logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Мария Пеева

Г-жа Куман подаде носле през входната врата и мигом й се прииска бързо да влезе отново на топло. Зимата не беше нейният сезон. Ако не беше Коледа, най-вероятно щеше да потъне в депресия още през мрачния  ноември и да се съвземе чак с мартенското ухание на зюмбюли. Понякога тайно си мечтаеше да е мечка и да проспива всичките тези месеци на киша и студ.

- Хайде, Кате, по-топло няма да стане, не и днес. - окуражи я г-н Куман, който търпеливо изчакваше симпатичната розова топка, увита в шалове и шапки, която гордо зовеше своя съпруга, да събере смелост и да излезе навън.

Г-жа Куман въздъхна, вирна глава и смело пристъпи напред. Зимата беше обстоятелство, което не зависеше от нея, така че се налагаше да се примири и да извлече възможно най-доброто от ситуацията, такава бе нейната проста, но ефикасна житейска философия. А винаги имаше какво да се извлече. Ето, сега им предстоеше коледен пазар, а после приготвяне на специалната баклава на семейство Куман, както и на още десет  ястия, които щяха да украсят семейната трапеза за скъпите гости от чужбина - големият й син, снахата и два броя внуци, които семейство Куман очакваха с нетърпение. И дори пръските по пухкавото й ново яке нямаше да развалят доброто й настроение. В никакъв случай.

Четири часа по-късно една щастлива дама и не толкова щастливият й, но за сметка на това с поизпразнени джобове съпруг вървяха към препълнения паркинг, натоварени с пликове с покупки и подаръци. Изглежда те не бяха единствените, оставили пазаруването за последните дни преди Коледа, защото по улиците беше пълно със забързани хора, а място за паркиране бяха открили чак след като обиколиха няколко пъти малките улички около мола. Всичката тази суматоха доста беше изнервила г-н Куман и той вече нямаше търпение да хвърли покупките в багажника и да се прибере у дома, където го очакваха малкият му син, удобния диван и вечерния мач на Ливърпул, все неща далеч по-любими от обикалянето на магазините. Още малко и щеше да е у дома.

Но съдбата беше решила друго. Само на няколко метра от паркинга от входа на стара кооперация изскочи треперещо кученце и залая отчаяно. Не беше по-голямо от дребна котка, а кафявото му телце наподобяваше миниатюрно буре, кацнало върху четири криви клечки.

- Ти пък какво си? - възкликна Катерина и приклекна до клетото създание.

- Най-вероятно е куче, въпреки приликата с плъх. - се пошегува Константин, уви, не съвсем сполучливо, защото получи бърз укоризнен поглед от жена си. Миг по-късно вниманието й отново се беше насочило към създанието, което бе спряло да лае и душеше с известно подозрение ръкавицата й, бледорозова точно като пухеното яке и ботушите й. Ако можеше да различава цветове, сигурно би си помислило, че няма как една толкова розова жена да му причини зло. То обаче не можеше като всички останали по-представителни екземпляри от вида си и затова му се налагаше да разчита най-вече на обонянието си. Г-жа Куман ухаеше на канела, какао и маслени бисквитки, така че то бързо я прие като особа, на която може да се има доверие и завъртя опашка.

- Погледни го само. Не е ли сладко? - заяви г-жа Куман.

Последното, което можеше да се каже за него бе, че е сладко, но всичко в него, от мръсната настръхнала козина до прегракналия вой, излъчваше такава безнадеждност, че г-н Куман веднага разбра, че прибирането у дома се отлага за неопределено време.

- Много. - отговори той разумно, премълчавайки очевидното, и се огледа наоколо. - Най-вероятно стопанката му е някъде тук и си го търси. Нека тръгваме, а? Покупките ти вече започват да ми тежат. И все още има надежда да стигнем навреме за мача, прибави той мислено.

- Мислиш ли, че има стопанка? - зачуди се г-жа Куман, след което се изправи и започна да се оглежда и тя.

- Естествено. Така като го гледаш, дали би оцеляло на улицата в този студ дори и ден?

Тино беше прав. Кученцето най-вероятно беше изгубено и всеки миг зад ъгъла щеше да изскочи някоя грижливо гримирана девойка с маркови дрешки и празна малка чантичка, в която липсва точно това кученце. Катерина помисли малко, след което заяви решително:

- Така е. Кученцето е изгубено. Но също така, както сам каза, такова животинче няма шанс да оцелее и една нощ на улицата, затова нека го вземем сега, моля те.

Тино вече беше започнал да подозира, че разговорът ще завие натам. Тъй като изпитваше дълбока непоносимост към кучета, се опита да разубеди жена си, но иначе кротката и дребничка г-жа Куман присви устни, втвърди погледа и тона, след което започна видимо да се изпълва с гняв. Веднъж снаха й беше описала цветисто това рядко нейно състояние по следния начин: “сякаш пораства и става все по-голяма, и изпълва цялата стая като великан”, което сравнение беше доста точно.  Затова г-н Куман млъкна, кимна примирено и помъкна покупките и лошото си настроение към колата, а г-жа Куман отново придоби нормалното си настроение и маниери, гушна кучето и заситни след съпруга си, чуруликайки нечленоразделни и безсмислени нежности на малкото зверче.

Половин час по-късно бяха у дома, а грозноватото създание беше надлежно снимано и споделено във всички групи за изгубени кучета и котки. Катерина омеси набързо кайма за кюфтета, сложи картофи за пюре и изми една крехка зелена салата, като междувременно надничаше в телефона си с надеждата да прочете в някой коментар, че собственичката си е познала животинчето. А то, нахранено с настърган кашкавал по липса на по-подходяща храна, пи дълго и с наслада вода от една купичка за крем карамел с нащърбено ръбче и се сви в ъгъла на кухнята, до парното, без да отделя поглед от стопанката на дома. Изглежда, че мъжете - г-н Куман и синът им Алекс, го изпълваха с ужас, докато г-жа Куман му харесваше. Което затвърди убеждението на Тино, че собственичката е някоя от онези глезени малки дамички, които си падат по глезени малки кученца. Той сподели наблюдението си с Катерина, като изтъкна също, че кучето е доста старо, да не говорим, че е кривокрако и беззъбо и има голям шанс да не е  изгубено, а да е изоставено, както някои деца изхвърлят старата си плюшена играчка, след като овехтее и си купуват нова. В този момент се появи и коментарът, който провали мача на г-н Куман и тотално съсипа вечерта преди Коледа.

Това грозно куче много прилича на псето на съседа ми, написа потребителка със звучния псевдоним СладкаКотарана. Той  е много неприятен, креслив дядка и сигурно го е изхвърлил. Ще пратя адреса на лични.

- Тино! - възкликна г-жа Куман, след като си прочете  съобщението. - Намерихме собственика!

- Сигурна ли си?

- Да, това е същата улица, на която открихме кученцето. Погледни! - отговори разсеяно Катерина, докато същевременно пишеше със скоростта на опитна секретарка:

Можете ли да ни свържете със съседа ви? Точно на вашата  улица намерихме кученцето днес. 

Добре, ще му звънна ей сега. - неочаквано сговорчиво се съгласи Сладката Котарана. Г-жа Куман въздъхна облекчено и отиде да погледне кюфтетата. Картофите за пюрето бяха почти готови, а кученцето вече спеше блажено. Малко по-късно дойде ново съобщение.

Звънях му няколко пъти и тропах на вратата, не отваря, сигурно вече спи, той си ляга с кокошките дядката, и само ни прави забележки, че вечер вдигаме шум. Сори, утре ще му звънна пак, не че заслужава.

-  Тино - решително заяви Катерина. - Тази работа не ми харесва. Отиваме на място. Как  така ще остави кученцето на улицата и ще легне да спи без да го потърси? Има нещо нередно в тази история.

- Кате, моля ти се, мачът ми почна! Това е Ливърпул, за бога.

- Добре, отивам сама. - Катерина сбърчи нос, врътна се и излезе в коридора, където започна процеса по опаковането си с вълнена жилетка, пухенка, дебели ботуши с подплата, шапка, шалове и ръкавици. Тино се изкуши да я остави да се оправя сама, но после си представи заледените, безлюдни софийски улици, и как една малка фигурка върви в мрака, и пази боже, се подхлъзва и пада, а той не е до нея да я спаси. Силата на г-жа Куман до голяма степен се криеше в нейната беззащитност и тя не се свенеше да я  използва като оръжие. Тино се изправи  с въздишка и каза на Алекс:

- Майка ти като я хванат лудите, нищо не може да я спре.

Алекс само се подсмихна, защото добре познаваше и майка си, и баща си, и от самото начало му беше ясно какво ще стане. Тино взе ключовете за колата и бързичко настигна жена си, за което получи от нея благодарен поглед и мокра целувка, придружена с изръмжаване от кученцето, което надничаше от ръцете й, увито в голям вълнен шал.

Този път пътуването им отне само петнайсет минути, улиците вече бяха празни, а магазините затворени. Входът на кооперацията се оказа заключен, а прозорците нагоре тъмнееха. Г-жа Куман връчи недоволния ръмжащ вързоп на Тино въпреки протестите му и извади от чантата си телефона, за да напише съобщение до Сладката Котарана.

- Здравейте отново, ние сме пред входната врата  на кооперацията ви, дали можете да ни отворите. 

След минута се чу тихо прозвъняване, сигналът, че  вратата се отключва, и г-жа Куман бързо я отвори. По стълбите слизаше жена, която бе всичко друго, но не и Сладка Котарана. Всъщност по-скоро напомняше на Сърдита Мецана. Гневът й за щастие не беше насочен към семейство Куман, поне не съвсем.

- Тоя дъртак само проблеми създава. - изфуча жената. - Заповядайте, звънете вие, щом настоявате. На вас може и да отвори. На втория етаж вляво. Кучето му веднъж щеше да ухапе котката ми, а тя го одра и после аз излязох виновна, че даже заплашваше да ме съди, че съм си пускала котката навън. А сега е изхвърлил псето. То беше на дъщеря му и сигурно му е писнало да го гледа. Не ме занимавайте повече с него.

След тези думи недоволната дама им обърна гръб и се изнесе нагоре по стълбите към третия етаж, оставяйки след себе си уханието на кисело зеле и още по-кисел нрав. Г-н Куман потръпна. Такива жени му напомняха да осъзнае късмета си.

Вратата на втория етаж вляво беше с красив кант, дървена и вероятно някога е била скъпа, но сега просто беше вехта. Украсяваше я малка табелка с красиви ръкописни букви “Семейство Петруханови”, под която се виждаха два отделни некролога - на по-стара жена с достолепен вид и грижливо сресани коси и на младо момиче с големи, изразителни, тъжни очи. Г-жа Куман изведнъж почувства огромната тъга, която се излъчваше от тази врата - тъгата на опразнения дом, в който някога е живяло семейство, а настоящият осиротял собственик е толкова нещастен,че дори няма сили да смени табелката. Кученцето изскимтя, изглежда позна дома си и се размърда в шала, нетърпеливо да се прибере. Катерина го пусна внимателно на земята и чак тогава позвъни. Първо за кратко, веднъж, а след малко отново, по-настоятелно. След като звъняха и тропаха поне петнайсет минути, семейство Куман се увериха, че никой няма да им отвори.

- Може би е отишъл някъде? - каза Константин колебливо. Нещо му подсказваше, че този самотен възрастен човек надали има къде да отиде в предпразничната вечер.

- Дали би оставил кучето си на улицата? - попита Катерина. - Съседката каза, че било на дъщеря му, която е починала.  Не ми се вярва просто да го изхвърли, след като толкова време се е грижил за него. Особено след като е последното, което му е останало от нея. Как мислиш?

- Не, не би го изхвърлил, права си. 

Г-н Куман предпазливо натисна дръжката. Беше заключено. Г-жа Куман се пресегна и още веднъж позвъни. Кученцето беше спряло да скимти и стоеше на изтривалката с напрегнато изражение и наострени уши. Двамата се спогледаха. Една и съща мисъл им мина през главата. Катерина извади отново телефона си и набра 112. Отсреща вдигнаха след няколко сигнала. Г-жа Куман се представи и започна да обяснява ситуацията.

- Госпожо, ние няма с какво да помогнем в случая. - обясни търпеливо, макар и отегчено дежурната служителка. - Лицето не е изчезнало, най-вероятно спи. Няма как да дойдем и да разбием вратата. Трябва някой близък да подаде сигнал и  да минат 24 часа.

- Но той не би оставил кученцето си на улицата! - възмути се г-жа Куман.

- Боже - засмя се горчиво жената. - Хората понякога и децата си оставят, какво ли знаете вие… Както и да е. Приберете се у дома и ако до 24 часа не го откриете, обадете се отново.

С това разговорът приключи, а  разочарованата г-жа Куман погледна очаквателно съпруга си. Нямаше нужда да му обяснява какво очаква от него. Той въздъхна.

- Наистина ще ме вкараш в беля някой ден! Ако сега разбием вратата и той спи с тапи  на ушите, какво ще стане с нас, знаеш ли? Ще му изкараме акъла и ще отидем накрая в ареста.

- Не, ще му обясним и той ще разбере, че сме го направили, за да се уверим, че е жив и здрав, Константине! И разбира се, ще платим ремонта на вратата. Представи си, че е получил инфаркт и лежи вътре неподвижно  и няма кой да му  помогне!

- Много филми си гледала. - измърмори г-н Куман, но не можеше да отрече подобна възможност, затова й даде знак да вземе кученцето в ръце и да му предостави терен за действие.

Катерина се отдръпна, а г-н Куман се засили и ритна вратата с прословутия си силен шут, който на времето за малко да го запрати в шеметна футболна кариера, ако не беше се случил един малък инцидент, за който ще ви разкажем друг път. Макар и вехта, вратата  беше здрава и поддаде чак на третия опит. Г-жа Куман тайно си помисли, че може би ще трябва  да проучи  в интернет как се отваря вратас шперц, както беше гледала, че правят във филмите, не че някога отново би й се наложило, но знае ли човек.

Въпреки целия шум от тряскането по вратата и лаят на притесненото кученце никой от съседите не се показа, може би защото телевизорът на Котараната  от третия етаж гърмеше толкова силно, че диалогът между героите в турския сериал беше ясно различим. Когато най-после влязоха, Фатма точно обясняваше на Ирхан колко много го обича, въпреки че се омъжва за доведения му брат от първия брак на баща му. Тяхната драма малко интересуваше семейство Куман, които току-що бяха нахлули с взлом в дома на непознатия старец с далеч по-тежка съдба. 

Който се оказа съвсем празен откъм живи същества, но за сметка на това пълен с вещи, снимки, стари вестници, празни опаковки и всякакви хартийки и боклучета, подредени в странен ред и цел, понятни само за липсващия собственик на дома. Но нито в спалнята, която очевидно обитаваше човекът, нито във втората спалня, която някога беше служила за детска стая на порасналата дъщеря, нито в кухнята, отделена самостоятелно, както е в по-старите къщи, нито в хола имаше и следа от него. И все пак до скоро някой беше се  хранил, защото на котлона седеше емайлирана малка тенджера. Г-жа Куман я отхлупи любопитно, загледа я за кратко и се обърна пребледняла към съпруга си.

- Погледни!

Той надникна в съда, в който няколко зърна съвсем суров боб плуваха лениво в студената вода.

- Какво означава това? - попита той. Не можеше да разбере внезапната тревога на Катерина, която се защура из чуждото жилище и започна да отваря хладилници и шкафове, като кимаше и пуфтеше, сякаш подозренията й се потвърждават. Кученцето я наблюдаваше от възглавничката в ъгъла на дневната, на която изприпка и се намести удобно още с влизането. Най-после Катерина спря и се обърна към Константин.

- Той има деменция, Тино! Дядото има деменция!

- Моля? Защо? Как разбра? - изуми се мъжът й. Заключенията на жена му често следваха своя собствена странна логика, но въпреки това се оказваха вярни.

- Виж! Суровият боб е на котлона, защото не се е сетил да включи печката. В хладилника намерих чехли, а хлябът е прибрал в гардероба. И е излязъл! Хукнал е навън без дори да си облече палтото, което виси на закачалката в коридора! Портфейлът му е в джоба! Просто е хукнал навън, в студа, без палто и  най-вероятно се е изгубил!

Докато Тино обмисляше предположението й, доста обосновано впрочем, Катерина отново набра 112 и обясни развитието на ситуацията, като мъдро пропусна факта, че са разбили вратата. Отсреща отново й обясниха, че няма какво да се направи, докато не минат 24 часа.

- Старецът се е изгубил! - почти изкрещя тя. - Говорим за  възрастен човек с деменция, без палто посред зима! Този разговор се записва, нали? Обещавам ви, че ако утре го открият вкочанен, ще се погрижа всички медии  да разберат как сте ми отказали  съдействие и сте допуснали един почтен възрастен човек да измръзне като куче  на  улицата!

След кратко мълчание служителката, изтощена от упоритостта на будната гражданка, я помоли да изчака, за да обсъди ситуацията с колегите си. Малко по-късно патрулна кола пътуваше към адреса, а докато ги изчака, г-жа Куман набързо прерови гардероба пред изумения поглед на мъжа си и измъкна голяма красива дървена кутия с дърворезба.

- Какво правиш, за бога? Не пипай чуждите вещи. - опита се да я спре той. Катерина махна с ръка и отвори кутията.

- Документи и снимки… - каза тя. - Разгледай старите документи, търси бележник с телефони на роднини. Хората с деменция обикновено търсят дома от детството си. Може да ни даде някакъв ориентир къде да го търсим. Аз поемам снимките.

Когато полицията дойде, семейство Куман вече имаше набелязани две дестинации. Едното ченге изглеждаше безразлично, но другото - млад, симпатичен, малко бузест полицай, се трогна от историята на болния старец, изгубил близките си, и прояви искрен ентусиазъм да го намерят. След като се убедиха, че няма начин да отпратят г-жа Куман, която се представи като “жената, която се грижи за кучето му” (в интерес на истината това изобщо не беше лъжа, поне в последните часове), те позволиха  на семейството да се включи в издирването.  Разделиха се по двойки. Полицаите тръгнаха да претърсят близкия парк, който очевидно някога беше представлявал любимо кътче за отдих на семейство Петруханови, защото в кутията със снимки беше пълно с кадри на щастливо момиченце, което се катери по пързалки и виси по игрушки. А семейство Куман се качи на колата си и отпраши към улица “Зидарска”, където според един овехтял нотариален акт, някога се е намирал родния дом на възрастния човек. Не намериха  стареца нито в парка, нито на улицата му, където старите сгради от снимките бяха  отстъпили място на нови кооперации, но междувременно диспечерката  беше уведомила и другите патрули, а г-жа Куман без много бавене сподели снимкаи на дядото във фейсбук и ангажира безбройните си приятелки, които ги споделяха отново и отново, докато стигнат до половин София. Около час по-късно човечецът беше намерен жив и здрав, макар и измръзнал на една пейка на гарата - неспособен да си спомни нито името, нито адреса си, нито какво прави навън в мрака и студа. Катерина се оказа права за деменцията му. Полицията го отведе в болница, където хора, по-квалифицирани и разбиращи от семейство Куман, щяха да се погрижат  за него. На въпроса какво да правят с кученцето всички вдигнаха рамене. Не беше тяхна грижа. Можеше да го оставят в приют на следващия ден, а дотогава да спи в апартамента на болния си господар, заключи младичкия полицай и си тръгна.

Катерина погледна Тино умолително с всичкия чар, на който бе способна и запърха с мигли-пеперуди.

- Моля те, Тино! Нека го приберем само тази вечер! Как ще го оставим тук само след всичко, което се случи!

Тино вече бе достатъчно изморен и се остави доброволно да падне в капана. Беше изпуснал мача на любимия отбор, но поне бяха победили. Какво толкова, нека преспи у тях старото куче.

- Само една вечер, нали?

- Само една! - г-жа Куман закима толкова енергично, че сякаш щеше главата й щеше всеки момент да се откачи.

Следващия ден започна с колкото неприятна, толкова и миризлива изненада от кучешко естество, която изнерви г-н Куман. Изнерви го и факта, че се наложи да разхожда досадното животно в студа, за да няма повторение на изненадата. Г-жа Куман нямаше възможност да го отмени, защото се затвори от ранни зори да свещенодейства в кухнята за Бъдни вечер и бленуваните гости, които се очакваха в ранния следобед. Но най-неприятната вест дойде от приюта, който категорично отказа да приеме малкото и старо куче, което не може да се сложи в клетка с друго, поради простата причина, че ще бъде изядено.

Катерина се притесни и се опита да намекне нещо от сорта, че винаги са искали куче и колко хубаво би било да имат компания за разходка, но този път Константин категорично отказа. Дори добър  човек като него имаше своите граници и кучето беше извън тях. Катерина въздъхна и пусна нова обява във фейсбук - този път, че малко чихуахуа с тежко болен стопанин си търси нов дом. Тъжната  история имаше доста реакции и споделяния и рано или късно щеше да се намери желаещ, а дотогава клетото кученце можеше да остане при тях, великодушно позволи Константин. После дойде редът на подреждането на трапезата, после пристигнаха гостите и децата се втурнаха да се радват на  кученцето. И докато се суетяха и подскачаха около него, Катерина вдигна поглед и срещна очите на Тино и не му каза нито дума, но молбата беше там, както и надеждата тази тъжна история на несретното кученце, изгубило вече двама свои човеци, да завърши добре.

Вече приключваха с безобразно вкусните сармички, когато Катерина получи съобщението.

Здравейте, видях обявата за кученцето, което си търси стопанин. Наскоро почина нашия скъп Родерик и бих искала да си взема ново кученце, но само ако е породисто, женско, некастрирано и на не повече от пет години. Има ли родословно дърво?

Катерина прочете текста на Тино и тъжно се засмя. Най-вероятно след празниците кученцето все пак щеше да се озове в приюта, каза тя.

Лицата на деца и внуци се натъжиха. През целия си семеен живот Тино беше отказвал да гледат животно след като котаракът на Катерина почина. Никой не се и опита да го убеждава. Вечерта приключи с леко тягостно настроение, което дори баклавата не успя да разсее.

На сутринта Тино стана  по-рано от другите и с известни усилия успя да нахлузи каишката на кученцето, което все още му  ръмжеше недоверчиво. След кратката разходка, която предоврати нови “изненади” двамата се прибраха бавничко.

Господи, мислеше си г-н Куман - винаги са ми се стрували нелепи мъжете, които разхождат малки, дамски кученца, а сега какво? Поне да беше истинско куче.

В този момент се размина със съседа, който водеше добермана си към парка. Той погледна високомерно и дори с насмешка подобието на куче на г-н Куман. Но в този момент малкото псе скочи храбро и залая по стройния породист екземпляр без никакво съмнение в собствените си сили. Все едно искаше да каже: само ме пусни и ще се  разправя с този дангалак. За миг г-н Куман изпита възхищение от смелостта на малкото зверче и се подсмихна.

- Как се казва? - попита съседът с известно уважение.

- Ал - отвърна Константин. Изобщо не знаеше откъде му дойде. - Ал Кохонес.

- Хубаво име. - кимна съседът. - И му отива. Може да е малък, но виж какъв юнак е.

Константин се прибра, малко преди семейството му да се събуди. Катерина вече приготвяше коледната закуска, а подаръците бяха подредени под елхата. Усмихна му се и го целуна, но сякаш нарочно не поглеждаше кучето, може би, за да не й стане мъчно.

Г-н Куман не каза нищо, но отиде до килера и порови там известно време. Имаше важна работа.

Когато децата се събудиха и се втурнаха да отварят подаръците с щастливи възклицания, г-жа Куман и г-н Куман се подредиха на вратата да ги гледат. Беше им любим момент, който попиваха с очи и сърце, за да им държи влага цяла година - как малки и големи се радват на изненадите си и шумно се възторгват, споделяйки своето и чуждото щастие.  А там, сред подаръците, в малък кашон от червено вино, върху старата възглавница на котарака, дремеше старото кученце с несръчно вързана червена панделка, която благосклонно беше решило да не смъкне.

- Какво е това? - попита Катерина. Все още не можеше да повярва, че Тино е склонил кученцето да остане.

-  Как какво? - вдигна той рамене. - Това е Ал Кохонес, новият член на семейството.

Катерина изпищя, хвърли му се на врата, децата се разсмяха, а после бързо го забравиха и започнаха да разискват името на зверчето, къде ще спи, кога ще го водят на ветеринар, каква храна трябва да му се купи и тем подобни битовизми, свързани с всеки нов живот. Г-н Куман мълчеше и ги наблюдаваше.

Луда жена, мислеше си той, докато цялото семейство се суетеше и подскачаше около клетото, изстрадало животинче, почти обезумяло от толкова внимание. В какъв филм ме вкара пак! Защо ли я обичам толкова? И отговорът дойде от само себе си. Нима не са малките лудости това, което ни привързва толкова към най-скъпите ни? Не парите и успехите им, не красивото лице или стройното тяло, нито младостта или ума, а точно тези дребни, но животоопределящи странности, които ги правят колкото уязвими, толкова и силни, колкото несъвършени, толкова и прекрасни в очите ни.

Малко по-късно една процесия се отправи към болницата. Начело вървеше г-жа Куман, носеща вълнен шал, от който се подаваше остра муцунка. След нея деца и внуци мъкнеха кутии с баклава, сармички, щрудели, тиквеници и други лакомства, достатъчни за цяло болнично отделение. Най-отзад беше Константин, на когото беше поверена голяма торба с топли дрехи, пижами, чорапи, чисто нови чехли и плетено одеяло за стария пациент. Както обикновено плановете му за спокойна Коледа бяха провалени и семейство Куман отново трябваше да спасява някого. Но в крайна сметка това е истинският дух на Коледа, нали? Защото г-н Куман знаеше, че непознатият  старец днес щеше да получи много повече от няколко кутии с лакомства и дрехи. Щеше да получи това, което най-много бе му липсвало през зимата на живота му. Дарът на семейството.

Семейство Катерина и Константин Куман са главните герои в криминалната поредица "Случаите на семейство Куман". Първата книжка "Инцидент в Мадрид" вече е издадена от Софтпрес. Този разказ е подарък за читателите ми. Видео с кратко представяне може да видите тук. Всъщност по-добре не го гледайте, защото Калоян Явашев твърди в него, че съм опасна особа.

Весели празници и нека всички сме здрави, обичани и заобиколени от скъпи хора.

Автор: Неда Атанасова

Големите герои на пандемията са ясни – медицинският персонал, включително санитари, сестри, акушери, фармацевти, лаборанти и всички в сянка, които поддържат нормалността, като ни обслужват и се грижат за доставките на всичко онова, с което сме свикнали.

Но да обърнем внимание по подобие на немската реклама на едни ежедневни, минигерои на дребнобитово ниво, а именно хората с очила, които стриктно носят маски в студеното време.

Как изглеждат първите две минути в магазина ли? Влизаш, виждаш неясна фигура зад щанда и водиш диалози от рода на:

- Добър ден, това свински дроб ли е?

- Това е българо-немски разговорник.


Купуваш опипом ориз – или кускус? – времето ще покаже! А после у дома обясняваш защо в тоалетната има само домакинско руло (ЗАЩОТО ТАКА!). Обратно в магазина, с родната си майка се разминавате като две клети къртици в нощта, тъй като късогледството ви е генетично. На касата мъглата се разсейва, точно след като поздравиш със „Здрасти, Кате” – изненада, днес за първи път от осем години касиер е един мъж-канара, който даже в днешните времена на джендър разнообразие не оставя никакво съмнение, че не отговаря на името Катя.

С горчивина се сещаш за оная в оптиката, която ти продаде двойно по-скъпи стъкла, ръчно обработени с (от?) хигс-бозони. Срещу запотяване! И накрая си кажеш за утеха – добре, че не съм гейша, да трябва да омайвам мъже само с очи. Хубаво да надзърна над очилата, ама с моя късмет и диоптър кой знае кого ще взема да пленя с поглед...

На опита на най-близката ти приятелка от детинство да те поздрави, се отдалечаваш демонстративно, мърморейки си „И сам да е у автобуса, па че се бута, бре”. Остава загадка как изобщо те е познала с маска и непрозрачни очила, както и дали ще ти говори занапред.

Вярваш в доброто у човека, когато си прибираш рестото и половината време нямаш представа колко ти връщат – ако евентуално имаш смътна идея ти каква банкнота си дал, е добре. И с тънка ирония използваш изрази като „Радвам се да те видя”.

За всички вас, с и без очила, които правите малкото (или многото!), което зависи от вас, спазвате правилата и въпреки предизвикателствата не си носите маската като лигавник, и даже не си я смъквате дискретно под носа, чест и почитания!

iStock 1216022923 1

Може да харесате също:

20 ползи от липсата на обоняние и вкус

Автор: Мария Пеева

Светът се променя. Топят се ледници, морета и океани се затоплят и вдигат нивото си, а науката от години призовава хората към промяна. Не е чак толкова лесно. Хората от моето поколение и поколенията преди нас по-бавно реагираме. Ние, отрасналите по времето на Студената война и ядрената заплаха сякаш най-трудно осъзнаваме, че сега пред нас възниква нов и по-голям проблем. Всъщност добре че бяха децата ни да ни го посочат, а после и да повторят, да потретят и да настояват, докато не им обърнем внимание.

Единият ми син веднъж ми каза:

-  Мамо, вие мислите ли изобщо какъв свят ще ни оставите?

Признавам си, подейства ми като шамар. Но не обвинението, а примерът, добрият, постоянен пример на собствените ми синове малко по малко ме поведоха към промяна. Наскоро прочетох в сайта за климата на НАСА, че 1300 независими учени от цял свят, членове на панел на ООН, заключават, че над 95% е възможността точно човешката дейност през последните 50 години да е довела до затоплянето на планетата. Човешката дейност, а не естествени природни процеси. Промишлеността, от която зависи нашата цивилизация, е повишила  почти двойно нивата на въгледроден диоксид през последните 150 години. Над 95 % е вероятността въглеродният диоксид, метанът и другите газове, които водят до парниковия ефект и повишават земните температури, да са дело на човешката дейност.

Отговорността е наша. Това на пръв поглед е ужасно, но от друга страна означава, че ако приемем тази отговорност, ние можем да направим нужното, за да се променим. Хората все повече осъзнават това. Преди време си направих малък експеримент да проверя какви опаковки изхвърлям най-вече, какви отпадъци генерира моето семейство. Сред купчините боклук се оказа, че най-много са пластмасовите бутилки. У нас се пият огромни количества минерална и изворна вода и кошът ми за пластмасови изделия се оказа пълен най-вече с празни шишета. И то не защото нямаме шишета за многократна употреба. Просто са по-тежки от пластмасовите бутилки, а и ги губим и забравяме толкова често, че в един момент ми излиза твърде скъпо. Но добрата новина е, че големият бизнес все повече и повече инвестира в екологични проекти и търси щадящи природата решения. Бутилките на Девин могат да се рециклират на 100%, а един надпис върху етикета ни напомня с мило послание да върнем жеста на природата, като събираме разделно след консумация. Дори няма нужда да мием бутилката. За разлика от повечето опаковки на храни, напитки и козметика, бутилките от вода не се нуждаят от предварително измиване, преди да бъдат изхвърлени в контейнера за пластмаса. Това прави разделното събиране още по-леснo.

Нищо не ни струва да го направим.

RecycleDevin 1

Излиза, че да се грижим за природата, е по-лесно отколкото изглеждаше на пръв поглед. И винаги се започва с малки стъпки.

Ето какво правим ние у дома:

  1. Събираме разделно пластмаса, хартия и метал. В началото ми се струваше трудно, но свикне ли веднъж човек, изобщо не обръща внимание. И не, не е вярно, че всичко отива на едно място, проверила съм. Рециклира се наистина, така че усилието си струва.
  2. Старите дрехи и обувки даряваме вместо да изхвърлим. Писала съм подробно какво можем да направим с тях в тази статия.
  3. Намалихме потреблението на вода по съвсем прост начин - спираме водата, когато не я използваме, докато си мием зъбите или взимаме душ. Това също е въпрос на навик.
  4. Изгасяме осветлението, когато не е нужно.
  5. Предпочитаме електроуреди с екологични програми.
  6. Избираме рециклируеми и еко продукти, винаги когато има такава възможност.
  7. Подпомагаме различни екологични проекти, интересуваме се от новостите в областта.
  8. Стараем се да сме близо до природата и да я изучаваме при всяка възможност.
  9. Отглеждаме растения и садим дръвчета и храсти.
  10. Когато е възможно, се придвижваме пеш или с велосипед, вместо с кола. Големият ми син ходи с колело на училище почти целогодишно.

С времето списъкът расте и малките ни стъпки стават все по-големи. И докато светът се променя, се променяме и ние.

Надявам се, към добро.

128600936 440044243660699 445845840362107032 n 1

Тази статия е част от кампанията на "Девин" за разделно събиране и популяризиране на философията за нулеви отпадъци.

Над 85 000 лв. набра най-голямото благотворително събитие на фондация „За Нашите Деца“ – Вечер на добродетелите, реализирано за първи път изцяло онлайн. То се излъчи на живо от специално изградена сцена в Sofia Event Center чрез платформата за виртуални събития MP-STUDIO.EVENTS. Над 100 гости се обединиха около каузата за пълноценното развитие в ранна детска възраст - от 0 до 7 г. За да подкрепи над 1000 деца и техните семейства през 2021, Фондацията има за цел да набере 150 000 лв, като повече от половината от тях бяха дарени по време на събитието. Останалите организаторите се надяват да наберат до края на годината от индивидуални и корпоративни дарители, съпричастни на каузата.

Водещи на събитието бяха обичаните български артисти – Елена Петрова и Калин Врачански. Още в самото начало, те отправиха апел към присъстващите: „Очите на бъдещето гледат в нас с надежда. Нека ѝ помогнем да достигне до тях!“. Теодосий Теодосиев се появи пред  виртуалната публика, за да нарече децата „безкрайно ценни семенца“, в чието развитие трябва да инвестираме, а актьорите от музикалния театър – Илона Иванова и Денко Проданов заплениха гостите с емблематични  дуети, в духа на Вечерта. Със специално разработени за случая хореография и проджекшън мапинг се включи и един от най-известните танцьори у нас – Реми Тоин, който изрази своята благодарност за топлината и грижата, дарена от Фондацията, осигурила му щастливо детство в приемно семейство. 

Г-жа Иванка Шалапатова, изпълнителен директор на фондация „За Нашите Деца“, представи смелата визия на Фондацията за изграждането на Комплекси за ранно детско развитие в София и Пловдив през 2021 г. Тя показа резултатите от добре свършената работа на организацията само за първите 10 месеца на тази година, а именно - 2500 променени детски съдби и стремежа този брой да расте експоненциално през следващите 5 години. „Подкрепата ни окрилява, че можем да срещнем бъдещето и да го подарим на всяко едно дете“. Всичко това се случва и благодарение на членството в The Human Safety Net, основана на вярата, „човек помага на човека“, сподели oще г-жа Шалапатова. 

По време на събитието, всеки от присъстващите имаше възможност да отправи своето послание към Фондацията, което да бъде затворено в капсула на времето и отворено отново 5 години по-късно. Проведе се и традиционното благотворително наддаване за уникални предмети и вълнуващи преживявания – за първи път във виртуална среда. За поредна година, то беше модерирано от Игор Марковски. Сред по-интересните експонати бяха Културно преживяване в посолството на Китайската народна република в България, 7-дневно пътешествие с ветроходна яхта около островите Споради, китара с автографи на група „Фондацията“, както и стол, подписан от всички членове на екипа, участвал в организацията на събитието. 

Генерален спонсор на Вечерта бе Дънди Прешъс Металс, а генерални партньори – Special Events Group, Sofia Event Center, MP-STUDIO и MP-STUDIO.EVENTS. Сред останалите спонсори на Вечерта бяха ЕОС Матрикс, Интерлогистикс Холдинг Лимитед София, лаборатории Синево, Компас инвест, както и партньорите от The Smarts, J Point, Arlet Stars и Метро Кеш енд Кери. Тяхната подкрепа обезпечи всички организационни разходи и осигури възможността 100% от набраните средства преди и по време на събитието да бъдат насочени към каузата в подкрепа на ранното детско развитие.

Вперили „Очите в бъдещето“, екипите на фондация „За нашите деца“ вярват, че с подкрепата на всички нас, през следващата година могат да осигурят щастливо детство на дори повече! Дарете и вие сега – на https://www.detebg.org/bg/dari-sega/, защото утре може да е късно.

FZND Vecher na dobrodetelite Photo 6Вижте също:

Позицията на 36 организации

 

 Автор: Александра Попова

1. Имаш оправдание да сготвиш най-голямата помия и никой вкъщи да не разбере. Нито дори ти. 

2. Най-накрая можеш да си хапнеш салата с лук за обяд. И шкембе с много чесън.

3. Не че ще ги усетиш де, но пък как ще си ги гледаш.

4. Сега е моментът да се тъпчеш с всички ония бабини илачи дето ще те превърнат в супер нинджа – като се почне от суров джинджифил и се стигне до оная странна напитка в тъмен цвят дето седи в хладилника ти от 18 години.

5. Ще се запознаеш с усещането да не различаваш парфюм на Ив Сен Лоран от мусака.

6. Вече не ти трябва противогаз, за да се возиш в такси. Или пък в метрото към 6 вечерта.

7. Можеш спокойно и без угризения да си купиш най-долнопробния омекотител.

8. И да сготвиш пържена риба, шкембе и чревца в собствената си кухня, без да пуснеш абсорбатора. Хубаво е да не каниш гости в този ден, де.

9. Сега разбираш какви несериозници са тия типове от кулинарните предавания. Съветът “добавете малко захар ако има нужда” никога не ти е звучал толкова лекомислено.

10. Това че домашната ти блуза не мирише на нищо, не означава, че не е за пране. Не е лошо да помислиш кога за последно си я прал.

11. Ако досега не си си надписал бурканчетата с подправки, ще станеш автор на някои истински шедьоври. Като например боб с канела. Ще се изумиш колко много си приличат канелата и шарената сол.

12. Да, да, знам, че на боб се слага джоджен. Ама хайде ти го намерѝ.

13. Сега е времето да зарадваш баба си и да погълнеш оная отвратителна супа от зеленяши, дето била мега полезна, лекувала ишиас и давала вечен живот. Пък и ще ти се поизпънат бръчките.

14. Сега е времето и да измиеш бидона от киселото зеле. Старателно и без да бързаш.

15. Настъпването на кучешки изпражнения вече няма да е такава драма. Ако изобщо разбереш, че си стъпил в тях.

16. Да, наистина не е лошо да си огледаш обувките, сега като го споменахме.

17. Не си обичал узо ли?! Я ,как хубаво влизало.

18. Ще спестиш пари от ресторанти. Така и така не можеш да различиш филе миньон от баница с боза. Това ако ресторантите изобщо работят.

19. Репликата “добавете сол на вкус” ще добие съвсем други измерения. Не е лошо да се сдобиете с препарат за кръвно вкъщи.

20. И все пак не мога да ти опиша радостта, която ще изпиташ, когато отново подушиш съседа си в асансьора.

model 2394713 640

 

Още от Александра:

Когато мъжът ти е от Северозапада

Браншовата организация Асоциация „Българска книга”, в която членуват над 130 книгоиздатели, книготърговци и литературни агенти, които издават над 90% от книгите и реализират над 90% от книготърговията у нас, излезе с официално становище по проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България, по който в момента тече обществено обсъждане.

От Асоциацията са категорични – в така предложения проект българската култура и в частност четенето и книгите са силно неглижирани. Няколкото мерки, посветени на културата, и единствената мярка в подкрепа на четенето (дигитализация на библиотечните фондове) са поставени неправилно в Стълб 4 „Справедлива България“, приоритет „Социално включване“, подчертават книгоиздателите. „Развитието на културата и на книжния бранш не е въпрос само, нито дори основно на справедливост и на социално включване. Това е въпрос на цялостна стратегия за развитие на човешкия капитал“, се казва в становището.

Посочва се, че културният сектор е сред най-тежко засегнатите от пандемията и най-трудно ще се възстанови. По данни на Асоциацията през 2020 г. продажбите на книги са намалели с 30% спрямо 2019 г., а в най-тежките месеци спадът е достигнал до 70%. От Асоциацията се опасяват, че втората вълна на пандемията ще увеличи негативните въздействия върху сектора поради очакваното намаление на доходите на хората и неизбежното приоритизиране на нуждите. Книгоиздателите и книгоразпространителите настояват поне 2% от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост да бъдат отделени за сектора на културата и творческите индустрии, в това число книгоиздаването, както поискаха десетки европейски асоциации в областта на културата.

В становището си издателите припомнят поетите и неизпълнени ангажименти на държавата по отношение на т.нар. Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, приет през 2015 г. и залагащ количествени параметри за обновяване на библиотечните фондове – основно брой книги на глава от населението. „В изпълнение на Стандарта за 2016, 2017 и 2018 г. обществените библиотеки трябваше да бъдат подпомогнати от държавата за обновяване на своите фондове с поне 30 милиона лева. Тези средства естествено щяха да преминат и през книготърговията и част от тях да достигнат и до книгоиздателския бранш. Това обаче не се случва и вече 6 години този стандарт не е осигурен финансово от държавата“, подчертават от Асоциация „Българска книга“.

Отчитайки влошаващото се представяне на българските ученици в международното изследване ПИЗА, както и статистически данни, свързани със значителното намаляване на броя и лошото състояние на библиотеките, в това число на училищните библиотеки, намалените тиражи на книгите и падането на българите на дъното в ЕС по показателя брой прочетени книги годишно, от Асоциацията предлагат да се обособи специален раздел в Плана - „Развитие на четенето и популяризиране на книгата“, със следните ключови мерки:

  1. Незабавно възстановяване на училищните библиотеки във всички 2277 общински и държавни училища чрез залагане на ясни количествени стойности в Наредбата за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностното развитие – въвеждане на минимум библиотечен фонд в училище, минимален % на годишно обновяване на фонда и включване в стандарта за издръжка на един ученик на средства за закупуване на книги за училищните библиотеки;
  2. Привеждане в действие на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване, в това число чрез приемането му с акт на Министерския съвет, и гарантиране на средства за обновяване на фондовете на обществените библиотеки при стартов размер 0,1 книги на глава от населението с нарастване за всяка последваща година;
  3. Създаване на механизъм и програми за финансиране на модернизацията на библиотеките с цел превръщането им в привлекателни места за четене, учене, творчество и креативност, особено за младите хора.

От браншовата организация разчитат на подкрепата на държавата и за другите си предложения, които ще създадат условия за издаването на повече и по-разнообразна и качествена литература и за изграждането на общество от четящи и знаещи хора, а именно – превръщането на намалената ставка на ДДС върху книгите в постоянна мярка, както е в целия ЕС; решителни мерки за борба с интелектуалното пиратство; създаване на механизъм и осигуряване на средства за заплащане на репроправата; уреждане на възнаграждения за отдадени под наем книги, приемането на закон за фиксираната цена на книгата и др.

„Във времена на криза, на изолация и ограничения, книгите може да са от огромно значение за превъзмогване на трудностите. Без подкрепата на държавата обаче издаването и разпространението на книги в следващите години ще е изключително проблематично и така достъпът до книги на гражданите ще е още по-ограничен“, завършват от Асоциацията.

Пълният текст на становището на Асоциация „Българска книга” по проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България може да бъде прочетен тук: https://www.abk.bg/news/view/264. Становището е изпратено официално до министър-председателя, вицепремиера Томислав Дончев, министъра на културата, министъра на образованието и науката и парламентарните комисии, имащи отношение към поставените въпроси и направените предложения. 

book 5184099 1280

Още по темата:

Българската книга във време на криза

Автор: Дарина Димитрова

Почивният ми ден беше натоварен с изпълнението на най-различни задачи, които чакаха своя ред. Отмятах ги една по една, а последно трябваше да мина през хранителния магазин. Обадих се на баба ми да я питам дали има нужда от нещо от магазина, ако е необходимо и през аптеката ще мина, ако каже и на северния полюс ще ида, ако има нужда и до Луната ще отскоча. Отговорът беше:

- Дарино, престани! Не съм инвалид. Престани да ме третираш като малко дете. Като искам нещо сама ще ида да си взема. Ееее, аамааа! 

И затвори телефона, а малко по-късно батерията на телефона ми приключи и бях загубила представа за времето. Влизайки в магазина забелязах, че наоколо са ме обградили само хора на възраст 65+. Смутих се.

- Извинявайте, колко е часа? – попитах продавачката от кварталния магазин.

- Пет без пет – каза тя. Чудесно, помислих, тогава какво правят всички тези възрастни хора наоколо в този час, след като времето им за пазар отдавна е изтекло, м?

Лутах се известно време между касетката с картофи и тази с банани. Слях се с доматите, а след секунди се наредих на касата. Пред мен имаше една възрастна жена, а на касата продавачката обслужваше младо момиче, което оглеждайки бабата между нас каза на продавачката:

- Вчера една приятелка разказа как било невъзможно възрастната ѝ майка да отиде до магазина в интервала от 13.30-16.30 часа, тъй като в 13 часа започвал единият сериал, а в 15 часа започвал другият.

Възрастната жена помежду ни се засмя доволно и каза:

- Да, да, така е, спогледаха се с бабата и след това замлъкнаха, а момичето допълни:

- Други пък нямало как да пазарят сутрин, защото трудно ставали, бавно се раздвижвали и докато се случи това вече е минало 10.30 часа – обърна се към възрастната жена и я попита:

–А на Вас кога Ви е най-удобно да ходите до магазина?

Бабата скромно отговори:

- Към десет часа или към два часа, когато напече слънцето.

Добре бе, бабе, тогава какво дириш в пет без пет в магазина, веднага я нахоках аз в ума си. А бабата, след като усети на къде отива разговорът, размаха невинно хайвера, заради който беше отишла до магазина и каза на дамата:

- Да знаеш, че този хайвер е най-хубавият!, и направи няколко крачки към момичето, че да ѝ покаже хайвера по-отблизо, при което момичето отстъпи назад и само кимна с глава в знак на съгласие.

Добре бе, баба ми, как да те опазим ние, като самата ти не се пазиш? Дистанция, бабе, дистанция трябва! Ама кой да чуе, повиших мисловен тон и смръщих вежди. По едно време тя се обърна назад и като ме видя каза с учуда:

- А, Дарино, ти какво правиш тука, бе?

- А, бабо, ти ли си била? И аз се чудя коя е тая позната фигура пред мен. Не мога да те позная, така си се екипирала... Дойдох да купя нещо за вечеря. Ти какво правиш тук?

- Дойдох да си купя хайвер, каза тя.

- Нали те питах искаш ли нещо? Защо не каза?!, се скарах аз.

- Защото мога и сама да ходя до магазина!

- Бабо, сега е по-добре да си останеш вкъщи. Знаеш…

- Взела съм всички предпазни мерки. Тогава какъв е проблемът?

 

 

Да имаш баба е да имаш армия

hugs 1613208 640

Трябваше да замълча, защото повишихме тон, а хората наоколо вече се оглеждаха смутено. Когато излязохме от магазина, преди да се разделим, ѝ разказах какво ми се е случило днес. Ходих на офталмолог и се оказа, че имам повишено очно налягане. Баба ми:

- Хм, много интересно! Казаха ли ти от какво е? Не съм се сблъсквала досега с такова нещо. Не зная от какво се получава.

Говорихме още малко и след това кой - откъдето е. По едно време телефонът ми звъни на пожар. В същото време чувам, че някой настоятелно праща съобщения в Месинджър и Вайбър. Докато стигна до телефона позвъняването приключи. Телефонно повикване, съобщения в Месинджър и Вайбър едновременно – всичко това от баба ми. Праща ми някакви линкове относно очното налягане и копи-пейстната информация за различни билки, с които се лекува то. Звъня. Тя:

- Дареее, пратих ти нещо.

- Видях.

- Да го прочетеш!

- Добре. Разкажи ми накратко.

- Е, прочети го. Много е дълго. Не ми се разказва сега.

- Добре, после, след като наготвя.

- Прочети го сега! Не е дълго. Не мога да го преразказвам, трябва да се прочете.

Мълча и нищо не казвам, а тя:

- Уф, добре, пратих ти статия за очното налягане. Пише, че червената боровинка е най-мощния антиоксидант и много помага при повишено очно налягане. Прочети какво съм ти пратила. За очите ще ти помогне. Аз имам вкъщи сок от червена боровинка. Утре ще ти донеса.

- Бабо, няма нужда. Вече пия извлек от слюнката на коза, каша от пасирани охлюви, ако трябва да пия и сок от боровинки ще ми стане вече много. (Уточнявам, че всичко изброено е по препоръка и настояване на баба ми.)

- Сега! Не е нужно да пиеш всичко. Ще пиеш това, което е най-необходимо в момента. Утре ще дойда да ти го донеса. Нали ти казах, че имам сок. И то не какъв да е сок, а натурален. Нали си вкъщи утре?

- Да, ама смятам да си почивам цял ден.

- Еее, нищо де, ти пак си почивай. Аз ще дойда за малко, няма да стоя. Няма да ти преча.

- Бабо, стой си сега у вас. Не е толкова належащо. Друг път ще ми го дадеш.

- Добре, щом казваш.

- Добре. Хайде затварям, защото трябва да готвя.

- Хубаво. Аз утре и без това ще излизам. Имам да свърша нещо важно и след това ще дойда да ти оставя сока от боровинки.

С такава баба не ми трябват лекари. Не ми трябва Гугъл, ни телевизор, ни 'жисием. Изобщо не ми трябва да излизам от вкъщи. От търсачката не издават ли сертификати на баби за успешно преминато Гугъл обучение и право на работа в най-престижните болници в света, например?

За една баба питам.

Още от Дарина:

Когато баба ти е хакер

 
Пускам информация за условията и реда за кандидатстване за месечна целева помощ за семейства с деца до 14 годишна възраст, когато децата не посещават детски ясли, детски градини и предучилищните групи, и/или се обучават синхронно от разстояние, поради въведените ограничения във връзка с извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.
Условия за получаване на помощта:
1. За наетите на трудов договор
- Да имат деца до 14 годишна възраст, за които е наложена забрана за посещаване на училище, детска градина или ясла, за които трябва полагат грижи докато трае забраната.
- Един от двамата или двамата родители да са в неплатен отпуск и да нямат възможност да ползват платен годишен отпуск.
- Един от двамата или двамата родители да са останали без работа и да имат регистрация в „Бюро по труда“ и да нямат право на обезщетение за безработица или размерът на обезщетението е по-нисък от средномесечния доход на член от семейството за месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението 610 лв.
- Не получават обезщетение за отглеждане на дете до 1 година.
- Дохода на член от семейството за предходния месец е по-нисък или равен на 610 лева. 

 

Едит: Доходната граница за получаване на средствата е 915 лева на член от семейството.

„За да могат повече родители да могат да кандидатстват, променихме доходната граница. Досега тя беше 610 лв. на член от семейството, а сега е 150% от минималната работна заплата или 915 лева.

Преведено в цифри това означава, че семейство с едно дете ще има право да получи помощта, ако месечният му доход е до 2745 лв. Семейство с 2 деца ще има право да получи помощта, ако месечният му доход е до 3660 лв. Това ще позволи на родителите с по-висока квалификация, които получават заплати, близки до средната за страната, да получат навременна подкрепа, в случай че са останали без доходи“, обясни пред Dariknews.bg зам.-министър Адриана Стоименова.

2. За самоосигуряващите се лица:
- Да имат деца до 14 годишна възраст, за които е наложена забрана за посещаване на училище, детска градина или ясла.
- Доходът на член от семейството за месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението е по-нисък или равен на 610 лева.
- не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка
Забележка: Тази невъзможност следва да бъде удостоверена с подадена декларация Окд 5 за прекъсване на дейност като СОЛ. Задължително условие е лицето да е декларирало, че е прекъснало дейността си като СОЛ. Важно! За разлика от неплатения отпуск, който в се зачита за трудов стаж до 60 работни дни за 2020 г., периода на прекъсване на дейността на самоосигуряващите се лица не се зачита за трудов и осигурителен стаж.
Размер на помощта:
Размерът на помощта за семейство с едно дете е в размер на 610 лв. до края на 2020 г., а за семейство с две и повече деца - 915 лв. Когато децата не посещават детски ясли и детски градини и/или се обучават синхронно от разстояние за до 5 дни, се изплаща 25 % от пълния размер на помощта, а ако работните дни са от 6 до 10 - 50 %.
Необходими документи за кандидатстване:
1. ЗАЯВЛЕНИЕ-ДЕКЛАРАЦИЯ за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
2. Служебна бележка от работодателя, че лицето е в неплатен отпуск и бележка, която удостоверява брутния размер на дохода от предходния месец. Има образец на сайта на АСП
3. За СОЛ – декларация, че дейността е прекъсната.
Документите могат да се подадат по следните начини:
1. На място в съответната дирекция на Агенция за социално подпомагане. 
2. Чрез системата за сигурно електронно връчване https://edelivery.egov.bg/ . Достъп до услугата може да се получи с електронен подпис или ПИК, издаден от НОИ. След регистрация и вход в системата се избира
Заяви ел. услуга/ Агенция за социално подпомагане/3123 Отпускане на месечна целева помощ ….извънредна епид. Обстановка.
заявление1
 
 
заявление2
 
Изтегляте документа, попълвате заявлението, съхранявате го и го прикачвате като натиснете бутона прикачи. По-долу има поле, в което да прикачите служебните бележки и натискате бутона „Подаване на заявление“.
Срокът за разглеждане на заявлението е десет дни от подаването, срок за плащане 5 дни от одобрението.
Ето го и текста от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане.
Чл. 16б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2020 г.) (1) Право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато:
1. двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск;
2. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 3;
3. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
4. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за отглеждане на дете до една година.
(2) Помощта по ал. 1 се отпуска, ако:
1. децата не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
2. децата се обучават синхронно от разстояние в електронна среда или не посещават детски ясли и детски градини, както и предучилищните групи поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.
(3) Помощта по ал. 1 се отпуска на семейства със средномесечен доход на член от семейството за месеца, предхождащ подаването на заявлението-декларация за отпускане на помощта, по-нисък или равен на размера на месечната минимална работна заплата, определена за страната.
(4) При условията по ал. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 3 месечната целева помощ се отпуска и на семейства на роднини и/или близки и приемни семейства, в които има настанени деца по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(5) Като семейство се подпомагат при условията на ал. 1, 2 и 3 и съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес заедно с техните ненавършили пълнолетие деца, както и с навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени и припознати с изключение на сключилите брак).
(6) Размерът на помощта по ал. 1:
1. за семейства с едно дете е равен на размера на месечната минимална работна заплата, определена за страната;
2. за семейства с две и повече деца е равен на 150 на сто от размера на месечната минимална работна заплата, определена за страната.
(7) Когато условията по ал. 2, т. 2 са налице за срок до 5 работни дни, размерът на помощта е 25 на сто от съответния размер по ал. 6.
(8) Когато условията по ал. 2, т. 2 са налице за срок от 6 до 10 работни дни, размерът на помощта е 50 на сто от съответния размер по ал. 6.
(9) Родителите по ал. 1, т. 1 към заявлението-декларация прилагат и служебна бележка от работодател или нейно сканирано копие.  
 
На телефон 080088001 може да получите повече актуална информация за въведените мерки в социалната сфера до края на извънредното положение.
 
Още за мерките тук.
Важна информация за етапите на болестта тук:  От лекарския кабинет за Ковид

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам