Ден като този

Автор: Лени Рафаилова

Добра съм точно преди да се събудя. Мразя аларми преди седем сутринта. Разкъсват ми сънищата и от цветни платна ги превръщат в раздрани парцалени късове. Отварям очи. Първо едното, после другото. Само сутрин го мога това. Кучето се е сгушило до гърдите ми и похърква спокойно и леко. Не е за ставане, не е. Май вали, май не. Някакво мътно слънце се опитва да надхитри тъмното. Не му се получава особено. Мозъкът ми загубва спомен за съня и ставам все по-лоша и все по-мрачна, и все повече не се харесвам.

Не си намирам пантофите. Сигурно кучето ги е изяло през нощта. Щъкам боса и ми е хладно на петите и на пръстите. Някак приятно хладно. Съседите са сварили кафе, време е и аз да сторя същото. Обичам този аромат, напомня ми, че някога съм била малка и майка ми ме е будила сутрин. Без аларми. С нейния глас. Тихо и лекичко. А баща ми пие кафе и пуши цигара на терасата. Кафе. И колко е хубаво да си малък.

Магазинът долу точно отваря, виждам през балкона и набързо обувам още мокрите си от снощи маратонки. Ще изтичам за хляб. За децата, за някой и друг сандвич за училище. Кафето е кипнало и малката ми панелна каторга мирише разкошно. Кучето се е събудило и се разтяга на килима. Тегли ми една прекрасно широка прозявка и отива да разбуди другите. Помага ми на добра воля. Куче е, все пак, най-добър приятел.

Облачно с думички

d1092dcb6158c3fcc8ced99bb0c7f775 XL

Нося хляб и някакви кифли. Ръми, ама едвам го усещам. Спи слънцето, още спи някъде. А аз не обичам да го чакам чак толкова. Ще взема да се покатеря нависоко и да му издърпам завивките. Пред входа ни има цветно петно. Някое дете е изпуснало тебеширите си и дъждът снощи ги е превърнал в картина. Синьо, червено, жълто, зелено. Да грее върху старите плочки и да им вземе сивото. Всички излизат. Всички излизат без капка желание за излизане. Защото имат задачи. Учат, работят. Аз нямам вече такива. Ще изляза и аз, с кучето и с кафето. Имам две цигари и шест хиляди добри намерения.

Мисля най-добре на зелено. В градинката розите са цъфнали и нахално ме гледат през своята недокосната красота. Изкъпали са листенца и вече са готови за слънцето. Аз също. Измивам четири меки лапи и моят съдружник в скиторенето, отива доволно да си подремне, додремне, по-точно. Той обича да спи. Аз също. В съня си съм хубава, много млада съм там и съм цветна. Като петното пред входа. Измивам си грозните мисли с топла вода и сапун, режа лимон и го дишам, ям го, с корите, и правя забавни гримаси на кучето. То нещо ми клати глава.

Зарязвам отворен прозореца и излитам навън. Имам твърде шарен чадър, твърде. И всички ме гледат. Колите висят в задръстване. Аз вървя покрай тях, даже леко подтичвам, с маратонки в цвят портокал. И ми е смешно, ах колко много е смешно, щом гледам света през очилата си розови. В ден като този.


Препоръчваме ви още:

Шизофренично

Време назад

Смелостта да бъдеш свободен

Последно променена в Петък, 07 Юни 2019 08:52
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Нова опасна игра?

Нова опасна игра?

07 Юни, 2019 Възпитание

Дневник на котарака-беглец

Дневник на котарака-беглец

12 Юни, 2019 Забавно

Не ми е лесен животът

Не ми е лесен животът

29 Май, 2019 Забавно

Достоен наследник

Достоен наследник

06 Юни, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам