Автор: Ина Зарева

Спомням си много ясно деня, в който награбих дузината пръчки, на които висяха ленти от музикални касети и ритуално ги изхвърлих. Бях на 3 и с кариерата ми на художествена гимнастичка бе приключено. Взех точилката на баба си, нанизах на нея пластмасовите кръгове от някаква игра и: „Готово! Вече съм „сампион”, се хваля на баща ми, който не е спрял да повтаря тази дума от няколко часа на хората в телевизора.

Годината е 1980-та. Всички са вторачени в черно-белите си екрани с толкова силно напрегнати от усилие лица, сякаш те самите са в тях, а не батковците с точилка и кръгчета като моите. Внезапно лицата се отпускат и избухват в радост, която до този момент не бях виждала у възрастните. Сякаш изведнъж са станали деца и са им разрешили едновременно да ядат сладолед и да не ходят на училище до края на живота им. Научавам думи като „щанги”, „тежести”, „треньор”, „медал”.

Години по-късно знам, че това е Олимпиадата в Москва, на която България печели най-много медали – 41; 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови. От тях за „батковците с щанги”, които просълзяваха семейството ми са: 2 титли, 4 сребърни и 2 бронзови медала. През следващите години те печелят 12 олимпийски, 57 световни и 64 европейски шампионски титли и имат 450 подобрявания на световни рекорди.

Освен развълнувания си баща, от онези шампионски години запомних и един сериозен мъж с добри очи, който е винаги до силните мъже от състезанията. Привидно изглежда спокоен, но неговите тежести сякаш са върху челото му – екран за всяко вълнение и радост от случващото се.

Треньорът.  

И не какъвто и да е, а „Треньорът на света”, както го нарича президентът на Международната федерация по вдигане на тежести Готфрид Шодел. Така големият Иван Абаджиев от малкия черно-бял екран остави завинаги в мен убеждението, че никоя сила на света не може да се прояви без достатъчно количество доброта. Както и че за всеки много успял човек стои по един треньор с тежести на челото.

Много години по-късно видях на живо тази сплав между сила и доброта, между външно спокойствие и силна вътрешна реактивност към всичко случващото се наоколо. Запознах се с Иван Абаджиев младши, внукът на добрия - силен мъж от малкия екран.

Освен харизмата на неприлично талантливите си родители, той носеше и тази на дядо си, който оказва се, е бил талантлив художник, с двойка по физическо. След много сериозна дилема съдбата решава да рисува картините си с тежести, вместо с четка.

Младият Иван впечатлява не само със стоицизъм, рицарство и благородство, които не се срещат никак често сред хората на днешния ден, но и с изключителна скромност.

А той има много за гордеене. Не само защото е част от богатото си на дарби и доблест семейство, но и защото е изключително талантлив режисьор, който умее да повдигне всички видими и невидими пластове, за да извади най-скритото и съкровеното.

Иван е завършил „Кино и телевизия” в НБУ и „Журналистика и медии” в СУ „Св. Климент Охридски“, а в момента следва трета магистратура „Дигитални изкуства”в НХА.

Не е изненада, че богатата душевност и любопитството към света, подплатени със солидно образование създават филми, които вълнуват и се помнят дълго време:

„Живот в мазето“ - драматична история за един човек, принуден не само да се справя с физическото си оцеляване, но и да продължава да търси смисъл в живота си.

„Спомени в тишината” - филм за вариететния режисьор Димитър Досев и неговия живот в Дома за ветерани на културата.

„Даровете на влъхвите” - късометражен филм по едноименния разказ на О. Хенри, отличен с: Награда за солидарност FEVOSS - Сан Гио Верона Видео Фестивал, Италия, 2014 и Специална награда на прогресивен филм за реалността - ProFire Short Film Festival, Шотландия, 2013.

Днес режисьорът Иван Абаджиев е насочил изцяло таланта си към тежката атлетика на киното – документалистиката - и успехите вече го догонват. Големият проект, който му предстои е филм за знаменития му съименник, с материали снимани и трупани през годините.

Остава ни да се надяваме, че веруюто на дядо му: „На успелите завиждат, на талантливите вредят, на гениалните отмъщават” няма да застигне и него по шампионския път, който е поел.

И да отдадем заслужена почит на Треньора на света.