Автор: Ина Зарева

Затова е всичко. И бързането, и умората, и суетенето. Като и при всяко раждане, знаете как е. Някои се радват, други имат колики, трети обвиняват, че не виждаме, каквото трябва да видим и не празнуваме, каквото трябва да празнуваме.

А то е простичко. Празнуваме радостта. Тя е единственото мерило за отношението ни към живота. Ако я има – всичко е наред. Обаче, ако и в най-светлия празник позволим на нещо да я помрачи значи имаме сериозен проблем - забравили сме да се радваме. А радостта е всичко, което се иска от нас.

Радостта от всяко новородено дете.

Радостта от преодолените трудности.

Радостта от различието или въпреки него.

Радостта от неизвестното.

Радостта от това, че те има.

Радостта от обичането.

Радостта от смаляването и смиряването.

Радостта от обожествяването.

Радостта от спокойствието.

Радостта от семейството, колкото и странно да е то.

Радостта от смелостта, въпреки опасностите.

Радостта от вярата.

Радостта прави от съществуването живот, от съжителството – любов, от раждането – Рождество.

Радостта прави от всеки делник – специален ден, а от него – вълнуващ спомен.

Радостта превръща бързането, суетенето и умората в ароматен, пухкав и сгушен празник.

Затова е всичко.

Защото е Рождество.

И радостта празнува рождения си ден.

Направи ѝ подарък - подари ѝ себе си.

****************

Препоръчваме ви и Невидимите подаръци

Автор: Антоанета Матзиари

В силно религиозна страна като Гърция Коледа е голям празник и традициите се спазват безусловно. В началото на декември всеки дом ухае на пресни портокали и мандарини, а наравно с тях и на неизменните за това време на годината сладки-меломакароня и курабиедес. Лесни за направа и много вкусни, подходящи за коледната и новогодишната трапеза.
 

Меломакарони- Μελομακάρονα произлиза от гръцкото μέλι, което означава мед.

За тестото:
• 750 г брашно
• 300 мл олио 
• 150 г меко масло
• 100 г захар
• 1 яйце
• 150 мл портокалов сок
• 2 чаени лъжици бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
• 1 чаена лъжица канела
• 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора
• 100 г смлени орехи за поръсване
• малко канела за поръсване
 За сиропа
• 300 г захар
• 300 г мед
• 350 мл вода
• 1 пръчка канела
•
Фурната се нагрява на 180°C.
Брашното се пресява с бакпулвера.
Първо се смесват заедно маслото и олиото. Към тях се добавя захарта, последвана от яйцето. Разбиват се добре.
Содата се смесва с портокаловия сок и веднага се добавя към сместа. Слагат се канелата и портокаловата кора. По малко се добавя от брашното. Замесва се меко тесто, което не трябва да се меси много, само да стане еднородно.
От тестото се оформят топки с големина колкото орех или малко по-големи. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Отгоре се отбелязват с вилица, като се внимава сладките да не се сплескват прекалено. Трябва да останат по-едри, защото ще станат много ронливи след изпичане. Пекат се около 25 минути.
Сиропът се приготвя като се смесят всички продукти. Оставят се на умерен огън да поврат 5 минути. Важно е да не е на силен котлон.
Изстиналите сладки се потапят в топлия сироп. Могат да се потапят по няколко наведнъж. Сладките се оставят да се напоят добре за около 3 минути. Изваждат се с решетъчна лъжица и се поставят върху скара да се отцедят. Посипват се със смлените орехи и канела. Могат да се съхраняват и в затворена кутия, след като се отцедят добре.

Курабиедес κουραμπιέδες 

Това са курабии, които много приличат на нашите маслени курабии, но са с по-различен и специфичен аромат.

Продукти за тестото:
• 300 гр. меко масло 
• 110 гр. пудра захар
• ½ чаена лъжица бакпулвер
• 600 гр. брашно
• 25 гр. бадемов ликьор, ром или друг ароматен алкохол 
• 120 гр. натрошени печени бадеми
• ½ чаена лъжица есенция ром
• 1 чаена лъжица ванилова шушулка на прах

За поръсване
• 250-300 гр. ванилова пудра захар

Смесват се брашното с бакпулвера. Маслото и пудрата захар се смесват в купата на миксера. Разбъркват се на ниска скорост, докато маслото поеме пудрата захар. След това скоростта се увеличава до висока и разбъркването продължава 18-20 минути. Обемът на сместа ще се увеличи поне 2-3 пъти. Пресява се брашното направо върху сместа и се добавят ароматите и алкохола.
Става ронлива смес. Разбива се около 10 минути и става еднородна. Добавят се ядките и може да се разбърка още малко, за да се смесят добре.
Правят се топчета, може и с формички-лунички, звезди.
Пекат се на не много силна фурна 170 градуса за около 30-40 минути. Отгоре остават бели, леко се разпукват, а отдолу пожълтяват. След изпичане и изстиване се наръсват с пудра захар. Могат да се сложат в кутия и издържат месеци.

******************

Антоанета е редовен автор в сайта с интересните си и много полезни статии за курортите по северното гръцко крайбрежие, гръцките обичаи, а наскоро ни разказа и за коледното градче в Драма. А ако ви се почива в Гърция, може да погледнете и сайта й.

Автор: Дарина Рангелова

Покрай Коледа всички родители в училищна или детско градинска възраст са полудели. Добре си спомням и аз в България безкрайно дългите тържества, на края на които и деца, и родители са пред припадък от изтощение. Преди това има събиране на пари за почерпка, спорове за подаръци на децата и спорове за подаръци за учителките, които могат да достигнат невероятни висини. От майчинските групи разбирам и, че тези тържества с всяка година стават все по-пищни и дори се организират в ресторанти. Естествено и задължителните кичозни календари.

Но това всичко си го знаете. И се замислих за комерсиалното. Нали е много популярно мнението в България, че в Северна Америка всичко е комерсиално и от малки ги правят консуматори. Та нека ви разкажа как е в училищата по празниците в нашия град и как ги възпитават в консуматорство.

В училището на Тони освен по коридорите има елха и във всяка стая. Който искаше, дари по някоя играчка за елхата. Седмицата преди Коледа е spirit week и има доста забавления. Един ден са с коледни пуловери, друг с пижами, с коледни шапки и т.н. Гледат коледни филми, изработват разни неща на фона на коледна музика, правят курабийки. Също така се и събираха дарения на дълготрайни храни за някаква организация за бедни. Имаха и базари с някаква цел. В тази седмица имаха и парти. Което не знам точно какво е, защото не присъстват родители. Това, което се иска от родителите за почерпка е едно плато с плодове и зеленчуци, едно със сирена и едно с бисквити или нещо такова. Нямам предвид от всички родители, а общо три за партито. Демек трима са дарителите за това парти. За всеки празник искат едно и също общо-взето и родителите се въртят. Няма график, просто в приложението се отбелязва този, който желае да дари и кое от трите в този момент. Не са останали без почерпка.

Няма тържество с подаръци. Децата изработват нещо дребно за вкъщи от боклуците, които даряваме целогодишно, като кутии, ролки от тоалетна хартия, кори от яйца и т.н. Учителката подари на всяко дете картичка с лично пожелание.

“Тържеството” всъщност е концерт за цялото училище. Училището на Тони е до 7 клас и все пак е малко училище и няма проблем да се състои в салона. Малките обикновено участват с по една песен. Предучилищните групи /4 и 5-годишните/, мисля, не участват и си имат отделен концерт.

Иначе тази година беше мюзикълът Scrooge. Както казах, по-малките бяха като хор с по една песен. По-големите са главните действащи лица. Мюзикълът си беше като истински. С осветление, микрофони, мултимедия, а ученици с тениски с надпис stage crew се грижеха за това с помощта на учителите, разбира се. Имаше и брошури с реда на песните и изпълнителите. Това, което много ми харесва, е, че концертът е точно един час.  Някакси всички класове за този един час успяват да се включат. И като се замисля, никога не съм виждала да рецитират стихотворения, което също много ми харесва.

Е, не можах да изгледам повече от 15 минути от мюзикъла, тъй като бях с Тина и се наложи да сновем по коридорите. В крайна сметка се обособи детско парти в библиотеката, където се озоваха всички родители с малките братя или сестри, не искащи да гледат мюзикъл.

В гимназията на Теди също беше spirit week. Пак подобно, конкурс за грозни коледни пуловери и състезания за изяждане на курабийки, които приготвят децата, които учат готварство. Те имаха бал, в зала в хотел. Без алкохол. Абсолютно всичко се организира от ученическия съвет.

Да ви кажа и за рождените дни в предучилищната и малко по-големите. Ами обикновено носят cup cakes. По едно на дете и това е. Остава и вариантът с плато плодове и сирена примерно. Децата изработват картички за рожденика и толкоз. За рождените дни иначе съм писала как се провеждат.

Всяка година по това време ги снимат - малко по-рано. От предучилищна, та до 12 клас. Разбира се, поръчваш, ако искаш и каквото искаш. Има най-различни портрети, с рамка без рамка, картички, ключодържатели. Календари няма обаче по някаква причина. Ще взема да ги светна за тази идея.  Аз винаги поръчвам само магнити. Гледам си ги на хладилника как се променят с всяка година.

Май няма много за писане за празниците. В училище просто се забавляват. Няма дядо Коледа, няма подаръци. Това си е за вкъщи, кой както си му е тертипът.  Подозирам, че е възможно да е така, заради многото националности, от които всеки си празнува по различен начин и различно си нещо. Но това е друга тема.

Та малко само се зачудих, къде и защо децата се учат повече на консуматорство?

********************

Препоръчваме ви и тази статия на Дарина за разликата между българските и канадските тийнейджъри. 

Автор: Мария Пеева

Помните ли, че майките и бабите ни не правиха мъфини, а сладки или кекс? И баниците им бяха винаги с ръчно точени кори? Е, понякога имаме време и желание да си поиграем повече, но понякога всяка минутка е ценна. Например, когато ви изненадат скъпи гости с час предизвестие или синът ви подсети, че коледният им базар е на следващия ден. :)

Тази година за коледните базари на момчетата правих два вида мъфини, плюс едни малки банички с късметчета, които също стават лесно и бързо. Споделям рецептите тук, защото знам каква лудница ни е на всички около Коледа. Сигурна съм, че много от вас правят далеч по-сложни и интересни рецепти, но ако не разполагате с време, а трябва да приготвите голямо количество лакомства, тези две рецепти ще са ви много полезни. 

Мисля, че мъфините се появиха в България с навлизането на интернет, когато започнахме да четем чуждестранни сайтове и открихме тези лесни и винаги сполучливи симпатични кексчета. Предимството им пред обикновения кекс е, че се пекат само за 20-25 минути, което ни дава възможност да направим две дози за времето за печене на кекса. Двата вида мъфини, които правя най-често и винаги се харесват, са бананови и с шоколадови парченца.

Бананови мъфини:

1 голямо яйце или 2 малки

100 гр. разтопено масло или олио 

3 добре узрели и поомекнали банани

по-малко от чаша захар

чаша брашно

1 пакетче бакпулвер

1 пакетче ванилия

1 чаша хрупкаво мюсли

Слагам всички продукти подред в изброената последователност. Получава се тесто малко по-гъсто от кексово.

После разливам във формички до 2/3 от обема и пека в предварително загрята фурна на горен и долен реотан на 180 градуса за не повече от 25 минути. Вадя веднага и слагам да изстинат, а във формичките слагам втората доза. Банановите мъфини са без мляко и са подходящи, ако някое хлапе има лактозна непоносимост.

Мъфини с шоколадови парченца: 

2 големи яйца или 3 малки

100 мл разтопено масло или олио

чаша прясно мляко

чаша захар

две чаши брашно

1 пакетче бакпулвер

1 пакетче ванилия

лимонови или кокосови стърготини

100 грама готварски шоколад или какъвто имате

Приготовлението е по същия начин. Продуктите се разбъркват в изброената последователност, наливат се във формички, пекат се на 180 градуса за 20-25 минути. Ето ги вече готови за коледния базар. Банановите са по-тъмните. Нормално е да не бухнат чак толкова, колкото другите, това да не ви безпокои. На вкус са чудесни и ухаят толкова хубаво!

Хубавото при мъфините е, освен че стават за много кратко време, и че продуктите могат да се разбъркат на ръка. Но когато правя големи количества, ми е по-лесно с миксер, защото докато едната доза се бърка, аз мога да си приготвя продуктите за тези...

Лесни банички 

1 пакет обикновени кори

4 яйца

250 гр. сирене

около 100 гр масло

Разбърквате яйцата със сиренето. Слагате маслото да се топи на котлона и включвате фурната да загрее на 200 градуса. Докато маслото се топи и фурната загрява, завивате по малко от сместа в кора все едно се навива палачинка и нареждате една до друга като дълги пури в голямата тава на фурната, постлана с кухненска хартия. След като ги наредите, разрязвате на три и заливате с маслото, което после нанасяте равномерно с четчица. Пече се 30 минути. Идеални са и за закуска с чаша айран.

Подобни рецепти може лесно да приготвяте и с децата си. На тях обикновено им е много забавно. Вижте защо за хлапетата ни е полезно да се учат да готвят. Тези дни ще седна да ви напиша още две бързи рецепти за солени кифлички и бисквитки с шоколад. Ако сте пропуснали рецептата на Диди за коледния фъч, може да я видите тук. :) А ако сте истински кулинари и тези рецепти са ви твърде лесни, шеф Манчев е вашият човек. :)

Баба Дека е на 85 и е пълна с енергия. Тайната? Правнучета, соленки и всеотдайност.

Кампанията „За повече здрави семейства“ на българския производител на мляко и млечни продукти „Верея“ има две основни посоки. Първата е да покаже чрез реални примери как съвременното българско семейство се справя с различни предизвикателства и въпреки това остава здраво. Втората е с подкрепата на Българска асоциация по фамилна терапия (БАФТ) да предложи и семейната терапия като една от възможностите за запазване на семейството здраво.

Обичта към малката Яница носи всички отговори. Никой не може без другия. И без морето.

 
„Искаме да насочим вниманието към съвременното семейство. Обичта в него, подкрепата, радостта, куража, събитията, различията, силата, слабостите, непреходността, промените, бурите, победите. Чрез реални примери да вдъхновим някои семейства, както и да поканим други да се замислят за предизвикателствата в техните взаимоотношения. Да открехнем леко завесата за семейната терапия като специализиран подход. Да покажем, че професионалната грижа не е нещо срамно, страшно или непосилно, а една от възможностите за запазване на семейството здраво“, споделят от „Верея“.

 Спасови винаги се гледат, когато разговарят, защото в семейството само малката Рози може да чува

Всеки може да участва в кампанията като сподели история на semeistvo.vereia.bg: свързани с брак родители и деца; семейство без брак; „патриархално семейство“; „матриархално семейство“; семейства от един родител и дете; „доведено семейство“; приемно семейство и др. Единственото изискване е историята им да е вдъхновяваща. Примерите с най-интригуващ творчески потенциал ще се превърнат в ТВ клипове на „Верея“. Специалисти по семейни отношения от БАФТ ще провеждат безплатни практически семинари на теми като: „Какви са различните роли на партньорите в съвременното семейство? Кои събития предизвикват промени и как семейството се приспособява към тях? Как се преодолява рутината? Как общува здравото семейство? и др. Техните практически съвети ще се публикуват на semeistvo.vereia.bg още от самото начало.

Mamaninja.bg е посланик на кампанията „За повече здрави семейства“. Вярвам, че тя ще вдъхнови и ще помогне на много български семейства.

Кампанията подкрепят и „Дарик радио“, в-к „Стандарт“, в-к „Марица“, „Програмата“, сп. „Жената днес“, manager.bg, obekti.bg, webcafe.bg, eva.bg, az-jenata.bg и Жюстин Томс. 

Според национално омнибусно проучване от септември 2017г. за 36% от потребителите „Верея“ е марка, която предлага продукти за цялото семейство, а за 32% - марка, която помага за сплотяване на семействата.

Автор: Мария Пеева

Пеев ги донесе отнякъде. Коледен подарък от благодарен клиент. Но преди да стигна до тях, нека ви разкажа за моята първа любов.

Моята първа любов е шоколадът. Не си спомням ясно първата ни среща, била съм в твърде крехка възраст. Но независимо дали го срещнеш на две, на десет или на петдесет, любовта към шоколада си остава за цял живот. Понякога му изневеряваш – с мъж, вино, баклава, „Белуга“, чийзкейк или кой знае какво, но винаги се връщаш към него. И той е винаги насреща, готов да те приеме обратно, блудната теб – да те целуне с какаови устни, да проникне в сърцевината ти, да те изпълни отвътре, да погъделичка най-съкровените ти нервни окончания, да нахрани тялото и душата ти. Моята голяма любов – шоколадът. Мога да го ям сутрин, обед, вечер. И нощем. Помня една знакова случка от детството ми, когато татко ми донесе огромен буркан течен шоколад от „Кореком“, вярвам, че помните тези малки бастиони на гнилия капитализъм. Не бях чак толкова малка, може би съм имала 12-13 години. Грабнах буркана и една лъжица и се усамотих с книга в моето ъгълче на дивана, облегната на големия кафяв мечок, който ми служеше за възглавница и душеприказчик. По едно време татко надникна и видя, че съм преполовила буркана. Баща ми винаги е вярвал в свободния дух и самоконтрола и си спомням колко сериозно ми каза:

- Знам колко обичаш шоколад, но човек трябва да има мярка и сам да си я налага. Ако сега изядеш целия буркан, обещавам ти никога повече през целия ти живот да не ти купя шоколад.

И си удържа на думата. Но шоколадът търпеливо ме изчака да порасна и да почна да си го купувам самичка. Естествено, с времето се научих да удължавам удоволствието, да не искам всичко наведнъж, но и при най-строгите диети, които съм пазила, шоколадът винаги е побеждавал суетата.

Обичам го във всичките му форми и разновидности – с ядки и без, млечен и черен, с допълнителни вкусове, дори със сол и джинджифил. Въпросните специални бонбони бяха в елегантна, изчистена, квадратна чисто черна кутия с фин сребърен надпис. Самите те ръчно изработени, с различен вкус и вид, общо 25 броя. Към тях имаше малка книжка, с подробно описание на аромата и вкуса на всеки един поотделно. И какви вкусове – от мохито до крокан, от малиново изкушение до канела, от пипер до карамел. Няма нужда да ви казвам, че завладяха въображението ми и се влюбих в тях безвъзвратно. Естествено, момчетата веднага ги нападнаха, тези малки лакоми зверчета. Излишно е да ви обяснявам, че по Коледа къщата се пълни с всякакви шоколадови изкушения, така че им позволих да си вземат по един бонбон, а останалите реших да скрия. Не само защото в душата ми дреме една саможива егоистка, отраснала като единствено дете, а и защото на 27 декември с Пеев имаме годишнина и моят таен план за честването й включва отпращане на момчетата с батко им на кино и малка романтична вечеря само за нас двамата, в която специалните бонбони веднага получиха съответната специална роля.

На другия ден обаче се оказа, че момчетата все пак бяха открили специалните бонбони. Сякаш не им стигат всичките „Милки“, „Неслета“, „Линдове“ и „Тоблерони“ на света, които им падат на главата от шкафовете из цялата къща, те решиха, че искат точно моите романтични бонбони. С възмущение установих, че от 25 са останали само девет бонбона, които внимателно разпределих по кадифените редички на кутията сравнително равномерно и скрих в най-високия шкаф. Вечерта големият син и снахата дойдоха на гости и малките веднага изклюкаха, че мама има специални бонбони, които не дава на никого. Укоризненият поглед на снахичката (знае ли човек, може и да е бременна) и начумерената физиономия на Теди ме принудиха със свито сърце да извадя кутията от тайника и да се разделя с още четири бонбона. Останаха точно пет. Точно тогава звънна съседката Минка и нямаше как да не почерпя и нея. Последните четири бонбона ми намигнаха от кутията и дори сякаш ми се усмихнаха умолително, преди да затворя черния капак върху тях, все едно хлопвам ковчег. Тогава осъзнах, че бонбоните няма да оцелеят у дома. Дори децата да не ги намерят, аз самата щях да се изкуша и до 27 нямаше да остане нито един. Хрумна ми блестяща идея. Съседката е много мой човек, дори децата съм й поверявала. Защо да не й дам да ми пази последните специални бонбони?

Обясних й ситуацията набързо, тя прегърна идеята и си тръгна с черната кутия в ръце. Ех, да съм знаела, че това ще е последната ни среща. Не със съседката. С бонбоните.

На следващата вечер Минка се появи на вратата с огромна кутия „Мерси“ и съмнително гузен вид.

– Миме…  – започна тя, а аз вече знаех какво ще ми каже. Кръвта нахлу в главата ми, стиснах зъби, защото усещах, че само ако отворя уста, ще надам пронизителен, нечленоразделен вой на ранена вълчица. Вперих в нея тежък, обвинителен поглед, под който клетата женица се сви, преглътна с внезапно пресъхнала уста и след кратко мълчание успя да избълва на един дъх, с наведени очи:

– Много съжалявам, Миме, ама Жорето намерил кутията, хем я бях скрила над хладилника… Виж, нося ти цяла голяма кутия „Мерси“. Много извинявай! Детска му работа, какво да ти кажа… Все едно не е виждал бонбони.

Смотолевих нещо през зъби, не помня какво, но много се надявам да не са били тежки клетви. След което тръшнах вратата с възмутен жест, като разбира се в последния миг се пресегнах и грабнах кутията „Мерси“ от ошашавената Минка, предателка на женската солидарност и в частност на моето добросъседско доверие. И в онзи миг ме осени прозрението.

Аз съм си виновна, само аз и никой друг. Никога повече няма да крия специалните бонбони от децата.

ЩЕ СИ ГИ ИЗЯЖДАМ НА МИГА! 

*************

Тази история е от миналата Коледа. За жалост не си взех поука. Или по-точно не си взех шкафче с катинар.

Битките за шоколадови бонбони не са рядък инцидент у дома :) Може да прочетете и Военна зона. 

Автор: Ростислава Димитрова

Аз не те познавах до вчера. Нито ти мен. Обаче този прекрасен мъж ни срещна. Аз не съм първата му и кой знае дали ще съм последната. Но ти си единствената му майка. Аз не искам да те изместя или засенча. А просто да вървя по общия ни път с него. Аз си имам моите недостатъци, а ти - твоите. Не искам взаимно да си ги натякваме. Аз си имам добрите страни, а ти твоите. Нека си ги припомняме по-често! Аз не разбирам от всичко, нито пък ти! Но ме остави сама да те попитам. Дай ми тази свобода! Не ме карай да се чувствам недостойна. Не се меси, ако не те помоля. А аз ще те помоля. Защото не искам да се чувстваш излишна! Аз не обичам дългите приказки по телефоните. Но всеки ден напомням на сина ти да ти се обади. На мъжете все трябва да им се напомня, нали? 

Аз съм толкова развълнувана, че ще те направя баба! Вярвам, че ще се зарадваш! Дали ще се справя? Не съм сигурна в себе си. Дано мога да разчитам на теб! Но моля те, не ме критикувай. Остави ме да бъда майка – без да сгреша, няма да стана такава. А аз пак ще те попитам при теб как е било! Моля те, не се състезавай с другата баба. И двете сте еднакво важни за моето дете! На него няма да му пука коя е направила по-хубава питка за появата му! Ще му е драго да му се усмихвате обаче!
Аз знам, че и ти деца си гледала. Прости ми, че се тревожа дали е добре, когато е на гости! Ти помниш ли твоите майчини тревоги? Знам, че го глезиш. Не ти се сърдя. Но ти помни, че после пак аз трябва да се справям с капризите му. Пък и аз също обичам сладолед!

Надявам се обядът ми да ти е вкусен! Супата не стана като твоята. Нека сама те попитам за тайната подправка! Виждам, че печеното ти хареса. Попитай ме и ще ти кажа. ;) Десертът е купен, позна! Нека си остане тайна между нас!

Ето и Коледа дойде! Не съм сигурна какво да ти подаря. А дали ще ми хареса твоят подарък? Най-добре да ти сложа нещичко в онзи красив плик, пък ти сама си го избери по свой вкус! Не си мисли, че нямам време за теб и затова ти давам пари! Просто не искам да се обидиш, а наистина да ти хареса! Дали ще искаш да отидем заедно да си го избереш? Ще ми бъде много приятно!

Виж го! Синът ти е щастлив! От едната страна е майка му, а от другата жена - му! И усмивките им са искрени! Каква прекрасна Коледа!

**************

Хареса ли ви? На мен много. Имах чувството, че снаха ми го е написала за мен...

Препоръчвам ви още: 

26 неща, които свекървата мисли, но не казва

Три жени, едно бебе, две салати и едно кръщене

Моля, не ни учете кога да раждаме

Който има деца, да си ги гледа

Разказът на една дъщеря

Автор: Мария Пеева

Разглеждам си пакетите с коледни поръчки. Голяма част от тях са покупки от благотворителни каузи. Шалове, календари, коледни играчки, сладки… Някои от тях ще влязат в употреба, други ще раздам с надеждата да са полезни на друг. По Коледа каузите са толкова много и всички са толкова важни. И да, трябва да помагаме на колкото можем повече хора, така е. Това ни прави човеци, в крайна сметка. Откакто свят светува, хората си помагат един на друг, когато са в нужда. И във вековете без телевизия, радио, интернет, социални мрежи, пак са си помагали. Цяло село се е събирало да построи църква или училище. Цялата рода се е събирала да изоре нивата на вдовицата, за да не гладуват децата й. Ако се върнете три-четири поколения назад, почти няма семейство, което да не е прибрало някое сираче да го отгледа. И всичко това без много шум и хвалби. Просто когато трябва да се помогне, ще го направим. Не защото сме светци, а защото сме хора.

Едно време семейството на баба ми по майчина линия пристигнало в Пловдив като бежанци. Казвам "семейство", но имам предвид три деца, най-голямото на 15 години, най-малкото - баба - на шест. Родителите - загинали, безследно изчезнали… не знам със сигурност. Баба никога не говореше за детството си, но помня разказите на баба Славка, нейната по-голяма сестра. Големият брат ги е отгледал и двете като свои деца, че и добре ги задомил, а той самият така и не създал свое семейство. Мнозина са им помогнали. Далечни роднини ги подслонили. Съседи взели на работа Георги, големият. Помогнали им да си вдигнат керепичената къщурка, която смътно си спомням, приличаше на същинска приказна колибка. Благодарение на тези непознати за мен хора баба ми, шестгодишното сираче оцеляло, пораснало, станало красива и скромна девойка, която се омъжила за добър и работлив човек и му родила три дъщери - едната е майка ми. И до днес аз вярвам в благоразположението на непознати и подарявам благоразположението си на непознати. Убедена съм, че напук на всичката лошотия по света, това е единственият начин за човечеството да оцелее.

Но сега покрай Коледа се замислих и за друго. Дали понякога не забравяме, че хората около нас може би също имат нужда от помощ? Знаете ли, може би е по-трудно да помогнеш на близък, на колега, на съсед, на роднина, отколкото на непознат. Защото се безпокоиш, че така го поставяш в неловко положение. Един вид признаваш, че има проблем, че е в нужда. Не е ли така? Но нека за миг се поставим на мястото на този близък, колега, съсед или роднина. Който няма смелост да обяви пред всички, че е самотен, че има нужда от помощ, че по Коледа му е най-тежко и докато всички около него се радват на празника, той го очаква в тих ужас.

Предлагам ви тема, върху която да помислите. Има ли сред хората, с които се срещате всеки ден, някой, който ви се струва самотен? Който наскоро е изгубил близки хора, или се е разделил с любим човек? Поканете го на чаша кафе или вино, може би дори на Бъдни вечер. Има ли около вас възрастна леля, съседка, старица, която обича да чете, а няма възможност? Подарете й книга и внимание. Има ли сред колегите и приятелите ви, сред съседите и роднините ви, семейство, което преживява труден финансов период? Подарете им ваучер за храна или дори някоя паричка в красив плик. Може това да е единствената им възможност да сложат нещо на масата или да купят подарък на децата си.
Подарете нещо мило, нещо малко, нещо спасяващо на хората около вас. Не защото сме светци, а защото сме човеци.

***************

Прочетете още: 

Умора на съчувствието

Тя е Коледа

Мъдростта боли