Автор: Мария Пеева
Преди две седмици имах рожден ден, който предвид обстоятелствата отбелязахме скромно, с роднините у дома. Тъй като се падна в работен ден, гостите се разотидоха в съвсем приличен час, а ние с мъжа ми раздигахме трапезата и пратихме децата да спят с прекрасното намерение да седнем и да изпием чаша вино двамата сами, на спокойствие и да си поговорим за отминалите и бъдещите рождени дни, семейни празници и всякакви такива хубави и романтични неща.
Преди да се оттегли в детската, осемгодишният Алекс ни целуна и каза:
- Нещо не си намирам таблета, а исках да го сложа да се зареди. Може Бобчо да го е мушнал някъде.
Бобче, внучето ми, има този навик. След гостуванията му намираме телефони и играчки под дивани, в кучешката храна и на всякакви странни места. Но понеже Алекс използва таблета си за онлайн училището, наистина трябваше да се зареди. Съпругът ми стана да го потърси, но знаете как са мъжете в това отношение не са най-добрите нещотърсачи. След като пет минути го наблюдавах как се лута, въздъхнах и се включих и аз. Тримата с Алекс вдигахме килими, местихме дивани, ровихме в шкафове, раници, надничахме под бюра, спални и възглавници.
Няма го този таблет.
Тийнейджърите се смилиха и се включиха.
Няма го.
В мрака на нощта един ядосан съпруг отиде и измъкна двата следрождени чувала с боклук от контейнера, да не би погрешка да сме го хвърлили с някоя опаковка и кутия от торта.
Няма го. (На сутринта имаше второ ровене в кофата, защото му нямам чак толкова доверие.)
По някое време момчетата се сетиха за опцията за търсене през телефон или друго устройство, но се оказа, че е дезактивирана или изобщо не е включена.
След кратко семейно съвещание и брейнсторминг се обадихме на сина и снахата с молба да проверят играчките на Бобчо да не би да е отнесъл някак този проклет таблет, макар че то не е телефон да го пъхне в нечий джоб.
Няма го.
Малко след 12 се предадохме, тъжни и уморени. Алекс, това мило и добро детенце, се опита да ни успокои:
- Утре на светло ще го намерим.
А после легна и заспа, невинен като агънце.
На сутринта ние пак поровихме в кофата, пихме едно кафе и съпругът ми потегли за работа, но на вратата се обърна и ми каза:
- Ти нали знаеш, че Алекс много си обича таблета?
- О, да. - кимнах - Ще трябва да го намерим, няма къде да отиде, някъде тук е.
- Не, не, друго имах предвид. - поясни той. - Алекс МНОГО си обича таблета и беше ТВЪРДЕ спокоен.
- Защото ни има доверие. - казах - Че със сигурност ще го намерим.
- Дали... - промърмори мъжът ми и отиде да печели пари за нов таблет.
Малко по-късно Алекс се събуди и се разкрещя от детската.
- МАМО, МАМО!
Отидох веднага, малко притеснена как ще му обясня, че още няма таблет и нямаме никаква идея къде може да е изчезнал.
- Мамо, виж! - извика той. - Таблетът ми е върху на Коко таблета за рисуване! През цялото време е бил там.
- Не е възможно! - възкликнах аз. - Три пъти проверявах и го отварях дори, защото не различавам кой на кого е.
И тогава, чак тогава, ми проблесна.
- Алекс - казах - КЪДЕ БЕШЕ ТАБЛЕТЪТ?
- Беше се скрил на тайно място - отговори той, ухилен до уши и с все такъв невинно лукав поглед.
- Ти ли го скри? Признай си!
- Аз.
- Но ЗАЩО? БАЩА ТИ РОВИ В КОФАТА! АЗ РОВИХ В КОФАТА!
- Защото ми се стори интересно да търсим нещо.
- Но това беше ужасно нечестно към нас!
- Напротив. - каза той тържествуващо. - Не е нечестно. Защото АЗ ТЪРСИХ СЪЩО.
Обърнах се и излязох от стаята, за да се обадя на мъжа ми, че сме го намерили, а той извика зад гърба ми.
- Обърни се да ти видя лицето, защото ЗНАМ, че се смееш.
Лошото е, че беше прав.
Споделих с приятелките си какъв номер ни е погодил осемгодишният ни син и едната каза, че той е роден за политик, което силно ме обезпокои. Друга каза, че е отличен актьор, сценарист. А аз си мисля, че от него може би ще стане чудесен автор на криминални романи, в крайна сметка не е единственият у дома, който си пада по загадки. Но тъй като номерът, който ни спретна, истински ни напрегна, за първи април съм решила да му организирам едно сладко отмъщение. Таблетът ще изчезне отново и този път НИЕ с баща му няма да сме особено притеснените. И да, също ще се включим да го търсим, за да е честно.
Единственото, което малко ме притеснява е, да не би на Алекс тази игра да му хареса и да реши, че още някоя вещ ще изчезне, например моя телефон. Или на баща му. А после ще трябва пак да му отмъщаваме и така до безкрай.
От друга страна пък… звучи някак забавно!
Ще си помисля.
Какъвто и забавен номер да измислите, можете да добавите към него веселите предложения, с които Lidl ни честити Деня на шегата :) Аз се спрях на желираните крокодилчета и жабки.
Тук можете да прочетете повече за кампанията Честит ден на…
Препоръчвам ви и тези две истории:
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам