Ninja Editor

Ninja Editor

Хайде да поговорим за особеностите във възпитанието на малките мъже и жени. Хората са различни от първия миг на съществуването си и това трябва да бъде взето предвид от родителите им, твърди психологът Олга Валяева. Предлагаме ви откъс от книгата й „Призванието да бъдеш майка“ – една сурова, на моменти крайна, но безспорно интересна гледна точка. Не очакваме от вас да се съгласите с нея, защото и на нас ни е чужда, но може би ще намерите нещо полезно или най-малкото тема за размисъл.
 
„Момичето гледа в сърцето на таткото, а момчето - на майката.“

Лесно можем да потвърдим истинността на тази пословица в реалния живот. Майките са по-привързани към синовете, а бащите към дъщерите. Вярно е и, че момчетата свързват чувствата си с майката, а момичетата с бащата.

Как общуваме един с друг?

Синовете много тънко долавят това, което се случва в сърцето на майката. От това, което „чуват“, зависи какви мъже ще пораснат. Ако майката обича бащата искрено, уважава го, и синовете ще поискат да станат такива мъже. Мъже, които ще бъдат обичани, както е обичан баща им. Но ако в отношението й доминира пренебрежението? Лесно е да отговорим на този въпрос. Погледнете днешните момчета – с какво се занимават? Стремят ли се да станат мъже или бягат от реалността с компютърни игри и чат в социалните мрежи? Всичко е заради това, че нямат стимул да станат като бащите си. Няма го образът на бащата, към който те биха поискали да се стремят.

Същото е и с дъщерите. Дъщерята ще поиска да стане истинска жена, като мама, ако е вдъхновена от отношението на таткото към нея. А ако това не е така? Ако мама е отегчена домакиня, която отдавна не полага грижи за себе си? Ако не общува с таткото, освен в случаите „купи хляб“ или „дай пари“? Или ако мама е толкова суперуверена в себе си, справя се със всичко сама и таткото е излишен? Какво ще иска да стане момиченцето? Ще бъде ли истинска жена или ще стигне до прозрението, че жените са ужасни?

За нас родителите е важно да разберем какви ни виждат децата ни. Доколко умеем да уважаваме, приемаме другия. И доколко сме способни да се грижим за себе си и да съхраним интереса към партньора си и към нас.

Момичетата ги възпитават майките, момчетата бащите.

Изхождайки от това, че изначално силните емоционални връзки са с децата от противоположния пол, ние не можем да бъдем обективни. Ние жените не можем да бъдем взискателни към синовете, а бащите не могат да научат на нищо полезно дъщерите си. Момиченцето ще води баща си „за каишка“, а синът никога няма да се подчини на майка си (освен ако не го пречупи).

Точно затова след 5-та година е важно за възпитанието на детето да отговаря родителят, който е по-малко въвлечен в такива връзки. За момичетата – мама, за момчетата – татко. На тях ще им е по-лесно да бъдат обективни, по-лесно ще се придържат към правилата и по-ясно ще виждат трудностите и проблемите на децата си. Защото изхождат от личния си опит.
Бащата никога няма да може да научи момичето на това, на което ще го научи майка му – грижата за дома, готвенето, грижата за външния вид и много други неща. Важните женски тайни и хитрости.

Майката никога няма да научи сина как да „прави“ мускули, да отразява удари, да пали огън, да разпъва палатка, да търпи на болка и да е устойчив на лишения. Това, което за бащата е естествено и разбираемо.

Най-сложното в случая е да предадеш отговорността. Бащите трудно се примиряват решенията за любимата дъщеря да взема майката. Майките от своя страна трудно се отделят от любимите синове, за да ги „предадат“ на суровия баща. Преходът може да стане много по-лесно, когато родителите са спокойни. Когато между тях няма противоборство и конфликти. Когато отношенията са проработени, осъзнати и дълбоки.

 love 2062673 960 720

 

Любовта-грижа и любовта-доверие

Момичетата
Родителите обикновено смятат момичетата за по-разумни. Затова им имат повече доверие. Към тях се обръщат обикновено с фразите: „Вярвам ти! Ще се справиш!“
Обикновено момичето е по-малко контролирано.
Учат го да се пази и да не влиза в конфликти.
Отрано му поверяват домакинска работа, грижата за по-малкото братче или сестриче.
Момичето е по-често критикувано от възрастните – за външния вид, за оценките, за талантите си.

Момчетата
Момчетата и майките им са свързани с особено трепетна любов, която не минава с годините. Затова по-често към момчето може да бъдат чути репликите: „Сложи си шапката!“, „Изяж си супата!, „Да не се разболяваш?“
Момчетата са обградени с любов и много пазени.
Момчетата са по-контролирани и закриляни – това не преминава с годините.
На момчетата не се възлагат задачи свързани с домакинството – най-много да изхвърлят кофата с отпадъци.
Майките много внимават да не наранят чувствата на сина или да не го обидят.

Момчетата получават повече грижа, а момичетата повече доверие.
Затова напоследък растат силни жени, които могат да се справят със всичко и мъже, за които е необходимо постоянно да се грижиш. На никого не му харесва тази ситуация, но и никой не прави нещо, за да се промени. А всичко започва в детството.

Как би трябвало да бъде?

Момиченцето трябва да бъде старателно обгрижвано от най-ранна възраст.
Да го защитаваме от всичко.
Да го предпазваме от всичко ненужно.
Да не го претоварваме с отговорности.
Да се интересуваме от важните за него неща.
Да го посрещаме и изпращаме в училище.
Да следим как се справя с уроците, има ли затруднения.
Винаги да сме готови да се притечем на помощ, дори да не ни я иска.
Никога да не му се присмиваме, да не го обиждаме.
Да не го заставяме да покорява нови и нови върхове.
Най-добре е да не го принуждаваме да прави нищо.

В идеалният случай момиченцето трябва да расте като нежно екзотично растение, отглеждано ласкаво и нежно. Сигурно ще възразите: „Това ще го разглези!“ Така си мислите. Бихте ли станали зли или арогантни, защото сте отглеждани с много внимание и любов или напротив ще обичате повече себе си и другите?

Момиченцето, към което се отнасят като към скъпоценност, цени повече себе си. И това е най-добрата му защита в живота. Защото му изгражда чувство на достойнство, което няма да му позволи да се свърже с човек, който би се отнасял жестоко с него. То никога няма да бъде жертва. За порасналата жена ще е съвсем естествено да се вслушва в себе си, да се приема такава каквато е, да се обича. Тогава ще има и какво да даде на другите.

В минали времена момичетата винаги са били обект на защита. От раждането до смъртта си. Първо баща им, после братята им, след това синовете им. Те винаги се били обгрижени и защитени. Чувствали са се обичани, значи са били спокойни и омиротворени. И тази вътрешна хармония се е отразявала във всички около тях.

Днес ние жените през цялото време се опитваме да заслужим любовта си, да завоюваме доверието в нас. От вярата и разчитането на безграничните ни възможности вече ни се повдига и много ни се иска някой да ни избави от всичко това. За да не се налага да се утвърждаваме, да се самоспасяваме, да се самообгрижваме. И да сънуваме принца, който отново и отново ни спасява насън.
За момичето чувството за собствено достойнство се изгражда още в детството. С получаването на любов и грижа от родителите. И не само от таткото (което е предопределено), но и от майката, което е малко по-сложно.

С момчетата трябва да се общува твърдо.
За да бъде калено срещу трудностите, за да може да изнесе на „плещите“ си, както се казва в приказките, житейските несгоди. За да си изгради вътрешна устойчивост и твърдост, за да е убедено, че вярват в него.

Затова на сина трябва да казваме: „Аз вярвам в теб!“
Трябва да му предоставим отговорността за него самия, а това значи да не бягаме след него с шапката му.
Да не бързаме да го защитим, когато става дума за детски конфликти, а да му дадем възможност да се справи сам.
На сина трябва да му се създават трудности, те каляват характера му.
Синът трябва да има възможност да преодолява изпитания – чрез занимания със спорт, по време на семейни излети, с възлагане на сложни задачи. От всичко това в живота на сина трябва да има по много.
Синът трябва да укрепва физически с домашни дейности.
Най-добре изобщо да не му се помага след като навърши 5-6 години. Напротив – резонно е да очакваме помощ от него, да го привличаме в дейности, да го молим за помощ.
Момчето трябва да чува и усеща посланието: „Ти ще се справиш!“
Момчето трябва да има възможност да покорява върхове, затова трябва да му ги посочваме, да му ги позволяваме и да му вярваме, че ще се справи, макар и не от първия път.
Момчето трябва да бъде подготвяно за рицар и нищо по-малко.

Това никак не е лесно…за майката. Затова в древни времена момчетата са били възпитавани от бащите си или от другите мъже в семейството. Те са ги подлагали на изпитания и проверки, изпитвали са тяхната издържливост. За да преодолее всичко това, момчето е трябвало да притежава твърдост. И тази твърдост се е утвърждавала в доверието на неговата майка:  „Ти ще се справиш, ти ще успееш, аз вярвам в теб!“. Трудностите са нужни на момчето, за да чувства че му вярват. И за да повярва само в силите си.

Момчето става мъж в детството си. Или става или не става. Нека помислим какъв мъж бихме искали да имаме до себе си. И да започнем да се отнасяме към сина си по същия начин. Силен, решителен, смел, самостоятелен, отговорен – нали това е мечтата ни за мъж? Нашата собствена?

 

 

fathers day 1613590 960 720


Хвалете ги по различен начин

Изначално ние сме различно устроени и по различен начин възприемаме обстоятелствата, които ни заобикалят.

Момичето трябва да бъде хвалено често. На практика е невъзможно то да бъде прехвалено. То е диамант от раждането си. И ако не му го казваме, ще изживее живота си с убеждението, че е най-обикновен крайпътен камък.
Момичето е изначално съвършено и няма да сбъркаме ако го хвалим за всичко, включително и за това, че съществува. За всички качества, с които е дошло на този свят – типично женските. Ако започнем да го хвалим за постъпките му, ще започне да прави това, което правят днес повечето жени. Ще се стреми да заслужи любов по всеки възможен начин, да прави всичко възможно да получава повече и повече похвали. Ще ни носи шестици от училище, ще печели олимпиади. Ще се превърне в идеалната домакиня. На нас това ще ни хареса и ще сме доволни. Но какъв ще е животът на тази малка жена в бъдеще? Тя ще постъпва по същия начин винаги и навсякъде. Ще се стреми да заслужи любовта на мъжа си правейки за него всичко на което е способна, че и повече. За колегите си ще бъде винаги отзивчива и удобна. На приятелките си никога няма да може да каже „не“. Ще се стреми да използва всяка възможност да стане по-добра. При това, без да изпитва особено удоволствие от постиженията си. И колкото и да я хвалят за резултатите й нещо все няма да й достига.

Освен това ще й се насади усещането, че сама по себе си нищо не струва. Ако стои вкъщи и домакинства - значи си е загубила времето. Ако не прави кариера, тя е позор за пола. Тя не може да бъде обичана просто така, на нея цветя без повод не могат да й се подаряват. Не може просто така да убие час-два в кафето – тя трябва да е фиксирана в успеха.

Това е цената, която плаща за нашето удобство и гордостта от успехите й. Затова трябва да се гордеем с дъщерите просто защото са дъщери. Изначално. Защото са красиви, добри, чувствителни, мили, нежни… Тогава ще ценят себе си и ще са убедени, че са забележителни. Ще отгледат собственото си достойнство., което може да ги предпази от много опасности в бъдеще.
Момичето, което е хвалено по този начин започва да мисли: „Невъзможно е да не ме обичат, аз съм толкова хубава и добра!“. Жените, които мислят по този начин са по-щастливи. По-лесно създават семейство, правят това, което искат, по-лесно отхвърлят всичко ненужно. При това не са по-малко трудолюбиви.


Как да хвалим момчетата?

Само за постъпките им. Само по същество. Само за постижения
. Но никога не ги критикуваме за пораженията им ( ние им вярваме, нали?). Хвалим ги за опитите да преодолеят нещо, за упоритостта.
Момчетата се раждат „празни“ – те нямат нужните за пола си качества и трябва да ги натрупат с времето – да ги изработят. И ако ги хвалим, както ние майките правим това: „На мама хубавеца, ти си ми добричък, ти си ми умничък“ - стимулът към действие изчезва. Те започват да си мислят, че всичко им е наред и не е необходимо да правят нищо. И остават „празни“, макар и хубавички, умнички и добрички.

Мамините синчета, които срещаме са иначе добри хора. Изначално добри. Тях много са ги обичали, много са ги обгрижвали. Само дето не са им вярвали особено и не са ги подтиквали към действие. Затова винаги са били доволни от себе си и не са имали стремеж да се развиват, дори не са се научили да вземат решения. Всъщност те са по своему нещастни и неудовлетворени, защото мъжките им качества никакви ги няма и това ги тревожи много силно. Нали не искаме това за синовете си?

За да бъде похвалено момчето, трябва да му бъдат давани възможности да показва какво може. Да търсим помощта му от ранна възраст. Да помогне на мама с чантата, с прибирането на играчките, да разходи кучето… Търсим помощ от него – хвалим го за резултатите му. Така ще израсне с чувството, че е полезно на другите, и това ще му носи удоволствие, самочувствие и любов.

Един много важен момент. Хвалим само за постъпките, но изразяваме любовта си постоянно и често. Защото : „Аз те обичам“ не е похвала, това е „витаминът“, необходим за растежа и развитието на детето ни. С любов няма да „развалиш“ никого, няма да разглезиш. Затова тя е нужна на момчетата толкова колкото и на момичетата. Може би дори повече.

Ето това са ключовете към сърцето на момчето и момичето. Те са абсолютно различни, като самите момчета и момичета. Опитайте, експериментирайте, наблюдавайте.

 

Ако темата ви е интересна, можете да прочетете и как се отглеждат мамини синчета и кифли.

Материала подготви Янка Петкова

Българското дружество за защита на птиците кани всички деца в училищна и предучилищна възраст да участват в конкурса за рисунка „Ние рисуваме врабчета“. Нарисувайте врабчетата така, както ги виждате и ни изпратете рисунката си. Споделете с приятелите си, че участвате в конкурса и ги поканете да се включат и те. 

Изпращайте рисунките с име, възраст, телефон и адрес си до 8 април на адрес 1111 София, п.к. 50. Жури ще избере 20 рисунки, чиито автори ще получат копие от специалното издание на „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков в подкрепа на кампанията „Ние броим врабчетата“. Резултатите ще бъдат известни до 20 април и ще бъдат публикувани на сайта на Българското дружество за защита на птиците.

Научете повече за врабчетата и вижте техни снимки на www.vrabcheta.bg. А след като се научите да ги разпознавате, включете се и в кампанията „Ние броим врабчетата“.

Симпатични и пухкави, щури и задружни, приятели на човека и градски обитатели, тези малки птици съпътстват живота на хората от 10 000 години. Сега обаче те имат нужда от нашата помощ, за да оцелеят. БДЗП организира „Ние броим врабчетата“, за да разберем какво се случва с трите най-разпространени вида у нас – домашно, полско и испанско врабче. Вижте повече на сайта на кампанията и се включете в броенето на 8 април от 9 до 12 часа като отделите само 10 минути.

Всички млади и не толкова млади читатели поздравяваме с първия разказ от "Ние, врабчетата" на Йордан Радичков. На участниците пожелаваме успех!

 

 17571822 1298245890258689 1557889529 o

 

Яйцето

Всеки на тоя свят се е появил различно. Тревата най-напред си показва носа от земята, източва го нагоре и тъй си остава — само с един зелен нос; ни уши у нея, ни крака, ни човка, а само тоя зелен нос. Дървото и то никне като тревата, само че е много по-голямо и цялото се покрива със зелена перушина. Наесен перушината на дървото опада и то голо-голеничко цяла зима трепери на студа. Ние, врабчетата, му казваме да не си маха перушината, та да не студува през снеговете, но мигар можеш да кажеш нещо на дървото и то да те разборе. Дървото си остава дърво, сто години да ходи на училище, пак нищо няма да научи със своята дървена глава, макар че то и на училище не ходи. Но дървото е добър съсед и ако си направите гнездо в него, то ще скрие гнездото в зелената си перушина и ще ви пази от зли очи, от прашки, от лоши деца и от котките.

Казах в началото, че всеки на тоя свят се появил различно. Аз, преди да се пръкна, дълго време живях в яйцето. Да не ти дава господ да живееш в яйце. Вътре тъмно, ни прозорец има, ни врата има, на това отгоре е и толкова тясно, че човек няма къде да се обърне, ами седи по цял ден и по цяла нощ и не знае навън ден ли е, нощ ли е, слънце ли грее или пък навъсени облаци ходят навъсено по небето.

Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода. Щом усетих, че в мене всичко заякна, реших да разбия затвора. Почнах да опитвам с човката, стените на яйцето твърди, по-твърди дори от камъка. Не бях свикнал с такава работа, за първи път в живота си разбивах стените на тоя тесен затвор и човката ужасно много ме болеше, дори насън ме болеше, когато речех да подремна, но не се отчайвах, а малко подремна и пак започвам да разбивам стените. Три седмици време се мина и една сутрин, както разбивам с човката тавана на затвора, чувам едно силно: хряаас!, и яйцето се разполови на две.

Навън слънце блести, птици всякакви хвъркат, насекомото и то хвърка — блажена работа. Оглеждам се и виждам, че край мен в гнездото лежат още яйца и от тях се носи писукане. Навеждам се над най-близкото яйце и почуквам с човката също като по морз: чук… чук-чук, и врабецът, дето е вътре, ми отвръща с почукване и ми обяснява, че иска да излезе на свобода. Запретвам се аз тогава и като започвам един бой с човката, врабецът вътре се окуражи, щом разбра, че му идва подкрепление, почна и той да удря и подир малко затворът се превърна в развалини, а ние двамата ликуваме, застанали до колене в развалините.

По това време около нас почнаха да се разбиват и другите яйца и от всеки затвор излизаше по един пухкав врабец, да му се ненагледаш. Ликуваме ние в гнездото, че сме излезли най-после на свобода, но сред ликуването дочуваме и нечий стон. Обръщаме се да видим откъде идва стенанието и виждаме, че един врабец успял да си покаже само главата навън, шията му притисната и не може да излезе от затвора… Врабецът си върти шията и подвиква: чир, чир! Захванахме се тогава всичките, та го освободихме, и врабецът много ни благодари, защото без нашата помощ едва ли щеше да излезе на бял свят. Той беше малко слаботелесен врабец и ние всички единодушно му дадохме името Чир.

 

17571424 1298245970258681 1462729645 o

 

Чир беше много странен врабец. Макар и слаботелесен, той се отърси, покачи се на ръба на гнездото и поиска веднага да почне да хвърчи. Как така ще хвърчиш!, казвам му и го смъквам обратно в гнездото. За да хвърчиш, най-напред трябва да си смениш пуха, да ти поникнат пера и да заякнат крилата ти. Чир се опъваше, но като го ударих с човката по главата, млъкна и веднага се съгласи. Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разборе. Чир беше точно такъв — ако му кажеш с дума, няма да разбере, а ако го удариш по главата, разбира веднага. Не зная как е при вас, хората, но при нас е така. Когато всички излязохме на свобода и напълнихме гнездото догоре с врабци, видяхме, че са останали още две яйца. Отивам аз до едното, почуквам го леко, дано ми се обади никой отвътре, но отвътре не иде никакъв звук. Почуквам по-силно и пак се ослушвам — и пак нищо. После извиках: Ти, който си вътре, човек или звяр, обади се! Ни човек, ни звяр, нищо се не обажда. Другите врабци също почнаха да чукат по стените на яйцето, но пак никой не се обади. Тогава ние разбрахме, че това яйце е запъртък. Винаги, където има много яйца, ще излезе и по някой запъртък. Добре че хората не се мътят като нас, иначе току-виж че и при тях може да се случи някой запъртък!

Следващото яйце мълчеше, затуй почукахме и него. Щом почукахме, отвътре се обади много сърдит глас: Драги ми господине, викаше сърдитият глас, не можеш ли да почукаш по-леко! И като каза това, оня отвътре счупи яйцето и се из-мъкна навън, ама кисел, кисел, та не ти се ще даже да го погледнеш. Я се отмести, драги ми господине, бутна врабецът едно от врабчетата, да видя какво минава навън под гнездото. Добре де, защо се блъскаш?, го пита врабчето, а новакът хич и не го поглежда, а му говори, обърнат гърбом към него. Драги ми господине, аз не съм се пръкнал на тоя свят, за да ми се правят забележки! Да, драги ми господине!

Тоя врабец ние нарекохме Драги ми господине. По-нататък ще ви занимавам и с него, но сега не мога наведнъж да разкажа за всички врабчета, а ще трябва да описвам едно по едно събитията, тъй както са се случили, и дано не пропусна нищо. Защото дори на едно врабче може да му се случи понякога да забрави, тъй както и на вас ви се случва понякога да забравите. А особено пък ако човек е гладен, съвсем ще забрави всичко. Затуй, преди да продължа нататък, ще седна да закуся с ей това насекомо… Някой каза ли ми: Добър апетит! Благодаря, желая и на вас добър апетит!

 

 

 

 

Да, мъжете са сериозни, достолепни индивиди, които носят костюми, ръководят бизнес, понякога дори цели държави. Но някъде дълбоко в себе си пазят онази детска непосредственост, която от време на време излиза на повърхността. Ето няколко снимки, които ще ви убедят, че видът „възрастен мъж“ просто не съществува.

Винаги можеш да скроиш номер на „другарчето“ си, дори да си безгрижен пенсионер.

29167415 3 58 1490311645 650 4f625eab55 1490600243

© imgur.com

 


Така баща ми плаши съседите.

 

29167365 enhanced buzz 25799 1383791744 9 1489976805 650 723a4f0480 1490600243

© reddit.com

 

Изглежда, че да играе с децата му е по-интересно, отколкото с възрастните.

 

29167315 13469810 01 0 1490324115 1490324126 650 1 1490324126 650 644ecb85ff 1490600243

 

© thumbpress.com  

 

Пак ли по магазините? Добре, аз тогава ще се повозя.

 

wh9UA8S

© imgur.com  

 

Тате ми помогна да направим сладки за празника в училище. Познайте кои са неговите!

 

29167215 1475518615162315247 1489977442 650 c8d70c5971 1490600243

© pikabu.ru  

 

Баща ми е търсач на приключения, но понякога люлките не издържат.

 

 

29166865 66292faf68db9dee335d312ddbd47022 1490322390 650 d92779c507 1490600243

© reddit.com  

 

Колко радост има в тези очи!

29167165 1482228376 pervye 40 let 26 1490336821 650 00af92531a 1490600243

© imgur.com  

 

Когато се приготвям за излизане твърде дълго.

29167115 333333333333 1490320065 650 e9f5291546 1490600243

© reddit.com  

Въображаемото соло на китара е актуално във всяка възраст.

 

29167065 11111 1490574108 650 00af92531a 1490600243

© imgur.com  

 

Я, конструктори! Този модел май го нямам!

jNyds0p

© imgur.com  

 

Да пазаруваш с любимия може да бъде забавно!

29167265 1482228423 pervye 40 let 8 1490337296 650 00af92531a 1490600243

© imgur.com  

 

Понякога ми се струва, че обича пицата повече от мен.

29167015 boys have fun 41 1490574820 650 00af92531a 1490600243

© imgur.com  

 

Достатъчно! Ти си поигра! Сега е мой ред!

 

29166965 113178 main 1490336708 650 00af92531a 1490600243

© imgur.com  

 

Жена ми твърди, че с приятелите ми трябва по-често да излизаме на чист въздух.

 

29166915 1777777 1490575086 650 e65d4a603f 1490600243

© imgur.com  

 

Автобусът ни закъсня, а приятелят ми изчезна някъде.
Открих го да гледа анимационен филмов маратон на Пиксар.

 

29166815 13521660 03 0 1490340317 1490340325 613 1 1490340325 650 00af92531a 1490600243

© imgur.com  

 

Материала подготви Янка Петкова

Инициативата "Психоанализа и кино" се провежда вече осма година. Натрупаният опит насърчи организаторите й да експериментират с нетрадиционен за тях жанр. Уестърн драмата "На всяка цена" (2016) е с участието на Джеф Бриджис, Крис Пайн и Бен Фостър и през 2017 e номинирана за Оскар, Златен Глобус, БАФТА и наградата на Актьорската гилдия.  Режисьор е Дейвид МакКензи, чийто филм "Перфектно чувство" предизвика много вълнения при представянето му през 2012 г. Действието се развива в Тексас, но филмът може да бъде разглеждан като илюстрация на съвременния свят. "На всяка цена" повдига въпроса за нашите права и избори в условия на повсеместна злоупотреба и социална нестабилност, а отговорите които дава са изключително интересни от психоаналитична гледна точка. 

Дискусията ще бъде модерирана от д-р Светлозар Василев, психоаналитик и преподавател в НБУ съвместно с проф. Тома Томов (НБУ), Надя Кожухарова и Тодор Лалов (Българско психоаналитично общество).

Събитието ще се проведе на 1 април, в Дом на киното, от 18 часа.

На 1 и 2 април в зала Арена Армеец 2017 г. публиката ще види един красив преразказ на класическата история, но с модерен дух - ледения мюзикъл "Кармен". В него хармонично се съчетават динамиката на фигурното пързаляне, емоционалността на театралната драматична сцена, пластиката на балета, акробатичните изпълнения, оригиналната музика и пеене на живо. "Кармен" на лед - това е оригиналната интерпретация на популярната опера, покоряваща сърцата на хората от няколко поколения, запомнена като универсален символ на тайнственото, съблазнителната женственост и страстта.
В шоуто ще участват Световно известни изпълнители и шампиони по фигурно пързаляне, които ще вдъхват нов живот на класическите образи, като на българската легенда, шампионката по фигурно пързаляне - Албена Денкова е поверена една от главните роли. Освен нея зрителите ще видят цяло съзвездие от големи имена: олимпийските, европейски и световни шампиони по фигурно пързаляне Татяна Навка, Роман Костомаров, Алексей Ягудин, Максим Маринин, Оксана Домнина, Максим Шабалин, Мария Петрова, Алексей Тихонов, Максим Ставийски, Маргарита Дробязко, Повилас Ванагас, Елена Леонова, Андрей Хвалко, Татяна Тотмянина.
Безсмъртната музика на Бизе, както и популярни произведения от симфоничната съкровищница се изпълнява на живо.
Леденото шоу, подходящо за цялото семейство е дело на режисьора Иля Авербух.
Билети за спектакъла можете да намерите тук. 

На 30 март Клуб „Публична администрация” към Философския университет на СУ организира дискусия на тема: „ШОК! УЖАС! СКАНДАЛ! - Фалшиви новини и пост-истина“. Гост ще бъде г-н Георги Станков - психолог, обучител, лектор, блогър, с изключително разностранни интереси. Разговорът ще бъде посветен на отдавна разпознаваемия проблем за изкривената реалност в ерата на пост-истината и фалшивите новини, за непрекъснатите злоупотреби с истината и дезинформацията: 

1. Къде е истината зад гръмките заглавия?
2. Как стигнахме до епохата на пост – истината?
3. Информация срещу дезинформация. Ефекти върху обществото, публичното управление и политическата система.
 

Участниците ще се опитат да отговорят и на въпроса: „Защо съвременните медии и социалните мрежи изобилстват от заблуждаващи съобщения, които се разпространяват подобно на вирус в обществото?“
Място на събитието – Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, зала 305, 18 часа.

Леонид Йовчев се опитва да намери първия брой на списание „Дъга“ - любимото комикс списание от неговото детство. Филмът изследва един културен феномен.
В разгара на социализма – през 1979 година в България се появява детско списание, пропагандиращо западно влияние – комиксово изкуство. Това списание съществува повече от десет години и огромният му тираж - 300 000 се изкупува до последната книжка.
Списание „Дъга“ е единствено по рода си издание, не само в България, а в целия бивш Социалистически блок. Някои от сериите и героите на „Дъга“ живеят и днес в умовете на хората и са оставили трайна диря в оформянето им като личности.
Филмът може да бъде видян на 28 март, в Дома на киното, начален час 20 ч.
 
Билети може да намерите онлайн ето тук.

Искате да си върнете добрия силует, но не ви се удава? Може би науката ще ви е от полза. Някои открития могат да ви помогнат да направите това лесно и ефективно.

1. Сервирайте в сини чинии
Психолозите са категорични, че съдовете със син цвят снижават апетита. Едно от възможните обяснения е това, че този цвят не се съчетава успешно с повечето продукти. Известно ви е правилото: колкото по-привлекателна изглежда една порция, толкова повече се изяжда.

005 virtual cycling

 

 2. Съчетавайте физическото натоварване с умствено

Участници в изследване, проведено във Флорида опровергали обратната теория. Оказало се, че тези, които по време на занимания с велотренажор или бягаща пътечка, са чели или гледали видео, незабелязано за самите себе си са увеличавали скоростта и са изгорили повече калории. Използвайте този метод, за да се избавите от излишните килограми.

3. Отслабвайте по час
Ако искате да държите теглото си под контрол, планирайте основния прием на храна през първата половина на деня. По данни на испански учени, който яде по-активно до 15 часа, отслабва по-бързо и задържа оптималното си тегло. В изследването им взели участие 420 души. Анализите показали, че доброволците, които до обяд са консумирали 60% от дневния обем калории, за 5 месеца свалили 3 килограма повече от тези, които предпочитали обилната вечеря.

4. Поставете си правилни цели
Когато решите да отслабвате не казвайте: „Трябва да сваля 5 килограма за месец!“, -  а обозначете разумен интервал - „Нужно ми е да сваля от 3 до 5 килограма до началото на плажния сезон.“ Според психолозите човек по-лесно се придържа към плана си, когато има програма-миниум и програма-максимум. Такъв подход повишава мотивацията и помага да не се предадете, когато до заветната цел „минус 5 кг“ остава още съвсем малко.

5. Тренирайте по-малко
В изследване на датски учени, проведено миналата година, участвали две групи доброволци. В първата група мъжете и жените тренирали по 30 минути дневно, във втората – два пъти повече. Резултатите били изненадващи – тези които спортували само 30 минути, отслабнали средно с 2,5 кг повече. Изяснило се, че 30 минути активна тренировка са напълно достатъчни, за да се активизира метаболизма и да се изгорят калориите. След по-дълги натоварвания участниците изпитвали твърде силен глад, или прекалена умора и прекарвали останалата част от деня в почивка.


Pirospaprika

 

6. Добавете пипер
Искате да губите повече калории и да ядете по-малко? Непременно включете в менюто си червеният пипер. Капсаицинът – елемент от състава на лютият пипер активизира имунитета и потиска чувството на глад. Добавяйте по малко в омлета, пастата, ризотото и ще оцените ефекта.

7. Качете си приложение – крачкомер
Крачкомерът действително помага да държите теглото под контрол – това е потвърдили и учените от университет в Индиана, САЩ. Те установили, че приложението стимулира жените към увеличаване на физическата активност: за 12 седмици участничките в експеримента отслабнали с 1 до 3 килограма, при това без да променят режима си на хранене. Разходете се по коридора, когато говорите по телефона, качвайте се и слизайте по стълбите пеш. Ако се движите по 5 минути на всеки час – това е значителен напредък.

8. Откажете се от шоколадите, в полза на опакованите дражета.
Ако имате традиция вкъщи винаги да ви се намира нещо сладко, купувайте десерти в индивидуална опаковка – например – бонбони в хартиена обвивка. Медици от Швейцария провели мащабно изследване миналата година. Какви са резултатите: когато ни се налага да разопаковаме всеки бонбон ние изяждаме 30% по-малко, отколкото ако просто си чупим парченца от големия шоколад. Анализите показват, че всяко допълнително действие ни дава време за размисъл. Още една полезна хитрост: когато бонбоните са в пакет, отделете количество, а останалото приберете в шкафа. За да си вземете допълнително, ще трябва да извършите още едно действие.

9. Не сядайте на маса с лакомници
Проучване на холандски учени сочи, че жените са склонни да възприемат хранителните навици на тези, с които сядат на масата. Ако бързате да хапнете за обяд, рискувате да изядете повече, отколкото ви е нужно. Постарайте се да намалите скоростта, с която се храните, така ще редуцирате и теглото си.

 

4

10. Започнете деня със слънце
В хубаво време отделете няколко минути за сутрешна разходка или просто излезте на терасата с чаша кафе – това не само ще повдигне настроението ви, но и ще ви помогне да съхраните фигурата си. Скорошно изследване на американски учени показало, че хората които ежедневно прекарват по 20 минути на сутрешно слънце (до 12 часа) изпитват по-малко чувство на глад и могат да се похвалят с по-нисък индекс на телесна маса. Излиза, че причината е във въздействието на сутрешните слънчеви лъчи: те ускоряват метаболизма.

Материала подготви Янка Петкова

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам