Хайде да поговорим за особеностите във възпитанието на малките мъже и жени. Хората са различни от първия миг на съществуването си и това трябва да бъде взето предвид от родителите им, твърди психологът Олга Валяева. Предлагаме ви откъс от книгата й „Призванието да бъдеш майка“ – една сурова, на моменти крайна, но безспорно интересна гледна точка. Не очакваме от вас да се съгласите с нея, защото и на нас ни е чужда, но може би ще намерите нещо полезно или най-малкото тема за размисъл.
 
„Момичето гледа в сърцето на таткото, а момчето - на майката.“

Лесно можем да потвърдим истинността на тази пословица в реалния живот. Майките са по-привързани към синовете, а бащите към дъщерите. Вярно е и, че момчетата свързват чувствата си с майката, а момичетата с бащата.

Как общуваме един с друг?

Синовете много тънко долавят това, което се случва в сърцето на майката. От това, което „чуват“, зависи какви мъже ще пораснат. Ако майката обича бащата искрено, уважава го, и синовете ще поискат да станат такива мъже. Мъже, които ще бъдат обичани, както е обичан баща им. Но ако в отношението й доминира пренебрежението? Лесно е да отговорим на този въпрос. Погледнете днешните момчета – с какво се занимават? Стремят ли се да станат мъже или бягат от реалността с компютърни игри и чат в социалните мрежи? Всичко е заради това, че нямат стимул да станат като бащите си. Няма го образът на бащата, към който те биха поискали да се стремят.

Същото е и с дъщерите. Дъщерята ще поиска да стане истинска жена, като мама, ако е вдъхновена от отношението на таткото към нея. А ако това не е така? Ако мама е отегчена домакиня, която отдавна не полага грижи за себе си? Ако не общува с таткото, освен в случаите „купи хляб“ или „дай пари“? Или ако мама е толкова суперуверена в себе си, справя се със всичко сама и таткото е излишен? Какво ще иска да стане момиченцето? Ще бъде ли истинска жена или ще стигне до прозрението, че жените са ужасни?

За нас родителите е важно да разберем какви ни виждат децата ни. Доколко умеем да уважаваме, приемаме другия. И доколко сме способни да се грижим за себе си и да съхраним интереса към партньора си и към нас.

Момичетата ги възпитават майките, момчетата бащите.

Изхождайки от това, че изначално силните емоционални връзки са с децата от противоположния пол, ние не можем да бъдем обективни. Ние жените не можем да бъдем взискателни към синовете, а бащите не могат да научат на нищо полезно дъщерите си. Момиченцето ще води баща си „за каишка“, а синът никога няма да се подчини на майка си (освен ако не го пречупи).

Точно затова след 5-та година е важно за възпитанието на детето да отговаря родителят, който е по-малко въвлечен в такива връзки. За момичетата – мама, за момчетата – татко. На тях ще им е по-лесно да бъдат обективни, по-лесно ще се придържат към правилата и по-ясно ще виждат трудностите и проблемите на децата си. Защото изхождат от личния си опит.
Бащата никога няма да може да научи момичето на това, на което ще го научи майка му – грижата за дома, готвенето, грижата за външния вид и много други неща. Важните женски тайни и хитрости.

Майката никога няма да научи сина как да „прави“ мускули, да отразява удари, да пали огън, да разпъва палатка, да търпи на болка и да е устойчив на лишения. Това, което за бащата е естествено и разбираемо.

Най-сложното в случая е да предадеш отговорността. Бащите трудно се примиряват решенията за любимата дъщеря да взема майката. Майките от своя страна трудно се отделят от любимите синове, за да ги „предадат“ на суровия баща. Преходът може да стане много по-лесно, когато родителите са спокойни. Когато между тях няма противоборство и конфликти. Когато отношенията са проработени, осъзнати и дълбоки.

Любовта-грижа и любовта-доверие

Момичетата
Родителите обикновено смятат момичетата за по-разумни. Затова им имат повече доверие. Към тях се обръщат обикновено с фразите: „Вярвам ти! Ще се справиш!“
Обикновено момичето е по-малко контролирано.
Учат го да се пази и да не влиза в конфликти.
Отрано му поверяват домакинска работа, грижата за по-малкото братче или сестриче.
Момичето е по-често критикувано от възрастните – за външния вид, за оценките, за талантите си.

Момчетата
Момчетата и майките им са свързани с особено трепетна любов, която не минава с годините. Затова по-често към момчето може да бъдат чути репликите: „Сложи си шапката!“, „Изяж си супата!, „Да не се разболяваш?“
Момчетата са обградени с любов и много пазени.
Момчетата са по-контролирани и закриляни – това не преминава с годините.
На момчетата не се възлагат задачи свързани с домакинството – най-много да изхвърлят кофата с отпадъци.
Майките много внимават да не наранят чувствата на сина или да не го обидят.

Момчетата получават повече грижа, а момичетата повече доверие. Затова напоследък растат силни жени, които могат да се справят със всичко и мъже, за които е необходимо постоянно да се грижиш. На никого не му харесва тази ситуация, но и никой не прави нещо, за да се промени. А всичко започва в детството.

Как би трябвало да бъде?

Момиченцето трябва да бъде старателно обгрижвано от най-ранна възраст.
Да го защитаваме от всичко.
Да го предпазваме от всичко ненужно.
Да не го претоварваме с отговорности.
Да се интересуваме от важните за него неща.
Да го посрещаме и изпращаме в училище.
Да следим как се справя с уроците, има ли затруднения.
Винаги да сме готови да се притечем на помощ, дори да не ни я иска.
Никога да не му се присмиваме, да не го обиждаме.
Да не го заставяме да покорява нови и нови върхове.
Най-добре е да не го принуждаваме да прави нищо.

В идеалният случай момиченцето трябва да расте като нежно екзотично растение, отглеждано ласкаво и нежно. Сигурно ще възразите: „Това ще го разглези!“ Така си мислите. Бихте ли станали зли или арогантни, защото сте отглеждани с много внимание и любов или напротив ще обичате повече себе си и другите?

Момиченцето, към което се отнасят като към скъпоценност, цени повече себе си. И това е най-добрата му защита в живота. Защото му изгражда чувство на достойнство, което няма да му позволи да се свърже с човек, който би се отнасял жестоко с него. То никога няма да бъде жертва. За порасналата жена ще е съвсем естествено да се вслушва в себе си, да се приема такава каквато е, да се обича. Тогава ще има и какво да даде на другите.

В минали времена момичетата винаги са били обект на защита. От раждането до смъртта си. Първо баща им, после братята им, след това синовете им. Те винаги се били обгрижени и защитени. Чувствали са се обичани, значи са били спокойни и омиротворени. И тази вътрешна хармония се е отразявала във всички около тях.

Днес ние жените през цялото време се опитваме да заслужим любовта си, да завоюваме доверието в нас. От вярата и разчитането на безграничните ни възможности вече ни се повдига и много ни се иска някой да ни избави от всичко това. За да не се налага да се утвърждаваме, да се самоспасяваме, да се самообгрижваме. И да сънуваме принца, който отново и отново ни спасява насън.
За момичето чувството за собствено достойнство се изгражда още в детството. С получаването на любов и грижа от родителите. И не само от таткото (което е предопределено), но и от майката, което е малко по-сложно.

С момчетата трябва да се общува твърдо.
За да бъде калено срещу трудностите, за да може да изнесе на „плещите“ си, както се казва в приказките, житейските несгоди. За да си изгради вътрешна устойчивост и твърдост, за да е убедено, че вярват в него.

Затова на сина трябва да казваме: „Аз вярвам в теб!“
Трябва да му предоставим отговорността за него самия, а това значи да не бягаме след него с шапката му.
Да не бързаме да го защитим, когато става дума за детски конфликти, а да му дадем възможност да се справи сам.
На сина трябва да му се създават трудности, те каляват характера му.
Синът трябва да има възможност да преодолява изпитания – чрез занимания със спорт, по време на семейни излети, с възлагане на сложни задачи. От всичко това в живота на сина трябва да има по много.
Синът трябва да укрепва физически с домашни дейности.
Най-добре изобщо да не му се помага след като навърши 5-6 години. Напротив – резонно е да очакваме помощ от него, да го привличаме в дейности, да го молим за помощ.
Момчето трябва да чува и усеща посланието: „Ти ще се справиш!“
Момчето трябва да има възможност да покорява върхове, затова трябва да му ги посочваме, да му ги позволяваме и да му вярваме, че ще се справи, макар и не от първия път.
Момчето трябва да бъде подготвяно за рицар и нищо по-малко.

Това никак не е лесно…за майката. Затова в древни времена момчетата са били възпитавани от бащите си или от другите мъже в семейството. Те са ги подлагали на изпитания и проверки, изпитвали са тяхната издържливост. За да преодолее всичко това, момчето е трябвало да притежава твърдост. И тази твърдост се е утвърждавала в доверието на неговата майка:  „Ти ще се справиш, ти ще успееш, аз вярвам в теб!“. Трудностите са нужни на момчето, за да чувства че му вярват. И за да повярва само в силите си.

Момчето става мъж в детството си. Или става или не става. Нека помислим какъв мъж бихме искали да имаме до себе си. И да започнем да се отнасяме към сина си по същия начин. Силен, решителен, смел, самостоятелен, отговорен – нали това е мечтата ни за мъж? Нашата собствена?

Хвалете ги по различен начин

Изначално ние сме различно устроени и по различен начин възприемаме обстоятелствата, които ни заобикалят.

Момичето трябва да бъде хвалено често. На практика е невъзможно то да бъде прехвалено. То е диамант от раждането си. И ако не му го казваме, ще изживее живота си с убеждението, че е най-обикновен крайпътен камък.
Момичето е изначално съвършено и няма да сбъркаме ако го хвалим за всичко, включително и за това, че съществува. За всички качества, с които е дошло на този свят – типично женските. Ако започнем да го хвалим за постъпките му, ще започне да прави това, което правят днес повечето жени. Ще се стреми да заслужи любов по всеки възможен начин, да прави всичко възможно да получава повече и повече похвали. Ще ни носи шестици от училище, ще печели олимпиади. Ще се превърне в идеалната домакиня. На нас това ще ни хареса и ще сме доволни. Но какъв ще е животът на тази малка жена в бъдеще? Тя ще постъпва по същия начин винаги и навсякъде. Ще се стреми да заслужи любовта на мъжа си правейки за него всичко на което е способна, че и повече. За колегите си ще бъде винаги отзивчива и удобна. На приятелките си никога няма да може да каже „не“. Ще се стреми да използва всяка възможност да стане по-добра. При това, без да изпитва особено удоволствие от постиженията си. И колкото и да я хвалят за резултатите й нещо все няма да й достига.

Освен това ще й се насади усещането, че сама по себе си нищо не струва. Ако стои вкъщи и домакинства - значи си е загубила времето. Ако не прави кариера, тя е позор за пола. Тя не може да бъде обичана просто така, на нея цветя без повод не могат да й се подаряват. Не може просто така да убие час-два в кафето – тя трябва да е фиксирана в успеха.

Това е цената, която плаща за нашето удобство и гордостта от успехите й. Затова трябва да се гордеем с дъщерите просто защото са дъщери. Изначално. Защото са красиви, добри, чувствителни, мили, нежни… Тогава ще ценят себе си и ще са убедени, че са забележителни. Ще отгледат собственото си достойнство., което може да ги предпази от много опасности в бъдеще.
Момичето, което е хвалено по този начин започва да мисли: „Невъзможно е да не ме обичат, аз съм толкова хубава и добра!“. Жените, които мислят по този начин са по-щастливи. По-лесно създават семейство, правят това, което искат, по-лесно отхвърлят всичко ненужно. При това не са по-малко трудолюбиви.

Как да хвалим момчетата?

Само за постъпките им. Само по същество. Само за постижения. Но никога не ги критикуваме за пораженията им ( ние им вярваме, нали?). Хвалим ги за опитите да преодолеят нещо, за упоритостта.
Момчетата се раждат „празни“ – те нямат нужните за пола си качества и трябва да ги натрупат с времето – да ги изработят. И ако ги хвалим, както ние майките правим това: „На мама хубавеца, ти си ми добричък, ти си ми умничък“ - стимулът към действие изчезва. Те започват да си мислят, че всичко им е наред и не е необходимо да правят нищо. И остават „празни“, макар и хубавички, умнички и добрички.

Мамините синчета, които срещаме са иначе добри хора. Изначално добри. Тях много са ги обичали, много са ги обгрижвали. Само дето не са им вярвали особено и не са ги подтиквали към действие. Затова винаги са били доволни от себе си и не са имали стремеж да се развиват, дори не са се научили да вземат решения. Всъщност те са по своему нещастни и неудовлетворени, защото мъжките им качества никакви ги няма и това ги тревожи много силно. Нали не искаме това за синовете си?

За да бъде похвалено момчето, трябва да му бъдат давани възможности да показва какво може. Да търсим помощта му от ранна възраст. Да помогне на мама с чантата, с прибирането на играчките, да разходи кучето… Търсим помощ от него – хвалим го за резултатите му. Така ще израсне с чувството, че е полезно на другите, и това ще му носи удоволствие, самочувствие и любов.

Един много важен момент. Хвалим само за постъпките, но изразяваме любовта си постоянно и често. Защото : „Аз те обичам“ не е похвала, това е „витаминът“, необходим за растежа и развитието на детето ни. С любов няма да „развалиш“ никого, няма да разглезиш. Затова тя е нужна на момчетата толкова колкото и на момичетата. Може би дори повече.

Ето това са ключовете към сърцето на момчето и момичето. Те са абсолютно различни, като самите момчета и момичета. Опитайте, експериментирайте, наблюдавайте.

Ако темата ви е интересна, можете да прочетете и как се отглеждат мамини синчета и кифли.

Материала подготви Янка Петкова