logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

 
Искате да станете известна поетеса? Представям ви кратък наръчник за начинаещи.
Правило основно - не правете като мен!
1. Никога не публикувайте две стихотворения в един ден! Не бива читателят да остава с впечатлението, че понякога пишете с лекота. Недопустимо е! Трябва да смята, че писането е тежък изнурителен труд, минимум като носенето на тухли и сухата зидария. Хем обезценявате написаното, хем карате някои да решат, че като е толкова лесно, всеки го може. И затова един приятел казва:
,,В ада ще гориш, Светла, задето накара стотици домакини да стихоплетничат и хиляди да мислят, че мъжете им са забавни колкото твоя."
 
2. Не пишете за други неща освен за поезия! За битовизми въобще. За собствен мъж, дума да не става. За котки абсурд. Щото после получавате съобщение ,, ти си много талантлива, но девалвираш таланта си с тази постоянна активност ". Нека хората си мислят, че сте мрачна, унесена личност, живееща в полумрак и асоциалност, която гори само когато твори.
 
3. Не казвайте на читателите, че сте писали стиха, в който те са влюбени, докато сте чистили фугите на банята с четка за зъби. Поетесите не чистят, те живеят в артистичен безпорядък, мухъл и прах. Те също така, не наемат и домашни помощници, защото това е експлоатация и унижение на жена от жена. С имиджа ви на ефирно духовно създание е свършено и в представите на хората вие сте робовладелка размахваща бич, над невинна домашна помощница, на която рецитирате вогонска поезия.
 
4. Не споменавайте, че най-лиричното ви стихотворение се е родило, докато сте била на фризьор! Въобще не споменавайте еретични неща като фризьор, маникюр, мода и подобни. Истинските поетеси, не стъпват в салон, те си мият косата с утринна роса, а не с шампоан против цъфтящи краища. Те се носят малко хипи или малко романтично, и най-вече нямат много дрехи, щото за тях само духовното е важно. Другото е плява.
 
5. НИКОГА НЕ ПЪРЖЕТЕ КЮФТЕТА! Поетесите не готвят. Те даже не ядат. Те се зареждат от слънцето, пият амброзия доставена директно от Олимп, правена по специалната рецепта на Ерато. Поетесите нямат отделителна система, въобще не отделят нищо освен поезия, цитати, и някоя кахърна сълза. В по-стари времена се е смятало, че може би поемат мед и мляко и акат маргаритки, но това е ретроградно и сегашните пишещи са дух безплътен.
С кюфтета, само обърквате читателя. Така например един мъж, който ме критикуваше, че показвам храна, писал на приятел, да го пита наистина ли аз съм авторът на ,, Ако Толстой имаше Фейсбук ", щото то от само себе си се разбира, че не може жена, която пържи кюфтета да напише нещо смислено.
 
6. Най-добре въобще не смесвайте писането на сатира и смешни истории с ,,истинската " поезия. Поетесите нямат чувство за хумор. Те са морни кахърни създания с големи тъжни очи, не кискащи се за щяло и нещяло женички, разгонващи гларусите със смеха си и смеещи се и на тъжни неща.
 
7. Не казвайте, че пишете стихове на таблет или телефон, понякога без много редакции, клатейки крака на червен диван, докато печете кекс. За яденето вече го уточнихме, но трябва хората да си ви представят, бледна, рошава, в средата на мрачен кабинет, в компанията на паяк кръстоносец, как пишете-бришете върху лист с монограм, затънала във вече изписани смачкани листи, с многото неудовлетворителни варианти изписани преди това. И ако мастилото свърши, без колебание продължавате с кръв, взета направо от сърцето. Защото всеки знае, че истинската поезия се пише така - с кръв от сърцето.
 
writing 923882 1280
 
8. Не бъдете мила с хората! Не отговаряйте на всяко съобщение, което ви пишат, за да ви кажат, че сте развълнували или разплакали някого. Нито пък на положителните коментари под стиховете ви. Не пишете като мен ,,благодаря" и не лепете сърца. Истинската поетеса е обградена от невидима стена от високомерие и елитарност, която я отделя от обикновените хора и тя се сеща за тях, само когато трябва да продаде новата си стихосбирка - Само 20лв. и с автограф за най-верните фенове. А за най-сервилните, писали ,,ти си диамант - уникат" под всеки пост, даже и с посвещение.
 
9. Не пишете на други пишещи, че харесвате поезията или прозата им. Как после ще внушите на читателя, че вие сте единствена и неповторима? Не правете и обратното, да отговорите честно на друг пишещ, какво мислите за неговото творчество, с думите, че според вас има още какво да се желае. Щото рискувате да чуете следното ,, може да си по-умна, по-талантлива и по-можеща, ама аз имам/ще имам книга преди теб! На-на-на-на пък!".
 
10. Последно, но не на последно място. Наемете професионален фотограф за изискана черно-бяла сесия. Не като мен, да плющите снимки, снимани от мъжа ми и приятелките ми, и от съвсем случайни минувачи. Снимки, които на всичко отгоре са преизпълнени с цвят и просташко-вулгарно напомнят, че съм съвсем обикновен човек. Хубаво е също така, на тези снимки да не си личат вторичните полови белези, защото поетесите трябва да приличат на мадони, нежели на кокони. Всякакъв намек за секс е недопустим. Вие не само нямате отделителна система, нямате и полова. Разбира се, трябва да пишете за страст, но след страстта се оттегляте в спалнята да слушате ,, Танц със саби" на Хачатурян или да разигравате сама със себе си партия домино. Черното и бялото на доминото е изискано. Като черно-бялата фотография. Според един приятел, аз имам само една снимка, на която приличам що-годе на поетеса. Владимир Неф беше казал, че Кралиците нямат нозе, аз обаче ще го надцакам с това - Поетесите нямат гърди.
 
И най-важните две неща:
 
Оправете си граматиката и пунктуацията, щото Правописната полиция бди, а тя е бронирана здраво в гърдите срещу всякакви сантименти, брои запетаи и пълни членове и не е чела биографията на Гюнтер Грас. И ако нямате мили приятели като моите, да ви помагат на лични в борбата с автокоректа, разсеяността и пропуските в шести клас, сте загубени.
 
А пък ако ви липсва псевдоним, аре бегайте от тука и почвайте да продавате парфюмерия, вместо да пишете, щото псевдоним даже аз имам.
 
В заключение искам да отговоря на зложелателите, които ще питат как така давам съвети за успех в изявата като поетеса, след като самата аз не съм успяла такава. Филмовите критици не са снимали нито един филм, те не са успели режисьори или актьори, защото ако бяха щяха да снимат филми, а не да пишат критика. Неуспелите дизайнери, оглавяват колонката за мода в списания и правят моден блог. Хората, от които съм получила най-много съвети и критика, не са написали нито ред, освен някой изпълнен с хейт пост в социалните мрежи. Така че, що пък аз да не съветвам?
Още от Светла:

Автор: Йоана Боянова

Много си мисля напоследък кое е важно в живота. Да вдигнеш къща, да засадиш дърво, да пътуваш, да си добър човек или всичко това. Животът е като един пясъчен часовник, чака да свърши даден момент, за да обърнеш и да започне следващия, изпуснеш ли го, тече на празен ход. Дълго време само гледах часовника и не го обръщах, седеше си ей така прашасал на скрина, без да бъде докоснат. Дълго време обвинявах съдбата за нищото. Да, за нищото, което ми се случваше в живота. А хората са го казали, не знам точно кой, но няма как да се случва нещо, когато правиш едно и също.

И така един ден се събудих с желанието да си отрежа косата. Странно, нали? Промяната понякога се случва отвън навътре. С новата коса сякаш дойдоха новите сили за нови неща. Обърнах часовника, нова енергия, ново време за нови неща. 

За времето искам да говоря и за оценките. За уюта и за малките неща. Не съм хипи, никога не съм била. Обаче установих, че изгревът, залезът, запалената свещ или мисълта за това да седя до огън и някой да пее, ме кара да се чувствам чудесно...

Установих, че промяната в къщата ми носи спокойствие, установих, че хубавата музика ме кара да се усмихвам, установих, че изпитвам страшно удоволствие от това да подредя вкъщи и да седна да чета книга.

И пак стигаме до времето, времето за нас. Установих, че оценката аз си я давам, времето аз си го определям и начина, по който искам да го прекарам, зависи от мен. Установих, че най-малко време съм отделяла за своето щастие.

Купих си красива чаша за кафе, създадох си ритуал за красота. Време, в което аз правя така, че да се чувствам добре...

И там между праха и свещите дойде ред на червеното червило. Купих си червило, без което вече не излизам. Какво като се налага да нося маска, аз знам, че е там.

Хайде, момичета, сложете червилото и обърнете часовника. Време е да изтупаме прахта. А защо не и да сложим високите токчета. Въъзхищавам се на жени, за които това е ежедневие, за мен това е едно ново време.

Обърнах часовника отново. Оцених се. Вчера се оцених, че заслужавам букет от пролетни цветя, лалета, зюмбюл и фрезии. После къщата ме оцени и имаше страхотен аромат на пролет. Дадох си оценка и че е време да си дам почивка с красива книга. Оцених, че е време да спра алкохола и цигарите. Оцених се, че ще изглеждам прекрасно след маска с масло от шипки. Дадох си и висока оценка, след като избрах най-страхотната рокля на цветя, в която ще изглеждам невероятно.

Оцених се на комплект ароматни свещи и любовен роман. Оцених се, отне ми време, но си заслужаваше. За времето и оценките с любов ви говорих. Дайте си време и се оценете подобаващо. И с любов.

Препоръчваме ви още: Обичай се, момиче

“Какво е любовта?” е красива детска валентинка от издателство „Рибка“. Оригинално илюстрираната книга е първото заглавие на издателството за 2021 г., готово да зарадва онези, които обичате – и деца, и възрастни – в навечерието на Св. Валентин.

Какво е любовта? Какъв цвят и форма има? Сладка ли е или солена? Голяма или малка е? Като повечето деца, Ема иска да разбере какво е това любов. А всички, до които се допита – мама, татко, баба и дядо - имат различна представа. Може ли наистина любовта да се намери в парче торта или игра на футбол? Трудно е да се даде определение на любовта, но всеки от семейството на Ема успява по свой собствен начин да ѝ помогне да открие значението ѝ.

„Какво е любовта?“ е емоционална и интелигентна книга за деца, в която рисунките и текстът в хармония дават забавен и, същевременно, искрен отговор на въпроса. В тази трогателна приказка Давиде Кали и Анна Лаура Кантоне ни напомнят, че всеки от нас може да има различен отговор, но едно е сигурно - обичта винаги се дарява.

Първото от заглавията за 2021 г. на „Рибка“ е красива и мила книжка за четене, разглеждане и подаряване, която може да се закупи от книжарниците в страната. В подаръчна опаковка - романтично оформен пощенски плик, запечатван със стикер-сърчице – тя е налична в сайта на издателството и в книжарницата на „Рибка“ в София.

Създадена от италианците Давиде Кали и Анна-Лаура Кантоне, „Какво е любовта?“ първоначално излиза на френски език. Давиде Кали е писател и илюстратор с над 90 детски книги и многобройни комикси.

Анна-Лаура Кантоне завършва детска илюстрация в Европейския институт по дизайн в Милано и е работила върху над 30 детски книги.

Може да харесате също:

Писатели на дуел

abc 4431556 1280

 

Автор: Ния Йотова

Безупречният начин, по който работи дигиталният маркетинг, успя окончателно да убеди майка ми, че е екстрасенс. Тя  отдавна подозираше, че може да контактува с отвъдното, но след случката, която ще разкажа тук, вече никой не може да разклати това ѝ убеждение.

Накратко за тези, които не знаят – ако потърсите нещо в Гугъл, или влезете в някой електронен магазин и не завършите покупката си там, платформата ще се погрижи да направи всичко възможно, за да ви продаде това, което сте търсели. На всички ни се е случвало. Търсим нещо в нета и след това седмици наред ни заливат с реклами за същото това нещо от всички възможни канали – Фейсбук, YouTube и тн. Това не е съвпадение, а е похват в дигиталния маркетинг. Нарича се ре-маркетинг.

А идеалната „жертва“ на този ре-маркетинг е майка ми, която във всичко вижда провидение свише. Моята майка е духовно същество.

Откакто се помня, тя винаги е избягвала ортодоксалната медицина и ни е лекувала с алтернативни методи. Основно с чесън, последван от масажи със свинска мас, куркума и оцет.

С напредъка на годините, окултната жилка в нея се усилва и вече освен с чесън, мас и тн, тя ни лекува с много по-мощно средство – със собствената си аура, комбинирана с мощната ѝ лечебна енергия. Напоследък, щом ме види, ме прекръства с тържественото „Бъди шарена и споделена“ – заклинание, което научи от настолната ѝ книга, а именно нашумeлият бестселър „Стопанката на Господ“.

Тоест, поздравява ме така само когато го няма мъжът ми Емо. Веднъж като ме благослови така в негово присъствие, той възропта срещу желанието на тъщата съпругата му да бъде „споделена“.

А през последната година, може би заради пандемичната обстановка, мистичните сили на майка ми вече завземат заплашителни размери.

Подозренията ѝ, че духовете използват мощната й енергия като проводник между тях и нас – обикновените хора, не са от вчера.

Когато изгуби очилата си например – нещо, което се случва непрекъснато, тя обезсилено обикаля кухнята и ги търси на всички логични места, на които един чифт очила биха се скрили – в печката, в микровълновата, в хладилника, навсякъде. Опитите й често са обречени на неуспех. Тя сяда примирено със заключението, че, цитирам, „като че ли някой дух ѝ ги е скрил нарочно“. Това я успокоява. В края на краищата не е възможно простосмъртен човек ( дори и с нейните способности) да намери нещо, което е скрито от онези безплътни хитреци. А и от опит знае, че след около 15 минути духовете, нейни стари познайници,  ще се прекършат пред козирожкото й търпение и ще й върнат очилата. Обикновено ги оставят на видно място на кухненската маса, точно пред нея. Все едно ѝ се подиграват, колко е разсеяна.

Майка ми оползотворява тези 15 минути чакане за очилата си, търпеливо цъкайки си в телефона. Междувременно не пропуска да направи забележка на внуците си, които съм довела на гости, че прекаляват с ТЕХНИТЕ телефони. Децата я питат защо тя непрекъснато ръчка в телефона си, след като телефоните са толкова вредни. Обяснението е, че нейна позната, кака ѝ Мичка, е починала и майка ми се опитва да намери в Гугъл координатите на една позната траурна агенция, за да ги даде на семейството на покойната. Докато  върши това,  не пропуска да подметне на внуците си , че за разлика от тях, тя е имала прекрасно и щастливо детство.

- Не като вас двамата – сгърбени  и изкривени над телефоните си – заключва тя, мижейки съсредоточено над екрана на нейния телефон.

Следват задължителните спомени от Народната Република, които сме слушали хиляди пъти и знаем наизуст. Също така знаем, че в никакъв случай не бива да бъдат прекъснати. Изслушваме търпеливо за прекрасното детство на майка ми, огласяно до късни доби от щастливите викове на децата в кв.“Х. Димитър“, играещи на народна топка и кър. Деца, които са обядвали по един голям истински домат със сирене, който не е имал вкус на пластмаса. Деца, които са пиели резлива боза с тулумбички в сладкарницата за 6 стотинки. Докато се унася в щастливите спомени, тя оставя телефона си и започва механично да си играе с някакъв предмет, който се намира на масата пред нея. Докато го върти в ръцете си поглежда към него и установява, че това са дълго търсените очила. Нито тя, нито аз, нито децата сме изненадани. Точно този сценарий не се разиграва за пръв път.

Приятелките на Хан Аспарух

bed 1979270 1280

Пращаме децата в другата стая да си поиграят с дядо си. Облекчени, че няма да даваме никому лош пример, двете пак хващаме телефоните си. Майка ми си слага очилата и влиза във фейса, за да прочете за последните научни открития за силна имунна система и ми изпраща една статия колко е полезна за имунитета ни чесновата вода. Аз се забивам в Инстаграм.

След 5 минути, майка ми вдига глава от телефона. Очилата ѝ присвяткат под кухненската лампа.

- Кака ти Миче току-що ми се яви и ми предаде съобщение от отвъдното! Последното й желание е да бъде погребана с траурна агенция „Черна Роза“- Гласът на майка ми е тържествен.

- Как ти се яви? Как ти предаде съобщението?

- Странно – по-скоро на себе си казва майка ми - защо ли Мичето избра да ми се яви на мен, а не на собствената си дъщеря…

- Мамо, как ти се яви кака ти Миче?

- …дали нещо не са се били скарали с Лилето точно преди да си отиде….( Лилето е най-добрата приятелка на майка ми и дъщеря на "кака ти Миче")

- Мамо! – изтръгвам я от унеса ѝ.

- Ох бе, дете… През телефона ми се яви Мичето, ами как иначе.

- Как точно през телефона?

- Докато си четях една статия за ползите от куркумата във Фейсбук. Отнякъде ми изскочи голяма снимка на жена, смирено свела поглед, облечена траурно - в черна шамия. Беше погледнала надолу, затова не можах да видя лицето ѝ. Но съм сигурна ,че това беше Кака Миче! Познах я по розата в ръцете ѝ. Ах, как само ги обичаше Мичето тия рози…..А отдолу под снимката ѝ имаше адрес и телефон на погребална агенция „ Черна роза“.

Майка ми звъни по телефона на Лилето, за да ѝ съобщи за последната воля на покойната. Лилето потресено съобщава на майка ми, че „Черна роза“ е било и името на най-любимия телевизионен сериал на Кака Миче приживе. След което бърза да затвори, за да резервира услугите на въпросната агенция.

Евалата на този, който управлява кампаниите на „Черна Роза“. А майка ми, вече с циментиран статут на екстрасенс, продължава да твори добро. Сега се е заела с непосилната задача да откаже баща ми да пуши. Смята да ползва за целта силата на хипнозата.

Още от Ния:

Лечение с чесън

Вашето прекрасно дете внезапно е започнало да издава нечленоразделни звуци. Колкото и да се опитвате, не разбирате нищичко от това, което се опитва да ви каже. Чувате само откъслечни фрази или думи на неразбираем език.

Запазете спокойствие!

Детето ви е здраво и няма умствени увреждания. Вие нямате проблеми със слуха.  Не сте и статист в научнофантастичен филм. 

Това, което чувате е новият тийн жаргон. Поемете дълбоко въздух и започнете бавно да го дешифрирате:

 

Човек, брат, батенце, бро, манЯк – мнооого мили обръщения към някой, който те кефи

Не ме хлеби - не ме съди и критикувай

Ппц - по принцип

Нвм - няма значение

Тбх - ако съм честен

Брб – ей сега са връщам

Idk – не знам

Idc – не ме интересува

Чил – по-спокойно

Дап – да

Ординари – обикновен

Смарт – умен си, умна постъпка

Саднат – тъжен

Хайпнат –  зарибен, запален

Хейтвам – мразя

 

Ако всичко това ви е дошло в повече - чил и не бъдете саднати. А ако вече сте хайпнати, това си е направо смарт. Продължете нататък и се постарайте да не хлебите.

 

Оцеляване сред тийнейджъри

teenager 5842706 1280

 

Кръшвам – харесвам някого, влюбвам се

Кп – какво правиш?

Омг – о, Боже мой

К – OK

Кс – какво става?

Нп – няма проблем

Ххдд – смях

Шипвам – пасвам си с някого, загаджвам се

Едно в едно пред блока – някой те дразни и му предлагаш бой

Кринджи – неловко, неудобство, смущение, използва се и за някой/нещо, което те кара да се чувстваш така

Рандом – спонтанно, случайно - (Примерно "Не разговарям с рандъм хора.")

Jsp – не знам

Cmtv – както искаш

Wtf – какво, по дяволите?

Топец – връх, но подигравателно

Токсик, токсичен – отровен

НДП –  най-добър приятел

Мембър – член на корейска музикална група

Бас – любимият член от група

Локален – глупав човек, но със самочувствие,  селяндурски

Храня – ругая

Фам, бести – пич, брат, най-добър приятел

Нетфликс и Чил – свързваш се с някого интимно, правиш секс

Прон – порно

Чилвам – разпускам; вися някъде с приятели.

Столквам – ровя назад в профилите на хората в социалните медии

Филмар – човек, който излишно си създава проблеми

Соля – карам се, осъждам

Сейм – и аз се чувствам така

Инстагъл – много популярно момиче в Инстаграм

Тиктокъри – много популярни хора в Тик-Ток

Бумър - консервативен стар човек (като например: Мамо, само "бумърите" говорят така.)

 

Тийновете често ни карат да се чувстваме криндж и успяват да ни превърнат в истински филмари. Когато ги солим и храним обаче, забравяме, че сме били сейм, а шипването и кръшването са от жизненоважно значение.

Забравяме, че родителите, вместо да бъдат токсик и да влошат положението, могат и да са фам. И едва тогава тийновете ще са смарт и ще чилват рандом с нас.

 

 

Най-дразнещите навици на родителите

boys 3286364 1280

Днес 170 хиляди ученици и 30 хиляди учители подновяват учебния процес присъствено. Освен началните класове, които вече се обучават присъствено, в училище се връщат децата от 7, 8 и 12 клас. Останалите продължават обучение от разстояние.

Ето правилата, при които ще протича учебния процес:

  • Децата от 5 до 12 клас задължително носят маска в класната стая
  • За децата от 1 до 4 клас носенето на предпазна маска е по решение на учителите.
  • Класните стаи се проветряват редовно и помещенията се дезинфекцират по време на междучасията.
  • Учениците ще си взимат "почивка от маските" по време на проветряванията на стаите.
  • За някои училища са осигурени въздухопречистватели за стаите. 

От МОН заявяват, че на този етап не се предвижда отпадане на матурите, удължаване на годината или по-рано започване на следващата учебна година.

Пандемията у нас

Оптимистичните прогнози идват на не толкова оптимистичния фон - само за седмица осем области се върнаха в червената зона по заболеваемост от над 120 души на 100 хил. население. Сред тях е и София, в която ситуацията отново е тревожна не само относно броя на заразени, но и според броя на хоспитализирани. Според експертите, повечето от заразените вероятно са инфектирани с британския вариант на коронавируса.

Друг притеснителен факт е, че вирусът се "подмладява" и засяга все повече млади хора. В случай че заболеваемостта достигне 600 на 100 хил. души, предстои отново затягане на мерките. Към 2400 деца и ученици са карантинирани. „Февруари и март са рискови месеци за вирусните заболявания. Няма как обаче да спрем да живеем, да учим и да се движим. Заради образованието си заслужава да предприемем премерен риск. Ако ситуацията се влоши, мерките отново ще се затегнат. Всичко е възможно. Опасността учениците отново да се върнат у дома остава“. Това заяви на брифинг образователният министър Красимир Вълчев.

Междувременно вече започва приемът на заявки за ваксиниране. Желаещите да се ваксинират трябва да се обадят на личния си лекар, да оставят имена и контакти, за да се планира необходимото количество ваксини и да се организира поставянето им.

Пандемията в Европа

В Германия детските градини, училищата, ресторантите и кината са затворени докато не се извърши масова ваксинация на населението.

Сърбия е първенец по ваксиниране в Европа, като изпреварва дори Германия и Франция. Въпреки че в страната е засечен британския вариант на вируса, ресторантите, кафенетата и моловете остават отворени и не се планира нов локдаун.

Гърция е пред трета вълна на пандемията. Очаква се ново затягане на мерките, като връщане на  комендантския час, връщане към дистанционно обучение и дори нов локдаун.

Великобритания все още не е отворила училищата, въпреки че в страната вече са ваксинирани над 10 млн. души. Продължава засичането на случаи на коронавирус с „тревожни мутации”.

Австрия планира край на локдауна и присъствен втори срок в училищата. На учениците и учители обаче ще се правят тестове всяка седмица и до класните стаи ще се допускат само тези с отрицателен тест. Вечерният час и срещите с максимум до четирима възрастни от две домакинства остават в сила.

Добрата новина: 

100% е ефективността на пасивна ваксина срещу Ковид-19 според междинните резултати от клинично изследване. Продуктът представлява коктейл от антитела, разработен от компанията Regeneron Pharmaceuticals.

В състава му влизат два вида моноклонални антитела – касиривимаб и имдевимаб. Тези антитела са изкуствено създадени и неутрализират SARS-CoV-2. Те се свързват с шиповидния протеин, благодарение на който коронавирусът навлиза в клетката. 

През ноември миналата година препаратът получава извънредно разрешение за приложение при лечението на лека и средна форма на тежест при ковид в САЩ.

Изследванията досега показват, че препаратът е по-ефективен при назначаване в ранен стадий на заболяването при пациенти с високо вирусно натоварване, необразуващи собствени антитела. В момента все още тече трета фаза проучване на препарата, което се провежда съвместно с Националния институт по алергии и инфекциозни заболявания на САЩ. То ще приключи в края на март.

 Източници: МОН, OFFNews, DW, Nova, Bgonair

Кога и как децата се връщат в училище

student 5560977 1280

Автор: Богомил Димитров

Като малък страдах от комплекс за пълноценност. Бях сигурен, че съм прекрасно същество. Един ден попитах мама как е могла да ме роди толкова умен, красив и добър.

– Питай татко ти!

Попитах го:

– Питай майка си!

Отдадох това на факта, че в момента бяха скарани. А и по онова време родителите рядко хвалеха децата си, за да не ги разглезят.

Комплексът ми продължи и дори се задълбочи, когато станах ученик. Вече в трети клас, убеден в макар и непотвърдената ми гениалност, взех да се тревожа. Бе периодът на Студената война и светът бе разделен. Ние с основание мразехме онези от Запада, а те явно ни завиждаха. Вместо да се поучат от нашия опит, се готвеха за война и крояха пъклени планове. Във вестниците ни Американеца бе рисуван като някой си Чичо Сам, държащ торба с долари на фона на две ракети, а Реваншиста от Бундесфера-западногерманеца - като дебелак с каска с два рога. Освен това чувахме, че са пускали у нас играчки-бомби, осакатили не едно и две дечица.

Мислех си, че капиталистите рано или късно ще проумеят, че по-важно е да ликвидират хора не просто напосоки, а главно „цвета на нацията ни“. И какъвто си бях умен, стигнах до прозрението, че онези там нямат никаква сметка аз да съм жив. Бях пълен отличник, не в смисъл зубър, а човек с шестици по всичко и дори свирех на акордеон. Oбзе ме шубе. Онези от Запада сигурно вече бяха пратили снайперист да ме ликвидира. Може би някоя вечер, в тъмното, докато отивах до дворната тоалетна, която бе на 20-ина метра от къщата ни. Избягвах да ходя по това време там, но ако се наложеше, тичах на зигзаг, за да затрудня снайпериста.

В клозета се чувствах спокоен, знаейки, че онези са, освен зли, и гнусливи. Когато след дълги колебания се наканех да се върна, правех го с още по-разкрачен и бърз зигзаг. Влизайки вкъщи щастлив и оцелял, макар и малко рисковано, изигравах пред прозореца отвътре нещо като весел танц, изпълнен с подобаващи маймунджилъци и възгласи от рода на: „Нъцки, Нъцки“ към прецакания снайперист, според мен криещ се някъде зад щайгите, с които близкия магазин „Плод-зеленчук“ затрупваше двора ни. Бях убеден, че онзи няма да е толкова тъп да стреля по мен, докато съм зад прозореца, щеше да се чуе звън от счупено стъкло. А милицията бе само на 100 метра отсреща през улицата. Започнах да завиждам на двойкаджиите, които си живееха без страх.

Към пети клас, за да ми е по-спокойничко си развалих успеха и спрях с акордеона. Осъзнах, че заради някакви си шестици и скучния ми вече акордеон е тъпо да рискувам живота си. Според мен, западняците би трябвало да проумеят, че снайперистът от двора ни им е излишен харч.

Но и досега, вече на преклонна възраст, към външна тоалетна в някое село, особено по тъмно, си подтичвам на зигзаг.

Още от Богомил:

Бърборкото

child 678434 1280

Всички се опитваме да следваме съветите, според които трябва да говорим с децата за чувствата и емоциите им, и да им помагаме да се научат да ги изразяват. Понякога обаче е трудно не само за детето, но и за нас да назовем какво точно изпитваме в даден момент. При разтърсващи преживявания или емоционални кризи е почти невъзможно да определим каква е водещата емоция и да разберем как да се справим с нея. Дори в моменти, в които плачем от щастие също сме объркани и смутени от чувствата, които ни заливат.

Ето защо от Център за интелектуално и емоционално развитие за деца "Менталика" ни предлагат техния чудесен Дневник на емоциите, с който да подкрепим детето в това да разбира и да се справя с чувствата си. 

Дневникът на емоциите, създаден от психотерапевта Маргарита Апостолова, ще обогати емоционалната интелигентност на детето и ще му помогне да опознае по-добре вътрешния си свят и този на другите.

Дневникът се състои от две части. 

Първата е въведение в темата за емоциите. Чрез нея детето се запознава с основни емоции по достъпен и занимателен начин. 

Първата част изисква активното участие на възрастен – родител, учител или психолог - който да подкрепя детето в преминаването му през всеки един елемент.

Дневникът на емоциите много прилича на лексиконите от нашето детство! И така трябва да бъде. По-интересен и лек път да говорим за трудни теми като „Какво мога да правя като съм гневен?“ или ”Как изразявам своята благодарност?“.

 В тази част детето се свързва със своите умения, желания, назовава значимите хора за него. Тези въпроси имат ключова роля за самочувствието на всяко дете.  Мислейки за семейните традиции и лични способности, детето може да си отговори на въпроси като “ Кой съм аз и с какво съм ценен/а?“

Втората част на Дневника на емоциите е свързана с  ежедневна употреба. Идеята е да провокираме детето да използва дневника винаги, когато преживява силна емоция. Най-добрият вариант е да го поканим да рисува, което ще помогне на детето да разбере и преодолее емоцията. Дневникът може да бъде част от ежедневието на детето и да е негов доверен инструмент за изразяване и справяне при промени в семейството, загуба на близки или домашен любимец или просто да нарисува кое най-много го е впечатлило през изминалия ден.

Научили ли сте ги?

131890274 2919183418315819 6127131284618036633 o

  • Колко време отнема?

Попълването на Първа част от дневника отнема около 5 дни по приблизително 1 астрономически час. Това зависи от възрастта и индивидуалността на детето или групата от деца. 

Не бързайте! Следвайте подробната инструкция за последователността на темите.

А що се отнася до втората част на дневника – съветваме Ви да стане част от ежедневието на детето. 

  • Защо да ползвам този инструмент за емоционална интелигентност?

От това как се справяме с нашите емоции и как общуваме с другите зависи всеки аспект от живота на детето – от това как създава приятели до това как се справя в ролята на ученик.

  • Кога мога да го използвам?

Този инструмент за развитие на емоционалната интелигентност може да влезе в употреба винаги. Използвайте го при трудности в живота на детето като резки промени, загуби или продължително оставане вкъщи, заради Covid – ситуацията… В тези случаи дневникът ще улесни детето в това да се свърже с неговите емоции, да ги изрази по конструктивен начин и да се справи с тях.

Разбира се, можете да приложите „ Дневника на емоциите“ без да има конкретен повод, с цел да помогнете на детето или групата от деца да разбират и приемат своя вътрешен свят.

  • За кого е подходящ Дневникът на емоциите? 

Дневникът на емоции е авторска програма за емоционална интелигентност, насочена към деца на възраст от 5 до 12 години. 

Може да се създаде от родител, учител, психолог и дете или група от деца, може дори всеки член на многочленно семейство да си изработи свой собствен дневник.

- Ролята на детето – детето може да рисува, говори и играе своите чувства.

- Ролята на възрастния – Възрастният има една основна задача – да осигури възможност на детето да се изразява. Той трябва да зададе ясна инструкция за това какво се очаква от детето. 

Например -  „Сега нарисувай дърво, а после ще си поговорим за него.“ или „Нарисувай как изглежда гнева според теб.“ След това възрастният трябва да остави детето да твори. Когато детето е приключило, можем да попитаме „Разкажи ми за твоята рисунка?“

  • Какво може да се обърка?

- Детето отказва да участва в изготвянето на дневника

Възможно е темата за чувствата да затрудни детето и в отговор - да откаже да участва. В такава ситуация като че ли нуждата от подкрепа в изразяването е най-голяма. Как обаче можем да реагираме? Със сигурност не е добра идея да настояваме и притискаме детето. Това, което можем да направим, е да предложим различни варианти, за да му помогнем да преодолее затруднението: да правим заедно дневника; всеки и възрастния, и детето да си прави свой собствен или да започнем с игра.

- Детето не харесва рисунките си и ги мачка и изхвърля демонстративно

С това поведение детето най-вероятно показва, че има нужда да се почувства значимо и ценно. Възрастният може да вземе рисунките и да ги окачи на видно място с думите: „Аз много харесвам тази рисунка и искам да си я закача, за да я гледам всеки ден“

- Възрастният е в по-активна роля от детето

Дневникът на емоциите не е учебник за чувствата, а инструмент за изразяване. Ако възрастният влезе в ролята на учител по предмета „ Емоции“, то смисълът на упражнението би се загубил. Ако се усетите в такава позиция, опитайте се отново да върнете активността на детето в процеса на изследване.

Възможно е детето да не е словоохотливо и да ни се стори полезно да запълваме мълчанието с много думи. Всъщност това не е нужно, дори може да бъде лоша идея. Опитайте се да дадете пространство на малчугана да рисува и изследва по неговия собствен начин.

- Възрастният или детето се разплачат

Да, това е напълно възможна реакция, когато споделяме своите чувства. Можем да реагираме като отразим емоцията, но не спираме детето в това да я изрази: „Виждам, че се натъжи. Какво се случва?“ или „ Разбирам защо се натъжи, докато говорихме за баба и аз се чувствам по подобен начин.“

Всъщност една от ползите на „Дневникът на емоциите“ е, че децата разбират, че няма лоши чувства, а плачещите или ядосани хора не са слаби. Напротив, посланието, което даваме, е, че неприятните чувства са част от нас и когато рисуваме или говорим за тях, можем да ги преодоляваме.

1125456564

 

Дървото на живота е една от темите в Дневника. Дървото на живота е проективна техника,  която ще помогне на детето да изрази своята представа за това „ КОЙ СЪМ АЗ?“ и „С КАКВО СЪМ ЦЕНЕН?“. 

Възрастният също може да нарисува свое дърво на живота, с цел да се създаде усещане за споделяне, а не на изпит.

  • Подгответе детето за темата с кратка дискусия: „Какви дървета познаваш?“ и „По какво се различават те?“ и завършете с „Всичко, което знаеш за дърветата, ще ни е полезно днес.“
  • Поканете детето да нарисува дърво. Осигурете му необходимото време да завърши рисунката си.
  • Започнете разговор за различните елементи на дървото. Детето може да променя рисунката си по време на дискусията. 

 

 

„ Ако си представим, че си нарисувал/а не просто обикновено дърво, а дървото на твоя живот, хайде да видим от какви части е изградено: Корените могат да бъдат нашето семейство или откъде идваме.  Знаеш ли какво е името на твоето/нашето семейство?..“

Дневникът на емоциите може да изтеглите напълно безплатно тук.

Може да харесате също:

Децата се учат на доброта от родителите си

 

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам