Особености на семейното пътешествие с кола

Идеята да тръгнем към морето с автомобила, без да сме обвързани с конкретна организация, е примамлива за много семейства. Не се ограничаваме с обема на багажа, можем да планираме времето си както намерим за добре, няма ги границите на организираната почивка. Но пътешествието, с деца в колата, все пак не е отдих в чистия му вид. Дори подготовката да е протекла гладко, все ще ни се наложи да се съобразим с някои негови особености.

Независимо от факта, че ние самите пътешестваме не за първи път, когато сме с деца се застраховаме и натоварваме багажа от вечерта. Пространството е уплътнено, остава местенце само за играчки на малчуганите за из път. Планираме сутринта в седем да поемем към заслужената си ваканция. Вярно, представата ни за нейното протичане е малко романтична, украсена от разкази на приятели и семейни филми. Но утрото настъпва.

Следва една класическа ситуация.

В шест сутринта се сблъсквате челно с реалността, защото на голямото дете му става лошо от вълнение и повръща върху чантата с хранителните запаси. Тази чанта сте я приготвяли особено старателно, в нея е било подредено здравословното меню на семейството за седмица.
Докато се суетите около голямото и багажа, малкото решава, че в никакъв случай не може да тръгне към морето без очилата за подводно плуване. Но не помни къде ги е виждало за последен път. Понеже таткото бърше чантата и изхвърля съдържанието й в кофата, майката се отправя с малкия да търсят задължителните очила. Покрай това търсене откриват отдавна загубената лопатка, един чорап и ябълка, чието присъствие досега не е било подушено. Очилата обаче не са намерени.

Дребният плаче, на големия отново започва да му се гади, в този момент възрастните решават веднага да натоварят децата в колата и да тръгнат. Вече са изостанали с половин час от разписанието си, при това ще се наложи да се отбият да напазаруват, защото продуктите са изхвърлени, а хладилникът вкъщи празен.

Хипермаркетът е на километър от дома. Запасите с храна са осигурени, фамилията ентусиазирано се качва в колата и вече нищо не може да я спре по пътя и към почивката. 20 метра след магазина, бащата спира на първия светофар. И в този момент за пръв път прозвучава въпросът: „Кога най-после ще стигнееем?“ – задава го по-малкият с отегчен тон.

„О, има още многооо!“ – наивно отговарят родителите. И пропускат идеалния момент за малка лъжа в името на спокойствието. „Дълго“ според представите на най-малките е една минута, за тези, които ходят на детска градина е пет минути. За учениците в начален курс – 10 минути. Приблизително. Не повече. Къде е морето?

„Тате, защо караш толкова бавно? Защо тази кола пред нас спря? Кога най-сетне ще стигнеем? Защо свети червено? На магистралата ли сме вече? Защо още не сме пристигнали?“

Спасението идва под формата на детска приказка, но за съжаление родителите са взели със себе си само mp 3-ката с един от разказите за Франклин. В продължение на 15 блажени минути на задната седалка е тихо. Историята обаче не е особено интересна и по-малкото дете започва прави балончета от слюнка по стъклото. В този момент по-големият започва възторжено да крещи: „Ура! Пристигнахме!“ Но пясъкът на пътя е всъщност част от ремонтните дейности на магистралата. Родителите изостават от разписанието си вече с три часа. Пътниците от задната седалка се смълчават и заспиват уморени от чакане да пристигнат. По някое време малкият се събужда и дава указания: „Тате, карай по-бързо! Защо още не сме стигнали?“

За да не крещят на децата, родителите си крещят един на друг, за кратко, и през следващите десет минути мълчат в ремисия. Понякога мълчанието може да продължи и час. И докато чакат в крайпътно заведение, понеже големият трябва да отиде до тоалетна, а на малкия му е даже още по-спешно.
Две големи задръствания, четири отбивки по неотложни нужди, 2365 пъти зададен въпрос: „Кога най-сетне ще стигнем?“ и ето – показва се морето. Двама възрастни и един батко са във възторг, но най-малкият крещи: „Искам вкъщи!“

Сега да чуем психолога
Преди всичко изпуснете парата. В самото начало на пътуването. Ако сте стресирани от първия ден на отпуска си, това не значи, че сте лоши родители – в краен случай сте лоши организатори. Може да успеете с общи усилия да противостоите на този стрес и да укрепите семейната сплотеност. А това е добро начало за почивката ви.

По време на едно такова дълго пътуване родителите не разполагат с много опции, но влизането в положение на малките помага. Затова е важно не само по време на пътешествие, но и по всеки друг повод, майката и бащата да разчитат добре както своите емоции, така и тези на децата си. Тогава малчуганите ще чувстват, че ги разбират и на свой ред по-лесно ще усещат какво изпитват родителите им: „Сърдиш се защото още не сме пристигнали? Аз също се ядосвам, защото закъсняваме и ще попаднем в ново задръстване“
Добре е от време на време да питате децата какво очакват от вас и да установявате визуален контакт. Да се постараете да бъдете точни: „Облечи блузата и се обуй!“ се оказва по-ефективен израз от командата: „Приготви се!“
Много родители очакват, че децата ще забележат притесненията им и ще ги подкрепят. Но малчуганите усещат, че нещо с възрастните не е съвсем наред едва, когато те избухнат. Затова е добре да се успокоите, да поемете дълбоко въздух , а защо не и да направите малка пауза. След това да разберете какви са вълненията на децата. В края на краищата в отпуск сте – защо да не се поотпуснете?
Какъв е идеалният отговор на въпроса: „Кога най-сетне ще пристигнем?“ Лошата новина е, че такъв отговор можем да дадем само в края на пътуването и той е: „Пристигнахме.“ - Но за всички ще е по-леко, ако все пак опитате да обясните достъпно как ще протече пътешествието и колко дълго ще продължи. Можете заедно да проследите маршрута по картата и да отбелязвате всяка спирка по пътя си.

Изобщо въпросът: „Кога ще пристигнем?“ не е свързан с продължителността на пътуването, той просто е знак, че търпението на детето е изчерпано.

Не пречи да съчувствате: „Скучно ти е, нали?“ и да предложите някаква игра: „На какво ти се играе? На футбол? А с кого?“.
Няма защо да се притеснявате, че тръгнал в тази посока разговорът още повече ще засили разочарованието на хлапето: когато чувствата са изказани, напрежението се „разрежда“, защото родителите проявяват солидарност с детето си. Всеки цени проявите на разбиране. Изобщо методът на съчувствието е приложим при всички отегчени пътници, независимо от възрастта.

Спри-тръгни
Ако искате да намалите поводите за недоволство, трябва да се погрижите да осмислите всички етапи на пътешествието с много почивки и да приспособите своя план към ритъма на децата. Тогава те ще успеят и да поспят и да похапнат в обичайното за режима си време – скуката, съчетана с глад не води до нищо добро. Трябва и да сте по-снизходителни, можем да разрешите игра на таблета или повече лакомства.

Най-хубавото време в годината
Обикновено имаме големи очаквания за отпуската си: ще разполагаме с много свободно време, две седмици на абсолютно щастие. Но знаете, че не се случва така. Е, има изненадващи, приятни събития, които семейството преживява заедно. Децата ги помнят дълго. Но за да има хубави спомени, трябва отрано да решите какво очаквате от семейната ваканция - не е зле да определите и някой от дните, в които мама ще може да се наслади на почивката в усамотение и в друг - таткото.

Материала подготви Янка Петкова

Още по темата можете да прочетете в С дете на път.