logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

 
Пускам информация за условията и реда за кандидатстване за месечна целева помощ за семейства с деца до 14 годишна възраст, когато децата не посещават детски ясли, детски градини и предучилищните групи, и/или се обучават синхронно от разстояние, поради въведените ограничения във връзка с извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.
Условия за получаване на помощта:
1. За наетите на трудов договор
- Да имат деца до 14 годишна възраст, за които е наложена забрана за посещаване на училище, детска градина или ясла, за които трябва полагат грижи докато трае забраната.
- Един от двамата или двамата родители да са в неплатен отпуск и да нямат възможност да ползват платен годишен отпуск.
- Един от двамата или двамата родители да са останали без работа и да имат регистрация в „Бюро по труда“ и да нямат право на обезщетение за безработица или размерът на обезщетението е по-нисък от средномесечния доход на член от семейството за месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението 610 лв.
- Не получават обезщетение за отглеждане на дете до 1 година.
- Дохода на член от семейството за предходния месец е по-нисък или равен на 610 лева. 

 

Едит: Доходната граница за получаване на средствата е 915 лева на член от семейството.

„За да могат повече родители да могат да кандидатстват, променихме доходната граница. Досега тя беше 610 лв. на член от семейството, а сега е 150% от минималната работна заплата или 915 лева.

Преведено в цифри това означава, че семейство с едно дете ще има право да получи помощта, ако месечният му доход е до 2745 лв. Семейство с 2 деца ще има право да получи помощта, ако месечният му доход е до 3660 лв. Това ще позволи на родителите с по-висока квалификация, които получават заплати, близки до средната за страната, да получат навременна подкрепа, в случай че са останали без доходи“, обясни пред Dariknews.bg зам.-министър Адриана Стоименова.

2. За самоосигуряващите се лица:
- Да имат деца до 14 годишна възраст, за които е наложена забрана за посещаване на училище, детска градина или ясла.
- Доходът на член от семейството за месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението е по-нисък или равен на 610 лева.
- не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка
Забележка: Тази невъзможност следва да бъде удостоверена с подадена декларация Окд 5 за прекъсване на дейност като СОЛ. Задължително условие е лицето да е декларирало, че е прекъснало дейността си като СОЛ. Важно! За разлика от неплатения отпуск, който в се зачита за трудов стаж до 60 работни дни за 2020 г., периода на прекъсване на дейността на самоосигуряващите се лица не се зачита за трудов и осигурителен стаж.
Размер на помощта:
Размерът на помощта за семейство с едно дете е в размер на 610 лв. до края на 2020 г., а за семейство с две и повече деца - 915 лв. Когато децата не посещават детски ясли и детски градини и/или се обучават синхронно от разстояние за до 5 дни, се изплаща 25 % от пълния размер на помощта, а ако работните дни са от 6 до 10 - 50 %.
Необходими документи за кандидатстване:
1. ЗАЯВЛЕНИЕ-ДЕКЛАРАЦИЯ за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
2. Служебна бележка от работодателя, че лицето е в неплатен отпуск и бележка, която удостоверява брутния размер на дохода от предходния месец. Има образец на сайта на АСП
3. За СОЛ – декларация, че дейността е прекъсната.
Документите могат да се подадат по следните начини:
1. На място в съответната дирекция на Агенция за социално подпомагане. 
2. Чрез системата за сигурно електронно връчване https://edelivery.egov.bg/ . Достъп до услугата може да се получи с електронен подпис или ПИК, издаден от НОИ. След регистрация и вход в системата се избира
Заяви ел. услуга/ Агенция за социално подпомагане/3123 Отпускане на месечна целева помощ ….извънредна епид. Обстановка.
заявление1
 
 
заявление2
 
Изтегляте документа, попълвате заявлението, съхранявате го и го прикачвате като натиснете бутона прикачи. По-долу има поле, в което да прикачите служебните бележки и натискате бутона „Подаване на заявление“.
Срокът за разглеждане на заявлението е десет дни от подаването, срок за плащане 5 дни от одобрението.
Ето го и текста от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане.
Чл. 16б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2020 г.) (1) Право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато:
1. двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск;
2. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 3;
3. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
4. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за отглеждане на дете до една година.
(2) Помощта по ал. 1 се отпуска, ако:
1. децата не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
2. децата се обучават синхронно от разстояние в електронна среда или не посещават детски ясли и детски градини, както и предучилищните групи поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.
(3) Помощта по ал. 1 се отпуска на семейства със средномесечен доход на член от семейството за месеца, предхождащ подаването на заявлението-декларация за отпускане на помощта, по-нисък или равен на размера на месечната минимална работна заплата, определена за страната.
(4) При условията по ал. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 3 месечната целева помощ се отпуска и на семейства на роднини и/или близки и приемни семейства, в които има настанени деца по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(5) Като семейство се подпомагат при условията на ал. 1, 2 и 3 и съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес заедно с техните ненавършили пълнолетие деца, както и с навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени и припознати с изключение на сключилите брак).
(6) Размерът на помощта по ал. 1:
1. за семейства с едно дете е равен на размера на месечната минимална работна заплата, определена за страната;
2. за семейства с две и повече деца е равен на 150 на сто от размера на месечната минимална работна заплата, определена за страната.
(7) Когато условията по ал. 2, т. 2 са налице за срок до 5 работни дни, размерът на помощта е 25 на сто от съответния размер по ал. 6.
(8) Когато условията по ал. 2, т. 2 са налице за срок от 6 до 10 работни дни, размерът на помощта е 50 на сто от съответния размер по ал. 6.
(9) Родителите по ал. 1, т. 1 към заявлението-декларация прилагат и служебна бележка от работодател или нейно сканирано копие.  
 
На телефон 080088001 може да получите повече актуална информация за въведените мерки в социалната сфера до края на извънредното положение.
 
Още за мерките тук.
Важна информация за етапите на болестта тук:  От лекарския кабинет за Ковид

Нови по-строги противоепидемични мерки влизат в сила от петък - 27 ноември и ще продължат до 21 декември 2020 г. Учебната година се удължава с две седмици за всички ученици от 1 до 6 клас. Въвеждат се и социални помощи за затворените бизнеси.

 

Забранени са:

- присъствените занятия във всички училища и университети;

- посещенията в частни и държавни ясли и градини, както и в детските клубове;

- извънкласни дейности, вкл. езиковите центрове;

- конференции и семинари;

- частни празненства с над 15 души;

- спортни прояви с деца до 18 г. с изключение на международни спортни състезания, които вече са започнали. Спортните състезания с лица над 18 г. се провеждат без публика;

- посещения във фитнес центрове;

- посещения в ресторанти, заведения,

- посещения в казина и игрални зали

- екскурзии с организиран транспорт в страната и в чужбина

Ще работят:

- магазини за хранителни стоки;

- аптеки;

- дрогерии;

- банки;

- зоомагазини;

- застрахователи и обекти за плащане на сметки;

- доставка на храна за дома и офиса;

- малки квартални магазини;

- театри при 30% заетост на местата;

- църкви, джамии, синагоги и др.

Училищата и градините ще работят в петъчния ден. Не се въвеждат КПП-та и вечерен час, излизането от домовете не се забранява. Учебната  година вероятно ще бъде удължена.

 

Социалните мерки

Родителите, които трябва да гледат децата си и да бъдат в неплатен отпуск, ще получават помощ от държавата. Максималният й месечен размер за семейство с едно дете е 610 лв., а за семейства с две и повече деца – 915 лв.


Помощите за семейства с деца до 14-годишна възраст, които се обучават от разстояние се отпускат на:
  • Родител на дете, което учи от разстояние заради пандемията от COVID-19, и се налага да излезе в неплатен отпуск
  • Родител, останал без работа, без право на обезщетение за безработица или размерът му е по-нисък от минималната заплата
  • Самоосигуряващ се, но който не може да работи поради въведените мерки за борба с епидемията от коронавирус

При следните условия:

  • Детето да е на възраст до 14г.
  • Месечният доход на семейство с 1 дете не бива да надвишава 2745 лв., а на семейство с две деца – 3660 лв.
  • Ако сте самоосигуряващи се, трябва да подадете заявление в НАП и да получите регистрирано прекратяване на дейността.
  • Трябва да имате уведомление от детската градина или училището (по имейл или в електронен дневник), общината или РЗИ, че детето Ви минава на обучение от разстояние с решение на директор, на областен или общински щаб или е под карантина
  • Трябва да предоставите и служебна бележка, че сте в неплатен отпуск
  • Заявленията за помощта и служебните бележки може да подавате в дирекциите „Социално подпомагане“, сканирани или снимани на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., по пощата или чрез системата за сигурно електронно връчване на адрес: https://rb.gy/ymlvr0
  • Ако бъдете одобрени, ще получите средствата си на следващия месец
- Родителите могат да кандидатстват и по програмата за детегледачи:
  • Родители на деца от 0- до 5-годишна възраст, незаписани в детска ясла/градина, които имат осигурено работно място по трудово/служебно правоотношение или са самонаети/самоосигуряващи се лица, но към момента полагат грижа за децата си и не са се върнали на работа;

  • Многодетни родители (с три или повече деца на възраст до 12 г.) на деца от 0- до 12-годишна възраст, които са се върнали на работните си места, и децата посещават детски ясли/градини, както и училище.
  • Безработни лица, регистрирани в бюрото по труда, които са родители на деца от 0- до 5-годишна възраст, незаписани в детска ясла/градина, или многодетни родители на деца от 0- до 12-годишна възраст, посещаващи детски ясли/градини, както и училище

 - Нова социална мярка се въвежда за за служители на затворени бизнеси. Тези,  които са работили на 8 часа, ще могат да получават 24 лв. на ден. За тази помощ ще може да се кандидатсва още от понеделник. Тя ще се изплаща директно на работника. Той ще трябва да предостави банковата сметка. Работодателите ще трябва да предоставят списък на работнциите в неплатен отпуск.

- Облекчени кредити ще получават всички малки и средни и големи предприятия при различни условия.

Допълвам:

„За да осигурим работата на лекарите, медицинските сестри и санитарите от КОВИД-отделенията в софийските болниците отваряме две дежурни детски градини, които да се грижат за децата им. Предложих тази възможност на директорите на болниците, които разговаряха с екипите си в КОВИД-отделенията“, съобщи кметът на София Йорданка Фандъкова.
„Над 80 са децата на медиците, за които до момента събрахме информация и ще осигурим грижа през деня, докато техните родители се грижат за болните от КОВИД.
Благодаря на директорите 124-а и 117-а детска градина – г-жа Димитрова и г-жа Врачева и на техните екипи, които се съгласиха да отворят и да работят с децата на медиците. Заедно с тях до края на седмицата ще направим необходимата организация за приема на децата.
124 детска градина се намира в близост до Александровска болница, ВМА и Пирогов, а 117 детска градина в „Младост“ е до Окръжна болница „Св. Анна“ и „Софиямед“.
Знам, че затварянето на детските градини за 3 седмици (от 30 ноември до 21 декември) ще създаде големи неудобства за много семейства в София, не само тези на медиците. Но съм убедена, че сме длъжни да дадем сигурност на лекарите, медицинските сестри и санитарите, които в момента лекуват 2142 пациенти. Това е най-малкото, което можем да направи за тях“, написа кметът във фейсбук профила си.

 

Още по темата: 

Какво да правим при COVID-19

Автор: Мария Пеева

Най-вероятно сте забелязали, че в Lidl имаше седмица, посветена на родната кухня. Тъй като съм почитателка на традиционните ястия, ми беше добре дошло да напълня хладилника с обичайните продукти в промоция, както и да пробвам някои съвсем нови. Междувременно моите пораснали деца - синът ми Теди и снаха ми Яна - бяха в карантина и се наложи да им пазарувам от време на време, така че и на тяхната трапеза, която обикновено блести с кулинарна екзотика, се появиха български вкуснотии.

В нашето семейство има малка кулинарна битка, за която понякога съм споменавала. Всичко е в кръга на шегата, разбира се, и е повод за безкрайни закачки между мен и снаха ми. Просто аз съм върл традиционалист, който готви всяка седмица пълнени чушки и мусака, а тя - заклет експериментатор, който предпочита да сервира чили кон карне и кок о ван. Аз правя миш-маш, тя ми отговаря с шакшука. Списъкът е безкраен и момчетата много се забавляват с нас.

Както и да е, карантината на Теди и Яна приключи и най-после дойде време да се видим отново. А Яна отново реши да ни изненада. (Впрочем, намекна ми с онзи особен тон в стил “казвам ти, майко, сещай се, свекърво”, че няма търпение да отиде да си напазарува, така че със сигурност съм объркала някои неща в списъка й.) Но изглежда духът на традиционната кухня обхвана и нея, защото знаете ли с какво ни посрещна? С пататник, който изчезна от масата за минута. Признавам й, че приготвя и традиционните ястия не по-малко виртуозно от екзотичните, които публикува в кулинарната си група. Помолих я да сподели рецептата си и ето какво ни написа.

Ако попитате Теодор какво обича да яде жена му, той няма дори да се замисли и веднага ще ви каже. Отговорът няма да е нито чили, нито спагети карбонара, нито индийско, нито дори крем брюле. Отговорът е простичък и прозаичен. И абсолютно верен. Жена му обича да яде картофи. Печени, пържени, варени, всякакви. Има обаче една рецепта с картофи, която води всички останали и на която никога не мога да устоя. Тя е едновременно общото между България и Испания, между боба и картофите и главната причина да обичам Родопите. Пататник! Пататникът е голямата ми българска кулинарна любов. Нищо друго не може да му стъпи на пръста, нищо не може да го измести. Когато си помисля за пататник, в главата ми изплува разкошна чиния с божественото картофено чудо на фона на райски хор. Всяка хапка е блажено съчетание от картофи, сирене и джоджен, толкова вкусно, че мога да ям само това до края на дните си. (И да, когато чуя, видя и помириша джоджен, си мисля за картофи, а не за боб!)

Пататникът е лесен за приготвяне и много, много вкусен, но никога не ми се е получавал толкова вкусен, колкото съм го яла в Родопите. Сигурно има някаква магия във въздуха или са специални картофите там, но аз не се предавам и продължавам да опитвам. Давам ви рецептата такава, каквато я приготвям аз, но ако вие имате различна (и по-добра) пошушната ви тайно от някоя родопска баба, призовавам ви да я споделите!

Продукти:

900-1000 г картофи, настъргани, осолени и отцедени
2 яйца
бучка сирене (не я премерих, но аз слагам повечко, защото Теодор обича)
Две шепи сух джоджен (не, не се шегувам)
Масло за тигана (количествата варират между 50 и 150 г, аз сложих около 2 лъжици)
сол

Тиган + чиния за обръщане

Метод:

Картофите се обелват, измиват и настъргват. Ако имате робот, ползвайте го, аз съм екстремна личност и предпочитам да се тествам колко килограма картофи мога да настържа в този живот, преди да загубя някой пръст. След като ги настържете, ги осолете, разбъркайте и оставете настрана за 10-15 минути, за да пуснат вода. Можете да ги отцедите в гевгир с натискане, с шепи на части или в кърпа, както го правя аз. Слагам всички картофи в тънка кухненска кърпа и изстисквам, докато водата спре да тече. Така действам и с тиквички.

Натрошете сиренето с вилица и го разбъркайте с яйцата. Изсипете сместа при картофите и разбъркайте хубаво. Добавете джоджена и разбъркайте отново. Аз не слагам допълнително сол, защото сиренето е солено, а и вече сме осолили картофите, за да ги отцедим. Плюс това този път ползвах солено масло, така че съвсем нямаше нужда. Може да добавите обаче на своя отговорност.

Пататник

Когато сте готови със сместа, загрейте тигана. Аз ползвам чугунени тигани и ги оставям на среден котлон за 5-10 минути, за да се загреят хубаво и равномерно. Когато тиганът ви е готов, разтопете половината масло вътре. Аз го оставям малко по-дълго време, за да се запържи, да покафенее и да замирише хубаво. Уверете се, че стените на тигана са добре намаслени, защото може да имате проблем с обръщането, ако пататникът залепне за тях. Когато маслото е готово, изсипете картофената смес и я разпределете равномерно. Гответе 10-12 минути на средна температура, след което обърнете пататника в чиния. Най-добър успех, че имате ако чинията е малко по-голяма от тигана и възможно най-плоска. Сега разтопете втората половина от маслото и върнете пататника обратно в тигана, като го плъзнете внимателно от чинията вътре. Гответе още 10-12 минути.

Сервирайте топъл, с кисело мляко. Най-добре отидете в Родопите и го яжте там! Ако не ви се готви и не ви се пътува до Родопите, може да отскочите до близкия Lidl и да пробвате техния пататник с козе сирене.

А кое е вашето любимо традиционно ястие?

ПС. Ако се чудите откъде е заглавието “картофената принцеса”? Теодор го предложи на Яна за инстаграм профила й. Смятайте колко много обича картофи.

А тук може да прочетете любимите рецепти на едно семейство, което сбъдва мечтите си.

Тази публикация е с подкрепата на Lidl България.

Автор: Кристина Рахнева

Ще ви разкажа историята на една силна жена и нейния съпруг. В този разказ няма любов и романтика в холивудски стил, а по-скоро една тиха, често неизказана любов, любов, готова на саможертва, благодарение на която са оцелявали българските семейства през трудните времена на изминалите векове.

Прабаба ми Катерина (баба на баща ми) е родена през далечната 1882 г., точно век преди мен, в семейството на ковач, или както дядо ми, семейният летописец, е отбелязал - налбантин. Такава е била и фамилията им - Чугунцалиеви. Баба е била най-малкото 7-мо дете в семейството. Явно през 19-ти век не са чували какво е то критическа възраст, защото майка ѝ Мария е била на преклонните 50 г, когато на 4 март (стар стил) дава живот на прабаба ми. Живели са в с. Богданци до гр. Гевгели, или както те са го наричали - Гевгелия. Сега това градче се намира на границата на днешна Северна Македония с Гърция, но тогава е било все още част от Османската империя (освобождава се едва през 1913 г.). Била е работливо момиче. Баща ѝ Лазар понякога е казвал: Като отида в града ще купя нови обувки за Катерина, а за Велика (малко по-голямата ѝ сестра) няма, защото е мързелива!

През 1903 г, дали във връзка с Илинденското - Преображенско въстание или по друг повод, двама турци-войници влизат в къщата на най-голямата сестра на баба ми. Мъжът ѝ рибар, е отсъствал от дома и тези двамата се настанили там, като искали жената да обслужва прищевките им. Тя гордо отвърнала: Аз да не съм ви слугиня! Последвал изстрел, децата се разбягали, а турците излезли. Роднини и съседи се събрали около двора. Не знам поради страх от войниците, които били все още наблизо, или страх от това, което щели да открият вътре, но никой не смеел да влезе в дома ѝ. При колебанието на другите, баба ми, млада жена на 21 г, се втурнала първа, за да открие и изнесе тялото на сестра си…

Следващото голямо събитие в живота ѝ била сватба с дядо ми Георги, или както са му казвали повечето хора - Гоне. Първото им дете Анна умира на 5 г., за това с надежда кръщават второто на Божията майка Мария. Но и то се разболява и умира на 3 г. Недоумявам как са се справяли с преждевременната смърт хората от онази епоха, но тя не е подминавала нито едно семейство. Дядо Георги (6.02.1880 ст. стил) е бил най-голямото от 6 деца на София и Янкула. Сестра му и двама от братята му умират на 7-8 годишна възраст, а най-малкият му брат е убит по време на войните с турците. Неизбежно - времето, в което живеят, е било наситено с военни действия.

Така стигаме до повратната за Македония 1912 г., когато се задава поредният ужас - Балканската война. За хората, живеещи по онези земи, това бил двоен ужас. Като част от Османската империя, македонските мъже трябвало с турската армия да се бият срещу родните си братя от свободна България. Затова, когато започва мобилизацията на мъжете, някои бягат към българската и сръбската армия, а други избират да тръгнат на гурбет в западна Европа и отвъд Океана. Така решил и прадядо ми Гоне. Тръгнал е с група земляци към "Европата". Баща ми не е сигурен до Франция или Англия е стигнал, знам само, че в началото на юни е отплавал с кораб към Америка. Искрено се радвам, че не е успял месец и половина по-рано да се качи на Титаник. На трагично известният кораб все пак е имало група македонци, напуснали по същата причина родината си, но тяхната съдба ми е неизвестна. Между другото дядо ми и друг път е оцелявал от водната стихия. Като младеж е отишъл със свой приятел да гледат придошлите води на Вардар край Гевгелия. Имало е наводнение и е било голяма атракция за момчетата да се качат на моста и да гледат отблизо шумящата вода. За нещастие в този момент реката отнася моста и двамата падат в буйните води. Приятелят му бил плувец, но въпреки това не успял да излезе от реката и загинал там. А дядо Гоне не можел въобще да плува и бързо се хванал за една дървена отломка. Водата го носела докато не стигнал плитчина, от която успял да излезе.

Но да се върнем на прабаба. Тя не остава сама след заминаването на дядо, а живее със свекър и свекърва и един бъдещ живот, скрит в утробата ѝ. Била е бременна едва от месец, когато съпругът ѝ заминава. Така се ражда дядо ми Христо (29.01.1913 стар стил) в семейство без баща в едни размирни времена. Същата година на Балканите избухва Междусъюзническата война, а на следващата година и Първата световна. Явно положението в Македония по това време става нетърпимо, защото за пореден път стотици мъже, жени и деца тръгват към България в търсене на нов дом. През април 1916 г. семейството на сестра ѝ Велика, както и това на сестрата на дядо Гоне, поемат също по този път. Баба Катерина тръгва с тях и тригодишния си син. Тъй като на нейните грижи са възложени възрастните свекър и свекърва, взима и тях. Така поемат към Кавадарци - Пирот - Пловдив - Йоаким Груево, докато накрая през 1919 г. решават да се установят в Пловдив. Дядо Гоне поддържа контакт с тях чрез писма, роднини и приятели, пращал е и пари.

 

Една красива любовна история

cloud 5055011 640

В Щатите дядо се настанил в Акрон (Охайо), където е бил работник в строежа на железопътните линии. Работил е в Дейтън във въжена фабрика и в Мидълтън (Охайо) във фабрика за акумулатори. След това отишъл отново в Акрон във фабрика за автомобилни гуми. Шефът му го е харесвал много. Виждал е в него потенциал и го окуражавал да се запише да учи в училището за имигранти. "George, you can do it!" Но нито един от приятелите му не пожелал да се запише с него, така че и дядо отказал. Постепенно е заделил пари и е започнал собствен бизнес. Отворил е малко заведение за хранене, което е прераснало в нещо като ресторант - кръчма с билярдна маса. За кратко време го е развил и добавил втори етаж със стаи под наем. Накрая, през 1919 г., пише до жена си (Катерина е била неграмотна, но е намирала кой да ѝ чете) да дойде при него, защото вече се е замогнал и може да устрои живота на семейството си. Баба ми премислила, но решила, че с дете и двама възрастни не иска да предприеме подобно тежко пътуване (половин свят път на каруци и кораби) и отговорила: "По-добре ти се прибирай при нас. Като имаш пари и тука е Америка!" Колко мъдра жена е била баба ми, без да подозира.

Така дядо ми продава всичко там и тръгва за Пловдив, спасявайки бизнеса си от Голямата депресия, която връхлита Щатите следващото десетилетие. Тук купува земя и започва да строи къща в края на града, в близост до река Марица (днес мястото се води широк център). При издаването на български документи го питат за фамилия. По традиция това трябвало да е името на баща му - Янкула. Държавният служител го отрязва с думите - Тук в България такава фамилия Янкулов нямаме, ще те пиша Янков. Така един чиновник е определил фамилията на нашия род, няколко поколения напред. А баба ми я е записал Екатерина (така било по-правилно според него!), на нея по-късно е кръстена и леля ми - първото дете на дядо Христо.

катерина

Но да се върнем отново към историята. Голямото събитие в живота на дядо Христо било да се запознае с баща си на почти 7-годишна възраст. В началото е бил доста резервиран или е изпитвал по-скоро определена доза страхопочитание. Обичал е скришно да го наблюдава как работи и се храни. Просто му е трябвало време, за да свикне с него и да го приеме по-близо до себе си. А дядо Гоне, дали Америка го е променила, или е бил поначало предприемчив човек, бързо се захваща отново с бизнес. Решава да вложи парите си във фабрика за производство на шоколад и бонбони. Тегли и заем от банката. Баща ми и леля ми дълго са пазили опаковки, на които пишело ЕТ Георги Янков. Но успехът не траел дълго - типично по български, двамата му съдружници системно го ограбвали, а накрая избягали, отнасяйки пари и техника. Добродушен и доверчив човек бил дядо.

По това време, 1925 г, семейството е живеело за една година в София, където дядо Христо е учил в 4-та прогимназия. Но след тези събития отново се прибират в Пловдив. Дядо ми не се е предал, а започнал по-скромна дейност - амбулантен търговец. Печал и продавал тиква, царевица, ядки и други вкуснотийки за децата. С това се е занимавал дори след 1944 г. - явно трудно си е представял друг тип дейност, освен тази на частен търговец. Бил е човек, обичащ да изучава езици (радвам се, че тази черта, прескочила 2 поколения, е стигнала до мен), освен български, говорил е свободно турски, цигански, малко гръцки и екзотичния за онова време английски. Съседи и приятели са го наричали Гоне Американеца, а той винаги имал някоя интересна история да разкаже за странстванията си навън. И винаги с много образен език, например ще вметне едно: Come on, George! - и ще поясни: Демек, вика мен…

Жалко, че не ме е имало тогава, щях да запиша повечето му разкази. От него имаме останала ръчна машинка за бръснене, която е все още във форма, както и американски бръснарски ножчета, които дълго се ползваха в нашия дом. Беше донесъл и шевна машина Singer за баба Катерина, която майка ми все още ползва (на дъното ѝ и пише патент 1885 г).

А баба Катерина не останала неграмотна - след като синът им се изучил, научил майка си да чете и пише. Благодарен син е бил, който много се е грижил за родителите си, но неговият нелек живот би бил предмет на един друг дълъг разказ…

Въпреки трудностите, през които са минали, баба Катерина и дядо Георги доживяват до над 90-годишна възраст. Баба е паднала по стълбите, счупила крак, залежала се е и така постепенно угаснала. Дядо ми е бил все още здрав, на крака, но два месеца след съпругата си, също си е заминал тихо и кротко. Било е 1972 г, четири години преди сърдечен удар да покоси единствения им син Христо. Когато като малка слушах разказите на баща ми (Георги) и леля ми (Екатерина) за техния баща искрено съжалявах, че не съм имала възможността да се запозная с дядо Христо, семейния летописец. Бил е тих, кротък и услужлив човек, обичан от всички. За колко неща бих го разпитала! В детските ми години асоциирах неговия образ с жителите на Македония, представях си типичния македонец като миролюбив и благ човек и недоумявах какво точно означава израза "буйна македонска кръв".

Между другото, родила съм се точно шест години след дядо Христо, в деня на смъртта му. Бил е личност надарена с много знания и умения, но най-вече с едно голямо сърце. Радвам се на визуалната му прилика с най-големия ми син и се надявам моето момче да е наследило и нещо повече от това.

Може да харесате също:

Този безценен навик

Всички училища да преминат към дистанционен режим на обучение до месец март. Това е едно от предложенията за ограничаване разпространението на коронавируса, обявено от министъра на здравеопазването Костадин Ангелов.

Към момента  5 950 души са приети за лечение, а броят на заразените у нас продължава да расте. България е на 11 място по заболяемост и на първо място по смъртност в ЕС. 

Ето какви са предложените мерки за ограничаване на разпространението на COVID епидемията, които се очаква да влязат в сила от петък – 27 ноември:

 - Извънредното епидемиологично положение се удължава - до март 2021 г.

- Преустановяват се присъствените занятия във всички училища и университети

- Преустановяват се всички форми на извънкласни дейности и занимания по интереси

- Затварят се яслите

- Спират се спортните мероприятия

- Забранява се организирането на обществени и частни тържества.

- Затварят се всички заведения, разрешена е доставка на храна по домовете

- Затварят се моловете и магазините с нехранителни стоки, с изключение на банки, застрахователни компании и др.

- Преустановяват се вътрешни и външни екскурзии

Според проф. Ангелов, няколко седмици дисциплина ще спасят хиляди човешки животи. 

Резултатът от въведените мерки ще е видим най-рано след 8 дни, до 21 дни се очаква реално намаляване на заболеваемостта. Ако мерките се спазват и дадат резултат, около Коледа може да има охлабване на някои от тях. Въвеждане на КПП-та не се предвижда.

Заболеваемостта в световен мащаб вече надхвърля 250 на 100 000 души.

Брифингът може да гледате тук.

 

 coronavirus 5293557 1280

Още по темата:

От лекарския кабинет за Ковид

 

 

 

Споделям с малки съкращения тази кратка и ясна информация от профила на д-р Димитър  Ковачев. Важно е да има обяснения на популярен език, защото така се избягва както паниката, така и опасното омаловажаване.
 
В няколко статии от месец април се опитах да дам своя принос в разгадаването на новостите около епидемичния вирус. Сега, седем месеца по-късно, насочвам перото си популярно към хората, които все още не са боледували, в опит да ги улесня в действията и мислите им в напрегнатата обстановка.
 
Новата болест протича като двусериен филм.
 
През първата част болният е заразен с вирус и преживява оплакванията от вирусна инфекция основно разположена в горната част на дихателната система – нос, гърло, гласни връзки. Общите оплаквания са температура, силно главоболие, силни болки в мускулите и костите, понякога разстройство и гадене, отпадналост. Тези оплаквания са различно изразени – от незабележими до нетърпими. Първата серия на филма трае максимум седем дни, като броим от началното гъделичкане в носа и гърлото или от началното усещане за липса на ентусиазъм. Два дни по-рано болният заразява околните, а пет дни преди това се е заразил. Когато изтекат седем дни от първите симптоми, вирусната активност завършва.
Антигенните тестове безупречно показват положителен резултат само в тези седем дни, след което обикновено са негативни.
ПСР тестовете също са положителни в тези седем дни, но могат да „светнат“ и в други периоди.
За повечето хора с тези максимум седем дни приключва болестта. Това са деца до 16 години, жени до 60 години, много от останалите заболели.
 
Кой трябва да внимава след седмия ден?
 
1. Всеки, който не е оздравял до седмия ден
2. Всички млади жени, които по време на бременността са имали прееклампсия или имат доказана тромбофилия
3. Мъже над 30 години
4. Мъже с оплешивяване.  (бел.ред. тук прилагам линк към медицинско изследване, защото изглежда странна тази връзка)
5. Всички, които са с наднормено тегло
6. Всички възрастни хора
7. Повечето от болните, които са имали силно разстройство през първите седем дни без децата
 
Силата на оплакванията от първата фаза не са показател за рискови пациенти.
Диабет, астма, онкозаболявания, автоимунни и други не са предпоставка за влизане във фаза две, но са предпоставка, ако се влезе във фаза две, тя да протече по-тежко
 
Сега за втората серия на филма Ковид 19.
 
Това вече не е вирусна инфекция. Това е възпалителен процес на организма, реагиращ на събитията на първите седем дни, но без присъствие на вируси. Този процес обхваща вътрешната повърхност на кръвоносните съдове, особено малките.
Такива възпаления, стеснения, запушени частично микрокръвоносни съдове се откриват в белия дроб и обменът на газове започва да страда. Това вече е нова болест, ново разболяване, нов за науката процес. Той не е разгадан напълно, но в голяма степен знаем как да му се противопоставим. Тази втора част е работа на лекарите.
Обърнете внимание! През първите седем дни никой не се е задушил и никой не се нуждае от болница. Трудно и сложно за лечение е продължението след седмия ден. Белият дроб е различно засегнат при този втори тласък на болестта. При много от пациентите остават свободни големи пространства от белия дроб и те не страдат от липса на кислород. Такива спокойно дишащи пациенти се лекуват в дома си.
 
Всички в тази фаза обаче трябва да бъдат оценени от лекар и лекувани.
 
Във втора фаза е всеки неоздравял до седмия ден, всеки, който на петия-шестия ден има силно увеличени предвестници на кръвната картина /феритин, лактат дехидрогеназа, прокалцитонин, Д- димери/, всеки с висока температура, всеки, който се задъхва /не бъркайте болката в гръдната кост със задъхване/, всеки с характерни образи на ЯМР или рентген.
Тази възпалителна част на заболяването е отделна болест и има свои начини за лечение – глюкокортикоиди, антикоагулация, плазма, антибиотици, средства, използвани само от специалисти. Влизането в тази по-сложна част от заболяването не е присъда. Само в някои случаи се изисква болнично лечение. Ниската оксигенация, изчислена с пулсов оксиметър, много ниско кръвно налягане, много тежко общо състояние и психическа обърканост изискват хоспитализация.
 
Написах тези редове, за да заостря вниманието към правилната оценка за фазата на болестта и рисковите групи. Особено внимание между шестия и десетия ден, като не се забравя, че първите седем дни може да са били незабележими.
 
Още по темата: 

Автор: Мария Пеева

Винаги сме обичали сериали. Някои гледаме с децата, други сами, но вечер това ни е любимо - обикновено по късните часове, когато сме приключили с вечерята, разходките на кучета и разчистването на лудницата. Предпочитаме да не са сериали, които в момента вървят по телевизиите, защото е досадно да чакаш цяла седмица за новия епизод.

Ще ви споделя три нови сериала, които изгледахме напоследък и ми се струват смислени, макар че не са нашумели като “Отмяната” например. Аз не умея да пиша като критик, затова не претендирам за изчерпателност или професионален поглед. Това е просто едно лично мнение на зрител.

Първият е испански - “Родина”, оригиналното заглавие е Patria. Тази страна на Испания ни е малко позната и не изглежда толкова привлекателна. Много е вероятно да го пропуснете, тъй като нито темата му е актуална, нито актьорите са известни у нас. Не знам защо го избрахме, може би защото покрай “Инцидент в Мадрид” се бях заровила в темата за баските сепаратисти и когато видях анонса му, ми стана интересно. Как се радикализира един млад човек, какво може да го превърне в терорист, в убиец? Как патриотизмът, една красива мечта за национално самосъзнание и идентичност, може да се изроди в бомби, кръв и смърт? Историята се разкрива от две гледни точки -  на две приятелки и съгражданки, майки и съпруги - и обхваща един от тъмните периоди в историята на баския народ, в който ЕТА разделя обществото и го противопоставя. Виждаме как двете семейства поемат по различен път и не само родителите, но и децата понасят последиците от фанатизма, страха, предателството и омразата. Темата за авторитетите, които младите хора следват, за натиска на общността, патриотизма и религията, които могат да се превърнат в опасно оръжие, е заложена в дълбокия подтекст на филма. На фона на омразата и конфликтите сериалът отправя силни послания за приятелството, любовта и преди всичко за прошката. Мисля, че такива теми трябва да се обсъждат и в семейството и в обществото, независимо, че ЕТА е много далеч от нас във всяко отношение - и във времето, не само географски. Но не е толкова трудно да си представим как разединеното и гневно общество може да стигне дотам, че човек буквално да убие съседа си заради една абстрактна идея, която го кара да се чувства значим.

 

Отново за идеологията и тероризма, но в друга среда и време става дума и в “Ничия земя” (“No man’s land”). Този сериал е френско-белгийско-израелска продукция. Старая се да не разкривам твърде много от сюжета, затова ще ме извините, че избягвам интересни подробности. Успоредно се развиват две действия - в едното млад французин напуска любяща съпруга и успешен бизнес, и заминава за Сирия да търси сестра си, която дотогава е смятал за загинала при атентат. Във второто трима радикализирани млади британци заминават да се присъединят към ИДИЛ. Никой от героите не е демонизиран, напротив, виждаме много ясно как една последователност от трагични събития и емоционални решения могат да превърнат дори обикновения човек в злодей. Особено когато попадне на “правилната” идеология, която изглежда сякаш го спасява от упадъка на съвременния свят. Политическите интереси, дори и привидно добронамерени, решават човешки съдби без човечност и състрадание, сякаш сме пионки на  голяма шахматна дъска, а най-ужасното е, че пионките участват в тази игра доброволно, макар и с пълното съзнание, че са обречени.

И третият сериал е драматичен. Не знам защо си го причиняваме в тези драматични времена да избираме драматични сериали, може би е съвпадение, а може би действа разсейващо да видиш проблеми, толкова различни от ежедневните ни. Казва се “Дотолкова съм сигурен”, “I know this much is true” в оригинал, и разказва за тежката съдба на двама братя близнаци. И двамата са  блестящо изиграни от Марк Ръфало, когото, признавам си честно, подценявах жестоко, преди да го видя в тези две роли. Сериалът е по едноименния роман на Уоли Лам, който непременно мисля да прочета. Действието се развива в Кънетикът в края на миналия век, а двамата братя близнаци Доминик и Томас са свързани от тъжното си семейство и разделени от шизофренията.  Мрачно детство с жесток пастрок, съсипващо чувство за вина, тъмни семейни тайни и подозрения за ужасни престъпления се редуват със смърт и злополуки. На пръв поглед това е животът им. Но под мрачните краски постепенно започва да се избистря една друга идея, едно различно послание - за обич, за прошка, за правото ни на избор, за силата да променим съдбата си. И колкото и тягостни да са някои сцени и епизоди, чувството на края на филма е все едно заедно с главния герой най-после си свалил едно ужасно бреме от плещите си - товарът на кармата, на чуждите лоши решения. И си поел по пътя, който сам избираш.

Много хубави препоръки намирам в една малка група във фейсбук - Сериалите. Ако нищо от тези три не допада на настроението ви в момента, може да потърсите интересни мнения там. Обещавам скоро да напиша и какво четем напоследък. Тази година няма да има коледен книжен базар, но все пак ще си изберем нещо хубаво за дългите зимни вечери.

Какво ще четем у дома тази есен

Една статия в Ню Йорк Таймс ме впечатли и ми се прииска да споделя с вас част от нея. Автор е Давид Бенатар, философ-антинаталист. Ако си спомняте преди време бях публикувала един текст за  движението на антиналистите, написан  от Дарина Димитрова.  Тогава четох доста за движението и попаднах на този автор. Колкото и да не ми допадат възгледите му, не мога да отрека, че в статията има смисъл и човечеството тепърва  ще трябва да  преосмисля отношението си към природата, ако иска поне донякъде да се радва на нормален живот.

Очевидно е, че пандемията от коронавирус блокира почти целия свят, причини рецесии в много държави и постави на изпитание благосъстоянието на хората. Но случилото се не бива да ни изненадва. Пандемията беше напълно предсказуема.

Коронавирусът възниква първо при животни, а след това прескача видовата бариера и започва да се разпространява с предаване от човек на човек. Това е често срещано явление. Повечето инфекциозни заболявания са от този тип (зоонозни) и това само по себе си не ги поставя в сферата на човешката отговорност.

Въпреки това обаче много зоонозни заболявания възникват заради начините, по които хората се отнасят към животните. „Мокрите“ пазари на Китай са типичен пример. Те са вероятният източник не само на COVID-19, но и на тежък остър респираторен синдром (SARS), както и на птичи грип например. 

„Мокрите“ пазари, каквито има не само в Китай, но и в някои други източноазиатски страни, са особено благоприятни за възникване на огнища на инфекциозни болести. Живите животни се държат в изключително тежки условия, докато не бъдат заклани на място на пазара за купувачите им. При тези условия инфекциите лесно се предават от едно животно на друго. Близостта до хората, заедно с потока от кръв, екскременти и други телесни течности и части, улесняват заразяването на хората. След като се случи предаване от човек на човек, епидемията е предвидимият резултат.

Едни от най-тревожните новини, свързани с COVID-19 е, че вирусът може да мутира, когато се прехвърля между хора и някои животни. Установено е, че котки, хамстери, тигри, маймуни и порове са се заразили с вируса от хората, но само норките са тези, които могат да предадат заразата обратно на хората. Въпросната мутация не причинява по-лесното пренасяне на вируса или по-тежкото му протичане, но е възможно да повлияе върху ефективността на ваксината срещу COVID-19. Поради тази причина властите в Дания взимат решение да ликвидират около 17 милиона норки. 

10-секунден тест за коронавирус? Да, с куче!

hands 600497 1280

 

Норките се отглеждат по цял свят, като "отглеждат" означава, че животните се държат в клетки, докато не бъдат убити и кожите им не бъдат взети за производство на кожени изделия. Дания е най-големият производител на кожи от норки в световен мащаб. Според здравните власти COVID-19 е открит в повече от 200 ферми за норки и се смята, че е заразил много от работниците във фабриките. 

Не е новина, че животът на земята е извън баланс и в основата на това е човешкото поведение. От десетилетия знаем какво се случва, когато оказваме натиск върху дивите животни, като влошаваме местообитанията им, прекъсваме екосистемите им, задържаме ги в клетки или ги измъчваме. ХИВ, бубонна чума, антракс, ебола - всички те са сред многото животински патогени, които сега заразяват хората. Пандемията на коронавируса е само най-новият пример за това, за което природата ни е предупреждавала през цялото време.

Грешката на нас, хората беше в неразбирането, че сме част от природния свят. Ако тази пандемия ни е научила на нещо, то е че не можем да избягаме от света, който сме си оформили.

Да се ​​предпазим от бъдещи пандемии означава напълно да променим начина, по който мислим за природата. Прекалено дълго човешките същества вярваха, че им е дадено господство над цялата Земя. Сега закланите норки в Дания и всички същества, които умират от човешките действия ни учат какво трябва да направим, за да спасим тях и себе си също.

Трябва да променим живота си.

The New York Times - из статиите на Маргарет Ренкл и Давид Бенатар

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам