Защо е важно да отвръщаме на детската агресия с любов
Мария Петрова, една от майките в група, която редовно следя, написа днес този текст във фейсбук:
Не е нормално родители да крещят на учител пред децата, независимо какво се е случило - след такава сцена, как точно ще се гледат утре и с какъв авторитет ще им въздейства учителят?!
Не е нормално родители да се нахвърлят с грозни думи и обиди върху проблемно дете - детската агресия е винаги израз на неудовлетворени емоционални нужди и това се лекува с разбиране, приемане и обич! Дайте шанс, защото никой не е застрахован, ако в градината детето му е кротко, как точно ще му повлияе пубертета някой ден.
Не е нормално проблемите между 3-годишни деца да се решават с формулата "като те удрят, удряй и ти!"- не живеем в джунгла, а в общество! Агресията провокира агресия, това е безкраен процес, който един ден ескалира на Околовръстното и може да е до там! Всички страдаме в какво студено и нетолерантно общество живеем - ами дайте да го променим пък най-накрая, ние сме тези, които възпитават новото поколение!
Детето на Мария не проявява агресия, то не е насилникът и проблемното дете в конкретния случай. С този призив тя не защитава собственото си дете, а това, което е проявило насилие. Случката е обичайна - някое от децата е по-агресивно, учителката не е отреагирала правилно и навреме. Разгневените родители на жертвата заплашват учителя, нахвърлят се върху проблемното дете и неговите родители. Интересна беше обаче реакцията на майките в групата, голяма част от които не разбраха Мария и нападнаха и нея, задето защитава побойник. Спомних си една подобна ситуация, при която и аз станах обект на нападки, когато се опитах да защитя друг агресор. За мен е важно да се осъди действието и да се вземат мерки да не се повтаря. За наказването на извършителя си има органи и процедури. Саморазправата не е приемлива, освен ако не става дума за самоотбрана или непосредствена опасност за жертвата.
Всеки божи ден чета статуси и коментари от сорта на "Ако бях аз, щях да убия тази учителка". "На твое място щях да смачкам този изрод". "Защо не излезе от колата да го пребиеш?". В повечето случаи това са първични реакции и хората, които ги изричат, не биха постъпили така в реалния живот.
Но някои го правят. И умират хора. В последните години се сещам поне за няколко случая, когато медиите гръмнаха с убийства и побои на непознат човек в изблик на гняв. Да убиеш някого, защото ти е отнел предимство? Защото те е наругал? Защото те е погледнал накриво? Нима си струва?
Да се нахвърлиш на тригодишно дете, защото е ударило друго дете? Дали това ще го спре следващия път?
Помислете си.
