аз съм от хората, които наблюдават живота, впечатляват се и разсъждават над неща, които често се пропускат, отчетени като житейски фон от другите. Натрупванията в мен в някакъв момент избиха в посока готвене. Признавам – беше неочаквано, но пък толкова удовлетворяващо. Готвенето е едно от сравнително лесните неща, които могат да „причинят“ голямо удовлетворение. Освен това, то ми дава възможност да съчетая няколко от любимите си неща едновременно – необходимостта да творя, възможността да комуникирам с вдъхновени хора, шанса да споделям впечатленията си в писмен вид (чрез кулинарното блогърстване в началото, а после и чрез писането на кулинарни книги) и не на последно място, вкуса към живота в най-сладките му (и солени) измерения…

Какво един мъж може да сготви по-добре от която и да било жена?

Като цяло мъжете сме доста по-грандомански настроени от жените, които са далеч по-прагматични. В тази връзка, някой мъж може би бил по-склонен към някакви граничещи с невъзможното кулинарни предизвикателства, докато жените като цяло биха предпочели да приложат по-изпитани прийоми в търсенето на по-сигурни резултати. Но хора има всякакви – всичко е въпрос на мотивация, дори не на възможности.

 17454893 1292106654205946 775260306 o

 

Как готвенето може да стане семейно забавление? Споделете опита, който имате с Вашите деца!

Има един единствен начин готвенето да стане семейно забавление и той изисква едновременното наличие на няколко ключови фактора: желание, търпение и пространство. Няма как готвенето да е забава, ако всички не искат да се включат в него. При децата обикновено веднага стартира състезателното начало и тук идва ролята на родителя да овладее положението и чрез търпение и воля да наложи правила, които да са приемливи за всички. Задължително е хаосът и мръсотията да се игнорират изцяло. Готвенето с деца няма как да не е съпроводено с бъркотия, пръски от крем или цвекло по тавана, изцапани до безобразие дрехи и брашно в косите, ушите, под масата и във вазата. Ако тези неща липсват – това не е забавление. Или поне у нас е така. Докато месим питки Николай заравя поне пет колички в тестото, а Божидара скулптурира половин стопански двор и четвърт морска еко-система. Правенето на кюфтета винаги граничи с бой със „снежни“ топки, а разбиването на крем, странно защо винаги навява асоциации с „Баща ми бояджията“. И всичко това често се случва едновременно из целия апартамент. Забавно е. Понякога дори е вкусно. Но е безценно, ако има някой предвидлив човек да снима с камера. Един от любимите ми кадри е как Божидара – на година и половина, се надига на пръсти на стола, памперсът и стърчи от разкопчаното боди, а тя изплезила езиче от усилие бърка сместа за палачинки, търсейки погледа ми за одобрение. Кадърът спира преди сместа за палачинки да се ливне по плота, пода, килима и дистанционното, но това го прави дори още по-стойностен.

Блоговодител е почти с ранг на институция сред кулинарните блогъри. Как ги спечелихте за този пътеводител? Това са хора на кулинарното изкуство и са ревниви към произведенията си?

Блоговодител е … любовна история достойна за класически роман. Идеята за него се появи внезапна, неочаквана и неканена, настани се безпардонно и отказа да напусне. С този сайт съм имал повече драми, отколкото семейни скандали. Опитвал съм се да се откъсна от него с отчаяните усилия на удавник, жадуващ глътка въздух и каторжник, лазещ в канавка към свободата си, но той все още не е готов да ме освободи от себе си. Истината е, че създадохме Блоговодител с огромно желание и ограничени възможности и въпреки че всички шансове бяха против съществуването му и като концепция, и като изпълнение, той бе разпознат от хората и блогърите, като нещо тяхно, лично и близко. Често казвам, че Блоговодител е правен от блогър за блогъри и може би именно това успя да го наложи. Макар да не му личи на пръв поглед – Блоговодител е плод на страшно много ежедневни усилия и са малко хората, които биха платили цената за съществуването му.  Може би ангажиментът от наша страна, стриктността ни и желанието ни да направим нещо стойностно, независимо от необходимите усилия и време, е нещото, което печели блогърите на наша страна. За съжаление, едва отскоро воденето на кулинарни блогове започна да генерира на малка част от авторите някакви доходи. С други думи, всички, които поддържат ревностно с години своите кулинарни кътчета, го правят по същите причини, поради които ние поддържаме Блоговодител – от неутолимата страст към стойностните неща и желанието да променим, пък макар и с малко, живота на хората към по-добро.

17430665 1292109240872354 955768696 o

 Споделяте, че мечтаете да напълните рафт от библиотеката си със свои книги. Как започна „флиртът“ с книгите с рецепти и какво ще е продължението?

„Флиртът“ с книгите с рецепти започна с една игра, която организирахме съвместно с издателство СофтПрес на тема традиционни български рецепти. Победителите от играта видяха своите рецепти и снимки събрани в малка тематична книжка, която издателството бе така любезно да издаде. Ако цял живот мечтата ти е била да пишеш книги, а аз смятам, че 99% от кулинарните блогъри мечтаят за собствена книга с рецепти, да почувстваш в ръцете си своя книга, е неописуемо изживяване. От онези изживявания, които те променят завинаги, „открадват“ нещо от теб и не ти остава нищо друго, освен да продължиш да се опитваш да си причиниш същото усещане пак и пак, в опит да се почувстваш отново цял.

Тази игра сложи началото на бъдещото ми сътрудничество със СофтПрес, които разпознаха в мен човек, на когото могат да имат доверие. Следващият ми проект с тях беше луксозното издание на „Кулинарна библия“, на която бях преводач и работата по която ми достави огромно удоволствие. Със следващата книга светът се промени напълно. Срещнахме се с колегите от СофтПрес, които споделиха, че имат идея за книга с традиционни български рецепти и искаха аз да я напиша. Тук авторът щях да бъда аз.

17455020 1292109110872367 287681760 o

Трудно ми е да опиша какво усилие коства писането на такава книга, особено ако имаш две малки деца, на които дните започват и свършват с теб. Чисто физическото усилие е на ръба на поносимото, а психическото предизвикателство изисква да преоткриеш себе си неколкократно по време на процеса. Предполагам, че има хора, които биха успели да напишат такава книга без да се трогнат особено, но аз не съм от тях. Първата книга ме изпи до дъно, така и не успях да и се зарадвам истински. Хората ми казваха, че я харесват и им е полезна и рецептите се получават, но тя почти ме опустоши и в нея не влязоха толкова много неща, които исках да напиша, че сега ако я пренапиша, сигурно ще е много по-различна и със сигурност значително по-голяма. Стресът ми дойде в толкова много, че се бях зарекъл пред себе си, че няма да си причиня това отново за нищо на света.
17392835 1292109467538998 190644751 n

Но ето, че си го причиних. Обаче с много по-осмислен и овладян подход със следващата книга – Сезонна кухня. Концепцията за сезонността на готвенето е много пряко свързана с традиционната българска кухня и още при писането на първата книга се родиха някои идеи в тази насока. В Сезонна кухня липсват ограниченията, които имах с традиционните български рецепти – в нея съм черпил вдъхновение от целия свят. Това, което е типично за готвенето и храната е, че колкото по-надълбоко се гмурваш в нея, толкова по-необятни стават хоризонтите от вкусове и идеи, които откриваш. Сезонна кухня също трябваше да събере в себе си 1500 рецепти, но 1500 рецепти се оказаха твърде малко за измеренията на кулинарните сезони, щом започнах да ги разлиствам и осмислям. За мен е мистерия как успях да се огранича до 1800. Както вече казах – аз съм впечатлителен човек и успях да събера в тази книга 1800 рецепти, които ме впечатлиха по един или друг начин. За човек като мен разходката по страниците й е като пътешествие сред аромати, цветове, вкусове и географски ширини – истинско кулинарно приключение. Къде ще ме отведе следващото кулинарно приключение? Рано е да се каже – нека първо се насладим на вкусните кулинарни сезони.

Коя е любимата Ви храна и кой е специалитетът Ви?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос – имаше време, когато можеше да посоча десетина любими храни, сега са твърде много. Специалитет по-скоро нямам. За да има човек специалитет, той трябва да го готви често, а аз предпочитам всеки път да опитвам нещо ново. Но по всеобщо мнение хлябовете и питките ми са много вкусни.



Като експерт по храната дайте ни няколко полезни съвета – как да си създадем добра „връзка“ с нея?

Лично аз не се приемам за експерт по храната. И реално, ако имам някаква експертиза, тя е по-скоро в домашното готвене, а не в заведенията и местата, където някой друг да готви вместо вас. Съветът, който мога да дам, е – не се плашете от предизвикателства, напротив, търсете ги, само чрез предизвикателствата, пък били те и кулинарни, ще откриете нови неща за себе си и околните. Животът без предизвикателства уморява. Животът с предизвикателства – също, но приятно. Гответе. По-често и за повече хора. Гответе с някого или цяла компания – предизвиквайте се един друг и споделяйте приготвеното с чаша в ръка и много добро настроение. Не мислете за мръсните чинии, а за споделените мигове и доброто настроение. Животът има смисъл само ако е вкусен, пълен с настроение и живян на ръба на възможностите.  

 

Интервюто взе Янка Петкова

Новаторска техника при оперативното родоразрешение представя днес, в болница „Шейново“, д-р Румен Велев. Методът е известен като „Естествено цезарово сечение“.

При него максимално се пресъздава процесът на естественото раждане, в който майката и бебето участват активно.
Този метод, макар и нов, с бързи темпове става все по-популярен в клиники в Обединеното кралство и САЩ.

По време на естественото секцио бебето се ражда по-бавно (около 4 минути), като този процес при желание може да бъде наблюдаван от майката. Характерно е и отложеното клампиране (прерязване на пъпната връв), за да може бебето да получи ценни стволови клетки.

Оставянето на бебето „да излезе само” не само имитира натиска при вагинално раждане, като така удължава периода на адаптация, но и помага белият му дроб да се освободи от амниотичната течност по естествен път.

Веднага след като се роди, бебето се дава на майката и по този начин се стимулира контакта “кожа в кожа”, който доказано има отношение към последващата връзка между тях.

Иновативен е и подходът по отношение на разреза – неговия размер се изчислява според теглото на бебето. Целта е белегът след това да бъде минимален.

Важно е да се знае, че техниката се прилага само при планови цезарови сечения, при жени раждащи за първи път.

Макар, че естественото раждане е най-добрият начин на родоразрешаване и за майката и за детето, съществуват редица усложнения, заради които се налага раждане с операция.

Естественото цезарово сечение е метод, който минимализира всички негативни последствия на секциото и предоставя най-близко до нормалното раждане изживяване за жената.

Това очакваме да ни разясни Цвете Даскалова. Цвете е човекът за връзка, когато стане дума за популяризиране на "София играе", а Деница Господинова - идеологът "зад кадър", който е в центъра на този симпатичен и полезен проект. Двете дами са се посветила на идеята да направят столицата привлекателно място за игри. Срещнахме се на форум за родители, около едни интересни пана, които бяха налазени от мъници. Покрай това запознанство, възникна идеята да се опознаем взаимно и така установихме, че си имаме работа с две много интересни майки.

Кои сте вие и на какво обичате да играете?

Ние сме две майки на четири деца (но имаме различен брой деца). Живеем в София от 150 години (прабабите ни са бягали от съскащи гъски из калните вади на улица „Раковски“). Архитекти сме. Стотици от вас живеят в сгради, които ние сме проектирали, влизат в магазини, които сме правили, играят в паркове, които сме измислили. И въпреки, че не сме журналисти или програмисти, десетки хиляди от вас влизат всяка седмица в нашия сайт – София играе, който сме направили, за да информираме родителите за предложенията за деца в града.


Как ви хрумна идеята за този сайт?

Нуждата учи (или май в приказката се казваше неволята). След като прекарвахме по половин ден да търсим къде да заведем децата си, след като отивахме в  Борисовата градина, а после се оказваше, че точно по това време е имало нещо интересно в Южния парк, след като минавахме по всички сайтове на театрите, за да разберем какво къде се играе, се наложи да направим първо фейсбук група „Сега къде ще ходим, мамо?“, после нещата прераснаха в сайт, а постепенно и в бизнес.

Какви са игрите на децата ви и какви бихте искали да бъдат?

Игрите на децата показват това, което ги вълнува в момента и са чудесен начин да разберем какво става с тях. Например като попитам дъщеря ми -„Какво правихте днес в училище?“, тя обикновено не казва много, но ако наредим всички кукли и играем на училище, научавам точно как се държи учителката, как им говори, как се намесва в спорове, как решават споровете помежду си и така нататък. Играта е много силен способ за комуникация, за обучение, за набиране на опит. Всъщност, от играта се учим на истинския живот, който пък в крайна сметка се опитваме да възприемаме като игра. (Много философско ли стана тука, да не ви изгубих някъде по пътя?)


Какво им липсва на софийските деца?

Липсват им кални буренясали дворове, с полуразрушени огради, които да могат да се прескачат и където да пада топката в забранената зона на съседската зла бабичка; дворове с черници, които да им омажат всички дрехи; дворове с котки и кучета, на които да дават намазаните си филии. Непрекъснато ги обвиняваме, че стоят пред екраните, но каква алтернатива им предлагаме – „Поиграй си с Лего-то, ако ти е скучно!“. Скоро говорих с една майка, която ми каза: „Купихме на сина ми на 5 години таблет, той го погледна за 10 минути, после го захвърли и излезе да играе.“ . Оказа се, че живеят в Тетевен. В малките градчета децата все още играят на тумби, учат се един от друг и по цял ден измислят неща – софийските деца строят дворове на Майнкрафт. Не знам дали на децата им липсват дворовете, но на софийските родители им липсват.


Какво научихте за желанията на децата и родителите, за времето, в което се занимавате със „София играе“?

Родителите имат безкрайно много желания и са много изобретателни в желанията си. Непрекъснато получаваме писма и коментари от това каква е цената на безплатното представление до защо сме им предложили разходка в планината без катерушки. Но има и много родители, които ни изпращат информация, снимки, пишат ни за неща, които са им харесали в София, идеи, които имат, препоръки. Изобщо родителите са готини хора. Всъщност за бащите не знам много, 90% от читателите ни са жени.


Можете ли да дадете идея за съвместни занимания на родители и деца?

Децата търсят непрекъснато вниманието на родителите си. Децата обожават да играят с родителите си. Друг е въпросът доколко родителите имат търпението да играят с тях.

В нашата квартална градинка често правим съвместни игри – на народна топка, скачане на въже, на ластик. Ние показваме на децата нашите игри и се събират доста желаещи сред тях и родителите и става много по-забавно да играем заедно, отколкото те да обикалят с колелета, а ние да пием бира, да люпим семки и да се оплакваме от тях и от себе си. Включете се в едно скачане на въже и фитнесът ви за деня е уреден.

Едно съвместно занимание, което замисляме сега е пътуване с влак до Перник и посещение на Музея на миньорите, който всъщност се намира в мина под земята. От тия съвременни коли децата не са пътували с влак – струва ми се интересно изживяване за някой слънчев неделен ден.

Как изглежда в мечтите ви София, която играе? Върху какво работите?

Непрекъснато работим върху това сайтът да става все по-добър, да представя все повече и по-интересна информация. В момента имаме два големи раздела календар на събитията – КОГА, и предложения от града – КАКВО, предстои ни да направим карта на местата и събитията – КЪДЕ. За есента сме предвидили още интересни неща, така че, четете ни! София играе :) – Ще играем ли?

 rek2

Текст: Янка Петкова
Снимки: личен архив

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам