История на България в картини

За миналото и вечността

(откъс)

За миналото се говори като за нещо, останало далече, далече назад в годините и вековете и безвъзвратно отлетяло. И няма как да е иначе. Нищо, случило се преди години – дали ще са хиляда, петстотин, преди година-две, или даже днес сутринта – не може да се повтори такова, каквото е било. Дори видяното и преживяното само преди минута вече е отминало. Беше, било е... Минало време.

Но миналото не може да бъде изличено. То живее в паметта ни и се връща при нас като спомени от детството, спомени за срещи и раздели, за успехи и разочарования, за тъжни и щастливи мигове, за места и хора, за приключения и премеждия...

Миналото не отминава безследно. То оставя следи – последствията от нещо, което вече се е случило, от разиграли се отдавна или наскоро събития – без значение дали сме били участници в тях, или просто наблюдатели, или изобщо не подозираме какво и как е станало. А най-важното е, че тези последствия сякаш предначертават пътя ни днес, в настоящето, дори в този момент, защото, искаме или не искаме, няма начин да ги пренебрегнем, когато правим избор и вземаме решение как да постъпим в дадена ситуация – накъде да тръгнем, какво да кажем, кого да подкрепим или от кого да потърсим подкрепа. Изправим ли се пред тях, понякога ги наричаме просто „стечение на обстоятелствата“ – щастливо или неблагоприятно за нас в зависимост от резултата.

Vasil Goranov Za velichieto

Стореното днес утре вече ще е в миналото, но то нито ще бъде изличено, нито ще отмине безследно. Ще остане в паметта ни като повод за гордост или угризения, като вдъхновяващ стимул или напомняне да сме по-предпазливи, умерени и разсъдливи или по-решителни, но при всички случаи като част от житейския ни опит, чрез който трупаме мъдрост.

Така, както е значимо за настоящето и бъдещето на отделния човек, миналото предопределя и съдбата на държавите през годините и вековете. Какви личности са ги водили? Дали са били решителни и прозорливи, или плахи и колебливи? Какви решения са вземали? Добре обмислени и далновидни или прибързани и безразсъдни? Какви събития са белязали пътя им? Как народите им са се справяли с изпитанията? Какво е поддържало жив духа им? От това е зависело тогава, в далечното и близкото минало – зависи и сега дали държавата ще укрепва и процъфтява, или ще рухне, сломена от изтощаващи силата ѝ вътрешни междуособици и раздори или под напора на нагли нашественици. За съжаление, поуките от преживяното често се забравят – понякога поради невежество, понякога поради прекалена самонадеяност. Колко по-хубав щеше да е светът, ако народите помнеха уроците на миналото!

Vasil Goranov General Gurko

Нека се запитаме дали ние, българите, познаваме историята на България – и славните, и мрачните ѝ страници? Познанието има силата да подхрани самочувствието ни на народ, способен да твори и съгражда, но и да се справя във времена на тежки изпитания.

Неслучайно паметта за владетели, книжовници, будни умове, светли, свободолюбиви, юначни и прозорливи личности, за величието и немощта на държавата, за героизма и себеотрицанието на българските воини в битките за защита на Отечеството, за трудните решения на държавниците – правилни или не, се предава от поколение на поколение.

Vasil Goranov Saidinenieto1

И не е случаен интересът към миналото ни на бележити наши творци, посветили се на художественото слово – писатели, поети, драматурзи, на изобразителното изкуство – художници, скулптури, на музиката – композитори и изпълнители. Техните творения, вдъхновени от историята на България, ни пренасят назад във времето и с невероятна сила предизвикват въображението ни. Благодарение на него образите на бележити личности, пресъздадените сцени или събития от миналото, до които се докосват сетивата и съзнанието ни, сякаш заживяват в настоящето успоредно с нас в романтичните ни представи за далечните времена. Няма как да не изпитаме гордост и възторг, зървайки прекрасна картина с изображението на цар Симеон Велики, или тръпки на униние, но и преклонение пред паметта на падналите за България, когато четем словата на поета в „Новото гробище над Сливница“!

И тогава просто си казваме, че изкуството е онова вълшебство, онази чудна магия, която запазва миналото, увековечава го, обезсмъртява го, за да достигне до бъдещето, за да не бъде изличена паметта.

istoriya na balgariya v kar

„История на България в картини“ - нова перла в семейната библиотека


„Една картина има силата на хиляди думи“, са казали мъдрите хора. Но всички знаем, че когато една съвършена картина е придружена от не по-малко силен текст, тогава се ражда онази магия, която пленява не само фантазията, но и сърцето. „История на България в картини“ събира в едно репродукции на великолепните маслени платна, сътворени от художника Васил Горанов, и словата на Христина Йотова, които пламенно провокират въображението ни. Луксозното издание в голям формат е полиграфическо бижу и гордост за всяка семейна библиотека. Но това не е книга, която ще остане на рафта и ще събира прах - това е книга за разгръщане и съзерцание, за четене и вдъхновение. Между кориците й са скътани истински съкровища на изобразителното изкуство, които ни потапят в славното време на ханове, царе и победи, за да преоткрием епохите, историята и себе си с помощта на най-богатия език – този на красотата. 

Vasil Goranov1„Изкуството трябва да възхищава“, казва художникът Васил Горанов и допълва: „Най-вече искам тази книга да вдъхне самочувствие на българите. Българите са красиви, знаещи и можещи хора. Просто трябва да запретнат ръкави и да работят“.

Всяка страница, излязла изпод перото на Христина Йотова, разказва как единението, далновидността и любородната искра в сърцата на българите постигат мощ и величие във времена на съдбоносни изпитания. Историческите събития, описани в книгата, са подредени в тематични раздели. Така читателят не научава само сухи исторически факти и години, но вижда връзките и последствията от определени решения, битки и съюзи. „История на България в картини“ се стреми да бъде не учебник по история, а книга за българския дух.

„Без да преувеличаваме, това е една от най-красивите книги на Софтпрес и мислим, че читателите ще го оценят. Мотото на Софтпрес е „Книги за цялото семейство“ - тази книга е написана така, че да бъде разбрана от всички: и най-малките, и най-големите. Картините на Васил Горанов говорят на най-разбираемия език на света - езикът на красотата“ - казва Димитър Риков, главен редактор на издателството и отговорен редактор на „История на България в картини“. 
Луксозното издание е събрало истории, които всеки българин знае със сърцето си, но които държи да предаде и на децата си.


Прочетохте ли

 Понякога караулът е просто караул

Последно променена в Неделя, 03 Март 2019 09:21
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Все така ли ще я караме

Все така ли ще я караме

11 Май, 2019 Отношения

Спасителят на клети майки

Спасителят на клети майки

09 Май, 2019 Истории

Пеев се предаде

Пеев се предаде

15 Май, 2019 Блог

Аз, той и болката

Аз, той и болката

10 Май, 2019 Отношения

Не сте ли чували за киноа?

Не сте ли чували за киноа?

26 Апр, 2019 Истории

К`ъв секс бе, човеко?

К`ъв секс бе, човеко?

03 Май, 2019 Забавно

Да си родим дъга

Да си родим дъга

25 Май, 2019 Истории

Те са рапиристки

Те са рапиристки

23 Май, 2019 Нашите деца

Какво четат майките

Какво четат майките

22 Май, 2019 Развлечения

Който свалил, свалил

Който свалил, свалил

22 Май, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам