Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

„Обичай ме бавно“ на Добромир Банев през погледа на фотографа на книгата – Ивелина Чолакова

Обичам стихове. Обичам хубавите строфи, с правилните думички, които те бодват право в сърцето и се разпознаваш в тях. Именно такива са стиховете на Добромир Банев. За втори път правя фотографии за негова книга и усещането всеки път е невероятно. Все едно съм част от сюжета на стиховете.

Емоциите, които се преживяват, от момента на идеята, до момента на реализацията, са на абсолютно чисто щастие. Чувстваш се късметлия, че си в аурата на Добри. Да видиш фотографиите си в книга е като сбъдната мечта. А когато книгата е на такъв любим автор и приятел се чувстваш особено специален!

Снимането на поезия е като самата поезия. Вълнуващо, докосващо правилните бутончета на емоциите вътре в теб, точно като обичането бавно. Дали ще се получи, как ще се получи, дали фотографията ще допълни по правилния начин тези прекрасни стихове...

Това ще оцените вие, когато дойдете на 6-и февруари, в Националната библиотека  “Св. св. Кирил и Методий”, да чуете Добромир, който ще прочете за вас част от тези страхотни стихове на “Обичай ме бавно”, ще си вземете автограф и освен с него, ще се запознаете и със страхотната Маргарита Петкова, която е негов редактор.

„Обичай ме бавно“ събира на едно място най-емблематичните стихотворения на Добромир Банев, както и някои съвсем нови.

D B

Аз ги обичам всичките, но ще споделя с вас едно, което ми е особено любимо:

***

Аромат на мастило.

Хладен мирис на дъжд.

Ягодово червило

по яката на мъж.

Ти си див отпечатък

за света на любим.

Луд живот.

Див и кратък –

вечност.

Като във филм.

Д.Б.

Вижте още:

Любов до синьо

Автор: Яна Пеева

Както ви разказах тук, започнах 52-седмично кулинарно предизвикателство. Вярно, пропуснах първите 2 седмици, но все някога ще се върна към тях. Всяка кулинарна седмица ще споделям с вас преживяванията ми покрай конкретната тема, какво съм сготвила, а може и някоя допълнителна рецепта. В момента сме накрая на седмица 5 - ориз. В края на публикацията ще сложа и списък с обявените досега теми.

Мляко с ориз, пълнени чушки, сарми, ризото, пилаф, паеля, суши, биряни, оризови нудли… това са само няколко от стотиците, да не кажа хиляди, превъплъщения на ориза. На английски има една хубава думичка, “versatile”, която според мен е най-точното му описание - нещо, което може да се използва по много различни начини. 

Няма да навлизам в големи подробности за историята на ориза, въпреки че миналата седмица започнах да чета една книга специално за това, за да съм подготвена. Ние хората ядем и използваме ориз за много други цели от хиляди години. Разпространението му започва в района на Китай около 2500 пр.Хр, преминава през Азия, а след това стига и до Европа през Гърция и Средиземноморието. Този ориз, който повечето от нас познават, обичат и консумират редовно, носи официалното име Oryza sativa или по-неофициалното Азиатски ориз. Той обаче не е единственият ориз, който сме яли през историята. Независимо от неговата култивация и разпространение в Африка се култивира и още един вид - Oryza glaberrima или Африкански ориз. Африканският ориз стига до Америка заедно с търговията на роби през 17в и се разпространява там. Към тези два вида ориз принадлежат няколко различни сорта, като основните, които се използват за готвене са:

  • Арборио - Името му идва от региона в Италия, където се отлежда. Зърната на този ориз за средно дълги и богати на нишесте, поради което, когато се сготви, оризът става лепкав и кремообразен. Идеален е за ризото, оризов пудинг (мляко с ориз по нашенски), както и за супи.
  • Басмати - Басмати е дългозърнест ориз. Зърната му остават разделени след готване и не са лепкави. Идеален е за приготвяне на дал, пилаф, като акомпанимент към къри, както и с различни подправки като шафран, кокосово мляко, със зеленчуци. 
  • Кафяв ориз - Кафевият ориз има приятен ядков вкус и е пълнозърнест, което значи, че зърното не е обелено от обвивката си. Богат е на витамини и минерали. Не слепва при готвене, а остава лек и пухкав. Подходящ е за приготвяне на пълнени зеленчуци, пилаф, различни печени ястия.
  • Ориз Жасмин - Този ориз е култивиран в Тайланд и има специфичен мирис и вкус на жасмин. При готвене става влажен и мек, идеален е към къри, stir-fry, както и други Тайландски ястия.
  • Черен ориз - Още познат като Forbidden rice (Забранен ориз). Става тъмно лилав при готвене, богат е на антиоксиданти, желязо и витамин Е. Има специфичен ядков вкус и мека текстура. Идеален е за пудинг, каша, както и за печене.
  • Сладък/лепкав ориз - Glutious rice. Използва се предимно за сладки ястия, защото става лепкав и сладък при готвене. Също така се прави на брашно. 
  • Червен ориз - Още познат като Хималайски ориз, червеният ориз е дългозърнест и богат на антиоксиданти, желязо и витамин Б. Остава сравнително твърд при готвене, затова е подходящ за ястия, които разчитат на текстурата. 
  • Ориз за суши - Японски ориз с къси зърна, който става лепкав при готвене и се използва за суши.
  • Бял ориз - Белият ориз е обелен и полиран, откъдето идва цвета му. Той може да се съхранява дълго, но е беден на нутриенти.

Към момента повече от половината население на Земята разчита на ориза като основен източник на храна и калории. На много места той се яде просто сварен с малко подправки, на други пък се използва като компонент в сложни ястия с много други съставки.

След това кратко и в никакъв случай пълно въведение в ориза е ред да кажа, че аз лично обожавам ориз и мога да го ям във всякакви форми. Вкъщи обикновено имаме поне 3 различни сорта, а запасите ми от арборио никога не се изчерпват. Обичам го на дал, обичам го с домати на тиган, обичам го и пържен от китайския в блока на мама. С Теодор имаме известни различия в предпочитанията си откъм текстура, но какво да се прави… 

Имах грандиозни планове за тази седмица, разгледах десетки рецепти (запазила съм ги голяма част от тях), проверявах на няколко пъти какви са ми запасите от подправки вкъщи, за да съм сигурна, че съм подготвена без значение от посоката, в която реша да поема. Понякога обаче е по-добре да не правим планове - имах толкова богата на емоции и задачи седмица, че почти не стигнах до готвене. Все пак успях да направя една бърза бурания. Не пилаф, не паеля, не биряни, не дори мляко с ориз. Най-обикновена не особено фотогенична бурания, нещо, което майка ми прави цял живот и което обичам много, а Борис яде с огромно желание и пълни бузи. 

Бурания

Image may contain: food

1 стрък праз

Кисело зеле 

1 чаша ориз

Черен пипер

Кимион

Червен пипер

Празът се запържва, а след това се добавя и нарязаното кисело зеле. Не съм дала точно количество, аз използвах около две чаши кисело зеле. Когато то се сготви, се добавя оризът, както и 3 чаши вода, сок от зеле или комбинация от двете, в зависимост от солеността на зелето и това колко е кисело. Подправя се щедро с кимион, червен и черен пипер. Аз не слагам допълнително сол, защото зелето обикновено е достатъчно солено, но може да опитате и да прецените. Готви се до готовност, около 20-30 минути общо.

Каква рецепта, а! Обратно пропорционално на маниакалността ми, когато става въпрос за печене на тестени изделия, тук изобщо нямам никаква идея кога колко слагам от различните неща. Понеже в петък вечер не очаквах да се представя точно с това, не ги и премерих, та ще ме извинявате. В предишната публикация обаче може да намерите малко по-точната ми рецепта за ризото с гъби и грах и последвалите аранчини. 

Ето и една рецепта на Соня Симеонова, която изглежда толкова добре, че непременно ще се изпробва!

Arroz con gandules 

Image may contain: plant and food

1,5 ч.ч дългозърнест ориз

1 глава лук, нарязан на ситно

2-3 скилидки чесън, нарязани на ситно

1 с.л. сушена червена чушка, стрита без семките

1 ч.л. сушен кориандър

1 ч.л. сушен бял риган

1 с.л. смляна нигела

10-тина испански маслини /тези са от консерва, пълнени с аншоа/, нарязани на колелца

7-8 нишки шафран 

400 гр. консерва сварен черен боб /240 гр. нетно количество/

3-4 с.л. каперси

около 200 гр. суров свински бекон, нарязан на мънички парченца 

3-4 с.л. зехтин

1/2 ч.ч. бяло вино

сол на вкус

В голям тиган се загрява зехтина, запържват се парченцата бекон, прибавят се чесъна и лука, всички подправки - шафранът, кориандъра, ригана, нигелата и стритата чушка. Посолява се с 1 ч.л. сол, после се прибавя още, ако е неоходимо, на вкус. Слага се ориза и се налива виното. Като остане наполовина течността, се налива гореща вода в съотношение 2,5 към ориза. Котлонът да е на 1/3 от максималното. С бъркане отвреме навреме се готви до готовност на ориза. Ако е нужно, се добавя още гореща вода. Малко преди да се свали от котлона, се прибавят боба, каперсите и маслините. Оставя се до абсорбиране на течността.

Това е за тази седмицата. Следващата тема е Ямайска кухня и определено ще е голямо предизвикателство, защото никога не съм я приготвяла, нито пък опитвала. Ето и обявените теми досега:

Седмица 1 (1 - 7 януари) - нещо, което си готвил през миналата година и искаш да повториш. 

Седмица 2 (8 - 14 януари) - Мисо (Мизо) - Мисо е японска подправка, паста, която се прави от ферментирала соя, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница, водорасли или други съставки. 

Седмица 3 (15 - 21 януари) - Руска кухня. 

Седмица 4 (22 - 28 януари) - 24 часа. Ястие, което отнема 24 часа, за да стане готово. 

Седмица 5 (29 януари - 4 февруари) - Ориз.

Седмица 6 (5 - 11 февруари) - Ямайска кухня.

Седмица 7 (12 - 18 февруару) - Braising. Това е начин на приготвяне на месо или зеленчуци, който включва първо да се запечатат, а след това да се готвят на фурна или на котлон в затворен съд с течност. 

Седмица 8 (19 - 25 февруари) - Нещо, което преди не си харесвал. 

Прочетете още:

52 седмици готвене: кулинарно предизвикателство

Бързо, лесно и вкусно домашно суши

Печена агнешка плешка с листа от лапад

Автор: Иво Иванов

С развитието на технологиите редица работни позиции не изискват физическо присъствие на работното място. Работата от вкъщи или т. нар. ‚хоум офис‘ става все по-популярен и търсен модел и у нас, и вече доста работодатели предлагат тази ‚екстра‘ на служителите си. 

Предимствата са безспорни – не губиш часове в пътуване, не висиш в задръствания, можеш да вземеш детето от училище по-рано, да отскочиш до лекаря, зъболекаря, банката, да уговориш някакъв ремонт с техник, доставка от куриер и въобще, да отметнеш редица дребни, но важни ангажименти, така че това безспорно e ценна придобивка в днешно време, допринасяща за добрия work-life баланс. 

Компанията, за която работя, успешно прилага този модел от години и може да се каже, че съм врял и кипял в провеждането на работни срещи от вкъщи. 

Затова тук искам да споделя от първа ръка някои особености на онлайн коловете от дома и да сигнализирам за какво трябва да бъдем нащрек в подобни ситуации. 

Въпреки че думата е придобила гражданственост у нас, може би е добре все пак да изясним, че под ‚колове‘ ще имаме предвид разговори. Пояснявам, защото една позната ми разправяше за случка с нейна приятелка, която започнала нова работа в кол център и когато баба й се поинтересувала какво работи, девойчето й отговорило: 

„Ми бабо, кво да ти кажа – по сто кола ми влизат на ден!“ 

Можете да си представите какви очи опулила бабата при тоя отговор и как едва не получила инфаркт. Стават езикови недоразумения, нали...

Интернет, разбира се, предлага изобилие от съвети как да направим коловете си по-продуктивни и по-интерактивни. Когато започнем да адаптираме тези добри съвети към конкретната работна среда обаче, трябва да се съобразим с фактори като културни различия и да не забравяме, че в крайна сметка всички сме човеци, а не роботи и нищо човешко не ни е чуждо. 

Когато си в офиса, малко неща могат да се объркат, но когато работиш от вкъщи, си подложен на въздействието на редица непредвидими фактори и можеш да се изложиш по много и разнообразни начини.

Ето някои примери:

Дрескодът

Едно от най-хубавите неща на работата от вкъщи е свободата да обличаш дрехи, в които се чувстваш комфортно. Сега, някои се чувстват най-комфортно в развлечена пижама, други в стара избеляла тениска на дупки, трети само по боксерки, четвърти само по чорапи, затова трябва да се внимава, особено когато е включена камерата на лаптопа. Добре е за екипната работа да се опознаете по-отблизо и колегите ви да ви видят в непринудена домашна обстановка, ама не чак пък толкова непринудена. 

Същото важи и за прическата. Желателно е да сте горе-долу сресани, да не си личат следи от снощен алкохолизъм и да не сте с гурели на очите. Прическа в стил „гръмнал бойлер в тръстика“ може и да не се изтълкува като работохолизъм и изключително вълнение от работната задача. 

Трябва да се внимава също така да не сте се окапали и да нямате лютеница около устата и айрян по брадата, или децата да не са ви залепили някакъв етикет някъде, или да не са ви сложили нещо на главата без да разберете. 

За господата аз имам много добро стилистично решение: чиста делова риза за горната видима част от тялото и любимите стари удобни боксерки отдолу. 

Това работи отлично до момента, в който някой внезапно и настойчиво зазвъни на входната врата и рипнете да му отворите, но в бързината забравите да изключите камерата...

Обстановката

Когато работим от вкъщи, улисани в работата сме склонни да игнорираме обстановката около нас и да не я отчитаме. Обаче колегите ви отчитат всичко – и неоправеното легло зад вас, и камарата мръсни чинии отзад на шкафа (ако работите на кухненската маса), и многото празни бутилки от алкохол, и увисналото перде, което котката ви ползва за тренировки по катерене, и ред други подробности от личния ви живот, които не бихте искали да излагате на показ. 

Понякога човек трудно намира спокойно местенце вкъщи за провеждане на разговор и съм имал случай с една дама от чужбина, която се включи от седалката на тоалетната чиния. Разбирам я напълно! И жена ми там обича да се усамотява и да чете книги. Какво по-добро място за провеждането на конферентен разговор. И хем едно такова интимно усещане създава. А и по стената отзад няма неща, които да те разсейват. 

Един колега винаги се включва седнал пред шкаф с колекция от бутилки алкохол и аз се разсейвам, докато зяпам по етикетите. 

Страничните дейности

Трудно е да устоиш на изкушението да си похапнеш нещо по време на конферентен разговор, но все пак е добре да се въздържаме. Може най-неочаквано някой да ни зададе въпрос и тогава трябва суперекспресно да сдъвчем и преглътнем храната, освен ако не сме развили хамстерски умения да я задържаме в бузите си, но и да сме, би било добре камерата ни да не е включена в тоя момент. 

За препоръчване е също така да не се включваме на кол от пералното помещение, особено ако работи центрофугата, от гарата, докато потегля влака и т.н.

Някои хора са толкова ефективни, че даже спортуват по време на кол, което е похвално, но също крие рискове – пъшкането и ускореното дишане може да се изтълкува като друго занятие, а не като проява на силно вълнение и интензивен трудов ентусиазъм. 

Професията на филмовия преводач

133564621 s

Прекъсванията

Етикетът за онлайн митинги изисква да вземем предварително мерки и да не бъдем разсейвани и прекъсвани от домашни любимци, деца и възрастни членове на семейството. 

Да бе да! Лесно е да се каже! Какво да направим, да ги заключим в килера ли?

Една колежка от UK има стара боксерка, която хърка като дъскорезница. Кучето обича да стои до нея, докато тя си провежда коловете и всеки път на горката жена й се налага да обяснява, че хъркането не е от нея, а от кучето й. “Come on, Joan! На всички ни е ясно, че си задрямала от отегчение, не се прави!”. 

Моята балдъза има френски булдог – чаровният мосю Пиер. Той иначе е много мил и благовъзпитан, ама как само пръцка! Добре, че камерите не предават миризми...

Възрастните хора са много любопитни към новите технологии. Имахме случай с една баба, която шеташе нещо в кухнята и преминаваше напред-назад зад гърба на говорещия, като на всяко преминаване се опулваше в камерата да ги види кои са, аджеба, тия на екрана отсреща. По едно време започнахме да се обзалагаме с колегите по вътрешния чат, че пак ще се появи на екрана и тя наистина гастролира, и то няколко пъти до края на работната ни среща. Естествено, всички участници в кола ни напуши неистов смях, а горкият човечец не можеше да разбере какво ни е толкова смешно – все пак представяше финансови отчети. 

Все пак, колкото и да се старае, човек не може да предвиди всички комуникационни ‚шумове‘. Моите съседи например имат навика да започнат да пробиват стената с бормашината в момента, в който започна да говоря и спират, когато се сложа на Mute. Perfect timing! ‚Та какво казваше, Иво, може ли да повториш?‘ ‚Да, извинявайте, казвах, че според мен е много важно да брррррррр“

Разбира се, разсейващ фактор номер едно са децата. Нали помните онова световноизвестно видео с горкия американски професор, дето децата му нахлуха жизнерадостно едно по едно в стаята, докато даваше на живо интервю за BBC от дома си. И жена му се изстреля като балистична ракета с наземно базиране, за да ги извлече през вратата. Професорът остана завидно хладнокръвен – де да можех и аз така. Ето видеото:

 

Не е като да не се е случвало по средата на дълго обсъждане на клаузите по даден договор, когато всички сме зациклили в сухи юридически препирни, изведнъж да се чуе освежаващ детски крясък: „Мамооооо, готов съм. Ела да ме избършеш!“. Е, някой поне си е свършил работата и е готов. 

Оня ден имах подобна ситуация. Тегава работна среща с белгийски телеком оператор. Всички говорим един през друг, надвикваме се, обстановката е леко изнервена.
Бобо 12 пъти влиза в стаята, за да провери дали не съм приключил, което допълнително ме напряга. Не че не е инструктиран да не чувам ни дума, ни вопъл, ни стон от него, докато съм на кол. Трябвало веднага да дойда за малко – шепне ми настойчиво. 
Викам си, леле, кой знае какво е направил пък сега! Изчаквам момент, в който не трябва да говоря и отивам да видя какво, аджеба, е толкова спешно и не търпи никакво отлагане. Една от количките, с които играе, е паднала зад дивана и трябва НЕЗАБАВНО да я извадя.
Прекъсвам важните корпоративни дела, сгъвам се в йогийски пози (не подозирах, че съм толкова гъвкав) и протягам дъъъълга ръка като в „Том и Джери“ (все пак добре, че не се сецнах в такава поза). Вадя количката.
Радост. Аплодисменти.
Леко задъхан се включвам отново на кола: ‚Така, докъде бяхме стигнали?‘

Абе, аз количка от Hot Wheels мога да извадя иззад дивана ей с тия голи ръце бе ееей, та едни тегави преговори ли ще ми се Опрат!

Още истории от Иво:

Ода за госпожите от детската градина 

Следваща станция: взаимно уважение и толерантност

Автор: Бени Хюбнер

Имаше една мацка в квартала - когато минеше по улицата, оставяше аромат на изкушение и сладост. Косата ѝ се спускаше на прецизни къдрици до раменете, отразявайки всеки проклет слънчев лъч, дори когато имаше облаци. В каквото и да беше облечена, винаги изглеждаше неприлично. Дори и изтърканите ѝ прокъсани дънки бяха скандални. Момчета, мъжете, старците преглъщаха шумно и очите им ставаха на понички. Понички, пълни с мечти и обречени фантазии. Нали се сещате - като порнофилм, но от онези, в които главният герой е млад девственик, смутено пристъпващ пред поривите на природата.

Майката и съседите

67518218 m

 

Всъщност легендите бяха различни - от лека жена е, снима се в нечисти филмови продукции, компаньонка на повикване, любовница е на арабски шейх до обикновеното - долнаевтинак***а, която се продава по долнопробни хотели. Над нас живееше една леля Мими, по онова време на 35-6, хубава жена, винаги гримирана, фризирана. Тя особено яростно обсъждаше въпросното момиче. Казвам момиче, защото аз да съм била на около 16, тя - на 25. Така я беше демонизирала леля ни Мими, че любопитството у нас се бореше със страха, че а сме се приближили до нея, а сме прихванали от всичко лошо, което олицетворяваше.

Хората така са устроени, да се страхуват от всичко, което не разбират, което е извън рамката на собствения им мироглед. А страхът ползва жалки оръжия - ми каза Виктория веднъж. Не ме интересува какво говорят за мен онези, които не ме познават. Те съдят през собствената си призма, през собствените си очаквания, през неудовлетворенията и разочарованията си. Няма как да бъда отговорна за чуждите мисли, нито да ги оставя да ме моделират...

С Виктория се запознах лично на неин концерт. Русата ѝ коса беше прибрана в елегантен кок на тила и носеше дълга тъмносиня рокля със семпло деколте и въпреки това изглеждаше адски неприлична. Помолих я да ми подпише един диск за леля Мими, съседката, макар да бях убедена, че Мара Иванова Тенчева никога през живота си не е слушала изпълнение на виолончело... И мразеше да я наричат Мара...

Можете да прочетете още от Бени Хюбнер тук. Бени е автор на два страхотни романа - "Игра на маски" и "Преобразяване", но историите ѝ в сайта са просто случки от живия живот. 

Автор: Мария Пеева

Коко, моят 12-годишен философ мъдро заключи, че ако си в грипна ваканция, но нямаш грип, значи си в съвсем обикновена ваканция. И затова трябва да се забавляваш. Да, но в града през зимата няма кой знае какви забавления на открито, затова на бърза ръка разгледах офертите за ски почивки. Обикновено планираме пътуванията си месеци предварително и толкова рядко се случва ей така спонтанно да се вдигнем и да заминем нанякъде, че това придава на пътешествието още по-приключенски дъх. За жалост, мъжете от семейството са затрупани с работа (както каза Иван - за да почиват едни, други трябва да работят) и затова заминахме по женски: снаха ми Яна с внучето ми Борис, и аз с моите момчета Коко и Алекс. Само дано Коко и Алекс не прочетат, че съм написала "по женски", защото още в колата се скараха кой сега е мъжът в семейството. Но както и да е, да се върнем на ските.

Значи, няма какво да се лъжем, не съм скиорка и няма да стана. Не обичам да ми е студено, страх ме е, не се чувствам уверена и колкото и да се радвам на момчетата като виждам как се забавляват, просто не е за мен този спорт. Не знам за какво ме водят на пистата да ги гледам и да им се възхищавам, като не ми е там мястото? За вдъхновение ли? По-скоро за да има кой да им бърше нослетата, без да си свалят ръкавиците, а също и да принася вода, чай и сандвичи. Но хубавото е, че дори да не си скиор, на пистата винаги цари едно такова всеобщо оживление и радостна суматоха, така че никак не е неприятно да прекараш няколко часа там със снаха и внуче, докато момчетата карат. Освен това съм се изхитрила и съм си намерила хотел със страхотно спа, където и аз да се позабавлявам след ските. За Лъки Банско и друг път съм ви разказвала, те нямат нужда от реклама, но няма и как да не ги препоръча човек, хубавото си е хубаво. И както някои ходят на спа, за да се наспят, така други ходят на ски, за да отидат на спа. Важното е всеки да си прекара добре.

83775727 1853975514737083 5896102301898113024 n

Искам да ви споделя една история от времената, когато Алекс беше колкото Бобче. Приятелките и досега ме майтапят с нея и ме питат дали съм си взела ботушките с токчета.

Ето ви един типичен скиорски ден на горката майка, която тайно се надява да я оставят на мира да си почива в хотела. Мечтае си да се гони с Алекс на снежна полянка под звуците на мелодични коледни песни, които със сигурност ще прогонят всички вълци, мечки и клети туристи. Може би да отиде на спа или да почете книга… знае ли човек какви прекрасни неща се случват на хората, които НЕ ходят на ски. Но не!

Сутринта с Пеев провеждаме кратък, сънен, ръмжащ диалог. Измъчвана от угризения, че за семейното благополучие е важно да отидем всички на пистата, ставам и вдигам двегодишния Алекс. Ами в това хубаво време, редно е да види детето малко сняг, а и да попищи на чист въздух. Междувременно тийнейджърът вече е тръгнал още в ранни зори с приятелите от компанията, така че сме само с две деца. Първокласникъ чака да го заведем на ски учител. И така, хапваме с Алекс набързо в ресторанта на хотела (Коко на два пъти слиза от стаята по термобельо да ни подсети, че ще закъснеем) и се качваме да се преоблечем за пистата. Няма да изреждам списъка с катове дрехи, за да не уплаша тези от вас, които все още не са повели дребосъците си на ски. Коко е екипиран подходящо, Алекс също, Иван и той, всички тръгват към колата. Аз се суетя още малко из стаята, пооправям пораженията, за да не изплаша камериерката, накрая взимам резервни ръкавички и шапки на децата и тръгвам след тях. Пътем се сещам, че не съм взела шапка на Иван и се връщам за нея. Издирвам я десетина минути. Иван звъни раздразнено къде се бавя. Обяснявам му не по-малко раздразнено, че му търся шапката. Той злорадо ми заявява, че тя му е на главата и да тръгвам веднага. Тръгвам веднага. Пред асансьора се сещам, че докато търсех шапката, му видях ръкавиците, тоест все пак нещо е забравил, и се връщам за тях. Взимам ги и тръгвам отново. Стигам до колата и вече се каним да потеглим, но Алекс обявява, че има "ако". Коко също решава, че има "ако". Добре е, че се сещат навреме, защото за акането на пистата, може да се напише цяла отделна статия. И тя няма да е забавна. Още веднъж се връщаме до стаята, този път всички вкупом. Хигиенизираме Алекс, обличаме отново всички катове дрешки и тръгваме за втори път. Стигаме до колата и този път се оказва, че Иван наистина си е забравил шапката. (Знаех си аз, знаех си!) Обяснява ми как щял да бъде с качулка, аз демонстративно отивам до стаята и му нося шапката. Малките победи са толкова сладки.

Както и да е, най-после тръгваме за пистата. Алекс упорито отказва да седи на столче и пътува върху мен, в странна поза почти на шпагат, при която едното му краче опира в прозореца, другото в предната седалка. Сигурно му е много удобно, но на мен не. Най-после стигаме до пистата. Иван обува Коко, слагат ските, сваля от схванатата му майка заспалия Алекс, който мигновено писва. Слизам и аз от колата, стъпвам в сняг за първи път тази година и опа! Забелязвам, че най-безотговорно съм тръгнала обута със суперудобните ми и красиви ботички, (впоследствие кучето ми ги изяде) които са ми като втора кожа и си щъкам с тях из хотела. ОБАЧЕ СА НА ТОКЧЕТА!!! А Иван вместо да ме вдигне на ръце и да ме отнесе до чайната като истински рицар, ми заявява: „Меро, за какво не отидохте на басейн с Алекс, а се мъкнете на пистата!“ Обяснявам му, че съм отишла заради него, само в името на семейното благополучие, а той ме гледа и сумти. Тези мъже нищо не разбират и нищо не оценяват! Карай, казвам си, с токчета поне няма да се пързалям на снега. Да бе, да. Тежък ден си беше, но научих важни житейски уроци. Споделям ги за всички майки - НЕскиори.

  • Не ходете с токчета на писта, освен ако не сте се научили да летите.
  • Не пийте кафе, обути с токчета на писта, защото кафето, за разлика от вас, може да излети и да кацне успешно по лицето, шапката, косата и хубавичкото ви якенце.
  • Дръжте здраво мъжа си за ръката, дори да сте му сърдити, вместо да махате ядосано, че ще се справите сама (махането с ръка особено допринася за загубата на равновесие).
  • Не разчитайте намеци и не страдайте от угризения сутрин, на сънена глава, преди кафето.
  • Отидете на спа! 
  • Момчетата ми се смяха много, но познайте какво! Накрая цялата ни скиорска компания единодушно гласува, че след като съм изкарала цял ден на пистата с токчета и съм оцеляла без счупен крайник, вече съм почетен скиор!

Припомних я на децата, които отново се опитаха да ме убедят да се кача на ски и се посмяхме заедно. И този път не събрах смелост, но има време. Да сме живи и здрави, още много ски ваканции ни очакват, а някой ден може пък Борис да направи баба си скиорка, знае ли човек. Но засега бяхме така: 

83033290 10219255463071111 7921629275491401728 n

 

На пистата - Алекс с инструктора му. Хубав спорт са ските и не знам дали сте забелязали колко красиви са скиорите. Дали е от чистия въздух и спорта на открито, но лицата на всички са ведри, а усмивките - широки. Ще си позволя да похваля не само хотела, но и ски училището - Пирин 2000. Изключително удобна организация и 10 процента отстъпка за гостите на хотела - не само за ски гардероба, а и за уроците, а освен това безплатен транспорт в удобни за скиорите часове. Всеки, на когото се е случвало да търси къде да паркира, за да стигне до пистата и да разтовари децата си с все багаж, ще разбере какво имам предвид. На тази снимка сме на Бъндеришката поляна. Бобчо, също както правеше Алекс преди няколко години, много искаше да кара ски, но ще трябва да почака още малко за това. Не се сетихме да вземем поне шейна, а горе няма откъде да се наеме, но за друг път ще знаем да носим от София или да вземем от Банско.

84545902 471660607048301 7600810663182598144 n

На пистата момчетата се забавляваха, а ние с Яна пихме чай и гонихме Боби. Но в спа центъра забавлението беше за всички. Температурата на водата в басейна е идеална - 33 градуса, освен това не е хлорирана и човек направо забравя да излезе. Освен големия басейн има и детски, както и още един малък солен басейн и всякакви парни бауни, сауни, релакс стаи и какви ли не екстри. Има и много видове масажи и процедури, които с Яна не успяхме да пробваме, защото времето не стигна. Но следващия път...

 

84123178 660253628046009 5299992954683785216 n

За процедури време не остана, но пък пробвахме една от ескейп стаите! Когато идвахме през есента не работеха, но сега и двете бяха на разположение. Избрахме си хакерската. Обичате ли ескейп стаи? Непременно да пробвате, страхотна емоция е и великолепен семеен тийм билдинг! Момчетата не се скараха нито веднъж онази вечер, което е голямо постижение в нашето семейство, където всеки е най-голям, най-умен и най-прав.

Опитахме и фондю ресторанта. В интерес на истината се притеснявах малко как ще отидем в този изискан ресторант с бебе и малки деца, но хората бяха изключително любезни и търпеливи към нас. Впечатлихме се още на салатата.

83598680 477874716235477 1720067293184000000 n

 А Коко се влюби във фондюто, пробвахме класическото със сирена, а също и с пилешко.

83081498 2581108612159543 6686308698756743168 n

84863637 2489086607859970 5260100984905924608 n

Нямаше как да пропуснем и шоколадовото, което сервираха с маршмелоу, плодове и нарязани парченца кекс, гофрети и палачинки. Тук Яна каза: "Мими, ти забеляза ли, че в банята има кантар?" Защо ми го каза, не знам. Но подозирам, че скоро в кулинарната рубрика ще имаме и рецепти с фондю, защото Яна се амбицира да ни приготви у дома.

84021609 194013311718749 89209283941498880 n

Бобчо хареса детската зала. Всъщност те са две, но едната, по-новата и по-голямата, беше постоянно пълна с деца и не посмях да снимам в нея. А и честно казано, предвид факта, че все пак е грипна ваканция, предпочетохме да сме в детския кът за по-малките. Малко лирическо отклонение. Тази зала сме я ползвали още когато Коко беше колкото Бобчо и тогава си намерихме в нея една страхотна бавачка, в която всички се влюбихме и дълги години поддържахме връзка с нея. Любче, ако четеш това, да знаеш, че не сме те забравили и често си спомняме за теб! Исках да ти се обадя, но съм ти затрила телефона, така че моля те да ми пишеш.

84057394 497778057801328 583197601780727808 n

Бързо приключи нашата ски ваканция, но пък беше пълна с емоции. Алекс получи медал! Истински медал от ски-училището. И най-интересното е, че не го получи за бързина или умения (макар че за крехките си 6 години е много бърз и умел), а за спортсменство. Оказа се, че се състезавали малките скиорчета и едно от момиченцата паднало, а той спрял и му помогнал. Инструкторката много го похвали, а майчиното сърце, разбира се, гордо запърха от радост.

На връщане към София Алекс попита може ли в понеделник да дойдем отново. Обясних му, че няма как още в понеделник, но ще помислим за по-натам. А той каза: "Възможно най-скоро, нали? Защото това ми беше най-хубавата грипна ваканция".

И за мен не беше никак лоша. Още е началото на годината, надявам се да имаме много пътешествия, планирани или спонтанни, луксозни или непретенциозни, на планина или на море, всички заедно или в по-умален състав. Само да сме здрави, ще има какво да си разказваме!

84178841 163587485057491 5562262465439334400 n

Автор: Яна Пеева

Аз пак идвам, за да ви говоря за храна. В началото на годината си поставих предизвикателство да готвя повече, но и да се развивам, да уча нови техники, да ползвам непознати съставки, да пробвам различни рецепти. Любими хора приеха присърце това ми начинание и ми подариха кой нож, кой кулинарен учебник, кой книга с рецепти... Между ученето, сесията, болния Борис и моето боледуване, успявам да вмъкна и стабилно четене и проучване и съм твърдо решена до края на годината да бъда много по-добър готвач, отколкото съм била в началото й. И не само готвач, а и фотограф, за да мога все пак и да показвам, а не само да се хваля. В момента за жалост качеството на снимките ми е покъртително и е може би главната причина леееееко да се притеснявам да започна това сега. Но все пак започвам. 

Докато скролвах Reddit попаднах на много готино предизвикателство - 52WeeksOfCooking (52 седмици готвене). Накратко, всяка седмица е посветена на определена техника, съставка или кухня, които служат като основа на някое ястие. В самия събредит хората пускат снимки и рецепти на нещата, които готвят, има и дискусии за отделните теми. Като цяло е много интересно, аз реших, че ще се заема още като го видях! А като го разказах на Мими, тя ме окуражи да го споделя и с вас. Та, всяка седмица (стискаме палци да съм сериозна, да имам време и желание) ще ви разказвам какво е било моето приключение по седмичната тема, каква е следващата, откъде съм се сдобила със съставките, как съм решила какво да приготвя, какво ме е затруднило... всичко! Ще се радвам да се присъедините към мен. Ще се опитам да правя възможно най-хубави снимки, но както казах, това ми е много, ама много трудно! 

Тъй като започвам малко късно и вече е седмица 4, ще ви споделя какви са предишните 3, ако решите да ги пробвате. 

Седмица 1 (1-7 януари) - нещо, което си готвил през миналата година и искаш да повториш. 

Седмица 2 (8-14 януари) - Мисо (Мизо) - Мисо е японска подправка, паста, която се прави от ферментирала соя, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница, водорасли или други съставки. 

Седмица 3 (15-21 януари) - Руска кухня. Тук май няма нужда от обяснение, каквото и да е от руската кухня, е добре дошло. Аз мислех да мина тънко и да се снимам как ям червен хайвер, но вместо това направих палачинки, които с малко повече въображение биха могли да минат за блини. 

Седмица 4 (22-28 януари) - 24 часа. Ястие, което отнема 24 часа, за да стане готово. Без значение дали ще втасва, ще се маринова или ще къкри на суууупер бавен огън, важното е да са 24 часа от слагането на първата съставка до готово състояние и доволно мучене.

Признавам си, първоначалната ми идея беше да приготвя месо на мноооого бавен слаб огън или пък бульон, защото така или иначе бульон винаги трябва. Само че не исках да оставям нищо във фурната, докато ние сме навън, а се очертаваше през уикенда да сме по задачи. И смених плана… Реших да направя тесто за пица, което втасва 24 в хладилника и просто да го карам по-полека тази седмица, защото така или иначе всички сме много изморени. Да, но в петък ми се прияде ризото и въпреки че бях сигурна, че ще го изядем, Теодор ме шокира с признанието, че изобщо не обича ризото, а с Борис дори не успяхме да го преполовим. В крайна сметка го прибрах в хладилника с ясното съзнание, че на следващия ден освен пица ще правя и аранчини, защото студеното ризото е доста… не вкусно. Аранчини са топки ориз, пълнени с различни плънки, след това панирани и изпържени, произлизат от Сицилия, а името им идва от италианското "aranci", което значи портокал, защото приличат на малки портокали. Чудесен начин да използваме останалото ризото!

Ризото с гъби, грах 

2 малки глави лук

2 скилидки чесън

250г гъби
2 чаши ориз арборио

1 чаша сухо бяло вино

~1л бульон 

Замразен грах


Лукът се нарязва на ситно и се задушава в масло и зехтин. След 7-8 минути, когато е омекнал и златист, се добавят нарязаните гъби и чесъна. Когато гъбите се задушат хубаво, се изсипва оризът и се “запича” за няколко минути. После се изсипва виното. Когато се абсорбира напълно, се добавя постепенно бульона, като се бърка. Аз слагах по около черпак и половина на всяко сипване, докато ризото стане кремообразно и оризът е сготвен, но все пак не е загубил текстурата си. Отнема около 25-30 минути в зависимост от това колко е пълен тиганът и колко сготвен искате да бъде оризът. Почти накрая добавих замразения грах, който бях оставила да дръпне на плота. Накрая се добавя пармезанът и се разбърква хубаво. Подправих със съвсем малко сол, защото сиренето е солено, а и в бульона ми имаше, и щедро черен пипер. Ризото трябва се яде веднага, защото след това се стяга и губи кремообразната си текстура! Ако не успеете, на следващия ден може да си направите аранчини.

 

Аранчини

Подгответе си студеното ризото, нарязана моцарела, галета, яйце и брашно. Яйцето и брашното смесете с малко вода до гъста, но все пак течна консистенция. С мокри ръце оформете топка от ризотото, с пръст направете дупка в нея и сложете вътре моцарелата. Оваляйте топката първо в “тестото”, а след това в галетата. Аранчините се пържат, но може и да ги изпечете на 200 градуса за 15-тина минути, докато станат златисто-кафяви, ако не ви се занимава с пържене, но имайте предвид, че резултатът няма да бъде същият. Принципно аранчините се пържат на маслена баня, но можете да го направите и в тиган, като ги обръщате, докато са равномерно изпържени от всички страни. Хубаво е да ги ядете веднага, докато сирената са все още разтопени, но по-късно пак са много вкусни!

 

Пица с наденица, гъби и маскарпоне

Тестото за пицата приготвих от предния ден и оставих да втасва в хладилника 24 часа. Рецептата за него е от тук, като аз удвоих продуктите, защото знаех, че ще имаме гости, и се получиха две пици с около 25-30см диаметър. 

Тесто

544г брашно

2чл захар

2чл сол

2чл суха мая (instant dry yeast)

350мл топла вода

8 супени лъжици зехтин

В купа се смесват сухите съставки, добавя се топлата вода и зехтина и се бърка, докато се оформи тесто. Покрива се и се мести в хладилника за 24 часа.

Когато сте готови да започнете да приготвяте пицата, извадете тестото от хладилника. Нарежете наденицата и я запържете на силен огън, така че да покафенее, но да е леко розова в средата. Задушете гъбите в масло, като ги подправите по свой вкус (аз има слагам МНОГО черен пипер). Пригответе любимия си доматен сос за пица - аз запържвам малко чесън в зехтин, добавям доматено пюре, подправям го със сол, черен пипер, риган и босилек и го готвя точно, колкото да се сгъсти малко и да смени цвета си. Разточете тестото и го намажете с доматения сос, отгоре сложете маскарпоне и го размажете малко, така че двете да се смесят. Разпределете наденицата и гъбите и сложете в предварително загрята на 230 градуса фурна. Печете ~20 минути, като малко преди края добавете настъргана или нарязана моцарела. 

 

Следващата седмица темата e ориз! Ако желаете, пробвайте моите аранчини или пък споделете своя рецепта.Обещавам и да се упражнявам малко и в снимането, любимата ни Ивелина Чолакова вече ми даде ценни съвети и материал за гледане в youtube. Да се надяваме, че не съм съвсем безнадеждна в това направление, защото от красивото плейтване почти съм се отказала така или иначе. 

Прочетете още:

Рошави еклери

Какво ще вечеряме?

 

Автор: Надя Брайт

Ако сте присъствали на лекция, семинар, били сте част от събитията на някой модерен гуру или просто работите в компания, в която се презентира – знаете за какво говоря...

  1. Нарцисистът

Той се е изправил пред вас, защото знае, че е страхотен и в следващите 40 минути ще му се наслаждавате. Той е умен, красив и вие сте отишли да гледате него, а не той вас. Говори „мотивиращо“, но всъщност ви назидава: „Правете така! Мислете иначе!“. И какво се очаква да си мисли аудиторията? „Божке ле, как сме оцелели до сега, без да се изправи тоя човек и да ни каже самоуверено истината за живота, вселената и всичко останало?!“ 

Истината е, че хората в аудиторията или започват да се чувстват непълноценни, или започват да усещат, че времето им е крайно загубено.

Друга разновидност на този тип презентатор е в бизнес средите – той е шеф и просто ви казва как ще стане и не ви пита нищо. Обикновено този човек си остава шеф и никога не става лидер. Не създава екип, а стадо (с по някой вълк в овча кожа в него).

За да не бъдете този надут балон, понеже светът е голям и остри предмети дебнат отвсякъде, а издишането е болезнен процес – просто помнете, че ако я няма аудиторията, го няма и презентаторът.

  1. Жалкият

Човек, който много иска да ви каже нещо, но толкова се притеснява, че започва да се излага. За да прикрие това, почва да пуска шеги или да моли с очи аудиторията, да го подкрепи. Обаче знаете ли какво? Публиката има непоносимост към слабаци. Спиралата надолу е дълга, веднъж изгубиш ли позиции... Жалкият презентатор дълго помни очите на хората, които са го гледали неразбиращо и как е искал да изчезне безкрайно. За сметка на това – хората не си спомнят нищо от това, което е казал, а просто им е било неудобно.

За да не сте този презентатор помнете – Вие не сте пили! Вие сте лъв!

  1. Wanna be звездата

Иска му се да е като Нарцистичния, но в душата си е Жалкия. Пръска чар, прави стъпки, чупки, задава въпроси на публиката, шегува се... Публиката се уморява да му връща пресилени реакции, само за да не се обиди. Защото всички знаем, че ако нараниш Wanna be звездата, докато презентира, той ще го преживее много тежко. 

Обикновено това е човек без опит в комуникация с аудиторията, но с настойчиво желание, да прави презентацията „интерактивна“. Т.е. – да ви пита неща, да остроумничи и да ви увлича в презабавни мероприятия като „Хайде всички отдясно на залата – пляскайте с ръце!“.

За да не бъдете този човек, просто малко се успокойте – не сте излязъл пред публиката, за да бъдете Фреди Меркюри.

  1. Интелектуалецът

Човекът, който е толкова умен, че си е извадил всички сложни думи, които знае и ще ви ги каже на тази презентация. И най-вероятно, след като каже нещо проникновено и сложно, ще ви погледне за секунда, за да види възхищението ви. Това, което не разбира е, че ако е попаднал някъде, където хората се възхищават от сложни думи... Хайде, няма да ставам твърде негативна. 

Със сигурност, това е презентатор, който не е там, за да е в услуга на аудиторията си, а за да се почувства значим. Но е по-добре да даде това време за благотворителна дейност. Така хем няма да дразни, хем наистина ще е значим.

За да не сте този човек – просто не се преструвайте на умни, а бъдете такива.

  1. Човекът от народа

Той е тук с нас, облечен е със суетшърт и дънки, усмихва се небрежно и не си придава важност. Обаче в очите му се чете копнеж по нашето одобрение. Говори небрежно, но си личи, че думите му са прецизно подбирани. Има естествено излъчване, което дълго е репетирал пред огледалото. Понякога, ако за малко разфокусираш образа пред очите си, може да видиш, че пред теб стои Жалкият...

Всъщност това е най-малко лошият презентатор от всички изброени. Все пак, ако не искате да сте като него – най-добре разберете кой всъщност сте вие и покажете това на аудиторията. 

Screen Shot 2020 01 03 at 11.38.48Надя се занимава с психология, пилатес и е стендъп комедиант. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Освен това, както виждате от снимката, обича да се снима в асансьори. Ако искате да станете наистина добър презентатор – може да се запишете на курса ѝ за публично говорене.

Автор: Нели Славова

Камен Донев имаше един скеч навремето, в който казваше: "Мен са ме канили на кафе, канили са ме и на рождени дни" - нещо такова беше в неговото превъплъщение на знаменития Тийчър от Улицата. 

И аз по същия начин - къде ли не са ме канили. Първо самичка, после с мъжа ми, а от шест години и с невероятното ми дете. Сравнявам я, поканата за гости, като пътуването в различни държави. Някъде си останал с много добри впечетления и жадуваш да се върнеш, спомняш си, разглеждаш снимки, сещаш се какво сте си казали и какво си видял. Ала има и места, където не ти се стъпва отново. 

За скромния си житейски опит, да съм жива и здрава, още да ме канят - съм била в много домове. Сега ще ви разкажа и ще стигнем до финала. Съжалявам, ще го направя бавно. Имайте търпение. Не знам дали си заслужава, но имайте. 

Била съм в много луксозни домове, такива, в каквито изпитваш неудобство да пръднеш в тоалетната, да си протегнеш ръката през масата, за да стигнеш водата или ядките. 

Или в толкова лустросани и лъскави, че те е страх детето ти да не счупи нещо, да не го повреди, да не изцапа, не дай Богу, с флумастери. Макар че в много луксозните домове, вярвате или не, често липсват флумастери - те са абсолютно забранени по такива места, защото мастилото цапа и можеш да направиш без да искаш запетайка на скъпия диван донесен с контейнер от друг град. 

Била съм в домове, в които домакините са ми казвали, че масата, на която в момента се храним и сме забили победоносно лакти в нея, струва 3000 лева, ей така да си знам. Това не променя живота ми, но нека ми пояснят, да си науча урока. 

Била съм в домове с огромни телевизори и системи за домашно кино, без една книга на показ. Вероятно има книги, но са дълбоко скрити или в някой шкаф, който не се пипа, защото е скъп и правен по поръчка за семейството. 

Била съм в домове, където има обилно количество изкуствени цветя и нито едно живо. Била съм и в такива, където не можеш да минеш от саксии, вази, и кашпи с жива флора, с кислород. 

Била съм в домове, където банята е по-голяма от кухнята на други хора. 

Била съм в домове, където детето има своя отделна детска стая и в такива, в които детска стая липсва. 

Сядала съм на много удобни дивани - двуместни, четириместни, разтягащи се, кожени, с хвърлено небрежно одеало, с цвят графит, с цвят горчица, с горско-зелено, с чисто бяло, сиви малки дивани и големи кафеви с пухени възглавници. 

Била съм в домове с много история, с картини, с култура, с плочи, със старинни предмети и антики, с гоблени. Или с много снимки на собствениците на апартамента. 

Била съм и в малки апартаменти, една стая - всичко в нея събрано, сгъчено, кашони до тавана, както някои хора им казват - дядовата ръкавичка или пък "ще извикаш дий и ще хукне". 

Сядала съм на неудобни столове с ръбеста облегалка. На такива, които имат подлакътници и които нямат. Имало е тапицирани, имало е и дървени. 

Лагом - семпло и умерено по шведски

40623934 m 1

Виждала съм много секции, модули, етажерки, поставки, всякакви съм виждала и твърде претрупани и кичозни, и премерено подредени и съвсем изчистена, едва доловима класика. Казвала съм си, тази идея ще я взема, харесва ми, готино направено - имат вкус тия хора. Мислила съм си и - ужас, никога не бих направила така, не е моето, не. 

Виждала съм врати. Била съм в домове с гаражни порти, които се управляват с дистанционно. Била съм и в домове, където мога да изкъртя с крак вратата. 

Качвала съм се по стълби. 

Събирали сме се и в една стаичка с две легла, вместо дивани. 

Яли сме и на маса за детска игра. 

Смирненски, Вазов, Радичков, Талев, Вапцаров, Яворов, Пушкин, Толстой, Байрон, Уайлд и Пратчет - понякога са ме посрещали още от вратата. 

В банята съм си измивала ръцете с течен сапун, както и с такъв на плочка. Виждала съм душ кабини. 

Отделно баня и тоалетна или както е в нашия лазарет - всичко в едно, ама без кабина, само душ. 

Хранила съм се в прибори, които всички са еднакви, от един сервиз. 

Случвало се е и да се храним всички в различни чинии, от които има и пукнати, малко счупено, една чертичка. Да ви призная - храната се усеща по един и същи начин. 

Значи, имало е ситуации, при които на масата за един човек има поставени три чаши. За ракия, за вино, за безалкохолно. Много пъти сме пили и от една чаша три питиета. Добре, веднъж се случи и от една чаша да пият трима човека, брои се, има го. 

Виждала съм легла. Спални с табли, които са разкошни. 

Виждала съм и такива, които съм се чудила как мъжът и жената спят в нея, тесничко и матракът не е нещо особено, даже май е дюшек. Ами акарите, те не знаят ли, че съществуват акари и могат да си купят най-новия дръндрънчипляс матрак с мемори пяна и морска сол от Папуа Нова Гвинея. 

Ето такава сол е нямало никога на масите, на които съм била. Но е имало хималайска. И розова. 

Слагали сме и българска бяла смъртоносна сол в салфетка, защото домакините са нямали солница. Или в чинийка, както дойде и за по-лесно. Една щипка е мерило и то напълно еднакво за всеки. 

Вечеряли сме на покривки, които са били изгладени.

Ок, и на такива с гънки и смачкано, обаче сме се хранили и много пъти върху мушама. Почиства се лесно и не се пере, но не е много еко. 

Получавали сме покани за гости, чиито домове се отопляват с камина, печка, пелети и климатик. Забравих - и радиатор от тези с ребрата, ама каква сауна става, не е истина просто. 

Била съм в домове, където мога да стана от масата и да си отида спокойно в кухнята. Толкова добре се чувствам, че помагам и също обслужвам масата. Прибирам. Мия чинии. Отсервирам. Чувствам се като у дома си, приятно ми е. 

Разтребвала съм също и играчки. Някои жени имат специално изградена система за подредбата на играчките. Класифицират ги, сякаш повече няма да се използват. По цвят, година на производство, материал и големина. Не искат и не обичат Х да се смесва с У, защото У седи на друго място и не се пъха там, където съм поставила Х. Напълно ги разбирам, това си е лично тяхна работа. 

Пък и аз също разделям играчки, не съм джаста праста. Писта при писта. Батман при батман. Кола при кола. Око за око. Зъб за паста за зъби. 

Имало е и случаи, при които не ставам от масата. А аз обичам да ставам, не ми е кеф да дремя три часа на едно място, несвойствено ми е, не ми е присъщо. 

Обаче като си на гости, играеш по правилата. 

Била съм в чисти домове. 

Прилично чисти, шизофренично и маниакално чисти и безукорно чисти. Не е защото ние сега идваме на гости, просто редът там е такъв, постоянен е, не е извънреден и не е за кратко. 

Била съм и в домове, където съм се прибирала у дома с черни чорапи, а съм дошла у гостито с шарени. На бос крак ми е хрупало на ходилото. Някоя троха, някой косъм, конец, ала-бала. Била съм и в домове, където има мухъл по стените и много хубави тапети. Имало е пердета, плътно до земята и само до прозорците. Има и домове със щори - алуминиеви и такива, които можеш да изпереш. Последните пък как трудно се дърпат, мамооо, не ми говори.

20 неща, които вашата чистачка иска да знаете

80526240 m

Влизала съм в жилища с пералня и сушилня отделно. Две машини тупнати една до друга или върху друга. Виждала съм и такива като мен - пералня и сушилня в едно. Как ме е яд, въобще не я ползвам сушилнята, много ток пердаши. Суши дрехи на една програма три часа и въобще не я ползвам, ай сиктир. Виждала съм и миниатюрни перални, дето като пъхнеш един чаршаф, две блузи и едни гащи - барабана е дюкме, ще почне тутакси да повръща. 

Като казах повръща - била съм на гости с много храна и пълен хладилник. Две салати, в хладилника още салата, ама от същия вид. Ребра, картофено пюре, пържоли, десерти, крем карамел, шоколадов мус, багети със семена, три вида някви шитове, в които топиш хляб кат луд, пържени кюфтета, печен лук, мусака, маслинова паста, магданозена паста, босилекова паста, с орехи, без орехи, спагети, нудели - чудо за хуманитарната криза. 

Била съм и на гости със скромна вечеря, ей така да си я споделим. Ние носим каквото имаме налично у дома, те ни посрещат с каквото имат у тях си. Може това да са две неща - пак е сладко, щом сме заедно. 

Веднъж си издълбахме по една филия хляб така че да остане само коричката, метнахме я в тигана, чукнахме вътре едно яйце и воала - закуска у Тифани, ама бюджетна. 

Яла съм месо, лук, тиквички, хляб и кво още беше, не помня, на барбекю, на дървени въглища, на плоча, на скара и на реотани за 20 лева от Мастърхаус-а до Приморско. Мале, хора, като с уискито съм, не правя никаква разлика, пълна смотанячка. 

Била съм в домове, където имаш синя и червена светлина на кранчетата на мивката. Като отивам до тоалетна е било мокро, някой се е къпал, или е сухо и има килимче за крака. 

Не понасям ароматна тоалетна хартия, а обикновена бяла и без парфюм. Поглеждала съм се в пукнати огледала и в такива с петна. Поглеждала съм се и в кристално чисти. 

Имало е разточителство на хавлии, имало е и само една - за гъз, за пети, за лице, за ръце - въпрос на вкус, ето аз обичам доста препечено месо, други го харесват да им говори. Аз го обичам на тебешир, на каиш. Други, като мъжа ми, искат месото да е мазно. 

Слагали са ми свещи. На масата. За красота и уют. Един брой или три броя. В стъкло и в ковано желязо. Стояли сме до късно и съм виждала как свещта напълно изгаря, остава едно тънко фитилче. После пуска онази меланхолична миризма на прощаване с изящен дим, който прави въртеливи движения нагоре към лампата, към светлината, която е още тук, а другата светлина си е отишла. 

Тръгвали сме си и докато свещите още горят, докато са в апогея си и восъкът е течен, мек и парещ. 

Виждала съм кухненски плотове отрупани с най-различни машини. Тостер, машина за кафе и капучино, сандвич преса, хлебопекарна, микровълнова фурна, миксер, блендер, кухненски робот, фритюрник - колко много излишни удобства и покупки. Пълен плот и една клечка кибрит няма къде да оставиш. В Български червен кръст социално слабите чакат да им дам пакет леща, пакет брашно, пакет ориз и пакет боб. Чакат и слагат в торбите. Прибират се вкъщи и ги оставят на празните си плотове. 

Била съм в домове, където между моето дете и детето на домакините - няма химия, а само физика.

То така е било и с нас, възрастните. Някога моля и опитвам да построя мост - айде, айде, поиграйте си, не се карайте, по-забавно е да играем заедно, отко̀лкото всеки поотдѐлно. Бъдете приятели. Или ако искате не играйте заедно, просто не вдигайте излишна врява. Знаете ли, всъщност не сте длъжни да се харесвате, понякога просто нещата не стават и не потръгват. Ние, родителите, го разбираме късно и губим време в опити, а вие, децата, усещате. Цинично е аз да не харесвам всички хора, а да те карам теб да ги харесваш. 

Била съм и в такива, където децата си играят, занимават се, ще се поспречкат, но ще си и играят. 

Била съм в домове, където единственото нещо, което са разбирали за мен, е че се казвам Нели. Изненадвала съм се на домакините, хора с претенции по-големи от циците, уж образовани, уж интелигентни, уж знаещи, уж можещи, уж разбиращи повече от всеки гръцки философ - как правят толкова елементарни грешки и колко бързо разкриват истинската си цена, а тя се вижда обикновено в дреболиите, там е същината. Говоря за прекъсването, отнемането всякаква възможност да си започнеш изречението, не да го довършиш. Говореното един през друг, сякаш сме в баничарница и не се изслушваме кой иска тутманик, кой кифла с мармалад, кой мекица - е нещо неприятно и може да те накара да загубиш окончателно интерес. Няма разговор. Към така поднесената топла пилешка супа за душата, може да се сервиза и оцет за егото. Няколко капки, колкото за настроение. Правила съм го, полезно е. 

Не случайно студентският живот бил хубав и хората го помнят дълго време. Не живееш в кой знае какви условия и удобства. Често и с нищо не отопляваш помещението си. Хладилникът е пълен с каквото Господ е дал или каквото е останало от четвъртък. Въпреки всичко, когато се съберете в тази студентска бърлога, ако между вас има химия и разговорът не спира, темите сами излизат и очевидно си допадате - мястото и храната са само детайли, щрихи към картината, която вие, хората, рисувате. 

Прекрасно и похвално е, че една домакиня, едно семейство, инвестира толкова време и енергия в приготвянето на шест вида храна, коя от коя по-вкусна и съблазняваща. Часове наред прекарани в кухнята, мивката, сушилника, гъбата с препарата, варене, пържене, печене, месене - уважително и похвално, браво, заслужава признание! 

Оценявам го високо и ще бъде изразено моментално! 

Но предлагам и друго - да се инвестира време и енергия в събеседниците на масата, защото ние не само споделяме храна и обща обстановка, а споделяме и предлагаме себе си. 

Разбрах, че не е важно в какъв дом влизам. Скъп ли е, евтин ли е, има ли дивани, няма ли, на каква маса ще се храним и дори с какво ще се храним. Не е важно в какъв дом влизам, а при кои хора идвам и с какво усещане ще изляза! 

Разбрах, че изобщо не ме вълнува дали е чисто, спретнато, подредено, битово, разхвърлено, има ли стол с планина от дрехи и чорапи на пода - не ме интересува, съжалявам, ако това ви разочарова. 

Не влизам в спалнята ви, за да ви помирисвам чаршафите, не ви ровя и в коша с пране. 

Разбрах, че гостоприемството е много повече от добре аранжирана маса и красив дом. Гостоприемството е оказване на внимание и желание да се свържеш с хората, които си приел в дома си, не само чрез храната и пиенето. 

Разбрах, че за преживяването на една добра вечер, обяд или среща - е от силно значение колаборацията помежду ни, вкусната храна и напитка са само нещо, което допринася за нея, един малък плюс. 

Често не помня какво съм яла, но помня какво сме си разменили като реплики. 

Съвсем не ме вълнува дали има три вида напитки, но дълбоко ме касае дали ще си мълчим като самсурници слезли преди малко от клона. 

Водещото е разговорът, смехът, глъчката, настроението, симбиозата между нас, душичката ни - когато те вървят и другите неща се движат. Когато помежду ни има пустиня, оазисът от храна - не ме засяга. 

Случвало ли ви се е да кажете: приседна ми, втричи ми се - не е от храната, от думата е, от нея идва всичко. 

Високата цена на вашето жилище и храна са нищо, ако цената ви като човек е ниска. 

Когато умрете, последното, което ще говорят за вас е каква данъчна декларация сте писали, колко струва имотът ви, колко масата ви, колко автомобилът ви, дрехите ви, дрехите на детето ви, от какъв материал е направена вилата ви и в кой квартал се намира. Ще ви споменават с друго - какъв човек сте били, как сте се отнасяли с хората, какво сте направили за тях и каква дума сте си казали! 

Това е то животът и няма генерална репетиция. 

79113820 1044596562540904 675508608024182784 nНели Славова ви е позната и от Лутър, нашето второ детеСмелостта да си нормалнаЗастанете в поза МудраДобра свекърва

Страницата ѝ "Истории от Гардероба" е мястото, където откровено говори за живота си и нещата, които ѝ се случват в текстове, които те карат да се смееш и такива, за които трябва да помислиш. 

Nothing else matters oзначава "Нищо друго няма значение". Също така е велик хит на "Металика" от 1991 г.

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Мама пак не стана скиор

Мама пак не стана скиор

31 Ян, 2020 Забавно

52 седмици готвене: Ориз

52 седмици готвене: Ориз

04 Фев, 2020 Кулинарно

5 вида клети презентатори

5 вида клети презентатори

22 Ян, 2020 Кариера

Йоанка Калпазанка

Йоанка Калпазанка

10 Фев, 2020 Забавно

Специалната рецепта

Специалната рецепта

06 Фев, 2020 Забавно

Замислете се, момчета

Замислете се, момчета

10 Фев, 2020 Отношения

52 седмици готвене: Задушаване

52 седмици готвене: Задушаване

17 Фев, 2020 Кулинарно

На море в Гърция

На море в Гърция

17 Фев, 2020 Развлечения

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

Замислете се, момчета

Замислете се, момчета

10 Фев, 2020 Отношения

Йоанка Калпазанка

Йоанка Калпазанка

10 Фев, 2020 Забавно

Онзи един ден

Онзи един ден

10 Фев, 2020 Истории

Специалната рецепта

Специалната рецепта

06 Фев, 2020 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам