ТенжУра ли бе да я опишеш?

Автор: Траяна Кайракова

Крем карамел не ям, не близвам, не помирисвам. Значи само като го гледам да ми се пландика едно мазно-мазно, направо ми се отщява. Ми то всеки има право на лош вкус. Аз не обичам, обаче добитъкът из къщи здраво го лапа. Тия хлапета моите кой ги е научил крем карамел да ядат значи? Само яслите и градините са виновни! Тъй да ми объркват кулинарията на мене. И двамата се връщат и искат да ядат едни бели, много хубави работи. Чак в градината ходих да питам кой туй чудо – бяло, че и хубаво. Макарони бе, хора! Ами аз не ям такива бели и хубави неща, пък да ги готвя абсурд! Ми почнах, к`во да правя. Тъй и с карамела – къде са го видели не знам, ама и те искат. Мъж ми например, в казан с крем да го пуснеш, сух ще излезе, честен кръст! И само мрънкоти: “Напръй ми едно карамелче, напръй ми де…“. Ми хубу!

Шибвам се веднага при Кремето от Куке, че и смайле (Сook with a smile). Вярно че готвих, обаче не се смях, усмихвах или каквото да значи туй смайле. Вадя три деня по-рано продуктите, че да са топли! И почвам да чета ред по ред, докато научих всичко наизуст. Чупя едно яйце, тичам на компа, чупя друго, пак към екрана и тъй с всички продукти. Юсейн Болт ряпа да яде! Болтовете ми изпадаха! Такова ходене от котлон до комп не бях правила. Замразила съм две кофи с лед, туй е тайната, драги зрителЕ. Слагам захар на котлона, карамелизирам, изгарям си само два пръста, вия на куче, но не се отказвам! Разбърквам всичкия тоз гювеч, внимаааааателно го наливам, слагам да се пече – всичко по инструкции. Навивам си алармата на 25 минути (на толкова се слага лед в тавата, тъй пише поне), шибвам по кило лед във водата, че да няма шупли. У нас потоп, де що падне вода – пързалка. От толкоз тичане до компа и фурната, направо се лъзгах безпаметно накрая. Вадя готовия продукт, поливам обилно с водата от тавата навсякъде по пода и се тръшвам премаляла, чакам да изстине. Иде мъжо, ухилен до ушите, аз дебна като хиена в засада да гребне и к`во да видя! Не шупли, дами и господа, ами кратери! Да се думнеш у тях, че да се удавиш, да не кандисаш! Ама той не придиря, опатка го и за още пита. Туй упражнение го повторих още няколко пъти и се отказах. Щото кратерите ставаха все по-големи, нещо като черни дупки. Ама то бива, бива кулинарни резИлтати, ама тоз пусти крем направо ми смачка готварския фасон.

Ужасен ужас

0d3097c18b3f4a6374929da2a3d660f5 XL

Мдаааа, обаче един ден у фейса (то къде другаде да е), ме намери една другарка и ме покани в една група за готвене със специални уреди. Влизам, зяпам и о, Боже! Народът прави крем карамел за 5 минути!, повтарям – за 5 минути и то без шупли и кратери. Правят хората, ама в една специална тенжУра. Направо ми светнаха очи, лампи и каквото се намира из моя организъм! Даже единствената мозъчна клетка, умряла отдавна, се размърда и заръкопляска. Искам я! Ама веднага я искам тъз тенжУра! Тъй де, ама тя се намирга само в чужденеция и трябва оттам да си я вземеш. Почвам да се пъна. Нямам регистрация в тоз сайт, издирвам една девойка, дава ми свойте акаунти-макаунти, шибвам се вътре. Брех, сичкото на инглиш. Ма де толкоз акъл у мене, бе! Аз българския едва оправям, вий ще ме карате на английски да поръчвам. Строявам двете деца, почват и те да ръчкат, нещо не правим, както му се полага. Толкоз пари потрошихме по уроци и езикови гимназии, ще им се не знае, една тенджера да не могат да ми поръчат! Ми ако река да пиша до НАСА, пък те да преведат? Боже, опази!

Я звъни тогава бърже на другарката, дет ме фърли в тъйзи група. Толкоз любезна и готина излезе, че веднага рече, че тя ще ми я поръча. Борислава Чолакова, жива да си! Направо ми скрепи брака, пък как се издигнах сама в очите си, не е истина, ши знайш! Пращам веднагически пари по нейна сметка и почвам да чакам. Благоверният пак мрънка за пустия му карамел. Ще чакаш! Кът дойде тъз магия, тогиз! Минаха се две недели, няма никой. Викам си – ще пия една студена вода. Нито я знам тъз жена, нито съм й копала царевицата, най-много да се почерпи за мое здраве. Да, ама не! Дойде! Дойде ви казвам! Ама не тенжУра, ами жива ракета! Ударих търговските гащи право в тавана. И глей, моля ти се, прости хора! Инструкциите пак на инглиш. Абе еееееееееееееей! Вий направо за мезе ме взехте мене! Мъжът ми влиза, подавам му всичките книжки и питам какво пише. Отговор да видиш:

- Дъра-бъра аборигенас, дъра-бъра стюпид, дъра-бъра стюпид булгар.

Той пък знай английски и на него ми приказва. Ама туй и аз го разбрах. Упътването трябвало да върви с червен надпис “Не е за аборигени и глупави българки!“. Ся, недей много да знайш, че като ви запухам всичките, не само карамел няма да видите, ами вместо сиропирано реване, ще има ревАне до сабахлям. Обаждам се на Бобито да ме светне къде баш да натискам, ама тя жената на работа. Намирам друга другарка – Магито Санчес. Пиша й тъй едно любезно веднага да си даде телефона! Обаче тя казва, че децата таман са се прибрали и няма да се чуем от тяхната патардия. Ама каква й сега тъз работа? Ти шамари нямаш ли? Аз умирам тука от незнание, ти с едни деца ще се лигавиш. Заключи ги за малко, да речем за половин час на терасата, сега е топло, и ми обяснявай как да подкарам туй чудо. Жената ми праща клип. Чак като го пуснах, разбрах що не ще да говорим. Докато жената натиска нагледно копчетата, озвучаването е страшно! Значи много ме е яд, че няма как да ви го визуализирам и най-вече слухоазирам!

- Мамо, мамоооо, мамоооооооооооооооооооооо!

Първото „мамо“ е ръмжене, второто минава в по-висока октава, третото бичи бас, баритон и накрая сопран. Щом мъжът ми изскочи по гащи от спалнята да пита кой умира, смятайте. Важното е, че разбрах всичко.

За мама... няма!

f5a5c719a0f9b80a2e6100f134c631b9 XL

Тук да ударя една ретардация, билям ретроспекция. И аз знам някои важни думи, ко като не са на английски. Като ми дойде съобщението, че ракетата е кацнала в един куриерски офис, веднага пратих имейл на мъжа (Знаете, че си комуникираме с имейли): „ТенжУрата доди! Вземи яйца, захар и мляко, ванилия! И кабел, български кабел ми намери!“. Щото туй нещо дойде с един кабел с три пръчки. Ми аз контакти с три дупки нямам. Къде ще го ръгна? Направо се препотих.

Отваря се вратата с пъшкане. Да вземе да се натовари кът родопски катър с 10 литра мляко, 5 кила захар, 100 ванилии и 3 кори яйца. Бе аз млечна кухня ли ще отварям? Мъжка му работа. Важното е, че носеше една джаджа, ама адаптор ли е, какво е, важното е, че е с дупки за три пръчки.

Слагам малко вода с оцет за дезинфекция и чуката-пуката натискам разни копчаляци. Взе да нещо да се бълбука, пландика, бунтува. Брех, неговата майка! Толкоз го чакам туй чудо, мога ли не го гръмна от първия път! Канселето го знам от компа. Веднага го натиснах.

- Добре де, сега що го спря бе, жена?

- Ми да не гръмне.

- Аборигенас, аборигенас…

- Ама говори ми по нашенски, значи, щото…

- Няма да гръмне. Те хората да не са малоумни. Знайш колко защити има туй чудо?

Отде да знам, аз людски езици не говоря! Пак пускам. Почват да мигат едни чертички, да светят в червено, ракета ви казвам, ракета! Забърквам в един казан всичките продукти и ги разпределям в купички. Всяка завивам с фолио, ама алумин, не какво да е, отгоре овързвам с ластичка. Знам си урока аз! Една година пекох чийзкейк, ама не го завих и водната му баня се оказа воден душ. Тъй се беше напълнил с вода, че го ядоха с черпака. Слагам решетка, малко водичка, хакам капака и пускам на 5 минути. Няма да повярвате, ама стана страшен крем. Че то повече му й чакането да изстине, отколкото правенето, бе.

50969968 2153324041372930 2437257540908613632 n

 

Нали съм една умница, слагам го на парапета на терасата и пуша блажено. Увита съм като мумия с елеци, одеяла и терлици. Минавам покрай него, та да си вляза, и закачам края на купата. Тя полита от петия етаж, прави няколко плонжа и издрънчава на асфалта, естествено с карамела надолу. По терасите заизлизаха стреснати баби, с торби сухари и вещи първа необходимост. Помислили, че иде краят на света. От цялата работа се облажиха бездомните кучета. Ама и те са хора бе! Мислех да рева, ама сетне се сетих, че пак ще туря за 5 минути друга доза. Ми матриал много! Прибрах си купичката, заредих ракетата и я запалих. Отядоха си на крем карамел, казвам ви. Пък аз само обикалям пуста му тенжУра и й се радвам. Моят само ме подиграва:

- Голяма работа, жена! Страшна работа! Щракаш с пръсти и готово!

Ама и аз не оставам длъжна:

- Кола да бях си купила, нямаше да се радвам толкоз!

Тука го засегнах пряко. Ставаме сутринта и той вика:

- Я дай ключовете за колата?

- Що, бре?

- Слагай си тенжУрата между краката, пали и отивай на работа!

Сега направо ме е страх да му кажа, че и мляко с ориз ставало за 5 минути. Предполагам, че ще си направим оризова плантация, а на терасата ще завъдим крава!

P.S. Умишлено не казвам фирмата, защото адски ме вбесиха. Още щом разбрах за този уред, се свързах с тях. Любезният отговор беше, че не възнамеряват да го продават в България. Така де, що да не сме 100 години назад. А иначе става въпрос за мултикукър под налягане. И наистина прави крем за 5 минути, а всяко друго ястие за отрицателно време.


Препоръчваме ви още:

Захарче, сготви ми пак!

Как да накараш жена да ти готви

Шерше ла суп

 

Последно променена в Четвъртък, 31 Януари 2019 12:45
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам