Цяло село

Автор: Мария Пеева

Майка сподели неприятна случка от детската площадка в групата ни. Едно хлапе, около 7-годишно, се държало като малко хулиганче, блъскало люлката в земята толкова силно, че да я счупи. А междувременно майка му седяла на съседна пейка, плюела семки по земята и подвиквала иронично: “Ти нямаш ли си майка? Няма ли кой да ти направи забележка?”. Коментирахме много тази случка, обсъждахме коя е правилната реакция в такъв случай и какви може да са последиците. Дали тази майка, която явно си е търсила повод да се скара с някого, заслужава забележка и дали няма да се стигне до физическа разправа. Дали е редно директно да се обърнем към детето и да му кажем, че не може да троши така общата люлка. Дали не трябва да се обадим в полицията и да дадем сигнал за вандалщина.

Преди време под една статия за детските площадки, майка, която живее в Щатите, разказа забележителна история. В парка им се появила агресивна жена, която явно имала психически проблем. При едно скарване между децата се намесила грубо, станал скандал и в крайна сметка въпросната майка се нахвърлила да бие друга жена. И тук става интересно. Всички майки на площадката веднага скочили и тъй като не могли да я спрат, я свалили на земята и седнали върху нея, а междувременно извикали полиция.

Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш

2d6c15d654bd7f03d72e8900a9ebd07f XL

Питам се дали при подобна ситуация в България някой ще се намеси и отговорът не говори добре за нас. Нека си го признаем честно. Ние нямаме дух на общност. Да, всички се възмущаваме от грозните неща, на които понякога сме свидетели, но в повечето случаи предпочитаме да ги избегнем. Някой социолог може би ще го обясни с народопсихологията ни, с историческите ни дадености. Неслучайно ги имаме тези народни мъдрости “Всяка коза за свой крак”, “Преклонена глава сабя не я сече”. Ненавиждам ги тези поговорки и мисля, че е крайно време да си направим нови. Такива, които подхождат на новите времена, в които живеем. Защото от много време насам не сме роби и не се спасяваме поединично. Живеем в общество и ако искаме да ни е хубаво в това общество, ще трябва сами да си го направим. Няма кой да дойде отвън и да подреди нашата къщичка.

Светът е пълен с неприятни хора, с агресия и насилие, с омраза и престъпления. Знам, че няма как да го оправим целия. Но всеки от нас може да оправи своето собствено ъгълче от него.

Мамешката мафия

6d7013048d0c128a879704427738873c XL

Можем да помолим съседите да не хвърлят боклука си през терасата. Можем да помолим всички останали съседи ЗАЕДНО да поискат това от тях.

Можем да помолим майката на агресивното дете на площадката да се намеси. Може всички майки на площадката ЗАЕДНО да я помолим.

Можем да направим забележка на кучкаря, който не си почиства. Можем да призовем минувачите и съседите да ни подкрепят.

Можем да поискаме помощ от съответните органи.

Можем да изискаме от тях да ни съдействат, защото законите са, за да се спазват и те са длъжни да се намесят.

И най-вече можем да спрем да мислим, че нищо не зависи от нас, че някой друг е отговорен. Всъщност ВСИЧКО зависи от нас.

Най-вече бъдещето на децата ни, които са свидетели на нашите реакции и един ден ще ги повтарят.

Всяко хубаво и правилно нещо, което виждат, може би няма да промени веднага нашия свят, но един ден ще направи техния по-добър.

Фотограф: Ivelina Cholakova


Препоръчваме ви още:

Всеки сам си преценява

За какво бих "убила" другите родители

Драми в пясъка

 

Последно променена в Сряда, 03 Април 2019 14:27
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам