logomamaninjashop

Майките - тихите герои на пандемията - Ваня

Автор: Ваня

Не знам защо историите на различните жени/майки по време на пандемията са под заглавието „Майките-тихите герои на пандемията“. Не за друго, но аз не съм от най-тихите. Или поне не бях в началото.

Пандемията отключи в мен глас, който не предполагах, че имам. (Наистина трябваше да стана певица!) От спокойна и уравновесена се превърнах в крещяща и мрънкаща. Поне първите 2 седмици. Сега май основно мрънкам. 

С обявяването на пандемията на 13 март в мен се отключиха паник атаки, истерии, притеснения, рев, викане, крещене, безсъние и пак викане и крещене. Нали разбирате, че не съм го искала. На 36 години съм, живея в София вече 5-та година. Преди това живях близо 9 години в Германия. 

Със съпруга ми все още успяваме да се смеем над въпросите един на друг: до развод ли ще стигнем след цялата тази ситуация или само до домашно насилие. И двамата работим под пълна пара от вкъщи, а децата са под пълна пара през цялото време около нас. Добре, че той е по-спокойният от мен, та ме изтърпява до ден днешен без да повиши тон и разбира се, без да вдигне ръка. Защото усещам, че съм нетърпима за себе си на моменти.

Имаме 2 момчета, близнаци, на почти 3 годинки. Те си искат вниманието, а аз исках малко свобода, когато януари тръгнах на работа, а те на ясла. Така добре се чувствах в офиса – тишина, спокойствие. Но за кратко. Докато успея да си поема дъх, на много бързи обороти се върнах обратно в майчинството си, но сега не само грижеща се за 2 деца и мъж, а и работеща от вкъщи. И не, не се оплаквам, благодарна съм, че имам работа и сме здрави, но тази натовареност никак не ми се отразява тихо. 

Не се промени любовта към децата и семейството ми. Не се промениха прегръдките, не се промени смехът. Дори напротив, засилиха се. А промяната за мен е духовна. 

Какво ме тревожи ли? Вече май нищо, освен здравето. След дълги години на вяра открих моето четиво, великата книга - Библията, която занулява тревогите ми до нула (не винаги, разбира се. И аз си имам своите фази, но се старая). Една книга, която трудно се чете, трябва си специално време и настроение, а какво по-специално време от пандемия. 

Всичко започна с това изречение:

Исая 26:20

"Иди, народе Мой, влез в скришните си стаи и затвори вратите си след себе си; скрий се за един малък миг, докато премине гневът. "

Дано Господ се смили над нас.

Правим си планове с децата как ще отидем на море. Те ще са водолази и ще плуват дълбоко във водата с делфини и китове. Искат да им вземем кислородни маски и да се гмуркат. А след това ще сложат скафандрите и ще излетят в космоса да разгледат планетите. Искат да видят човечето с едното око от книжката за Космоса. 

Но ще опитам да живея без особени планове занапред. Да се радвам все повече на момента с децата и когато всичко това приключи да не бързам толкова, колкото преди.

Станислава и Кристина също ни разказаха как се справят в извънредната ситуация. Ето и две истории от нас.

Последно променена в Събота, 02 Май 2020 13:26
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Свобода

Свобода

06 Юни, 2020 Добра форма

За децата и пясъчниците

За децата и пясъчниците

05 Юни, 2020 Здраве

Винени страсти през юли

Винени страсти през юли

04 Юни, 2020 Кулинарно

Ранно пиле, рано пее

Ранно пиле, рано пее

04 Юни, 2020 Забавно

Филмът "История на пластмасата" безплатно онлайн

Филмът "История на пластмасата…

03 Юни, 2020 Образование

Добрата клюка

Добрата клюка

03 Юни, 2020 Отношения

Моите рестарти

Моите рестарти

03 Юни, 2020 Кариера

Кога да отидем на терапия?

Кога да отидем на терапия?

01 Юни, 2020 Добра форма

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам