Ninja Editor

Ninja Editor

Приключи първият етап от 4-ти сезон на „Гласът на България“. Близо 100 таланта се изявиха на сцената на музикалното риалити с надеждата да застанат очи в очи с Камелия, Поли, Графа и Иван Лечев, и да изберат своя ментор. Гласовите данни на кандидатите бяха първият и единствен критерий за оценка в кастингите на тъмно. Общо 48 участници успяха да впечатлят менторите със своя талант, като не рядко треньорите влизаха в истинска битка за спечелването им. Това се случи и в последния,  7-ми епизод на шоуто, когато Иван Лечев бе предпочетен пред Камелия от цели двама участници, за които фолк дивата се надяваше да станат част от отбора й.  Един от тях - очарователният Николай Стойнов от София, веднага бе забелязан от Камелия и Поли, които шеговито помолиха Лечев да присъстват на репетициите им, а в замяна Поли обеща да му дава уроци по пеене.  С Николай и 18-годишната Натали от София ветеранът сред менторите пръв запълни своя отбор и червеният му бутон бе деактивиран. Малко след това кастингите на тъмно приключиха и за Поли, която взе при себе си 19-годишната Никол Ризова – момиче със сериозен музикален опит и образование. 12-тият член в отбора на Графа е 24-годишната Зорница Славова от София, която участва в „Гласът на България“ за втори път, а кариерата й като беквокалистка на Рут Колева и други музикални звезди у нас, е сериозна заявка за успех в шоуто този сезон.

Камелия сформира своя тим последна, като на финала успя да вземе при себе си един от трите дуета, които продължават напред в шоуто. Десислава и Деян изпълниха по оригинален начин хитовата песен "Say Something" и в последствие заинтригуваха жури и публика с историята си. Двамата се запознават по време на кастингите на „България търси талант“ миналата година, а в последствие се срещат случайно на улицата, където Деян свири на китара. Тогава двамата решават да сформират дует, каквито по мнение на Графа липсват на музикалната сцена у нас.

В края на епизода четиримата ментори забравиха за момент съревнованието помежду си и се качиха на сцената, за да изпеят заедно едно от най-емблематичните парчета на ФСБ – „Пак ще се прегърнем“, като с изпълнението си показаха, че независимо от си различия, те са талантлив и сплотен отбор, в който любовта към музиката е преди всичко.

Повечето родители биха отрекли, но дали е така? Най-често тази зависимост е маскирана като привързаност, любов и грижа. Проблемът е, че не позволява на родителите и децата да имат нормален живот. Кои са основните признаци, че сме зависими от децата си? Отговор ни дава Мередит Резник, психолог, социален работник, приемен родител на две деца, автор на книги по приложна психология.


Новородените са напълно зависими от майките си. С порастването тази зависимост намалява. Така го е измислила природата. Да зависиш от детето си е противоестествено и вредно както за родителите, така и за детето.

Ето десет оправдания, които родителите използват, за да обяснят прекалената си зависимост от децата.


1. Аз правя това, което правят всички добри родители.
В действителност: детето ми расте толкова бързо, а все още не ми се иска да го откъсна от себе си.


2. Не знам как да мотивирам детето си.
В действителност: по-добре да не го закачам. Ако направи нещо не както трябва, ще се разстрои или депресира.


3. Детето ми още не е твърде самостоятелно, затова аз пера дрехите му, почиствам и подреждам стаята му, заедно разхождаме кучето и правим домашните.
В действителност: то просто не иска да прави нищо, а аз не искам да създавам конфликти помежду ни.


4. Не го осъждам, че пилее времето си, нека си поживее, после цял живот ще решава проблеми. Аз самата не учих много, но все пак станах човек.
В действителност: в крайна сметка аз разбирам, че не е като мен, но се боя да му се скарам за това, че пропилява възможностите си.


5. Баща му постоянно го критикува. А при мен може да получи утешение и помощ.
В действителност: когато детето споделя проблемите си с мен, а не с баща си, аз се чувствам нужна, струва ми се, че контролирам ситуацията. Това ми харесва.

 

6. След развода, баща й изобщо не общува с нея. Налага се да бъда и майка, и баща.
В действителност: чувствам се виновна пред дъщеря си за ужасните отношения, които имаме с баща й. Болно ми е, че детето страда, затова изпълнявам всичките му желания.

 

7. Аз знам от какво имат нужда децата ми, защо да не им го осигуря след като мога?
В действителност: не мога да казвам „не“.

 

8. Детето ми ме пренебрегва и аз не мога да направя нищо, за да променя това.
В действителност: понякога ми се иска да попадне в беда, за да оцени най-после какви жертви правя за него.

 

9. Аз просто не мога да откажа нищо на детето си.
В действителност: притеснявам се, че ще започне да крещи и да се тръшка. Ако отстъпя, всички ще бъдат доволни.

10. Добрите родители правят всичко за децата си… дори повече. Затова е семейството.
В действителност: хората може да си помислят, че съм лош родител и детето ми е капризно и разглезено. Затова избягвам конфликтите, като изпълнявам желанията му.

 

Ако използваме подобни оправдания, може би е добре да си зададем въпроса:

 

Защо всичките ни мисли са заети единствено с детето?

 

Много често зависимостта се проявява при родители с повишена тревожност и неувереност в себе си. В детството си те са били контролирани от собствените си родители или обратно – не са им обръщали особено внимание. Зависимите родители се стремят да бъдат максимално полезни и постоянно правят нещо за детето или заради детето.

 

Но колкото повече се опитват да владеят ситуацията, толкова повече тя им се изплъзва.

 

Написали сме домашното на дъщеря си, защото е била много изморена. Но след седмица тя упорито настоява да изготвим и презентацията й по опазване на околната среда и да и помогнем за преразказа по литература. Затворили сме си очите за едно закъснение, но след време научаваме, че синът ни е попаднал в не особено добра компания и често отсъства от часовете.


Опитвайки се напълно да контролираме живота на детето, ние не само преставаме да живеем собствения си живот, но лишаваме и него от възможността да расте и да се развива нормално. Натрапваме му своите страхове и вършим това, което то би трябвало да прави само на тази възраст. Това създава реалната опасност детето ни да порасне неуверено, тревожно и в крайна сметка – зависимо.


Мередит Резник редовно публикува статии в Нюзуик, Брайдс, Лос Анджелис Таймс и други издания. Автор е на поредица за проблемите на нарцисизма. Повече за нея можете да прочетете тук.

 

Има хора, които се противопоставят на клишетата и общоприетите норми. На някои са нужни години, за да го направят, други достигат дзен още в ранна възраст. Няколко снимки, които показват как да престанем да се безпокоим за дреболии и да си живеем живота по собствени правила.


Някои позират за снимка, без да преживяват особено, че колата е обърната на едната си страна, а възрастната жена все още е в нея.

semeisvo i kola

Спайдърмен изглежда е решил да се отбие на тържеството за Коледа в детската градина.

 

spideman

 

Когато вълните на живота прииждат – продължавай да се усмихваш.

 

babata i priliva

 

99-годишната дама отбелязва рождения си ден в местния фитнес

99 godini

 

Полетът е отменен, но винаги има решение.

 

palatka

 

Един истински ценител на олдскул музиката.

 

muz fen

 

Ураган? Не сте разбрали. Правим си пикник с лодки. 

 

ezero

 

Французойките никога не бързат…дори на летището.

 

baba na pyteka

 

Зебра, но не съвсем.

 

zabra

 

На съседната улица гори къща. Пожарникари, полицаи, огнените езици са плъзнали навсякъде, а дъщеря ми просто иска да се люлее.

dete lyulka

 

Истинският програмист е над формалности като дрескода.  

 

injeneri

 

Казаха, че напитките са безплатни.

bezplatno

 

Когато се уморих да чакам баща си, заседнал край щанда за техника.

 

chaka bashta si

 

Това е детето на съседите. Позвъни на вратата ми, поиска банан и ...си тръгна.

karter

 

Снимки: igmur.comreddit.com

 

Автор д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика

Колко често си задаваме някои от въпросите : „Изглеждам ли добре?“; „Не съм ли дебела?“; „Другите харесват ли ме?“. Представите за идеално женско тяло са се променяли много през вековете – от пищни форми на ханша и бедрата  през Древността и Ренесанса, през добре оформените атлетични фигури на египтянките и древногръцките богини, до "идеалните пропорции" в началото на новия век : 90-60-90, ръст 175 см и тегло 55 кг. Какво ли ще означава красиво женско тяло след 100 години? С идеална фигура или не - на първо място трябва да сме здрави. Да се чувстваме добре в кожата си, да имаме самочувствие и увереност в себе си. Истината е, че ако ние се харесваме, ще бъдем харесвани и от другите.

Как се определя идеалното тегло?

Има много и различни формули, индекси и таблици за определяне на идеалното (оптималното) тегло – според височината, пола , възрастта и т.н. Един от тях е индексът на телесна маса /ИТМ/- той се изчислява като теглото в кг се раздели на ръста в метри на квадрат.

Например при жена, тежаща 65 кг и висока 1.70 м изчислението изглежда така:

65/(1.70x1.70) = 22.49

ИТМ   18.5 - 24.9   нормално тегло

ИТМ     25 -  29.9   наднормено тегло

ИТМ   30 – 34.9    затлъстяване I степен

ИТМ   35 – 39.9    затлъстяване II степен

ИТМ       над 40    затлъстяване III степен

Модните тенденции, медиите, обществото като цяло налагат и дори внушават определена визия на красивата и харесвана жена. Подрастващите момичета, и не само те, лесно си намират  модел за подражание и много  искат да приличат на тях - известните модели, манекенки, актриси и т.н. И най-лесния начин като че ли е да свалят няколко килограма. Най-често чрез драстични диети, много ограничителни и нискокалорични, изтощителни физически натоварвания. Резултатът - недохранване, хранителни дефицити и увредено здраве, понякога за години напред.

Кое е първо - диетите или анорексията?
Важно е да отбележим, че анорексията предхожда диетите, а не е резултат от тях. До скоро се смяташе, че непрекъснатите диети водят до появата на хранителни разстройства. Сега виждането е, че склонността към хранително разстройство е условие за прилагането на драстични методи за редукция на теглото. Обикновено причината за появата на хранително разстройство е строго индивидуална и може да се корени в детските години или в междуличностни отношения в момента. Често преди отключване на заболяването, пациентът е страдал от прекомерна тревожност, свързана с определени взаимоотношения. Желанието да отслабне се появява като спасителен пояс, че след това ще бъде по-щастлив, по-обичан, по-харесван от останалите или от някого конкретно. Със започване на гладуването и преди задълбочаването на тревожните симптоми, болните от анорексия получават положителни отзиви за външния си вид, което затвърждава убеждението им, че предприетите мерки по отношение на теглото наистина им помагат да бъдат по-щастливи.


Защо са психични заболявания

Анорексия невроза, булимия невроза и неспецифично хранително заболяване, наричаме ги хранителни поведенчески разстройства, те всъщност са психични заболявания. Обикновено началото е преди 30 годишна възраст, по-често са засегнати жените. При подрастващите момичета, тези разстройства заемат третото място от всички хронични заболявания. Най-голям е рискът при млади момичета, напоследък все по-често и момчета  - спортисти, фитнес маниаци, танцьори, модели. Често има предистория на затлъстяване, инсулин зависим диабет, семейни или социални  конфликти, фамилна обремененост и др.

Анорексията
Тя се появява през или скоро след пубертета, началото може да бъде преди появата на менструация, но може и по-късно в периода на зрелостта. Тийнейджърите се чувстват объркани. В стремежа им да се справят с хормоналната буря, която ги връхлита, храненето се оказва едно от малкото неща, над които могат да имат пълен контрол. В същото време през пубертета има скок в растежа и наддаването на тегло. Така страхът от излишно тегло може да се превърне в опасна мания. Много често смущенията в храненето вървят ръка за ръка с депресия и ниско самочувствие.

В САЩ между 5 и 10 млн. души са засегнати от хранителни поведенчески разстройства. В България не е правена точна статистика. Практиката показва, че броят на страдащите се увеличава с всяка изминала година, а възрастовата граница на засегнатите спада.


Анорексията
е заболяване, при което телесното тегло е 15% и повече под нормата, ИТМ за възраст над 16 години е по-нисък от 18,5. При изчисляването на индекса при деца се взема под внимание и растежа и затова стойностите се различават от тези при възрастните дадени по-горе. Формулата за изчисляване индекса на телесната маса при деца е същата , за определяне на оптималното тегло, но се използват процентни групи (персентили). По този начин резултатът на детето се сравнява с резултатите на връстниците му от същия пол. Например, ако дадено дете има ИТМ в 50-ия процент, това означава, че 50% от връстниците му имат по-нисък и 50% по-висок индекс на телесна маса.

При анорексия ниското тегло е постигнато съвсем съзнателно, чрез гладуване или силно ограничаване на храненето, прекомерни физически упражнения, взимане на диуретични (пикочогонни) или разхлабващи лекарства, или самопредизвикано повръщане. Налице е силен, постоянен страх от повишаване на теглото, отказ да се поддържа телесно тегло дори на долните на граници на приемливата норма, ниското тегло става фикс-идея. Извършва се  претегляне по няколко пъти на ден, водят се дневници – какво количество храна е прието, колко вода, мери се дори фецеса (изхвърлените екскременти). Възможни са епизоди на преяждане, съпроводени от сериозно чувство за вина, последвано от строги диети или други начини да се отърват от приетата храна - чрез повръщане, лаксативи, диуретици, часове на изтощителни физически упражнения. Страдащите от заболяването се виждат или чувстват много дебели – те имат изопачено, нереално възприятие за тялото си, което не отговаря на действителността. Може да са изключително слаби, но казват : „Виж какъв корем имам, много съм дебела!“ и те наистина се виждат такива, все едно се оглеждат в криво огледало.

Фази на болестта
Терминът „анорексия невроза” означава буквално „липса на апетит”.
Много често обаче апетитът е налице, но бива строго контролиран и потискан. Само в по-напредналите фази на заболяването апетитът наистина изчезва, тъй като в тялото настъпват физиологични промени, намаляване на киселинността на стомаха, чувства се подуване на корема даже и след приемане на малки количества храна. Накрая идва момент, когато организмът им действително не може да приеме никаква храна, дори при желание за хранене от тяхна страна се  стига до гадене, спазми и повръщане. Страдащите се довеждат до пълно физическо изтощение, не защото нямат желание за ядене, а защото искат да контролират и намаляват теглото си още и още. Те се отказват от почти всички видове храна – особено от калоричната, пълна с хранителни съставки. Задоволяват само с поемането на плодове и зеленчуци и с много вода. Но въпреки това интересът към храната не намалява. Напротив, обикновено болните от анорексия с голямо желание приготвят храната за останалите членове на семейството.

Последствия
Спадането на теглото под нормата вследствие на недостатъчен прием на основни хранителни вещества води до тежки хранителни дефицити и до симптоми като чувство за студ, непрекъсната умора, апатия, запек, болки в стомаха и други. Като защитен механизъм на организма, често настъпват хормонални нарушения, които водят до спиране на месечния цикъл (аменорея) и впоследствие до трудно зачеване или безплодие. Анорексията може да бъде причина за нарушения и забавяне на развитието през пубертета, за възникване на остеопороза, увреждания на сърцето, черния дроб, бъбреците;  сърдечно-съдови нарушения (ниско кръвно налягане и пулс, замаяност, цианоза на крайниците, хипотермия); болки в гърдите, задъхване; анемия, остеопороза; гастроинтестинални нарушения, запек, подуване на корема. Спада и имунитета.

Болните обикновено губят интерес към всички социални контакти и често са с депресия. Те не осъзнават сериозността на положението, в което се намират. Около 30% от тях имат този проблем през целия си живот. Също толкова от преживяват поне една живото застрашаваща криза свързана с храненето си. Повечето умират преждевременно, а около 5% до 18% от хоспитализираните с анорексия невроза умират по-късно от глад или самоубийство.

Опасни сигнали – за какво да следите:

забавено физическо развитие (ако анорексията се развие в по-ранна възраст);
спиране на менструалния цикъл;
обличане с широки дрехи, за да се скрие тялото, по-дебели дрехи от необходимото, поради намалената телесна температура;
приемане на еднообразна храна, нарязване на храната на много малки парченца и  разделяне на различните храни в чинията, пресмятане на приетите калории;
загуба на значителна част от теглото; 
продължителни диети, въпреки слабостта се чувстват дебели даже след загуба на тегло;
силен страх от надебеляване;  
притеснение за храните, калориите, мазнините, и хранителните съставки; употреба на потискащи апетита и/или диуретични медикаменти; гладуване в изолация и готвене за другите;
лануго (фини косми, мъх, характерен за новородените), косопад, чупливи нокти;
подчертана очна кухина;
суха лющеща се кожа;
студени ръце и крака;
немощен говор;
изморителни тренировки;
лъжи относно хранителната им депресия;
изтощителни периоди на хиперактивност.

Психични нарушения
На лице  са раздразнителност, честа смяна на настроението, трудност при концентрация, забравяне, потиснато чувство за глад. Усещане, че не заслужават да са щастливи. Чувство на несигурност и неадекватност. Упоритост, амбициозност, перфекционизъм. Зависимост или тотално отхвърляне на майчината фигура. Вниманието и концентрацията могат да се понижат значително. Сънят може да стане разстроен и да доведе до умора през деня. Изпитват чувство на задоволство от себе си, когато успяват да се справят с поддържането на диета, и обратно - чувство на вина, когато са яли много, или нездравословно. Хранене, тегло, диета – стават централна тема на всяка дискусия, разговор и обратно -нетърпимост, когато се заговори за храна. Не се приемат промени по отношение правилата на хранене, игнорират се прояви на внимание и неочаквани погледи от другите по време на хранене – всяка такава промяна и наблюдение предизвикват тревога и напрежение. Отбягват се срещи и покани от близки и приятели, които са свързани с хранене. Налице е засилен интерес към всичко свързано с кухнята и особено към здравословното хранене и различни видове диети. Болните обичат да готвят за близките си хора, така осъществяват контрол при приготвянето на храната – за да бъде съобразено с техният вкус и изисквания. Отделят време за подреждане на масата и ястията, но не се хранят. Предпочитат да ядат без компания или измислят различни извинения, за да пропуснат хранене – неотложни ангажименти, занимания и др. Подлагат се на интензивно физическо натоварване – спорт, танци, чистене, разходки и пр. с цел изгаряне на калории, съответно проявяват нервност, раздразнителност, ако им се отнеме това право. Липсва съзнанието, че са болни и че се нуждаят от лечение. При възрастните има и липса на интерес към сексуалността.

Булимия
Това е другото сериозно нарушение в хранителното поведение, буквално означава "волски глад".  Тя се характеризира с честа консумация на големи количества храна, последвана от целенасочено „прочистване на организма”, което се осъществява по различен начин – чрез самопредизвикано повръщане, взимане на очистителни, диуретични (пикочогонни) средства и др. Булимията е свързана със загуба на контрол над храненето и постоянна, изключителна концентрация върху телесното тегло. Това хранително нарушение, подобно на анорексията се среща изключително при жените, най-често на възраст между 16 и 40 години.

Причини за появата
Има много причини за появата й, но една от най-честите е депресията. 
Друг отключващ момент е свръхтегло или затлъстяване в миналото, особено в детска възраст и пубертета, което се преекспонира и се превръща във  свръхконтрол върху теглото. Често двете хранителни разстройства преливат едно в друго - от анорексия към булимични пристъпи и обратно. Силният, неконтролиран глад може да последва като реакция на хроничното полугладуване. 

Какво трябва да знаете
Булимично поведение може да се появи и при жени с нормално тегло, които никога не са имали анорексия, но имат силно желание да имат много по-слаба фигура. Булимията може да доведе до свръхтегло и затлъстяване, но обикновено теглото не се променя забележимо, поради прилагането на различни начини за изхвърляне на поетата храна.

Епизодите на „голямото ядене” се явяват често, поне няколко пъти в седмицата. Обикновено те продължават по-малко от 2 часа, но понякога може да са много продължителни. Най-често се консумира високо калорична, лесно смилаема храна като сладолед, тестени храни и бонбони, средно около 3000 ккал при епизод. Жените се срамуват от това неконтролирано ядене и крият за него. Извън пристъпите, те следват свои строги правила кога не трябва да ядат (например не по-рано от 6 часа вечерта), какво не трябва да ядат (повечето имат дълъг списък от “забранени храни”) и колко трябва да ядат (например не повече от 1000 ккал дневно). Като резултат, храненето е стереотипно и нетърпящо промени

Последствия
Пристъпите на неконтролирано ядене се провокират от нарушаване създадените „правила”. Друга причина са събития или обстоятелства, които предизвикват отрицателни психични състояния, например: депресия, тревожност, гняв, досада. Много от лицата с булимия имат проблеми с контролиране на реакциите си в другите сфери на поведението си. Някои имат проблеми с алкохолизъм или зависимост от лекарства.
В началото на булимията не се наблюдават никакви нарушения на лабораторните показатели (изследванията на кръвта, урината, т.н.), което въвежда в заблуждение, че няма нищо страшно. Приемането на големи количества храна, което се редува с продължително гладуване, повръщане, взимане на очистителни или диуретични лекарства с времето обаче, може да доведе до сериозни здравни усложнения. Може да настъпят състояния на дехидратация (обезводняване), при която нивата на електролитите в кръвния серум се повишават. Анемията е честа, но тя може да се скрие от наличието на концентриране на кръвта. В резултат на прилаганото “прочистване’ на организма, чрез продължителното гладуване, повръщане, очистителни и др. може да се развият и други хранителни дефицити, които да влошат здравето и работоспособността. След известно време може да се развие остеопороза, да се появят бъбречни камъни. При  честите епизоди на повръщане, киселия стомашен сок уврежда лигавицата на хранопровода, а също и зъбите.
През по-острата фаза може да има усложнения от страна на стомашно-чревния тракт, включително намаляване на движението на червата до така наречените “атонични черва”, което може да предизвика паралитичен илеус (запушване на червата). Нарушенията на електролитния баланс могат да се проявят със силно намаляване на калия в кръвта, което да доведе до сърдечна аритмия, мускулна слабост.

Страдащите от хранително разстройство много умело прикриват начина си на хранене или липсата му. В повечето случаи близките твърде късно забелязват развитието на болестта и то в момент, в който болния се нуждае от спешна медицинска намеса и вече е застрашен живота му.

Как се лекуват

Анорексията и булимията са сериозни заболявания, които трябва да се лекуват. Лечението на анорексията и булимията е изключително труден и продължителен процес, подходът е строго  индивидуален. То е насочено към възстановяване на нормалното хранително поведение и нормалното телесно тегло, към преодоляване на настъпилите психически и физически нарушения. Дори след известен период на възстановяване, анорексията и булимията често рецидивират. Лечението изисква задължително включването екип от специалисти: психиатър или клиничен психолог,  диетолог, съдействието на други специалисти, в зависимост от настъпилите нарушения. Колкото по-скоро започне лечението, толкова по-бързо и успешно ще бъде. Обикновено в началото болните от анорексия не съзнават, че имат нарушение в хранителното поведение и поднормено тегло и се налага тяхното семейство, приятели или семейният лекар да поемат инициативата за лечението им. При булимията съзнанието за болестност е по-често срещано, но чувството на срам и неудобство кара болните да крият проблемите си.

Един от ефективните начина за лечение на анорексията и булимията е специфична форма на психотерапия, наречена „когнитивна поведенческа терапия”. Лечението има за цел да повлияе не само на нарушението в хранителното поведение, но и изключителното фиксиране на вниманието към телесното тегло и форми, което е основната психопатология.

Психологичното лечение за около 5-6 месеца обикновено води до пълно и дълготрайно преодоляване на проблема при около две трети от пациентите. Груповата терапия дава често по-добри резултати от индивидуалната.
Родителите могат също да играят важна роля за подпомагане преодоляването на негативното самовъзприемане на пациента.
При анорексия прилагането на някои психотерапевтични лекарства може да бъде изключително полезно, но то трябва да става по лекарско предписание и под медицински контрол.

Лекарствата, които потискат апетита нямат положително действие при булимията.
Взимането на антидепресивни лекарства може ефективно да намали пристъпите на неконтролиран глад. Но те се прилагат само  от специалист психиатър.

Необходими са консултации с диетолог за постепенно нормализиране на храненето и телесното тегло.

При настъпили усложнения е наложително спешното им лечение, което в зависимост от тежестта им може да бъде амбулаторно (домашно) или болнично.

Ако имате съмнение, че ваш близък или приятел страда от анорексия или булимия, трябва възможно по-скоро да му съдействате да потърси медицинска помощ, без значение дали той има мотивация за промяна или не.

Своевременното откриване на първите опасни сигнали, както и комплексната  професионална помощ от психотерапевт и диетолог, гарантират връщането към здравословен начин на живот и нормално тегло. А най- добре вместо непрекъснатото редуване на „диета“, неразумно хранене, „диета “… , да изберете като ваш стил и начин на живот - здравословно, разнообразно и балансирано хранене съчетано с редовна и умерена физическа активност. Така ще бъдете и здрави, и красиви, а също  – щастливи и удовлетворени. 

RusinovaД-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант  на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация.


От същия автор можете да прочетете и Всичко за захранването водено от бебето и Хранителни алергии.

Да родиш на 45, на 50…или още по-късно вече не е сензация. Убедихме се, че медицината пробива дори там, където природата е безсилна. Горната граница във възрастта за раждане неотстъпно се вдига по силата на желанията ни, като следствие от промяната в начина на живот и с развитието на медицината. Късното майчинство обаче има своите особености и проблеми.

Обществените нагласи
В тях има нещо, което веднага се набива на очи – двойнственото отношение към подобна ситуация. От една страна ние ентусиазирано поощряваме стремежа към активност, запазването на младостта във всичките й проявления, възхищаваме се на жените, които са съхранили жизнеността и амбициите си с напредването на годините.
Ние харесваме жената, която на 50 сменя работата си, започва да учи в университет, премества се в друг град, прекъсва непълноценните си отношения с мъжа, с когото е живяла десетилетия, и заживява с друг –дори леко й завиждаме.

„Аз съм на 46 и това е първото ми дете. Щях да съм напълно щастлива, ако моята бременност не беше предизвикала толкова спорове и разногласия в семейството и дори сред приятелките ми. Най-дразнещ беше въпросът: „Добре ли го обмисли?“. Той ме изкарваше от кожата ми, като че ли съм непълнолетна или неадекватна. Разбира се, на мен също не ми беше лесно. Дори медицинските ми изследвания са повече от тези на другите бременни. Затова молбата ми към околните е просто – радвайте се за мен!“ А.

Оказва се, че ние одобряваме всяка проява на младост и жизненост,  мисъл, стремеж и амбиция, във всеки друг, но не и в този случай. Защо? Психолозите го наричат „несъзнателен колективен страх за потомството“, за неговото здраве и безопасност. Природата го е внушила на хората още в Древността и когато става дума за раждане, ние се придържаме към общоприетите и проверени във времето норми. Затова все още има подходяща и неподходяща възраст, раждане навреме и ненавреме. Жената, чието решение да стане майка противоречи на тези представи изпитва емоционалния натиск на околните върху себе си. Не, те не я осъждат! По-скоро се съмняват, удивяват, напрягат. На много късни бъдещи майки това им пречи да се чувстват комфортно. Те трябва да са готови да отговарят на въпроса: „Не е ли късно?“, да свикнат с недоумяващите, понякога осъдителни, погледи на околните. За да не хабят емоциите си напразно и да се съсредоточат върху това, което е най-важно в живота им в момента.

Какво трябва да знае детето
Когато е родено при различни от общоприетите обстоятелства, въпросът за причините винаги се поставя пръв. Това винаги интересува близкото обкръжение и предизвика сериозни размисли у самото дете с порастването му. Всички се интересуваме от историята за появяването ни на бял свят. Децата, родени в обичайните семейства, при най-обичайните обстоятелства, почти никога не задават въпроса: „Защо съм се родил?“, дори впоследствие родителите им да са се разделили. За разлика от децата родени извънбрачно или от твърде млади майки, тези които са късно родени винаги се интересуват от историята на появата си и тя заема централно място в биографията им. И това е валидно не само за детството, но и за по-късните години от живота им. Тази история може да повлияе значително на светоусещането им.

„Никога не съм питала майка си, как съм се родила. Някак ми беше тревожно да мисля за това. Макар че съм виждала снимки, на които мама е бременна и мои в първите дни след раждането, все си мислех, че съм осиновена. Когато бях в 5-и клас мама се разболя тежко и нейна приятелка ми каза: „Добре, че има теб, иначе щеше да остане съвсем сама.“ По-късно от същата приятелка разбрах, че мама не е обичала мъжа си и не искала деца от него. Развели се и тя дълго търсела идеалния за себе си мъж. На 40 години забременяла случайно от ,познат и приятелките й я убедили да роди, да го направи за себе си. „Тя много те ценеше. Може би не винаги е успявала да ти го покаже, но това е истината.“ – твърдят тези, които са я познавали. Разбирам, че тя не е умеела да общува с деца. Не й се сърдя. Но много дълго време имах чувството,  че съм излишна, случайна, че не се радва особено, че ме има. Това чувство изчезна едва когато родих двете си деца. Тогава разбрах какво означава истинска привързаност.“ М.

За нравите и стереотипите
Не всички истории за късно раждане са драматични. Все повече стават жените, които имат точно такъв жизнен план. Образование, кариера, увлечения, усъвършенстване и едва след това – деца. Защото тогава вече могат напълно да се съсредоточат само върху отглеждането и възпитанието им. Разбира се, има и двойки, които са решили въпроса с възпроизводството доверявайки се на природата. И едните и другите са спокойни, уверени и успяват да внушат тези чувства на детето си.
Може би е добре отрано да помислим какво, как и на кого да споделим, когато става дума за тази семейна радост. Информацията може да бъде правдива, но не бива да тревожи или травмира. За всеки човек е важно да съзнава неслучайността на своето раждане, за това, че е бил желан от близките си. На детето ще му е неприятно да знае, че се е появило, защото големият му брат например е пораснал, напуснал дома и на мама й е станало тъжно и скучно. Далеч по-добре звучи обяснението, че родителите винаги са искали още едно дете и ето че то се е родило.


Стигат ли силите?
Промяната в активността, емоционалността, скоростта на реакциите е неизбежна с възрастта. Това не е толкова забележимо, когато хората живеят в обичайния режим и сами контролират натоварването си. Детето променя коренно условията на съществуване, грижите по него изискват огромно количество сили.

„Тези музикални играчки винаги ли са били толкова шумни? Можеш да се побъркаш от тях“ – пита всеки път мъжът ми. Самият той се включва само в разходките на детето. Ако става през нощта – после има проблеми с кръвното, ако играе с детето по-дълго – го боли гърбът. Честно казано и аз самата много се изморявам. Все пак да родиш на 18 и да родиш на 45 не е едно и също. С първия си син се справях без проблем макар, че бях студентка, а сега понякога търся услугите на бавачка. Не ми стигат сили да играя без почивка, да храня, да къпя, да разхождам. И разбира се, имам остра нужда от тишина и време за релаксиране. Надявам е скоро да свикнем с този начин на живот. Защото вниманието и развлеченията на нашето момиченце с всеки изминал ден изискват все повече и повече от нас.“ Е.

Колкото по-възрастни са родителите, толкова по-спокойни са децата. Това е влиянието на възпитателната среда. Родителите са по-сдържани в емоциите си и имат по-умерени реакции в  различните ситуации. Речта, движенията, мимиката са по-овладени. Дори шумните игри с родители които са минали 45-те не са толкова шумни. Децата несъзнателно възприемат тези черти и свикват с този начин на живот. Те в по-голяма степен са склонни към съзерцателни развлечения, по-рано започват да рисуват, четат, да учат стихчета наизуст. Родителите им поощряват такова поведение. Детето проявява наблюдателност, компетентност по много въпроси. Но в компанията на други деца – на детската площадка, в градината или в училище като че ли се дистанцира от групата. Не защото не може да играе заедно с връстниците си, просто правилата му на общуване и средата му не е като на другите деца. Дори за малчуганите в доучилищна възраст е важно да са на една „вълна“ с партньора си в игрите. „Защо стоиш отстрани – върви забавлявай се, весели се с приятелчетата си!“ – често казват родителите на късното дете, но понякога то дори не разбира какво искат точно от него. Да се реши този проблем е възможно, ако се привлекат в общуването други хора. Възрастни, но по-млади от родителите. Роднини, по-големи деца, приятели. Желателно е детето да посещава детска градина, дори майка му да има възможност напълно да се посвети на отглеждането му. Това подпомага активността и формирането на разнообразни черти в поведението.

Страхът за детето
„Аз самата съм късно дете. Добре помня усещането, когато някое от децата в градината или в училище крещеше: „Никол, баба ти дойде да те вземе!“ От една страна ми беше обидно за мама, от друга, разбира се, се срамувах. Бях решила, че аз самата ще имам деца съвсем млада. Но по ирония на съдбата стана точно обратното. Сега съм на 52 години, а децата ми са на 13 и на 4 години. Никой не ме бърка с баба им, но и аз много се грижа за себе си. Все пак обаче се страхувам, че по-късно тази възрастова разлика ще започне да се проявява. Между мен и майка ми това беше пречка. Ние никога не станахме наистина близки.“ Л.

На всички ни е ясно, че не сме в състояние да прогнозираме бъдещето само до определена степен и че след 10 години не всичко може да върви по план. На младите обаче е присъща нагласа известна като „нереалистичен оптимизъм“. Всичко ще бъде наред, независимо от обстоятелствата. Мислите за бъдещето на по-възрастните също могат да бъдат позитивни, но в тях има повече разсъдливост и повече връзка с фактите. В родителството също има такава закономерност. Колкото по-възрастни са хората, толкова повече са притесненията за бъдещето на децата им. И тези преживявания са детайлни. Как ще изглеждаме когато детето ни завърши училище? Ще бъдем ли здрави, за да се погрижим за всичко? Няма ли да започне да се дистанцира от нас? Ако нещо се случи с нас, кой ще го подкрепя? Как изобщо преживява факта, че родителите му са по-възрастни? Ако тези въпроси са чести и натрапчиви не става дума само за стремеж да се погрижим и да създадем добри условия за живот на детето. Вероятно има някакъв дълбок подсъзнателен страх, свързан със собствените ни преживявания и възприятия за възрастта. Може би трябва да помислим за това. Защо възрастта ни плаши? Как си се представяме в различните етапи от живота ни, какво отношение към себе си очакваме и най-вече какъв план за нас, семейството и детето би бил идеален или най-приемлив. В действителност всеки човек избира своя начин и го следва. Когато става дума за децата – възрастта на родителите, разбира се, има значение и влияе върху възпитанието им. Не го влошава или усложнява. Емоциите, думите, погледите, готовността да изслушваме, разбираме и приемаме, умението да погледнем на случващото се от различен ъгъл, способността да се радваме и да имаме позитивно отношение към света – всичко това се отразява на отношенията на доверие с детето и предопределя дали ще бъде щастливо. А това не зависи от възрастта на родителите.


Материала подготви Янка Петкова

Оригиналната статия можете да видите тук.

 

По случай Лазаровден и Цветница Министерство на туризма и БДЖ правят две ретро пътувания с парния локомотив Баба Меца – атракция за малки и големи.

08.04.2017 – по маршрут София – Радомир – Земен – Скакавица – Кюстендил и обратно. Тръгването от София е в 8:55 ч. Спирките не са подбрани случайно, предоставят възможност за разглеждане на Земенски манастир и водопад Скакавица.
Цената на билет за отиване и връщане до Кюстендил със запазено място е 43,00 лв.

09.04.2017 – по маршрут София – Черепишки манастир – София. Тръгването от София е в 9:30 ч.
Цената за двупосочен билет до Черепишки манастир е 31,00 лв.

Баба Меца е най-мощният парен локомотив в Европа, с тегло 150 тона и 90 тона спирачна сила. Проектирана от български инженери, машината е построена в Полша през 1931 година. Локомотивът пътува 55 години, като три от тях в него работи като огняр Никола Вапцаров. През 2015 година машината е реставрирана и отново започва да вози туристи.

Билети за могат да бъдат закупени от билетните каси на БДЖ в столицата. За допълнителна информация звънете на информационния телефон на БДЖ 0700 10 200.

Пълната програма предстоящите събития, подходящи за децата и цялото семейство можете да видите в София играе – къде, какво и как – забавления за малки и големи от 7 до 13 април.

Снимка: БДЖ

Автор: Янка Петкова 

В идеята да споделиш един работен ден с личния си лекар няма кой знае каква оригиналност. Нещата са ясни, всеки е прекарвал часове пред кабинета му и е убеден, че знае много добре какво става зад вратата, на която пише „Не чукайте, ще ви поканим.“ Но не е „пълната кръвна картина“ както биха казали специалистите. Затова помолих семейния лекар д-р Елка Кацарска да ме пусне в кабинета си за повече от преглед. Да погледам.

Бронхит и документи

Пръв е мъж на средна възраст. Д-р Кацарска лекува цялото му семейство и е предсказала посещението му, защото преди дни се разболяло детето. Човекът е с бронхит, подхожда се внимателно, защото е и астматик. Докато върви прегледът, лекар и пациент гадаят кой ще е новият здравен министър. Всъщност това не е най-голямата грижа на лекарката, която до късни доби е попълвала документи за сключване на договор със Здравната каса. Това, оказва се, е дълъг и сложен процес. Подават се в Районната здравно-осигурителна каса (РЗОК), после отиват в Националната, там ги преглеждат, решават дали да се „съгласят“ да сключат договор с нея и връщат съгласието си отново към РЗОК. Едва тогава, лекарката, вече официално може да работи по договор с Касата, не че е спряла, и нищо, че е април и 2017-а е започнала преди четири месеца.

Малките бележки и голямото писане
Тя може и да не е все още „одобрена“ от Касата, но пациентите напират. Влиза млада жена, която трябва да вземе медицинска бележка за детето си. Това е един малък документ с голямо съдържание. Попълването му отнема около пет минути, защото по последни изисквания в него се вписва номера на амбулаторния лист, кода на диагнозата, понеже педагозите тия кодове ги четат като проф. Лангдън - шифъра на Леонардо, и още някоя и друга информация…Но не са само бележките. Д-р Кацарска задълбочено попълва документи, първо в компютърната програма, после разпечатва по 4-5 листа (средно) на пациент. Времето напредва, документацията също.

Малкото ангелче и майка му
Следващите посетителки са две симпатични дами – малка и голяма, с маски на лицето. Девойчето е кръстено на баба си с ангелско име. Мога да предположа, че е единствено дете за момента. Майката е същата като мен преди години…“леко“ притеснена. Обаче лекарката има доста приемливо предложение за момиченцето – лековита близалка, която дори подпомага лечението на червеното гърло. Прегледът върви лежерно. Суматоха настава само когато д-р Кацарска решава да види и ушите на девойчето. След кратка агитация,  успяваме да убедим детето, че всъщност когато светне лампичката, вътре в ушето се вижда името на човека, който най-често го дърпа. Още се чудя как този аргумент проработи. Но не успяхме да се вместим в 15-те минути за преглед, по стандарт.

Съпътстващи дейности
Като стана дума да времетраене, само съобщавам, че покрай прегледите, принтирането на направления и амбулаторни листове, върви на конвейер и обработката рецептурни книжки. С това обаче се занимава сестра Лозанова, която в този ден замества титулярката. Изобщо документалната манифактура не спира нито за миг. Разбира се, телефонът звъни непрекъснато, точно като във филмите, и служебният и личният. Текат консултации в ефир, а в съседната стая реве бебе, защото го теглят на кантар. Докато ние се веселим, някъде навън върлува шарка. Разбираме го от поредното позвъняване. Майката обаче не може веднага да доведе детето. Д-р Кацарска казва, че то трябва да бъде прегледано възможно най-скоро, после да се подаде информация към ХЕИ до 17,30. На хората там им свършва работното време все пак. Става ясно обаче, че преди 18 часа детето не може да бъде доведено.


drEli 3


Здравият с диагнозите

Това е един млад мъж, въоръжен със солиден брой документи. Личи, че обича да се изследва и да се диагностицира. Д-р Кацарска преглежда резултатите от пълната кръвна картина, назначена по негово желание – завиден хемоглобин, стабилна кръвна захар, левкоцити и всякакви други показатели в норма. Обаче човекът има световъртеж и една упорита болка долу вдясно, която всъщност се разпространява и към гърба. Тази сложна симптоматика изобщо не обърква лекарката. Все така съсредоточена в резултатите тя го предупреждава, че макар чернодробните показатели да са в норма той е носител на хепатит Б. Тук разговорът за мен става твърде професионален, но доколкото разбирам хепатитът е в латентна форма, която може да се прояви, ако бъде провокиран. Пак казвам, говоря малко наизуст. Лекарката внимателно подсказва, че това е по-сериозният проблем, защото мъжът би могъл да зарази някого по кръвен път и настойчиво препоръчва програма за лечение, която се прилага в една софийска болница. Но нищо не е в състояние да отклони пациента от любимия му симптом – световъртежа. Личната му лекарка решава да го изпрати на невролог, да не би да има някакъв проблем с шийните прешлени, който да е причина за световъртежа появяващ се…от време на време. Тъкмо принтира едно направление и човекът се сеща за болката ниско вдясно….казах ви вече за нея. Все така хладнокръвно д-р Кацарска отбелязва на колежката си евентуално да препрати пациента към гастроентеролог. Най-сетне прегледът на болния с перфектните изследвания приключва. Той си тръгва, но бърза да ни зарадва с обещанието, че ще се върне пак. Защото миналото лято боледувал от вирусна инфекция и няма да е зле да си направи рентгенова снимка на белия дроб.
Във връзка с гарстроентеролога сестра Лозанова разказва случай от другия кабинет, в който работи. Дошъл пациент и поискал направление за такъв специалист. Това е обичайна практика, ние всички разбираме от медицина, знаем какво направление ни трябва, дори не е нужно да споделяме симптомите с личния си лекар. Човекът получил направлението си за гастроентеролог и отишъл при специалиста да се оплаче от хемороидите си. В края на краищата все има връзка с дебелото черво…да ме извинят проктолозите.

Малко факти между прегледите
Д-р Кацарска има около 2360 пациента (над 300 от тях неосигурени, но си ги лекува). За тази внушителна бройка се полагат към 350 направления, които се дават за три месеца, в тях не влизат направленията за детски специалисти. Вечният проблем с недостига им решава с  помощта на колегите си специалисти, които при нужда препращат болния към друг лекар. Така успява да отговори на потребностите на пациентите. Е, има случаи на надхвърляне на лимита, тогава се плаща глоба от 19 лева на направление.

На кафе…с личния лекар

Часът е 15 и 50, а детето с шарката за 18 часа вече е отвън. Родителите все пак успяват да се вместят в работното време на ХЕИ. Групичката веднага е изолирана в манипулационната, където се отправя и д-р Кацарска. Връща се. Варицела. Правим коментар за ваксините и противниците им. Споменава, че майка на неваксинирано дете й е предлагала пари, за да нанесе имунизациите в картона му. Иначе не може да бъде прието в детска градина. Разговорът продължава на кафе, което пием между другото, отвън има тълпа и не е време за почивки. Коментираме последните тенденции в онлайн консултирането. Оказва се, че месинджърът е  много много удобен за младите майки. А една друга част пациенти са привърженици на прегледите по телефона – хем не се разкарват в тежкото си състояние, хем не плащат потребителска такса. Думата „такса“ отвори темата за парите. Между лев и лев и петдесет получава личният лекар като отчисление от здравните осигуровки на пациент – това е скучната истина. Сигурно има разочаровани. Отделно се заплащат детското здравеопазване, диспансеризираното наблюдение и профилактиката. От „колосалните“ приходи едноличните търговци, каквито са всички лични лекари, отделят средства за наем на кабинет и съпътстващите го разходи; за консумативи, които както разбирате са сериозно перо; за услугите на медицинския център, с който са длъжни да сключат договор, за да се покрива здравната грижа през почивните дни. Не че някой го посещава, както става ясно всеки понеделник.


Минути за профилактика
Докато дълбаем във финансови теми влиза жена, която е дошла за профилактичен преглед. Оказва се, че програмата, с която работи личният лекар съобщава кой пациент от какъв профилактичен преглед или изследване има нужда. Тази жена си тръгна с направление за гинеколог и пълна кръвна картина.
Работният ден се стопява, а аз съм все по-наясно с проблемите. Д-р Кацарска ги назовава мимоходом, докато обработва поредното тесте амбулаторни листове и направления: огромна документация, нерегламентиран поток пациенти ( това по линия на високата медицинска култура на българина, който си самопоставя диагнози и иска направления по всяко време), липса на култура на изчакване – всеки иска достъп до лекаря си веднага, което донякъде обезсмисля записването на часове и, разбира се, непрекъснатите нововъведения в здравната система. Не са много като ги погледнеш…
Тръгвам малко преди последната приливна вълна в 18. Всъщност краят на работния ден тук е твърде условно понятие.

Коя е лекарката, която ме пусна в кабинета си? Д-р Елка Кацарска, по-известна в нашето семейство като д-р Ели, е общопрактикуващ лекар, педиатър, в Седма поликлиника (7ДКЦ). Завършила е Медицинския университет в София, със специалност „Детски болести“. От  2000 година има практика с няколко хиляди пациента. Знае ЕГН-то на сериозна част от тях и имената на почти всички. Познава здравната история на цели фамилии, нещо, което не е по силите дори на електронната здравна карта от бъдещето. Защото е личен лекар.

Откъс от “Етикет за всеки ден“ на Силке Шнайдер-Флег

Ако прекарвате много време онлайн, и по-специално в социалните мрежи, уебфоруми и чатове, сте наясно, че трябва да спазвате определени правила. Някои от тях са още от времето на барон Фон Книге, други са съвсем нови и са създадени специално за дигиталната среда.

Уебфоруми

Текстовете, споделени в мрежата, трябва да отговарят на правописните и граматични правила, на които се подчиняват и всички останали текстове. Никой не би чел с удоволствие постове, които привличат внимание не със съдържанието си, а с многобройни правописни грешки. Другото основно правило е свързано с добрия тон. Необмислените изблици и обиди са недопустими. Те отблъскват потенциалните читатели и лесно могат да предизвикат обвинения, че авторът им е „трол“ (някой който разпространява и провокира обидно съдържание в мрежата).

Ако искате да се позовете на по-стара публикация, можете да цитирате подходящите пасажи, като посочите източника, но никога не копирайте цялата статия. Внимавайте при използването на снимки, софтуер, текстове на песни и авторски материали, които могат да са защитени от авторско право.

Фейсбук

Социалните мрежи могат да са изключително полезни, когато човек знае как да борави с тях. Приятно е да откриваш стари приятели, да изпращаш съобщения и да споделяш прекрасните снимки от семейните ваканции. Трябва обаче човек да е наясно, че – в зависимост от настройките на профила – споделената информация може да бъде видяна и използвана и от недоброжелатели. Затова е важно предварително да обмислите каква информация бихте искали да споделите. Все пак човек не разказва целия си живот на непознатите по улицата. Фейсбук безспорно е най-популярната социална услуга. Голямото предимство е, че осигурява обмен на информация с целия свят. Точно това е и големият и недостатък – че съхранява и препредава споделените в нея данни. Дори тези, които нямат профили във Фейсбук, са заплашени от това данните от самото посещение в мрежата да бъдат записани и препратени в САЩ. Предварителните настройки са програмирани така, че почти навсякъде са поставени малки уловки. Затовамая условията за ползване, трябва да се четат внимателно и да се има предвид, че през 2015 г. Фейсбук промени драстично своите правила.

По отношение на професията и кариерата Фейсбук е още по-противоречив. Макар профилите да са лични, (потенциалните) работодатели също могат да получат достъп до споделената информация. Ако сте прекалено открити, рискувате да навредите на доброто си име. Но дори когато човек е изключително внимателен за информациите и снимките, които споделя, винаги съществува  възможността някой от контактите му (приятел или познат) да публикува нещо за него. Същото е като да изпратиш пощенска картичка без плик – раздавачът може да прочете текста, а ако по грешка пусне картичката в чужда кутия, съдържанието ще бъде достъпно и за съседите.

Препоръка

По-малкото е повече. Научните проучвания доказват, че Фейсбук предизвиква значителни нива на стрес, тъй като хората смятат, че трябва непрекъснато да споделят нещо, за да изглеждат успешни, интересни и привлекателни.

Какво знае Фейсбук за мен?

За да проверите какви информация за вас се съдържа във Фейсбук, можете да заредите линка „Изтегляне на копие от данните ви във Facebook” (Download a copy of your Facebook data), който ще откриете в Общи настройки на акаунта (General Account Settings). След въвеждане на паролата за Фейсбук, архивът ще бъде изпратен на електронната ви пощa.

Туитър

Потребителите на Туитър обичат услугата, защото тя позволява да се споделят спонтанни снимки, внезапни хрумвания или въпроси и човек да стане част от интересен кръг. При това там винаги всичко е кратко и ясно, защото не се позволяват повече от 140 знака на пост. Потребителите могат да „следват“ други потребители и да споделят съдържание със своите „последователи“.

Туитър се използва често и за обявяване на фирмени съобщения и комуникация между членовете на различни клубове и организации. В този случай всеки може да сподели своето мнение   (например, че кафявото не е подходящ цвят за автомобили – дори да става дума за „Майбах“), да добави информация или да критикува филм или книга.

Неприемливо е обаче да се прекрачва границата на добрия тон. Тъй като тук по правило могат да се коментират и препращат чужди постове, добре е да си давате сметка, че на теория туитовете ви могат да бъдат прочетени от целия свят, включително от хора, които са над вас в служебната йерархия. Ако някой е представил болничен и в същия ден публикува снимка от екскурзия в друг град, трябва да е готов да си понесе последствията.

Мрежи за снимки

Инстаграм, която бе закупена от Фейсбук, също е една от социалните мрежи, преживяващи бум. Всеки ден тук се споделят над 80 милиона снимки. Услугата се ползва предимно от потребители под 20 години, които споделят селфита и кадри от своето ежедневие. Тук въпросът с авторските права на снимките е доста спорен. Споделянето на снимки на трети лица онлайн се приема различно в различните страни. По правило се счита, че този, който приема да бъде сниман (като например позира и се усмихва пред обектива на непознати), дава мълчаливо съгласие за снимката.

Друга фотоуслуга, особено популярна след младите онлайн потребители, е „Снапчат“. Предимството е, че изпратените като лични съобщения кадри (снапс) се изтриват автоматично след десет секунди.

Краткият живот на тези снимки донякъде предпазва от вредата, която могат да нанесат конфузните моменти, уловени на камера.

Препоръка

В социалните мрежи е важно да се следи никой да не разпространява публично лъжливи негативни коментари или злостни нападки срещу други лица. В подобни случай се информира отдела за работа с клиенти на съответната социална мрежа или сайт и при нужда се предприемат законови мерки.

Още за книгата 


etiket za vseki den tv rdi korici 1

През 1788 г. благородникът Адолф Фрайхер фон Книге пише „За общуването между хората“. От този момент нататък той се смята за баща на добрия тон, а книгата му и до днес е стандарт за изискани обноски и безупречно поведение в обществото. Днес обаче съществуват средства за комуникация, които Книге не е можел да си представи и насън – електронни писма, есемеси, мобилни телефони, интернет. Той не би могъл да формулира правила за всички тях, още по-малко за социални мрежи като Фейсбук и Туитър.

Новото допълнено издание на бестселъра за добри обноски „Етикет за всеки ден“ на Силке Шнайдер-Флег ще ви запознае с правилата на изисканото поведение в бизнеса, семейството и на обществени места, като премине от класическите традиции и стигне до съвременната онлайн комуникация. С помощта на тази книга ще сте уверени и успешни навсякъде и във всяка компания.

Изданието дава подробна и добре структурирана информация как да поздравявате и да се запознавате; как да се държите на маса, на коктейл, на частно парти и на гости у делови партньор; какви са правилата на съвременното общуване – от Фейсбук до корпоративния интранет и мобилните технологии; как да напишете перфектна автобиография и мотивационно писмо; какво да облечете в офиса, на делова среща, на прием, при интервю за работа; как да се справяте успешно с устната и писмената бизнес комуникация; как да възпитате децата си да спазват определени правила на общуване; как да се държите в чужбина – културни особености и тайни на доброто поведение в 50 страни.

„Етикет за всеки ден“ на Силке Шнайдер-Флег ще ви посъветва как да овладеете различни ситуации и да се движите спокойно и достойно на всяка обществена сцена.
Издава: СофтПрес.


Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам