Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Това писмо получихме днес и го споделяме с вас по случай прошка. Една жена търси семейството, което по незнайни причини е решило да даде на някой друг да я отгледа. Една жена, която вече има свое истинско, което я обича, все пак иска да познава и онова, другото, и да разбере отговорите на няколко въпроса.
 
 
Няколко дни след 8-и март и в навечерието на деня, в който всички имаме нужда да потърсим и дадем прошка, има нещо, което много ме гложди. Гложди ме от години, но в последните 3 - 4 особено много. 8-и март е ден, който е много чакан и обичан от баби, майки, деца... Чакан, почти колкото Коледа! Този ден би трябвало да е по-специален за мен! Да, от три години съм майка, тази година дори вече на второ човече! Но не за това, а защото съм родена на този прекрасен ден, той би трябвало да е по-специален! И тук сигурно се питате за това „би трябвало”. Защото аз съм избрала да се появя на бял свят на този ден (в седмия месец от бременността) и да бъда най-хубавият подарък на мама... Но! Но тя е избрала да се откаже от този подарък... Да, аз съм едно от хилядите изоставени деца в България. Имала съм късмета да бъда осиновена, да получа добро възпитание, образование и старт в живота. Е уви, едно нещо (най-важното за мен) не получих - любов и обич от осиновителката си. Тук мога да пиша по няколко теми. 
 
Първо мира не ми дава един въпрос - как можеш да се откажеш от детето си... Дори и да съм грешка за една нощ, дори и да е била излъгана и изоставена в последствие, дори и ...(варианти хиляди)... Дали някой някога ще ми отговори на въпроса...Защо?!?! Какво толкова съм направила, аз, невръстното пеленаче, изплаквайки за първи път, че да кажеш: „Отказвам се от нея”? Ако някой знае, нека каже. Аз съм разбран човек, приемам всеки такъв, какъвто е, и отдавна се научих да не съдя никого за нищо. 
 
Втората тема е... загубена кауза... но и към нея имам само един въпрос... Защо, уважаеми управници, ви пречи толкова да промените закона и да падне тайната на осиновяването? През годините срещнах много хора, които търсят. Търсят децата си, търсят биологични роднини... и при всички едно и също... задънена улица. Трябва да палиш свещи, изпълняваш ритуали, да се молиш да попаднеш в една група във Фейсбук с човека, когото търсиш или с някого, който го познава! Е, аз нямах късмет... дано сега проимам. 
 
И третата тема. Тук въпроси нямам. Имам молба. Хора, моля ви... Ако не знаете или не можете да обичате едно дете, което не е ваша кръв, не го осиновявайте. Не му давайте надежди за майчина любов и подкрепа. Не го лъжете и не го изоставяйте! Вече са го направили и преди вас!!! Трябва да си силен, за да го преживееш веднъж, макар и бебе... камо ли повече пъти! В навечерието на деня за прошка аз съм простила и продължила напред! Имам прекрасно семейство, което ме подкрепя, и вярвам, което не би ме изоставило. Това семейство знае истинското значение на думата семейство
 
За финал: Който може и има желание да отговори на въпросите ми или припознае едно изоставено (родено седмаче на 8 март 1988г. в 14:30, град неизвестен), нека пише, ще се радвам. Не търся нищо, искам само да знам кои са родителите, роднините ми и причините за отказа да съм част от тяхното семейство. Не бих навлезнала и в техния свят непоканена! Простете, ако съм ви причинила болка търсейки ви, прощавам ви за моята такава!
 
Прочетете още:
 

Автор: Мария Пеева 

Винаги съм харесвала осми март. Когато бях малко момиченце с розова рокля и огромни панделки в косата, грижливо избирах подарък за мама, носех цветя на учителките, честитих наред на всички съседки. Не че съм знаела историята на суфражетките или съм осъзнавала до каква голяма степен моят живот се определя от това, че преди много години на няколко жени им е до дошло до гуша да са слабият пол и са решили да си го кажат. Харесваше ми атмосферата му, съпричастността към могъщата, вездесъща женска сила. 

Вчера бях поканена на събитие по този повод. Истински важно събитие, на високо ниво, вдъхновяващо, фокусирано на реализацията на жените в съвременния свят. Събитие за успешни, реализирани жени, които отиват там, за да вдъхновят и да бъдат вдъхновени. Самият факт, че ме поканиха, беше голяма радост за мен.

Прегледах си гардероба ден преди събитието и установих, че да свалиш 15 кг (вече са 17 всъщност) има един сериозен недостатък и той е, че всичките ти официални рокли, за които си дала една торба пари през годините, ти висят като харизани. Ако бях надарена със сръчни ръце, вероятно щях да се пробвам да направя нещо с тях, но с настоящите ми умения единственото, което бих произвела, ще са парцали, затова се отказах, преди да съм ги съсипала.

Реших да си купя нова рокля за новото ми тяло, грабнах чантата и на бегом в мола.

Да кажа, че си намерих рокля, няма да е правилно, защото роклята намери мен. В първия магазин, в който влязох, висеше тъжно на манекена, но щом ме забеляза, се оживи и ми намигна. Проговори ми. "Аз съм твоята рокля, ми каза - виж каква съм елегантна, дискретна, но същевременно сексапилна, не прекалено скъпа, но не и отблъскващо евтина, качествена, красива и с малка закачка. И разбира се, червена."

Купих си я. После си купих и чанта за нея, после роклята настоя и за червило. С пълна душа и празен портфейл се прибрах у дома. На никого не показах новата си рокля. Исках да съм перфектна, когато ме видят.

И така вчера, в деня на събитието заведох Алекс на градинка, отидох на прическа и маникюр, прибрах се и заветният миг дойде. Облякох новата рокля. А тя се изпъна по мен като втора кожа, очерта всичко, което трябва да се види и скри всичко, което предпочитам да не показвам. Перфектна рокля. Сложих червилото, грабнах чантата и скочих в колата.

Моята рокля и аз отидохме на вдъхновяващото събитие за успешни, реализирани жени с професия. Жени, които се опитват да направят света по-добър.

Но докато седях там, усмихвах се и се вдъхновявах, телефонът ми завибрира в новата, малка черна чанта. Погледнах го дискретно - мили боже! От детската градина ми звънят.

Измъкнах се и върнах обаждането.

- Госпожо Пеева, - ми каза директорката. - Алекс вдигна температура и му изби обрив. Сигурно е варицелата, ще трябва да дойдете и да си го вземете.

И успешната реализирана професионалистка отново стана майка, заряза и събитие, и всичко, помаха на вдъхновяващите жени и хукна към детската градина.

Алекс ме чакаше в коридора, вече обут и облечен с якенцето, с тъжни зачервени очи. Прегърнах го, а той обърса носле в новата ми рокля и ми остави едно сополче като закачлива брошка.

- Благодаря, че дойде, мамо. - ми каза. - Много ми беше лошо.

После се отдръпна и ме огледа внимателно.

- Много си хубава! Само че роклята ти е малко скъсана отпред.

IMG 0441 1

Новата ми рокля леко се разстрои, че е недооценена, но аз избухнах в смях и го гушнах пак.

- Хайде да отиваме да се лекуваме. - му казах.

А той ми се усмихна.

- На мен вече ми е МНОГО по-добре. Ще ми направиш ли вълшебни палачинки, за да се излекувам съвсем?

Прибрахме се у дома да правим палачинки - аз с новата си рокля, Алекс с варицелата си. Една успешна, реализирана жена и нейното вдъхновение.

Та какво всъщност исках да ви кажа?

Хубаво е да имаш нова рокля, в която се чувстваш красива.

Хубаво е да имаш професия, в която успяваш.

Прекрасно е да си жена, която има вдъхновение.

А да си майка, която прави вълшебни палачинки, е просто безценно.

Честит празник!

Автор: Мария Пеева

- Какво значи да си патриот, мамо? - ме попита 10-годишният ми син. 

- Патриот е човек, който обича родината си. - отговорих му накратко. В крайна сметка на тази възраст очаквам да знае какво е патриот, особено след като малко преди това ми беше разказвал биографията на Ботев по много интересен начин. “Знаеш ли, че бащата на Ботев е бил главният учител в тяхното село, а Ботев са го пратили да учи в Русия, но той често бягал от час и изобщо от малък си е бил голям бунтар. Ако учеше в нашето училище, не знам какво щеше да му се случи.”

946234 10200696534309491 374933889 n 1

- Да, много ясно, че я обича. - каза ми любопитният ми младеж. - Но едно време патриотите са вдигали въстания и са освобождавали България. В наше време човек и да иска, не може да е патриот.

- Напротив. - отговорих му. - Ако човек обича страната си, винаги може да е патриот. Ние имаме щастието да живеем в мирно време и освен това в демокрация - това означава, че сами сме си избрали кой да ни управлява. Затова в наше време вместо да освобождава България, патриотът прави неща, които са полезни за България.

- Като например да познава историята й?

- Да, но не само това. Има много неща, които може да направи за България. Примерно - патриотът си плаща данъците. Данъците са част от парите, които всеки човек изработва. Колкото повече пари изкарва, толкова по-големи данъци плаща. От тях се заделят средства за образование, за медицина, за полиция, за правителството, за всички системи, които правят една държава да функционира.

- Но вие понякога не сте доволни от правителството. Ти даже ме заведе на протести за децата в инвалидни колички. Защо тогава му плащате?

- Защото това е наш ангажимент към държавата. Правителството е избрано от нас - от гражданите на тази държава. Ето и още нещо, което патриотите правят - те избират за кого ще гласуват. А ако не са доволни от това, което правителството и парламентът решават, могат да протестират, за да изразят мнението си. Когато протестират достатъчно хора, правителството вижда, че има проблем и се опитва да го реши. Затова патриотът е длъжен да изисква от правителството и от всички институции да си вършат работата добре.

971879 10200696536589548 2041408337 n

- Значи това е да си патриот - да си плащаш данъците и да протестираш, ако не си доволен?

- О, не е само това. Патриотът познава и уважава героите на България. Познава българските обичаи и традиции, българската природа, българската кухня. Всичко това се възпитава в семейството - ето например на 1 март си подарихме мартенички, това е уникален български обичай, който го няма никъде по света. Освен това патриотът цени и творците на България - затова в училище изучавате толкова много стари български автори, а у дома си купуваме книги на съвременни български писатели, посещаваме театри и концерти, гледаме български филми, те са част от нашата култура. Когато патриотът е в чужбина, той се старае да прослави България по добри начини. Помага на сънародниците си. Разказва за България и помага тя да се развива и да върви напред. Не пише по стените на паметниците имена на футболни отбори. Защото има и още нещо важно. Патриотът спазва законите на държавата си. Не може да си патриот и да рушиш, да хулиганстваш, да крадеш. Не може и да замърсяваш. Истинските патриоти пазят природата, защото това е едно от големите богатства на страната ни.

- Значи всъщност, когато чистим на кучетата и си хвърляме боклуците в кофата, ние сме патриоти?

- За да си патриот, първо трябва да си добър гражданин. Почистването може да ти изглежда дреболия, но то допринася нашият град да е чист и България да е чиста. И нещо важно, което ми се иска да запомниш - патриотът владее добре родния си език. Не е достатъчно да е чел произведенията, които учите в училище. Патриотът трябва и да пише правилно, иначе не е никакъв патриот.

- Излиза, че в наше време да си патриот, е доста скучно и никак не изглежда героично. - заключи Коко с известна тъга.

Да, всъщност детето е право. Патриотизмът в наше време съвсем не е онова възвишено дело, което си представяме, когато четем “Записки по българските въстания”. И слава богу, че е така. Неслучайно китайците използват "Дано живееш в интересни времена" като проклятие, а не като благословия. Патриотизмът днес изглежда доста по-негероично занимание. Но съм сигурна, че ако повече хора го прилагаха на практика, България щеше да е една далеч по-приятна държава за живеене.

Поправете ме, ако греша, и обещавам да си татуирам Левски на бицепса.

969233 10200696533789478 334743232 n

 

Снимките са от личния ми архив - от Боженци.

Препоръчваме ви още:

Норвежката Мария и българската Мария 

Няколко тенденции в българския патриотизъм 

Българи

Лоши момчета 

Страховете на майките

Поредното убийство на жена от съпруга й! 

На 24-и февруари добавихме към статистиката още една убита жена! Брутално пребитата Кремена Николова е била оставена в безпомощно състояние от съпруга й, който заедно с майка си е изнесъл багажа си от жилището, което са обитавали. Няколкото жалби, подавани от жертвата срещу съпруга й обаче не са го спрели да извърши това зверство. Нямало е кой да го спре ли? Тя го е предизвикала да я пребие до смърт ли? Или правораздавателните органи в тази страна също са били в безпомощно състояние? Кое ли ще е този път? Кой ли ще е отговорът? И дали служителите, приели сигналите на жертвата са успели да разпознаят нейната безпомощност?

И тяхната, и нейната безпомощност добавиха още една цифра към статистиката на убити жени, към жертвите на домашно насилие.

Извършената аутопсия показала, че смъртта е настъпила от масивен кръвоизлив в мозъка, причинен от множество удари в главата със или върху твърди тъпи предмети!

А точката на цялата тази ситуация слага факта, че промените в Наказателния кодекс влезнаха в сила на 26-и февруари, или два дни след убийството!

Точката е сложена, следва многоточие и въпросителни! Следва гняв и отчаяние! Следва да проследим действията оттук нататък. Наказуемост?! Следва…колко още следва, какво ще следва и вече даже ни омръзна да следва!

Защо не е имало ПРЕДИ това?

Защо не са успели да разпознаят дали тази жена не е била заплашена да увери органите, че всичко е наред, за да може извергът да довърши деянието си?!?

Поставяме тези въпроси, а можем и още, но искаме да не се усещаме още по-безпомощни в тази ситуация. Искаме отговори, искаме наказание за убиеца и за майка му, която е съпричастна към това деяние. Искаме полиция, прокуратура и съд да си свършат работата, за да има доверие в тях! Искаме да знаем по кой член ще бъде съден? Ще бъде ли осъден? Ще понесе ли отговорност и майка му? Искаме отговорите!

На близките, приятели и скъпите хора на Кремена Николова, изказваме своите съболезнования! Ние много добре разбираме болката и мъката ви. Съжаляваме, че тя стана поредната жертва на домашно насилие! Не сте сами в болката!

От Членовете на Клуб „Не си Сама“

*******************

На фона на поддържащата статистика за загинали жени, убити от техни настоящи или бивши партньори, на фона и на силно агресивното поведение, което се наблюдава сред младежите, ние от Клуб „Не си сама“ решихме да стартираме информационни срещи в училищата по темата за домашното насилие.

Концепцията ни е - по-малко статистика - повече примери и диалог с младежите. Основно се насочихме към таргет групата младежи от 10-ти  до 12-ти клас. Не че пропускаме другите подрастващи, но много ни се искаше да има осъзнатост по проблема сред тази възрастова група. И някак да се получи диалог, да можем да зададем своите въпроси към тях и те към нас, за да остане поне нещо в съзнанието им, а не да им четем просто една лекция.

Не си сама

b98f6f9001c8ec24f716437d68f9cb59 XL

Стартирахме нашите информационни срещи в 12 СУ „Цар Иван Асен II“- гр. София. Колективът на училището приветства нашата идея и успя да организира младежи от 10-ти и 11-ти клас на училището. Когато застанеш пред тези младежи и вперените им погледи, и когато ти отговорят, че са запознати много добре с темата за домашното насилие, някак си мислиш - това е правилната посока!

Имаше и диалог, и статистика, и въпроси към нас. Представихме една истинска история (без големи детайли, за да не ги стряскаме от самото начало), но те бяха подготвени. И на въпроса от наша страна: “Колко от вас познават домашното насилие - психическо и физическо, от първо лице?“, имаше няколко вдигнати ръце. И това е стряскащо - 5-ма младежи от една класна стая познаваха домашното насилие от първо лице и можеха да говорят за него. Това ни показа, че нашата идея може да се развива.

Не мълчете като мен

6a3a0b770ea5a67437a45b728e7f1fdc XL

Подготвяме и следващи такива срещи - засега в училища от София. Защото трябва да се говори за домашното насилие, да поставим началото на превенцията, да покажем, че домашното насилие си има лице, има тяло, има душа и не са само едни числа! А както каза един от младежите на нашата среща след като говорихме, че видимо на човек не му личи, че е насилван в дома си - оказва се, че домашното насилие личи не само по белезите и синините (ако ги има и са видими), а по очите! Ние не искаме да го виждаме очи в очи и то да личи, ние искаме да се говори и този проблем да си има своите решения! Нека от училище още да си знаят, че „Не са сами“ и има кой да им подаде ръка!

Повече за събитието може да видите ето тук. Автор на писмото е Ирина Добруджалиева, член на клуб "Не си сама".

52914675 1268726573282809 2311983334978224128 n


Препоръчваме ви още:

Аз, жертвата

За третия пол от четвърти ред и насилието над жени

Имаш ли нужда от помощ?

Писмото е във връзка с последния случай на домашно насилие, за който медиите съобщиха днес, 27.02.2019 г.

За убийство на съпругата си по особено мъчителен начин и с особена жестокост Окръжната прокуратура във Варна привлече като обвиняем домашен насилник. 41-годишният Борислав Н. е бил привлечен като обвиняем късно вчера за убийството на съпругата си, извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост. Той е бил задържан за срок до 72 часа от наблюдаващия делото прокурор. 

До изтичането на срока на предварителното задържане Окръжната прокуратура във Варна ще внесе искане в съда за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на Борислав Н.

На 24 февруари тази година в жилището, наето от семейството, Борислав пребил съпругата си. Двамата били женени от няколко години, но бракът им не вървял. За поредна вечер между съпрузите, които били в развод, избухнал скандал, който продължил с жесток побой над 40-годишната жена от домашния насилник. След като оставил съпругата си в безпомощно състояние, Борислав позвънил на майка си и я повикал да дойде, за да изнесе багажа си. След това майка и син напуснали жилището, без да се интересуват за състоянието на пребитата жена.

След като 40-годишната жена не отговаряла на телефонните повиквания на майка си, бил подаден сигнал в Първо районно управление на МВР във Варна. Изпратени били служители на МВР и на пожарната на адреса, които успели да влязат в заключеното жилище през балкона на 25 февруари. Там било открито тялото на убитата. Незабавно бил извършен оглед на местопроизшествието от разследващи полицаи в ОД на МВР във Варна под ръководството на дежурен прокурор от Окръжната прокуратура във Варна.

Извършената аутопсия показала, че смъртта е настъпила от масивен кръвоизлив в мозъка, причинен чрез множество удари в главата със или върху твърди тъпи предмети.

Действията по разследването показват, че малтретираната жена е подавала няколко жалби за домашно насилие срещу агресивния си съпруг през годините на брака им. Борислав е бил предупреждаван с полицейски протоколи за наказателната отговорност, която носи за заплахите и причинените телесни повреди на съпругата си. 

Впоследствие обаче жената съобщавала в полицията, че отношенията помежду им са се подобрили. На 26 февруари тази година е било насрочено бракоразводното дело на семейството във Варненския районен съд.

Пресцентърът на Апелативната прокуратура във Варна припомня, че в петък, 22 февруари 2019 г., бяха публикувани промени в Наказателния кодекс. Една от тях криминализира убийство, извършено при условията на домашно насилие, като го наказва със същия срок лишаване от свобода, както за предумишлено убийство – от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Промените в Наказателния кодекс обаче влязоха в сила на 26 февруари, или два дни след убийството във Варна. 

 

Автор: Яна Пеева

Помните ли Синия кит? А чували ли сте за Предизвикателството Момо (The Momo Challenge)?

През последните дни притеснени родители във Фейсбук споделят статии и новини, предупреждаващи за предизвикателството, което е насочено към малки деца и може да бъде наистина стряскащо. Твърди се, че по време на клипове в Youtube и Youtube Kids (детската версия на платформата, която се предполага, че филтрира съдържанието, така че да бъде подходящо за малки деца) се появява видео с така наречения Момо (всъщност снимка на скулптура, правена за фирмата за специални ефекти Link Factory), който казва на децата да се свържат с него във Whatsapp, Snapchat или други платформи за съобщения. Ако детето го направи, започват инструкции за самонараняване, както и заплахи, че ако инструкциите не бъдат спазени, детето и семейството му ще пострадат, защото Момо вече знае къде живеят, кои са, какви са телефоните им и т.н.

Предизвикателството витае из интернет пространството последните години, като пикът на паниката около него е през юли 2018. Има и няколко подадени сигнала за пострадали деца. Засега няма информация кой стои зад него, нито какви са мотивите и целите му, както и дали авторът му е един.

Във Великобритания, както и в други държави, полицията апелира родителите да предупредят децата си за Момо и да следят внимателно съдържанието, което стига до тях. Въпреки че може да бъде наистина стряскащо, децата трябва да знаят, че Момо не може да изскочи от телефона и да им навреди наистина и че не са длъжни да изпълняват инструкциите му. Въпреки че на нас, възрастните хора това ни се струва логично, в страха си семейството им да не пострада е възможно децата да скрият, че са в комуникация с Момо. В случая най-добрата реакция са превантивните разговори и добрата интернет култура. Може също така да им кажете, че Момо всъщност е просто снимка на скулптура в далечен музей в Япония и въобще не съществува.

Момо:

pjimage 1 18

Добра идея е да пускате клипове само от официалните канали на Cartoon Network и DisneyChannel и да следите внимателно какви са клиповете, които се появяват в related. Момо не е единствен, в Youtube e пълно с пародийни версии на популярни детски предавания (Peppa the pig, Micky Mouse и т.н.), в които главните герои се режат, бодат, целите са в кръв, правят секс и всякакви други неподходящи за децата дейности. Подобни клипчета успяват да влязат и в Youtube Kids, въпреки твърдението на фирмата, че съдържанието там се филтрира. Докато децата ни са толкова малки, е наша отговорност да ги опазим от опаснотите, които дебнат, а в интернет те са безброй. В случая няма нужда от паника, но все пак е добре да предприемем някакви мерки, така че да се опитаме да предотвратим една такава ситуация или ако не успеем, то поне да сме сигурни, че децата ни ще се обърнат към нас веднага и няма да се поддадат на манипулации от непознати. Без значение дали става въпрос за Момо, Синия кит или нещо, което все още не е измислено. 

Прочетете още:

За "Синия кит" и сектите

 

Автор: Яна Пеева

Не е тайна, че бебеносенето се превърна в неизменна част от родителството за нас. Ергономичната раница е единственият предмет, който никога не оставям вкъщи, когато с Борис излизаме навън. Така се разхождаме, така пазаруваме, така се придвижваме из града. В нея го успокоявам вечер, когато го измъчват зъби. С него на гърба си готвя, когато иска да е близо до мен, а не да вилнее из апартамента. Благодарение на нея успявам да разхождам кучетата, докато Теди е на работа. Казвала съм го и преди - бебеносенето е мега яко и ме спасява винаги и по всяко време. И не само това - то ме запозна с един куп страхотни хора. То беше моята връзка с непознатия свят на митичните хора “родители”, така намерих приятели, супер готини жени, с които да пия кафе (и вино), на които да мрънкам, на които да се хваля, с чиито деца Борис да играе.

Една от тези супер готини майки е Ани от Слингомания. Слингомания е библиотека за бебеносене, една от многото в страната, а Ани е истинска фурия - пълна с енергия, изумяваща ме с организацията си и желанието си да върши неща. Библиотеката, консултациите, участията по разни и разнообразни фестивали и изложения. И не на последно място - SlingoFest. СлингоФест е единствено по рода си събитие в България, посветено на разсрастващия се свят на бебеносенето. Първото му издание се проведе миналата есен, а второто предстои другата седмица - толкова скоро, заради огромния интерес от страна на всички нас! Сега освен търговската част и уъркшопите, ще имаме възможността да посетим и редица лекции от най-различни специалисти, както в областта на бебеносенето, така и в други, свързани с него сфери на родителството. Ще имаме удоволствието да чуем какво имат да кажат по въпроса: Ася Демирева, Христина Янева - Хедра, Весела Генадиева - Постпартум дула, д-р Анета Попиванова.

Бебеносенето е мега яко!

Image may contain: one or more people, hat and outdoor

Ето какво ми каза и самата Ани за изложението:

Слингът се превръща все повече от екзотична демонстрация в необходимост и неизменен помощник за майката в първите месеци от живота на бебето, а и след това. Интересът към различните модели носилки и техники на бебеносене е причината да се организира национален форум, който да събере на едно място всичко и всички, приели това за своя кауза.

От предходното издание на SlingoFest изминаха само няколко месеца, но всички - и публиката, и учасниците ясно показаха, че имат желание да участват в следващото издание. През 2019г. обаче Фестът ще бъде много повече от изложение. Той се превръща в своеобразен форум, където можете да почерпите полезна информация, за пробвате различни носилки, за да изберете правилната за вас. Конферентната част пък е посветена на кърменето, на движението

Организаторите - Biberschatz, за които сме ви разказвали тук, Kaya, българският сертифициран производител на ергономични раници и слингове, и библиотеката Слингомания са поканили български и чуждестранни консултанти, обучители и лекари, които ще изнесат лекции по темата.

Screenshot 2019 02 26 at 12.48.08 PM

Част от изложителите са: Рошаво, Шушулка, Сгушени, Коала Бейби, Кайа

Къде:  Интер Експо Център - Конгресен център, Цетрален вход, ет. 1. Входът за изложбената част е свободен, а цената за всички уъркшопи и лекции и 30лв.

Кога: 23-и март, 2019г от 10:00 до 18:00 часа.

Повече за изложението можете да научите на страницата във Фейсбук, там има допълнителна информация за изложителите, както и страхотна игра, която тече в момента - можете да спечелите вход за уъркшопите и лекциите или пък супер готин ринг слинг. Аз лично нямам търпение!

Автор: Яна Пеева

С Теди ни върви на рождени дни. Запознахме се на рождения ден на брат ми. На моя рожден ден половин година по-късно станахме гаджета. А на неговия рожден ден месец след това решихме, че ще се женим. Не веднага, естествено, но някой ден...

В далечната 2013 г. Теодор все още живееше в Благоевград, а аз бях ученичка в 12-и клас. Бяхме неразделни, доколкото двама човека, които живеят в различни градове, могат да бъдат неразделни. Говорехме си почти постоянно, пишехме си едновременно по скайп, смс-и и в Whatsapp, гледахме заедно филми по телефона, а във всеки един възможен момент се събирахме. Както се досещате, това значеше много пропуснати лекции от негова страна, и много пропуснати часове от моя страна. Почти на втората седмица бяхме решили, че ще се местим да живеем заедно в Англия, кандидатствахме в университети в един град и чакахме с нетърпение да получим резултатите, за да разберем дали ще го бъде. Бяхме влюбени до уши точно по начина, по който се влюбват тийнейджърите - сякаш света свършва и ние сме последните двама човека и няма нищо по-важно от това да сме заедно. Постоянно.

Да се върнем на рождения ден. Датата е 22-и февруари, денят е петък, аз съм се прибрала от училище и трескаво избирам дрехите, с които да пътувам и тези, които да облека после за дискотеката. С Анджи (много добра обща приятелка, главен виновник за това, че с Теодор сме заедно) се киприм вкъщи и чакаме друг приятел да дойде и да ни вземе, за да стигнем до Благоевград. Докато ровя в гардероба, попадам на бюстие - крещящо розово с жълто и черно, цялото в пайети. Представям си как Теодор ме вижда, облечена в него, и ченето му пада до земята, а очите му изведнъж придобиват формата на сърчица и излизат от очните кухини. Смело го набутвам в чантата и се отправяме към Благоевград.

Пристигаме ние, с Теодор се радваме един на друг дълго и продължително, после започваме да правим планове за вечерта. Той успява да изгони двамата си съквартиранти да пушат, за да можем ние с Анджи да се облечем и гримираме. През това време седи на леглото и си говорим, разказваме си как са минали последните 2 часа (защото не сме се чували, откакто съм тръгнала от София!), обсъждаме къде ще вечеряме, в коя точно от омразните ми благоевградски дискотеки ще ходим, как ще спим после 7 човека в стая с три легла и още много неща от този род. Докато сме говорили, аз бързо съм облякла бюстието и в един удобен момент тишина се изправям през половинката в цялата си красота и чакам реакция. Той замлъква, виждам как очите му се разширяват, опитва се да изрече нещо, но се спира, сякаш не може да намери точните думи.

- Е, какво мислиш? - подканям го аз и нямам търпение да ми обясни как съм единствена и неустоима в неговите очи, как по-красиво, опаковано цялото в пайети, същество не е виждал в живота си.
- Ами… други дрехи носиш ли си?

Както се досещате, това ни беше първият скандал. В крайна сметка бюстието си остана в стаята, а аз отидох на дискотека по тениска и с ризата на Теодор вместо яке. Шест години по-късно той продължава да критикува всичките ми дрехи и да ги нарича "еклектични", "леко шантави" и "това наистина ли смяташ да го носиш навън?!?!?!?!" Така и не го облякох това бюстие, но още си го пазя, 6 години по-късно. Ако можех да се намъкна в него, може би щях да го облека довечера, пък на Теодор можеше и да му хареса, кой знае. Ама… шанс! 

Не знам дали от първия скандал, от вълнението покрай рождения ден, от количествата изпит алкохол или от това, че не можехме да се отделим един от друг и се гледахме сякаш нищо друго на света не съществува, но същата тази вечер, след като се прибрахме от дискотеката, на един диван в Скапто 2 решихме, че ще се оженим. В стаята нямаше къде да легнем и прекарахме остатъка от вечерта сгъчкани там. В един момент Теодор седна, хвана ми ръцете и изключително сериозно ме попита дали искам да се оженя за него. А аз през смях му казах, че естествено, че искам.

Това не е библейско!

26233467 10208962889469578 8432168258196744725 oСнимка от въпросния рожден ден!

В момента скандалите са повече, пайетите по-малко, но все още смятам, че си най-добрият човек, когото познавам. И ставаш все по-добър. Най-голямото щастие в живота ми е да те гледам как растеш и се променяш. Иска ми се да можех да кажа на онази влюбена тийнейджърка, че дори не може да си представи колко обич може да й побере сърцето. А ти останалото го знаеш, но аз никога няма да спра да ти го напомням:

Обичам те повече от печени картофи, повече от сладолед с шамфъстък, повече от торта и червено вино. Обичам те повече, отколкото обичам да съм сама, отколкото обичам да съм права, отколкото обичам личното си пространство. Обичам те повече от книги за дракони и магии, повече от сериали за вампири и върколаци, повече от песни за жени, които мразят мъжете си.

Обичам те, когато ми говориш за Камю и когато пееш Baby shark на Борис. Обичам те, когато изкарвам по-високи резултати на IQ тестове от теб и когато ти ги правиш втори път, за да ме биеш. Обичам те, когато мрънкаш да ядем пица, а аз искам да готвя 8 часа телешко.

Обичам те, защото обичаш вашите. Обичам те, защото обичаш и нашите. Обичам те, защото те е страх от страшните филми и притичваш през коридора, когато си лягаме, за да не се окаже, че си сам. Обичам те, защото никога не изяждаш последната хапка от НИЩО. Обичам те, защото гледаш Борис с поглед, който никога не съм виждала в ничии други очи. Обичам те, защото ми купуваш лалета през януари и защото изпитваш необяснимо подозрение към всякакви хризантеми.

Обичам те дори когато ми крадеш одеялото. Обичам те дори когато забравиш да си хвърлиш празната кутия от цигари. Обичам те дори когато изглежда сякаш не те обичам.

Обичам те винаги и завинаги, заради всичко, което не си, и въпреки всичко, което си. И обратното.

Невидимо присъствие

13346727 10205174754528572 4080733560720025112 n

Нищо, че нищо не разбираш от дрехи и пайети.

Честит рожден ден, най-прекрасно същество Теодор!

Прочетете още:

Има ли място за бебе?

Ех, тези влъхви

Автор: Ина Зарева

1. Нинджата никога не пие, тя си сипва; нинджата не живее, за да си сипва, тя си сипва, за да живее.

2. Нинджата никога не страда от главоболие, само го предизвиква. Така поддържа идеален баланс в семейството и броя на децата си.

3. Нинджата винаги е идеално епилирана. Ако виждате нещо друго – то е камуфлаж.

4. Как се пристъпва в дома на нинджата – обути или не? Има само един правилен ход – не стъпвайте никак и никъде – летете!

5. Нинджата винаги осигурява най-добрата храна на своето семейство – дори когато изглежда, мирише или се движи странно. Дали животът ви е в опасност? Само ако не ядете! 

6. Нинджата не си купува космически кораби. Тя готви във високотехнологични уреди за доброто на семейството си (виж т. 5)

7. Нинджата никога не се излага. Тя участва в мисии. 

8. Нинджата не допуска никаква форма на насилие над живо същество. Хлебарките не се броят.

9. Нинджата обича всички и всичко, което прави е от любов! Изяж тези корени веднага!

10. Нинджата обича и уважава себе си! Затова, ако е дала 200 лв. за високотехнологичен уред (виж. т.5, 6  и 9), ще даде поне още толкова и за бельото си.

11. Децата на нинджата са гении, защото носят нейните гени. Точка.

12. Децата на нинджата не плачат, не се тръшкат, не се бият, не се цапат, не чупят и не правят бели. Те провеждат емпирични проучвания.

Лайфхакер

87673291 m

13. Допустими обръщения към нинджата в пристъп на нежност: Бог, Господи, Богиньо, Светиня, Съвършенство.

14. Нинджата знае какво мислиш още преди да си го помислил. Не смей!

15. Нинджата не се бърка в работите на останалите, тя само въвежда ред.

16. Нинджата не критикува, не обижда, не поучава. И не е виновна, че единствено нейният начин е правилен!

17. Няма добро и зло. Има нинджи и други.

18. Няма невъзможни неща. Има неща, които една нинджа не е решила, че иска.

19. Къщата на нинджата винаги блести от чистота. Ако не го виждате, значи вие не сте никаква нинджа и никога няма да бъдете.

20. Съпругът на нинджата е съпруг на нинджата, така както вашите зъби са си ваши зъби, очите, ушите, пръстите на ръцете, бъбреците... Разбрахте, нали? 

21. Нинджата е най-красивата жена на света! Никога няма да се роди по-хубава жена от нея! Освен дъщеря ѝ.

22. Целият шоколад на света принадлежи на нинджата! 

23. Времето също принадлежи на нинджата! Като е казала 20 минути, значи са 20 минути, а не 2 часа.

24. Нинджата никога не прави непочтени неща. Тя превръща всичко в почтено!

25. Леглото на нинджата е Чистилище. От вас зависи после накъде...

26. Ако нинджата е решила да направи нещо, нищо на този свят няма да я спре. Дори вратата на гаража.

27. Нинджата уважава всяка друга нинджа, поне докато не влезе с обувки в къщата ѝ (виж т.4)

28. Нинджата изпитва дълбоко състрадание към всеки човек на тази Земя. Мъжете са от Марс.

29. Нинджата е смела! Тя не трепери, а тонизира мускулите си; не гризе ноктите си, а ги наточва; не пищи, а надава боен вик.

30. Нинджата никога не се страхува от истината! Затова съберете смелост, погледнете я в очите и кажете с ясен и силен глас: Господи, колко си отслабнала!

Как свалих 15 килограма

49708602 2324512557837157 3789190126156906496 n

Облечена съм така, само защото нинджа костюмът ми е в пералнята.

 

31. Нинджата е най-откровена с най-близките си хора. Затова като ви каже, че сте тъп, некадърен, смотан и безполезен, осъзнайте колко ви обича всъщност.

32. Нинджата не вменява съпружески задължения. Тя е задължението!

33. Нинджата никога нищо не забравя. Ако нещо не се е случило, значи то е забравило да се случи.

34. Нинджата никога не се отмята от думите си. Щом е казала, че е на 30 г., значи и след 10 години пак ще го потвърди.

35. Нинджата никога не греши. Като е казала, че се казваш Иван, значи се казваш Иван! Разбра ли, Панайоте?

36. Гримът на нинджата винаги е съвършен! Не го виждаш? Защото е съвършен!

37. Нинджата владее всички езици на света! Това, че не я разбираш, си е твой проблем.

38. Нинджата не е злопаметна. Онова петно на дивана от 23.03.1995г., в 10.17 ч., от кафето ти е само скъп спомен. Много скъп.

39. Нинджата никога не се сравнява с други жени, за да не ги кара да страдат.

40. Нинджата винаги има последната дума.

Прочетете още: Сипи си!

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам