Автор: Веселина Пършорова

Преди време бях споделила преживяванията си покрай сигнал за пясъчника в детската градина на детето ми. „Старата“ директорка си броеше дните до пенсия, дори не беше дала гласност на заплахата да обединят нашата детска градина (доста голяма и хубава, с басейн) с една по-малка от кв. „Христо Ботев“. Надигнахме се родители, писахме, висяхме по събрания на СОС, приключи се и слава Богу!

Но идеята ми е, че дойде нова директорка, с хъс, с усмивка и с желание да се случват нещата в полза на децата. Преди броени дни те се завърнаха от ски-училище в хотел „Три планини“, край Разлог. Ще започна отначало – чистичък автобус, с колан на всяко място, нищо счупено нямаше. Шофьорът внимателно подреди куфарите и потеглихме. Не е карал бързо, не е изпреварвал като идиот, на нито едно дете не му прилоша, а на специалната родителска среща няколко майки предупредиха, че децата им трудно понасят пътуване и завои. Пристигнахме в хотела и там ни „поеха“ треньорите. Имаха списък с имената и настаняването по стаите и качиха куфарите до съответния етаж. Изхранването беше на блок маса – децата се редяха, взимаха си прибори, посуда. Госпожите им помагаха и следяха да стигнат чистички до масата. На най-малките госпожата им сервира, след като си казаха желанията за храна. После имаше взимане на мерки за обувки, сложиха вътре листчета с името на всяко дете. Имаше време и за басейн (водата беше топла), после – релакс на топли пейки и за минутки в сауната с ниска температура. Вечеря, дискотека и... по леглата!

Сутрин треньорите помагаха с обуването на обувките, показваха как се затягат, качваха ги по бусчета и отиваха до писта „Кулиното“ - отдалечена, с нисък наклон, като за начинаещи. Имаше си чайна на фирмата – топла, с чиста и топла тоалетна. Предлагаха чуден чай! Там обядваха и до 15 часа треньорите ги обучаваха. Уникални младежи! Толкова усмихнати, търпеливи. Успяха да „запалят“ дори и най-мрънкащите да карат ски! В 15 часа с бусчета беше прибирането в хотела – преобличане, басейн, загряване, почивка, вечеря, дискотека... 5 дни отлетяха неусетно!

Защо не се стърпях да споделя преживяното ли? Защото тази директорка промени погледа на екипа си. Промяната се вижда по лицата и очите им. Действията й са с мисъл за децата, както трябва да бъде навсякъде, но съм го виждала само в една частна детска градина (“Доверие“). И понеже мразя анонимните постове – става дума за директорката на 61 ДГ „Шарено петле“, в София – госпожа Ели Димитрова.

Ще се радвам, ако повече от вас споделят мненията си за държавните детски градини и училища. За жалост нашумяха само с насилие и записи от камери...

Препоръчваме ви още:

Така можем да си караме още 100 години

Чао, као, каииии!

До детската градина и назад