Майките - тихите герои на пандемията - Ваня

Автор: Ваня

Не знам защо историите на различните жени/майки по време на пандемията са под заглавието „Майките-тихите герои на пандемията“. Не за друго, но аз не съм от най-тихите. Или поне не бях в началото.

Пандемията отключи в мен глас, който не предполагах, че имам. (Наистина трябваше да стана певица!) От спокойна и уравновесена се превърнах в крещяща и мрънкаща. Поне първите 2 седмици. Сега май основно мрънкам. 

С обявяването на пандемията на 13 март в мен се отключиха паник атаки, истерии, притеснения, рев, викане, крещене, безсъние и пак викане и крещене. Нали разбирате, че не съм го искала. На 36 години съм, живея в София вече 5-та година. Преди това живях близо 9 години в Германия. 

Със съпруга ми все още успяваме да се смеем над въпросите един на друг: до развод ли ще стигнем след цялата тази ситуация или само до домашно насилие. И двамата работим под пълна пара от вкъщи, а децата са под пълна пара през цялото време около нас. Добре, че той е по-спокойният от мен, та ме изтърпява до ден днешен без да повиши тон и разбира се, без да вдигне ръка. Защото усещам, че съм нетърпима за себе си на моменти.

Имаме 2 момчета, близнаци, на почти 3 годинки. Те си искат вниманието, а аз исках малко свобода, когато януари тръгнах на работа, а те на ясла. Така добре се чувствах в офиса – тишина, спокойствие. Но за кратко. Докато успея да си поема дъх, на много бързи обороти се върнах обратно в майчинството си, но сега не само грижеща се за 2 деца и мъж, а и работеща от вкъщи. И не, не се оплаквам, благодарна съм, че имам работа и сме здрави, но тази натовареност никак не ми се отразява тихо. 

Не се промени любовта към децата и семейството ми. Не се промениха прегръдките, не се промени смехът. Дори напротив, засилиха се. А промяната за мен е духовна. 

Какво ме тревожи ли? Вече май нищо, освен здравето. След дълги години на вяра открих моето четиво, великата книга - Библията, която занулява тревогите ми до нула (не винаги, разбира се. И аз си имам своите фази, но се старая). Една книга, която трудно се чете, трябва си специално време и настроение, а какво по-специално време от пандемия. 

Всичко започна с това изречение:

Исая 26:20

"Иди, народе Мой, влез в скришните си стаи и затвори вратите си след себе си; скрий се за един малък миг, докато премине гневът. "

Дано Господ се смили над нас.

Правим си планове с децата как ще отидем на море. Те ще са водолази и ще плуват дълбоко във водата с делфини и китове. Искат да им вземем кислородни маски и да се гмуркат. А след това ще сложат скафандрите и ще излетят в космоса да разгледат планетите. Искат да видят човечето с едното око от книжката за Космоса. 

Но ще опитам да живея без особени планове занапред. Да се радвам все повече на момента с децата и когато всичко това приключи да не бързам толкова, колкото преди.

Станислава и Кристина също ни разказаха как се справят в извънредната ситуация. Ето и две истории от нас.

Последно променена в Събота, 02 Май 2020 13:26

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам