logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Учениците от 5-и до 12-ти клас се връщат в класните стаи за присъствено обучение след 31 януари. 

"Компромисът, който можем да направим със здравето, е единствено за образованието. По определен ред учениците от 5-12 клас ще се върнат към присъствено обучение", заяви министър-председателят Бойко Борисов на брифинг днес.

 До момента отварянето на яслите, градините и връщането на учениците до 4 клас в класните стаи, не са довели до повишаване на заболяемостта.

След 31 януари ще бъде решено кои други мерки могат да бъдат отхлабени. Непрестанно се наблюдава и кривата на разпространението на COVID-19.

 На този етап решение за отваряне на ресторантите и заведенията все още няма. 

Притесненията от новия щам на коронавируса обаче остават големи. Той се разпространява изключително бързо и ситуацията в държавите по света е много тревожна. Затова рискът е много голям при едновременно с разхлабване на учениците, фитнесите се стигне до ново увеличение. 

Окончателното решение за това по какъв график ще се върнат учениците в училище, предстои да се  вземе през следващата седмица. Решението ще зависи от развитието на епидемичната ситуация в страната. Предвиждат се няколко варианта за връщане първо на приоритетните класове - 7, 8 и 12 клас, както и останалите по определен график на посещения, така че в училищата да не са всички ученици едновременно.

Един от вариантите е две седмици да започнат да учат седми, осми и 12-и клас в класните стаи, след което, отново две седмици, те ще са отново на обучение в електронна среда от разстояние, за да могат да се включат и следващите класове.

Още по темата:

Ваксините срещу COVID-19 в България 

Автор: Иво Иванов

Смятам, че е честно и справедливо да се представи и друга гледна точка и затова реагирам веднага на текста „Раждайте с мъжете си, момичета!“ докато още съм под пара, защото ми подпали фитилите – и то не толкова самият текст, а някои коментари под него. 

Било остарял предразсъдък мъжете да не присъстват на раждането, ама тука, видиш ли, понеже сме много изостанали и закостенели, било така – мъжете сме били със слаби нерви и слаба психика и трябвало да ни щадят (иронично), а на други места по света (дами, завиждайте!) мъжете държали ръцете на жените си и ги подкрепяли и това направило раждането незабравимо преживяване и за двамата (сигурен съм!) и ги свързало неразривно и дълбоко като пъпна връв завинаги и вовеки веков.

Аз пък мисля, че твърдата позиция и в двата края на полюса е предразсъдък и ако едното е анахронизъм, то другото пък е мода – и това как не е мъжка работа мъжете да присъстват в тоя момент, защото незнамсикво си, и това как мъжете трябва непременно да присъстват, ако подкрепят и истински обичат жена си, за да споделят това „най-истинско“ за двойката събитие. Защото ако за холандците, при които раждането по правило става у дома и мъжете по подразбиране присъстват на него, това е дълголетна традиция, у нас това е сравнително ново явление и се възприема като „екстра“. Затова и все още се заплаща допълнително. Абе малко като риалити шоу е у нас – 200 кинта, за да участваш интерактивно (или там колкото струва сега билетът за шоуто).

Тук можем да водим дълги спорове, но дайте все пак да оставим този избор на главното действащо лице – бременната жена. Тя да реши как иска да роди. Как ще се чувства най-спокойна и сигурна, когато моментът настъпи. Това е най-важното. И да вземе това решение след разговор със себе си първо, и след обсъждане с мъжа си, и след консултация с компетентен лекар, с оглед на това, което е най-безопасно за нея и за бебето в нейния конкретен случай. Защото тя може да иска да роди във вода, в мляко с какао, на стол, на табуретка, на канапе, на конско седло, в левитация, с дула, с гуру, с хор, с голи атлети веещи й с палмови листа и т.н., но е от първостепенна важност раждането да е преди всичко такова, че да не носи рискове. Понякога ражданията се проточват и са много мъчителни, стават усложнения (не дай си Боже!) и невинаги е добре мъжът да присъства не защото ще му се нарани крехката психика, а защото повече ще пречи, отколкото ще помага. Аз по начало смятам, че при всяко раждане външни немедицински лица повече пречат, отколкото помагат и присъствието им е нежелателно, но това е мое си закостеняло мъжко мнение.

Раждайте с мъжете си, момичета!

family 2610205 1280

 

Да, чудесно е бащата да присъства в този сакрален момент на идването на детето на бял свят, ако и двамата родители искрено искат това. Да е опора на родилката, да й стиска ръцете, да й бърше челото и да я окуражава - аз въобще не съм против това, не ме разбирайте погрешно! Твърдо против съм обаче да се прокламира колко много са изпуснали и двамата, ако не са споделили това „най-истинско събитие“, ако таткото не пререже собственоръчно пъпната връв на отрочето си и не отнесе ножицата за спомен, и как едва ли не един мъж не уважава и не обича достатъчно жена си, ако не се пребори със страховете и предразсъдъците си и не вземе активно участие в „мероприятието“. Да им се вменява едва ли не вина, че не са го направили заедно и да се отправят призиви „Жени, не жалете мъжете си!“. А мъжете, дръзнали на такава героична постъпка, да се обкичват с лаврови венци и ореол.

Защото, първо, не всички жени искат това и второ, не всички мъже искат това. Моята жена категорично заяви: Да бе, само ти ми липсваш на целия калабалък! (и Слава Богу, защото не съм сигурен, че нямаше да припадна и тогава лекарите щяха да се чудят кого първо да обгрижват и щеше да се получи едно наистина незабравимо преживяване, изпълнено с вълнуващи емоции).
Хората са различни и съответно и изборите им са строго индивидуални. Много жени предпочитат да свършат тая важна работа сами, без присъствието на мъжете си, по най-различни лични причини. И този им избор трябва да бъде уважен. И това не означава, че не са достатъчно близки с мъжа си.

За много мъже това би било сериозно изпитание и обикновено не се преструват и не се лигавят като се дърпат или отказват да присъстват. И този избор също трябва да бъде уважен. Това в никакъв случай не ги прави по-лоши бащи след това, когато се роди детето и не отслабва връзката им с майката. Ще имат достатъчно много споделени „истински“ моменти заедно.
Ако ситуацията наистина е критична и го налага, татковците ще се вземат в ръце (дори и аз!) и ще го изродят това бебе и сами, без помощта на акушерки и лекари – в това можете да сте сигурни!

Смятам, че двойката трябва да обсъди това решение заедно и да - всеки да уважи избора на другия, ако не могат да постигнат съгласие. Таткото трябва да се запита дали в крайна сметка не си струва да се престраши, а бъдещата майка – дали наистина, ама наистина й е толкова важно и дали пък не настоява, защото нейна приятелка в Щатите е родила в присъствието на мъжа си и “is feeling blessed”. И да не му се сърди, ако не е ентусиазиран от идеята.

В крайна сметка, не е ли много по-важно бащата да присъства на входния пункт, при зачеването?

Може да харесате също:

Не било чак толкова страшно

Здравейте, мама Нинджа! Пише ви едно момиче на 30. Видях статията за брака Ви с Вашия съпруг, беше прекрасно написана. Исках да ви попитам: След като знаем, че бракът не е лесно нещо, и трябва да правим компромиси, това важи ли за връзките, в които, например, както в моята, вече нямам никакво самочувствие на жена до този човек? Други хора могат да ме накарат да се почувствам някак, но до него се чувствам като най-невзрачната. Заедно сме от година, преживяхме доста... Много се карахме, заради моя ревност, но и заради други негови постъпки, които са просто непочтени и неуважителни и нямат общо с ревността. Период ли е това? Подлежи ли на промяна това, че не се чувствам никак жена вече до него? Постоянно си мисля, че мисли за мен лоши неща, защото ми ги е казвал. Вече не се чувствам като жена, в която е влюбен. Работи ли се по това, това ли е истинската реалност в нашата връзка, илюзия ли ще е да се опитваме да го поправяме... Много съм тъжна. Не съм щастлива. Нито той, предполагам.

********

Това писмо ме натъжи и дълго се чудих как да му отговоря. Обърнах  се за помощ към Валентина Димитрова, фамилен терапевт от Центъра за семейно щастие "Нюанси". Ето какво написа тя.

Здравейте!

Първо искам да Ви поздравя за смелостта да питате, когато имате съмнения! Виждам, че самата Вие си давате сметка, че не би трябвало да се чувствате по този начин в една връзка, което е първата и основна крачка, за да си обясните в какви отношения се намирате!

Дали е период и дали ще отмине?

Когато се изграждат едни отношения е нормално да има и конфликти и трудни периоди, но те са важни и полезни, когато след тях двойката има усещане за израстване, за сближаване и по-добро разбиране за другия. Когато конфликтите обаче карат един (или и двамата) да се чувства по-зле и по-потиснати от преди, то значи те са деструктивни и трябва нещо да се промени. Има, разбира се, различни периоди във връзките - когато двойките са много близо един до друг, често това е началото на връзката, когато се опознават и градят доверие и сигурност. След това (може да е след месеци или след години) идва момент на отдалечаване, но когато има вече изградена сигурна основа това е лесно преодолим период, последващ от ново приближаване един към друг.

Компромисите във връзката не би трябвало да означава да търпите непочтени и неуважителни постъпки от страна на партньора и да приемате, че това е нормално, защото това може да повлияе както психическото, така и физическо Ви здраве. Може да се работи по това, когато и двамата комуникирате как се чувствате във връзката и заявите не само какво искате, но и какво не бихте търпели и толерирали като отношение. Ако може да отстоите собствените си граници, така и партньорът Ви ще знае къде са те и да не ги прекрачва, а да ги уважава. От друга страна и Вие ще имате по-голяма яснота какво преживява той. Но ако въпреки това вие продължите да се чувствате нещастни и отношенията Ви не се подобрят, значи има нещо по-дълбоко, но не бива да се приема като нормално и период, защото с течение на времето нещата могат само да се влошат. Тогава може да се обърнете към специалист, за да си изясните по-добре ситуацията.

Ако той Ви обижда, потиска, омаловажава и/или се чувствате виновна и/или манипулирана, все по-затворена и съмняваща се в себе си, може да се намирате във връзка на психологическо насилие и не трябва да го подценявате, а да потърсите подкрепа! 

Валентина Димитрова е дипломиран семеен консултант, завършва обучение по семейна терапия към Институт по Фамилна Терапия. Терапевт и съосновател на Център „Нюанси“.

Вижте още от същия автор:

С брак или без брак?

lovers 2761566 640

 
Чудна майска вечер, старият Луи ХV, гологлав по перука, вечеряше с челядта си в просторния апартамент (80 квадрата с остъкления балкон, обща кухня и трапезария и мазе, където се съхраняваше виното - френско и от колониите ) и подвикваше с обич, на малките херцогчета, маркизчета и графчета:
 
- Яжте бе, маскари! Яжте, че да имате сили да сборите англичаните и да си остане френско туй пусто Кале, че ми е омиляло на сърцето!
 
Малките аристократчета лапаха салата Оливие и ушите им мърдаха под малките им перучки, нов внос от Китай, пазарени по цени на едро. Господарската трапеза беше ситуирана в трапезарията, та многобройната челяд от законни и незаконни деца и внуци на стария крал да е наширочко. В кухнята шеташе младата Мария-Антоанета, прясна снаха дошла от Австрия, и гледаше да не прецака шатобриана. Кралят удари два гълтока вино от един златен бокал, от зестрата на принцесата, разхлаби жабото и окуражително подвикна към кухнята:
 
- Антоанетке, мойто момиче, не се притеснявай чак толкоз, тука сме си наши. И да стане сухичко, ще го прекараме с бургундското. На мъжа си два черпака от супата, да туриш, че да му рипа кралската рибка. Ха-ха-ха. Нали бе, Луи, мойто момче? - обърна се към един смотан момък на трапезата, който беше бъдещият крал Луи ХVl.
 
Антоанетка напрай реверанс на стария крал, тури на мъжа си два черпака френска лучена супа, дето във Франция си беше просто лучена супа, и го попита:
 
- Мосю, да ви капна ли едно коняче, после към десерта?
 
А на ум си рече ,,ше пиша на мамини, как мой от цяла Европа принцове да ма искат, пък тя да ма даде баш на тоз". Сякаш прочел мислите ѝ, Луи ХV пита:
 
- Ко прай сватята Мария-Терезия? Добре ли е с кръвното?
 
- Добре е и Ви поздравява ... божкей, как ми излезе от акъла, татю Франц l прати една кола щрудел от новата реколта ябълки и прясна сметана цяла каца, пък аз не я захлупих, ше я налочат котките, ше се заноса, ше стане международен скандал - подбра кринолин към кухнята Антоанетка.
 
Мадам Помпадур промърмори под нос:
 
- На нищо не ги учат тез австрийски принцеси в наше време. Ма то и нашите същите. Само на фасон го докарват и модите гледат. Ние едно време още на шестнадесет разбирахме и от менуети и от сонети и въртяхме куплети и то не за дребни монети.
 
- Тъй, тъй, ние с Вас с мeнeти, такова де, с менуети маркизи станахме, пък те сега даже на флейта не могат да свирят - съгласи се кат никой път маркиза дьо Бари.
 
- Хляб няма на масата! - обади се младото Луи.
 
- Като няма хляб, яжте пасти - тросна се на мъжа си Мария Антония Йозефа Йохана фон Хабсбург и Лотарингия - белки ви дойде сила за довечера! И се обърна към ерзац свекървите де си вееха с ветрила морно кахърно и нагъваха рататуй, щот бяха на режим без месо.
 
- Мадам, да ви туря за десерт по един щрудел с разбит белтък? - пита Антоанетка маркизите с любезна усмивка,  ама си помисли, как ся ши си пробута ония яйца, де им минава срокът на годност.
 
- На мен селска торта - рече Помпадурката, щото знаеше за яйцата. После каза тихичко по адрес на Антоанетка:
 
- Ега те тресне революция, ега те тресне, нахалница такава!
 
- Маман, аз тоз трюфел не ща да го ям, има вкус на кал - приплака едно малко графче.
 
- Яж, яж, че сега ще дойде Робеспиер да те грабне! - заплаши го кралят.
 
Тъй в мир и любов под блясъка на златния варак, вървеше вечерята на кралското семейство.
 
За вас предаде Жозефа дьо Севине.
 
 
Още от Светла:
 
paris 279823 1280

Автор: Богомил Димитров

На една алея в полите на Витоша мъдро пише: Няма горска пътека, която да води в аптека! Въпреки че бях редовен турист, понякога ми се налагаше да влизам в аптека и там често се обърквах. Ще дам два примера.

Предубеждение


Преди доста години ми трябваше нещо против настинка. Наскоро бях гледал ТВ реклами, на които хората още щом отпиеха от чашата с разтвореното там вълшебство, веднага грейваха. Зад щанда в аптеката стоеше красива млада служителка, от която лъхаше на чистота и приятен, ненатрапчив парфюм. Според мен мястото й бе в моден салон. Бих предпочел на нейното място да бе някоя с повече професионален и житейски опит, но се престраших да споделя проблема си. Помолих я да ми препоръча нещо разтворимо. Тя предложи няколко варианта, от които избрах средния по цена.


- Цяла опаковка ли искате?

- Да. Как се използва - моля, обяснете ми, да не чета листовката.

- Изпивате по едно Шаше сутрин, обед и вечер.

Ударението й бе на е. Поради стъклената преграда или увредения ми слух, който трудно различаваше съгласните, се замислих дали пък не бе казала Чаше. Ние, недочуващите, тълкуваме подочутото и разчитаме повече на вътрешното си ухо. Точно в този момент си спомних, че като малък бяхме на почивка и там една баба се гордееше с наскоро проговорилото си внуче. Сочеше му:

- Какво е това?- Масе. - А това?- Столе. И двете - с ударение на е. Те бяха от Дупница. Аа, ясно - казах си- и аптекарка е оттам. Тук, в София, чаше е малка чаша. Предположих, че опаковката съдържа пакетче с лекарство и няколко чашки, за които не ми се плащаше - вкъщи имах всякакви. Но кои от тях биха били подходящи?
- Ама това Чаше - натъртих деликатно на “е”- какво трябва да е?

- Каквото си е. Опаковката е за 10 чашета.

- Все пак - колко да е голямо?

- Ами те са стандартни. Такива са, каквито са.

И моите бяха такива, каквито са. Бях ги купувал отдавна, когато още нямаше ментета и със сигурност бяха по БДС. Ако тя ми бе отговорила нещо по-ясно, например: чаше за ракия /50/100 грама/, винско, чаено, за кафе, за бира и т.н., щях да си тръгна веднага, кълна се. Мина ми идеята, че бих я насочил деликатно към размера на чашето, ако й подскажех с усмивка:

- Вижте, госпожице, нали знаете, че „Размера има значение“, ха-ха.

Но щеше да е неуместно предвид възрастта ми. Самият аз мразех дърти „пиргиши“.
Б.а.: „пиргиш“- разг. - противен, омразен дъртак, развратник, мръсник.

Тук е мястото да уточня, че съм зодия Дева и държа всичко да бъде пределно ясно. В момента нямаше други хора и аптекарката имаше прекрасни условия да накара клиента, дори да бе самият Алцхаймер, поне да почне да кима. Вдигнах въпросителен поглед към нея, на който тя устоя мълчаливо. Видът й бе на жена, пояснила вече надълго и нашироко очевадни неща по задължение, иначе откога да ми е теглила една майна. Явно не й се повтаряше, че чашетата са каквито са си и са стандартни. В погледа й се четеше убеденост, че ако сега излезе навън и зададе на 100 човека гатанката: „Малко, стандартно, каквото си е. Що е то?“, всички, освен мен, ще отговорят веднага:

- Чаше!

Сигурно за нея „Размера“ нямаше значение. Трябваше бързо да намеря верния път към ленивото й мозъче и опитах заобиколно:

- Извинете ме, но се опасявам да не сбъркам с дозировката.

- Тя е много проста: сутрин, обед и вечер - по едно Чаше. Разтваряте го в чаша топла вода, не гореща, например 200 милилитра и я изпивате.

Приятелките на Хан Аспарух

smile 2607299 1280
Най-после бе казала нещо конкретно - 200 милилитра. Но пък се оказваше, че разтварям чашето в чаша. По тази логика щеше да се разтвори и самата чаша. Опаковката, бе казала тя, била за 10 чашета. Не бях сигурен дали вкъщи имам 10 чашета от един и същи вид и подпитах:

- А задължително ли е чашетата да са еднакви?

- Може би две няма да ми достигнат - имам предвид от същия модел.

- Тогава си купете още две отделно!

Тонът й бе като на даскалица и вече не ми изглеждаше толкова хубава. Тя взе да си тактува нервно по поставката за парите и след няколко такта отсече:

- Искате ли отделно две чашета или не?

- Не, благодаря, май не искам. Ще се оправя някак си и без тях.

Концентрирах се пак. Преди малко, може би неволно, тя бе изрекла и думата Чаша. В русата й главица кое е чаше и кое - чаша може би бе на принципа „онче-бонче“. В напрегната ми глава се появи представа как като Мистър Бийн влизам вкъщи и избирам едно по-малко чаше, може би юзче за ракия. След това разделям лекарството на 10 равни части - имах фина теглилка. Натъпквам в юзчето една от 10-те дози и го цамбурвам в чашата 200 милилитра, предварително пълна наполовина с притоплена, но не гореща вода. В чашата ще започнат се появяват мехурчета. Това бе добра насока. Отказах се да я помоля да извади от опаковката чашетата, понеже си имам и й предложих примирено:

- Добре, дайте да оправим сметката!

- 4 и 20.
Правех се, че прибирам бавно рестото. Не измислих нищо по-умно от:

- А чашето ще се разтвори ли лесно в чашата?

- То си е разтворимо. Мега-лесно разтворимо. Дори и за Вас, господине!

Нейното „господине“ прозвуча като „тъпанарю“.

За наша обща радост се появи друг клиент. Тръгнах си с чувството, че настинката ми в момента бе последното нещо, което ме вълнуваше. Много мразех епитети от рода: Мега“, ,„Яко“, „Хипер“ и други, характерни за сегашното поколение и си зацъках наум: Боже, как първото впечатление може да те заблуди!

Вкъщи отворих листовката. В нея пишеше, че опаковката съдържала 10 разтворими Сашета. Със С, а не с Ч. Имаше прилежна рисунка как се отваря Сашето, как се изсипва съдържанието му в чашата топла вода и дори как се разбърква - в посока на часовниковата стрелка. Евала на производителите- „Made in France“. Мега-якият ми извод бе, че Чашето е Саше, а Саше /с ударение на е/, бе пакетче. И че аптекарката може и да не е от Дупница. За свое оправдание ще добавя, че тогава думата Саше бе известна толкова, колкото сега думите: джангър, пенкелер, пиростия, пиргиш, стахановец и Гулаг.

Когато мъжът ти е от Северозапада

piqsels.com id zknhu

 

Подарък от аптека

 

Късно вечерта се сещам, че утре жена ми има рожден ден. По това време наблизо работеха само „Фантастико“ и аптеката. Влизам в нея и заставам пред щанда за дамска козметика. Служителката - младо момиче, кацва до мен:

- Нещо да Ви помогна?
Точно на това се надявах. За да я улесня, започнах отдалеч:

- За миг си представете, че сте моя съпруга и утре имате рожден ден!

Тя затвори очи, после ги отвори и каза с усмивка:

- Готово.

- А сега си представете, че се надявате да Ви изненадам приятно с нещо от този щанд! Какво да бъде?

- А аз на колко години съм?

Каза това със закачливо пламъче в погледа си, но въпросът й ми се видя неуместен и отговорих малко хладно:

- Някъде между 23 и 25. Защо питате?

- За да знам какво да си избера.

В главата ми светна червена лампичка:

- Внимавай, тя май намеква за комисионната си.

Бъди твърд!

- Вижте, ще платя с карта, но в края на месеца в нея едва ли ще има повече от 40 лв. Ако нещо остане след подаръка за жена ми, ще е ваше. Но само то.

- Да Ви разбирам, че мога да се разпростирам в рамките на 40 лв., така ли?

- Не, разпрострете се само в рамките на остатъка от картата, след парите за подаръка за жена ми, ако изобщо там е останало нещо.

- Май не Ви разбирам. И сега какво правим?

Не бях очаквал в аптека да ми зададат този типичен катаджийски въпрос.

- Вижте - казах с почти умолителен глас - трябва на всяка цена тази вечер да купя подарък за жена ми, която утре има рожден ден!

- На всяка цена или до 40 лв.? Все пак до колко лева да е подаръкът?

- Ами колкото си пише на етикета му!- но повтарям - Някъде до 40 лв., ако имам толкова в картата. Сега пък аз не разбирам какво толкова умувате.

Тук вече и тя се поразпали:

- Господине, отначало ме накарахте да си представя, че съм жена Ви. Попитах ви за възрастта й, отговорихте - между 23 и 25. Избрах този комплект - спирала, крем за лице и гланц за устни с хиалурон. Той е 37 лева. Взимаме ли го?

Ако ме бе попитала:

- Взимате ли го? - бих отговорил веднага с „Да“, но вече в нищо не бях сигурен и реших да доизясня:

- Ама накрая комплектът ще е пълен ли? Имам предвид за жена ми?

- Сега ще видим - каза тя и отиде пред касата. Последвах я объркан. Бях съгласен на бакшиш, но не повече от 3-4 лева. Девойчето чекира картата ми:

- Парите Ви стигнаха. Давам Ви комплекта цял-целеничък. Бъдете сигурен, че жена Ви ще го хареса. С останалите в картата пари Ви съветвам да купите от магазина отсреща и цвете за нея, а не бира - ще Ви е в повече.

За пореден път излизах от аптека с натежала глава. Подаръкът за жена ми бе подходящ, момичето бе точно, а аз - явно не. Идеше ми да перифразирам: „Няма аптека, която да не ме води до горска пътека.“ Тръгнах по една градска алея, проветрих се и с последния си кеш купих една роза.

На сутринта първото нещо, което жена ми видя пред себе си, бе подаръка и цветето. Бе приятно изненадана и се зае с ентусиазъм да се гримира. Когато тя отиде на работа, купих от близкия магазин друга роза и я подарих на аптекарката като извинение за снощи. Май не ми бе сърдита и се усмихна. В магазина за алкохол и цигари поисках две бири, но парите в картата стигаха само за една и я отказах. Искаше ми се да си пофилософствам, но само с една бира нямаше да се получи. Върнах се вкъщи и заспах с книжка в леглото.

Следобед жена ми ме събуди и попита как я намирам. Стоеше права пред мен, лежащия и гледаше с надежда. Добре че мигна изразително - познах „от раз“ верния отговор:

- Като Клеопатра!

А какво ли би станало ако АЗ се изтъпаня пред нея, задам същия въпрос и мигам изразително? Тя бе естествена жена и дори и да я подготвех предварително с историческа справка за Марк Антоний, Цезар и Клеопатра, би отговорила с въпроси - добре ли съм, имам ли очен проблем, защо питам, какво точно искам, ял ли съм и т.н. Я по-добре да си кротувам, иначе ще се изложа и пред нея както пред аптекарката.

Още от Богомил:

Тежкар

Автор: Силвия Симеонова

Годината е около 2001, юли. Горещо лято. Аз трябва да пътувам с влак от Пекин до Шънджън – това са около 2,200 км от север на юг и отнема около 24 часа. Вече не съм студентка и оставането ми в Китай изисква виза.

Визи се продават в Хонконг. С влака ще пристигна в Шънджън, ще пресека границата, ще си купя виза от някоя туристическа агенция, както всички правеха тогава, и ще се върна обратно.

Горещо е и пътувам само с раница и летни дрехи. Китайският влак е от онези изчезващи зелени влакове за дълги разстояния, където спалните кушетки са на три етажа, има само прегради между тях, не и купета, краката на всички легнали сочат към коридора, а тези на третия етаж могат да са само легнали, че са под тавана. Средните легла бяха най-скъпи, хем можеш да седнеш, хем никой не ти седи на леглото. Долните бяха по-евтини, удобни са, да, но всички рано или късно сядаха там.

china train hard sleeper 02

Аз имах пари за най-високото легло и съответно си прекарвах времето, седнала на крайчето на най-долното, до китайците.

Те бяха шумни, любопитни, белещи ябълки и гонещи деца с голи дупета, общо взето забава.

china train hard seat 02           Снимки: topchinatravel.com

Моят китайски по това време беше функционален, но не и свободен. Обясних на всички откъде съм и че съм студентка, и ме оставиха на мира. От време на време една баба ме черпеше кренвирши със странен вкус. Отказвах, но тя не се отказваше.

Изведнъж оризовите полета, дето бягаха покрай прозореца, взеха да спират. И да стоят. Влакът прекарваше ужасно много време спрян ей така, насред полетата. Тогава мобилните телефони не бяха разпространени толкова и малкото бизнесмени във влака, които имаха, взеха да звънят. Оказа се, че заради проливни дъждове южните провинции са сериозно наводнени, има дерайлирали влакове и нашият е спрян.

Седим и чакаме. Аз започвам да се притеснявам.

Идва новина от човек на човек – ще ни откарат в Гуанджоу. Очаква се да стигнем към полунощ.

Тук вече аз сериозно се притеснявам. Не познавам града, в полунощ да си търся хотел е ужасяващо, китайските гари по това време бяха огромни и объркващи, отделно, че веднъж слезеш ли от влака и извън гарата, няма как да се върнеш вътре без билет - като летища са с охрана, и оставам на улицата.

Другите взеха да ме разпитват какво ще правя, къде отивам…, един си предложи мобифона да звъня…., но на кого? Обадих се на арменската ми бивша съквартирантка от Пекин да я питам познава ли някой от Гуанджоу, била е в Китай по-дълго от мен. Познава!! Заирец, който е в някакъв университет, даде номер, ще помогнел да ме настанят на общежитие за една нощ, и друг път се е случвало на други! Спасена съм!

Да, ама не. Заиреца не си е в стаята в лятната нощ и никой не вдига, ама въобще, колкото и да звъня.

Влакът пристига в Гуанджоу, часът е 2.30 сутринта.

Всички си събират куфари и торбички и шумно и облекчено се редят към изхода, аз стоя притеснена с мойта раница и се чудя какво ще правя.

Шофьорски неволи

UniversityAreaBeijing

Един оплешивяващ китаец, с очила и вързоп книги, с къси панталони и кокалести колене жестикулира към мен.

Кани ме да дойда с него.

Аз не го познавам.

Не съм и говорила с него.

Може да е сериен убиец.

Мълча през цялото пътуване.

Носи около 20 книги, овързани с канап. Има очила.

Ще отида.

HangingMonasteryMe

Слизам с него от влака, той само повтаря – ела с мен, ще намерим хотел. Все още не съм сигурна че ще отида в хотела, но в момента, в който излязохме от гарата и ни нападна тълпата потни шофьори на такси с викове- хотел! Такси! Тука! Ей, лаоуай! ( чужденката!) хотел! – реших, че по добре с него.

Отидохме в един хотел наблизо, където той явно знаеше собственика, и се опита да заговори момичето на рецепцията, но тя беше току-що събудена и го отряза, че не знае къде е шефа ѝ. Поиска документи, за да оформи две стаи.

Успокоих се – две стаи!

Да, но не. Това беше от хотелите, които нямат право да приемат чужденци, и тя хвърли обратно паспорта ми и отряза- тя няма как да влезе.

Бездетен пътепис на многодетно семейство

hongkongMe

Преди да се паникьосам за това, китаеца след кратко мислене заяви- „Тогава една стая с две легла. Тя няма да се регистрира.“ .

Сега вече леко взех да се паникьосвам. Рецепционистката ми хвърли поглед, подсмихна се и оформи стаята. Ясно беше за каква ме мисли.

Каза му номера, нямаше ключ.

А нямаше ключ, защото всички стаи се заключваха с огромно резе отвътре, желязно, което преминава през цялата врата напречно, и е с електрически магнит. Качихме се в стаята, която беше отключена, затворихме вратата отвътре, и той звънна на рецепцията, и тя активира резето. Сега никой не можеше нито да влезе, нито да излезе.

Обясни ми, че има много обири и даже убийства, и затова с резето е най-сигурно и затова той отсядал само в този хотел!

Зааабавноо.

Имаше две легла, избрах си това, което е в по-в средата, с идеята че поне има две страни за измъкване от леглото. Just in case.

Човекът попита дали ще се изкъпя.

Не, благодаря, ще си седя тук на диванчето. Може и до сутринта.

Той вдигна рамене и отиде да се къпе. Излезе по къси гащи оттам, седна и той на дивана и взе да ме разпитва. Коя съм, откъде, на колко години, къде отивам, защо сама и така нататък. Тръгнах да му показвам някакъв документ, който ми беше в раницата и той изсумтя шумно. След това се повдигна и взе да си разкопчава колана на панталонките. Да смъква ципа.

Аз си седях така, с отворената раница в ръцете и трескаво мислех – вратата е затворена, прозореца дали се отваря? На трети етаж ли сме или на втори?

Той стигна до слиповете си, тъмно сини на цвят, чудно какви детайли хората помнят след толкова години, и там – отпред, на слиповете, имаше малък хоризонтален цип. Който биде разкопчан, и от там триумфално извадени неговите документи и пари!

Размаха ги той пред смаяната ми физиономия и ми се скара- ей така се носят документи! А не като теб в раницата! Ако някой ти я издърпа!!

Не можех да не се съглася, че е по-сигурно… Ама не бях виждала досега такова бельо!

YunggangGrottosMe2

И така. Легна си той на неговото си легло в ъгъла и заспа като къпан. До сутринта така или иначе имаше около два часа. В 6 станахме, звънна на рецепцията да отключат, после навън ми купи автобусен билет до Шънджън и закуска, и ми даде визитка. Оказа се, че има издателство на остров Хайнан (това е острова с белия пясък на Китай, най-южната им точка). Следващата година, когато и аз си купих телефон, му писах и години наред си пращахме поздрави за Китайската Нова Година.

После му загубих номера, но дано да е жив и здрав!

Снимките в историята са от личния архив на Силвия и от сайта topchinatravel.com

Може да се посмеете също и на:

Пееви ще покоряват Европата

Какво знаем до сега за ваксините в България?

У  нас вече са налични две от одобрените ваксини срещу COVID-19. Това са ваксините на Пфайзер/Бионтех и на "Модерна". Очаква се в страната ни да бъде доставена и ваксината на АстраЗенека. Тук може да видите обяснението на д-р Аспарух  Илиев - ваксините, кои, защо как?

По какво се различават

Ваксините на Пфайзер/Бионтех и Модерна са от новото поколение иРНК-ваксини. Те съдържат синтезиран фрагмент от генетичния материал на SARS-CoV-2 (иРНК), който „дава инструкция“ на клетките в тялото да произведат характерния за вируса протеин. Когато е ваксинирано, тялото произвежда негови копия, които не причиняват заболяването и научава имунната система да реагира защитно, предизвиквайки имунен отговор срещу SARS-CoV-2.

И двете ваксини - Пфайзер/Бионтех и Модерна гарантират до 95% защита срещу Covid-19, при две дози през определен интервал. Ваксинирането с Пфайзер/Бионтех в България вече започна. Към момента ваксинирани са почти 16 000 души.

Ваксината на АстраЗенека е векторна ваксина. Този тип ваксини използват друг вирус като носител и са проектирани да носят генетичен материал от SARS-Cov-2.

Ваксината дава защита до 80%, при поставяне на две дози през интервал от три месеца.

Най-важното

  • Имунизирането срещу COVID-19 e също толкова важно за преболедувалите, колкото и за непреболедувалите. Ако сте преболедували, може да имате някаква степен на имунна защита (имунитет), но тя варира и може да не продължи дълго време. Тъй като не знаем колко дълго антителата продължават след инфекцията и малък брой хора са имали по-тежки повторни заразявания, ваксината може да бъде от полза за повишаване на съществуващия след инфекция имунитет на човек. 
  • Ваксинираните не се разболяват, но могат да пренасят заразата, затова трябва да продължат спазването на противоепидемичните мерки.
  • Не, ваксините не променят ДНК. РНК ваксините не работят в същото клетъчно пространство, в което се намира ДНК – те са активни само в клетъчната цитоплазма, а ДНК се намира в клетъчното ядро и не могат да го променят.

Ваксините - кои, защо и как?

earth 4993223 1280

Кои хора НЕ ТРЯБВА да се ваксинират:

  • всеки с тежка алергия към компонент на ваксината
  • хора на възраст под определената в кратките характеристики на продуктите;
  • Хора, които в момента са в изолация или имат симптоми на COVID-19; тези хора могат да се ваксинират, след като приключат с изолацията и след преустановяването на всичките им симптоми.

Хора, които МОГАТ да се ваксинират след обсъждане на ползите и рисковете и/или след консултация с техния наблюдаващ/лекуващ лекар:

  • лица с анамнеза за тежка алергия към някоя ваксина или към инжекционен лекарствен продукт;
  • бременни;
  • лица с имунокомпрометиращи заболявания;
  • кърмещи жени;
  • лица на терапия с антикоагуланти.

Хора, които трябва да следват СПЕЦИАЛНИ ПРОЦЕДУРИ

  • Лица с анамнеза за тежка алергия (изискваща медицинска намеса) към нещо различно от ваксина или инжекционно лекарство могат да получат ваксината, но трябва да остане за медицинско наблюдение в продължение на 30 минути след получаване на ваксината.
  • Хората, които наскоро са боледували от COVID-19 и са били лекувани с антитяло-базирани терапии (напр. с моноклонални антитела или реконвалесцентна плазма), трябва да изчакат до 90 дни след лечението, за да бъдат ваксинирани.
  • Хората с известна експозиция на COVID-19 трябва да изчакат, докато карантината им приключи, преди да се ваксинират (освен ако не живеят в места с множество хора и висок риск, като старчески дом, поправителен дом или приют за бездомни, в този случай те могат да бъдат ваксинирани по време на период на карантина).
  • Хората, които са получили друга ваксина (не-COVID-19 ваксина), трябва да изчакат поне 14 дни, преди да получат ваксина срещу COVID-19. По същия начин, ако човек е получил ваксината срещу COVID-19, той трябва да изчака най-малко 14 дни, преди да получи други ваксини (ваксини, които не са срещу COVID-19).
  • Препоръчва се на хората с нарушена имунна система да обсъдят ползите и рисковете с личния си лекар и/или с лекаря-спрециалист, който проследява основното им заболяване, за да определят дали е подходящо да се ваксинират. Понастоящем няма данни за това колко добре действа ваксината и за нейната безопасност при имунокомпрометирани хора, така че е възможно те да имат по-слаб имунен отговор след ваксинацията. От друга страна, хората с тези състояния също могат да бъдат изложени на по-висок риск от тежко заболяване от COVID-19. Ето защо Центровете за превенция и контрол на заболяванията препоръчват хората, които са имунокомпрометирани или приемат имуносупресивни лекарства, да получат ваксината, ако искат, стига да нямат други противопоказания

Подробна и достоверна информация може да получите от създадения от Министерство на здравеопазването информационен блок за ваксините.

Всякакви въпроси, свързани с ваксините можете да задавате и на  безплатна телефонна линия 0800 14 515. Медицински специалисти ще отговарят на  въпросите ви всеки делничен ден от 9.00 до 18.00 ч.

Междувременно гръцкият премиер Мицотакис прати предложение до Еврокомисията за стандартизирано удостоверение за ваксинация, което важи в целия ЕС, за да осигурява свободно движение на всички ваксинирани. В писмото си до Еврокомисията той дори е приложил мостра за бъдещия европейски имунизационен паспорт. Идеята му е, че това ще стимулира гражданите да се ваксинират. Той набляга обаче, че ваксинирането трябва да бъде доброволно. В ЕС продължава дискусията възможно ли е ваксинираните хора веднага да се върнат към нормалния си начин на живот или пък би трябвало да се солидаризират с останалите граждани на Евросъюза до момента, в който ще има достатъчно ваксини за всички? И нещо важно, което сега, вторачени във вируса, може би сме пропуснали. Според учените РНК ваксините са огромен пробив в медицината. Приложението на тези технологии извън пандемиите със сигурност ще се окажат вълнуващи за всички. РНК технологиите се разработват от години от десетки научни колективи за различни терапии. И сега очакванията на всички са, че епидемията и форсирането на изследванията около ваксината, ще ускорят неимоверно въвеждането на другите РНК терапии. Възможните им приложения са десетки, в различни области, като терапевтични ваксини срещу рака, в регенеративната медицина, за вируси, които се изплъзват на класическите ваксини. 

Масовата ваксинация в България се очаква да започне в края на февруари или началото на март, когато ще бъдат налични достатъчно ваксини, каза министърът на здравеопазването Костадин Ангелов. Имунизирането се провежда етапно, като първи биват ваксинирани медицинските лица, след това учителите и работещите в ключови институции и производства.

Имунизацията в България е по желание и безплатна. 

Източници: coronavirus.bg, OFFNews, БНТ, Свободна Европа

Още по темата:

От лекарския кабинет за COVID

 

Учениците от 5 до 12 клас и студентите остават на онлайн обучение до края на януари. Присъствено ще бъдат само практически занятия и изпити, които не могат да се проведат в дигитална среда. 

Те ще могат да извършват практически присъствени дейности и изпити, които не могат да се проведат в електронна среда. Останалите им занятия остават онлайн до 31 януари. 

Ще бъде подготвен списък с конкретно изброените практически занимания, които по изключение ще се извършват присъствено. Предстои да се разгледат различни варианти за възстановяването на класните занятия при по-големите ученици от 5 до 12 клас. Останалите противоепидемични мерки в страната също ще продължат да действат до края на януари.

Това е последното решение от днес на МС. Според математика Лъчезар Томов, се наблюдава повишаване на случаите на коронавирус сред децата. Не е време за разхлабване на ограниченията, а връщането в училище трябва да е съпроводено с много строги мерки, категоричен е той. 

Децата и разпространението на COVID-19

corona 5086496 1280

В помощ на обучението в електронна среда е националната електронна библиотека на учителите, създадена от МОН, свободно достъпна на адрес: e-learn.mon.bg. В платформата има възможност за публикуване и споделяне на авторски обучителни, дидактически и методически материали за работа в електронна среда – видеоуроци, обучителни програми, иновативни методики, тестове, филми, упражнения, занимателна педагогика, презентации и най-вече проекти, които са свързани със самостоятелност при изпълнението в електронна среда. Те може да са изработени самостоятелно или в екип, като е необходимо да съответстват на държавните образователни стандарти и на учебните програми. Авторските материали се разпределят по класове, по тематични направления и по вид на материала – за обучение, за самоподготовка и за изпитване.

Източници: БНР, OFFNews

 

 

 

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам