Мария Пеева
Главен редактор
Доброто куче Чара скоро ще навърши две годинки. Израснаха заедно с Алекс и са голяма любов. Началото беше трудно, но за всички, които се колебаят дали да си вземат куче, ще кажа…
НЕДЕЙТЕ! ЗА НИЩО НА СВЕТА!
Ще ви скъса всички любими рокли! Ще ви изяде чорапите! Ще ви надъвче мебелите! Ще ви мъкне на разходка в сняг и дъжд! Децата ще се грижат за него само първите два дни! Ще се бие с други кучета! Ще ви подхлъзва върху леда и ще ви влачи по няколко метра за радост на всички минувачи! Ще облизва непознати деца, които ще пищят ужасено! Ще се изпишка на тревичката пред детската градина пред очите на куп разярени майки и любопитни дечица. Ще подгони котката на любимите ви съседи. Ще избяга и ще подскача около вас като сърничка, докато вие й се молите отчаяно: „Чаре, ела тук! Хайде, Чаре, ще ти дам бисквитка!“ Ще издирите хотел, в който приемат гости с кучета, а тя ще се изака на рецепцията, а после ще изяде краката на леглото и тоалетката! Ще ви побърка!
Така, след като си излях душата, вече мога да си призная, че да споделим живота си с куче е второто най-прекрасно нещо, което може да ни се случи, след това да имаме дете. Хайде, нека е третото, ако сме попаднали на добър мъж. И не си давам Чарето на никого, макар да е толкова проклета кучка. Ще пиша много за нея и тепърва. Със сигурност и ние не сме лесни стопани, в което ще се убедите, като видите какво търпи стоически.
И за да придобиете бегла представа за първите месеци от живота на кучето с вас ви представям:
КРАТЪК РЕЧНИК НА ДОБРОТО КУЧЕ ЧАРА
- Чорап – любима кучешка играчка за еднократна употреба, особено подходящ за заравяне в градината.
- Памперс (употребен) – втора любима кучешка играчка, с приятно ухание, лесно се разпердушинва и оставя следи по пода и стените.
- Пералня – мястото, където човеците крият от мен чорапите, но аз отдавна съм го открила.
- Бебешка играчка – трета по любимост кучешка играчка, понякога издава звуци, но това е съвсем за кратко, защото бързичко я „убивам“.
- Алекс – малкото братче, което пуска храна от столчето, много приятно за близане, кикоти се, понякога леко досадно, защото ме бърка с конче и иска да ме яха, но бързо го вкарвам в пътя с леко ухапване, да се подхожда с внимание към него, че Голямата кучка много крещи и шамаросва, ако го разплача.
- Коко – малко по-голямото братче, особено приятен за грубиянски игри, всичките му тениски съм ги маркирала със зъби; когато плаче, вия с пълно гърло и всички почват да се смеят.
- Косьо – почти човек, не става за хапане, но ме води на разходка, налива ми вода в купичката, сутрин му скачам в леглото и му ближа ушите.
- Теди и Яна – големи човеци, рядко се появяват, скачам по тях, играят с мен, дават лакомства.
- Мамата или Голямата кучка – любима човечка, мирише на манджичка, дава храна, гушка много, гали по коремчето, спасява от Алекс, дава грозде и ябълка, пак гали по коремчето, обикаля из къщата с един парцал и ми маха маркировките, не знае ли, че аз мога да си направя нови; понякога крещи за чорапите, аз се крия под масата, тя не може да ме хване, обичам я.
- Таткото или Алфата – господарят, води на разходка, храни ме, командва, дава лакомства, вързва ме да тегля количката на Алекс, слушам го.
- Разходка – хубавото нещо, което се случва, след като успеят да ми сложат каишката, там играя с другите кучета и мириша всякакви забавни неща. После чакам да ме приберат, за да се изпишкам и изакам на спокойствие вкъщи.
- ГОЛ ОХЛЮВ – прилича на храна, но не е вкусен. Аз го опитах и не ми хареса, Алекс го опита и на него не му хареса.
- Умряла мишка – ЛАКОМСТВО! Намерих си го сама, Господарят крещя, бръкна ми в устата и ми го взе, каза ми "глупава кучка". Ааааа, много моля, вярно, че съм кучка, ама не съм глупава! Перфорирах му палеца да знае, че на куче не се взима храната. Вкъщи Мамата също се ядоса, макар че нея не съм я "перфорирала" и накрая – няма ябълка за доброто куче Чара. Качих се на дивана и се изпишках. Да си имаме уважението все пак!
********************************
Прочетете още:
Защо всяко малко дете се нуждае от един голям приятел
Доброто куче Чара скоро ще навърши две годинки. Израснаха заедно с Алекс и са голяма любов. Началото беше трудно, но за всички, които се колебаят дали да си вземат куче, ще кажа…
НЕДЕЙТЕ! ЗА НИЩО НА СВЕТА!
Ще ви скъса всички любими рокли! Ще ви изяде чорапите! Ще ви надъвче мебелите! Ще ви мъкне на разходка в сняг и дъжд! Децата ще се грижат за него само първите два дни! Ще се бие с други кучета! Ще ви подхлъзва върху леда и ще ви влачи по няколко метра за радост на всички минувачи! Ще облизва непознати деца, които ще пищят ужасено! Ще се изпишка на тревичката пред детската градина пред очите на куп разярени майки и любопитни дечица. Ще подгони котката на любимите ви съседи. Ще избяга и ще подскача около вас като сърничка, докато вие й се молите отчаяно: „Чаре, ела тук! Хайде, Чаре, ще ти дам бисквитка!“ Ще издирите хотел, в който приемат гости с кучета, а тя ще се изака на рецепцията, а после ще изяде краката на леглото и тоалетката! Ще ви побърка!
Така, след като си излях душата, вече мога да си призная, че да споделим живота си с куче е второто най-прекрасно нещо, което може да ни се случи, след това да имаме дете. Хайде, нека е третото, ако сме попаднали на добър мъж. И не си давам Чарето на никого, макар да е толкова проклета кучка. Ще пиша много за нея и тепърва. Със сигурност и ние не сме лесни стопани, в което ще се убедите, като видите какво търпи стоически.
И за да придобиете бегла представа за първите месеци от живота на кучето с вас ви представям:
КРАТЪК РЕЧНИК НА ДОБРОТО КУЧЕ ЧАРА
- Чорап – любима кучешка играчка за еднократна употреба, особено подходящ за заравяне в градината.
- Памперс (употребен) – втора любима кучешка играчка, с приятно ухание, лесно се разпердушинва и оставя следи по пода и стените.
- Пералня – мястото, където човеците крият от мен чорапите, но аз отдавна съм го открила.
- Бебешка играчка – трета по любимост кучешка играчка, понякога издава звуци, но това е съвсем за кратко, защото бързичко я „убивам“.
- Алекс – малкото братче, което пуска храна от столчето, много приятно за близане, кикоти се, понякога леко досадно, защото ме бърка с конче и иска да ме яха, но бързо го вкарвам в пътя с леко ухапване, да се подхожда с внимание към него, че Голямата кучка много крещи и шамаросва, ако го разплача.
- Коко – малко по-голямото братче, особено приятен за грубиянски игри, всичките му тениски съм ги маркирала със зъби; когато плаче, вия с пълно гърло и всички почват да се смеят.
- Косьо – почти човек, не става за хапане, но ме води на разходка, налива ми вода в купичката, сутрин му скачам в леглото и му ближа ушите.
- Теди и Яна – големи човеци, рядко се появяват, скачам по тях, играят с мен, дават лакомства.
- Мамата или Голямата кучка – любима човечка, мирише на манджичка, дава храна, гушка много, гали по коремчето, спасява от Алекс, дава грозде и ябълка, пак гали по коремчето, обикаля из къщата с един парцал и ми маха маркировките, не знае ли, че аз мога да си направя нови; понякога крещи за чорапите, аз се крия под масата, тя не може да ме хване, обичам я.
- Таткото или Алфата – господарят, води на разходка, храни ме, командва, дава лакомства, вързва ме да тегля количката на Алекс, слушам го.
- Разходка – хубавото нещо, което се случва, след като успеят да ми сложат каишката, там играя с другите кучета и мириша всякакви забавни неща. После чакам да ме приберат, за да се изпишкам и изакам на спокойствие вкъщи.
- ГОЛ ОХЛЮВ – прилича на храна, но не е вкусен. Аз го опитах и не ми хареса, Алекс го опита и на него не му хареса.
- Умряла мишка – ЛАКОМСТВО! Намерих си го сама, Господарят крещя, бръкна ми в устата и ми го взе, каза ми „глупава кучка„. Ааааа, много моля, вярно, че съм кучка, ама не съм глупава! Перфорирах му палеца да знае, че на куче не се взима храната. Вкъщи Мамата също се ядоса, макар че нея не съм я „перфорирала“ и накрая – няма ябълка за доброто куче Чара. Качих се на дивана и се изпишках. Да си имаме уважението все пак!
– Иване, стори ми се, че пак виждам чорапи, хвърлени на пода.
– Мерче, имаш дежаву.
И ме майтапи, на всичкото отгоре! Представям си цветно как е полегнал на дивана, загледан в мача и с единия крак лениво е изул другия, после е повторил процедурата и безгрижно е захвърлил чорапите (тъмносини и видимо носени) на бялото ми пухкаво холно килимче.
Нямам никакво обяснение как след двайсет и кусур години брак не се научи този човек, че мястото на мръсните чорапи е само едно – в пералнята. Не на пода, не под дивана, не дискретно подпъхнати зад кухненската врата,не вспалнята,на метър от възглавницата ми,нито вобувките. Представете си времето, което съм отделила да хвърлям неговите чорапи в пералнята. Да сложим по 30 секунди на ден,( и това без да броя миенето на ръце след контакта с тези бацилоносители), 365 дни в годината, 23 години. 251 850 секунди от живота ми! Това са цели 69 часа! 69 часа от живота ми, които не съм прекарала в четене на книга, гледане на филми, разходки, шопинг или приказки с приятелки на кафе и други работи! Този човек, този мой мъж и баща на децата ми, без никакви угризения е затрил цели 69 часа от моя живот!
И това не е всичко! Научи и момчетата да го правят! Питам се дали не им е казал някога, тайно от мен, в онези „мъжки“ разговори, до които майките нямат достъп:
Вижте сега, каквото и да ви казва майка ви, един истински мъж никога, НИКОГА не си хвърля чорапите в пералнята. Това е изконно женско задължение, също като свалянето на капака на тоалетната чиния. Ако поддадете веднъж, предавате целия мъжки род.
Не, не вярвам да им го е казал. (Макар че семенцето на съмнението е посято). Но личният пример къде е? Един баща трябва да дава личен пример във всичко! Какво ме ползва мен, че ги е научил да уважават жените,да са трудолюбиви, да отстояват себе си, да са мъжкари, какво? Щом едни чорапи не хвърлят където трябва! Започвам да си мисля, че това е психично заболяване,чорапофилия. Своеобразен фетишизъм. Нечисто влечение към мръсните чорапи с типичната им уютна миризма на свое. Вътрешна необходимост да усещаш присъствието им близо до себе си. Може би им вдъхва сигурност. Принадлежност. Чувство за превъзходство над нас, горките женици, обречени всеки ден да хващат гнусливо с два пръста свидетелството на мъжката наглост и да го носят сам-сами до пералнята! И не само е психично заболяване, ами на всичкото отгоре се предава и по наследство, само по мъжка линия! Слава Богу, ще кажат някои, но да питат мен!
Имам си обаче малка утеха в океана на моята горест. Чарето се появи вкъщи и без думи разбра на какво съм подложена от години. Може да е кучка, но разбира от женска солидарност. Незабавно и самоотвержено поведе битка с мръсните чорапи. Първо само ги късаше. Видя, че не помага и започна да ги заравя в градината. Те обаче се изхитриха и се научиха някак да се добират обратно до килима. Тя не се предаде и щом смени млечните зъби, започна да ги подлага на тотално унищожение. Тя ще ги научи мъжете вкъщи! Може да не стане бързо, но всяка велика кауза иска време.
А с котарака Фройд сме започнали битка на друг фронт. Неприбраните обувки в коридора.
Коко отива на гости у приятелче от комплекса и аз търся нещо да пратя за почерпка на бандата хлапета. Приготвям връзка банани, но се сещам, че таткото е чернокож
(впрочем изключително чаровен и забавен мъж), а в един филм обидиха чернокож, като му пратиха банани и бързо сменям бананите с кутия ябълков сок. На вратата Коко ми казва: „Значи да кажа, че си щяла да пратиш банани, но те сигурно си имат много вкъщи и затова носим сок.“
