Призивът ми за подкрепа на протеста “Системата ни убива” получи много коментари. Един от тях искам да споделя с вас, защото много ясно описва причината толкова хора да се откажат да се борят за каквото и да е и да търсят начини да се спасяват поединично. Тази майка трябва да бъде чута.

Мама Нинджа, прочетете всички тези коментари под поста, когато имате възможност. Прочетете ги внимателно един по един. Вие имате нежна и чувствителна душа и съм напълно сигурна, че от тези отговори ще разберете какъв е проблемът на България и тази толкова спрягана система. Ще разберете това, което аз разбрах преди около три години.

Проблемът на България не са политиците или системата. Проблемът на България сме ние.

Самите хора отвътре. Самите хора! Душите ни са почернели от злоба. И хич не искам да слушам оправдания, че сме бедни и съсипани и затова сме зли. Не е вярно! В Африка, Китай, Индия има хора, които никога не са виждали хляб на живо, които са яли едно единствено нещо през целия си живот - ориз! Гледах предаване за едно селце в Африка, в което африканците, когато са толкова зле, че не са яли нищо с дни, взимат шепа кал и я разбъркват с вода. Изпиват я и благодарят на майката земя, че ги е нахранила. Тези хора са вечно усмихнати, пеят постоянно и благославят всеки, който е дошъл да ги посети. Та така... зли сме си. Пуснали сме тъмнината в душите си.

Когато за първи път майките излязоха на протест ги нарекоха глезли!

Глезят се видиш ли ти!!! Имат пари, ама са алчни и искат още! Що пък ние да издържаме недъгавите им деца? Защо са ги родили? За да изкарват пари от тях, нали? Това са коментари на обикновени хора, минаващи покрай протеста! Това са мнения, публикувани в интернет и нямат нищо общо с политиката и политиците. Това са мнения на други майки, баби, бащи... на които децата им са здрави. Тогава за мен системата спря да съществува. Тогава всички изчезнаха и останахме само аз и синът ми. Мъжът ми работеше в чужбина по 13 часа на ден, за да може да ни издържа. Аз плачех на прозореца, когато идваше Коледа, защото билетите са много скъпи и ние трябва да пестим. Плачех, че синът ми няма да е с татко си докато расте!

След осем протеста Системата блокира

Моят син се роди с детска церебрална парализа. Днес имаме и добавка аутистичен спектър. Аз съм завършила Полска филология и освен това имам квалификация за учител по Български език и литература. Никога не съм работила по специалността си. Работех в голяма международна компания и имах обещаващо бъдеще. Говоря свободно полски и английски език. Живяла съм в Полша и в Англия. Днес живея в дълбоката провинция на България. Отидох да живея на село. Заради сина си. Напуснах работата си в София, за да му дам цялата възможна любов на този свят. За да расте щастлив и обичан. Зарязах всичките си постижения в столицата, изоставих приятели, изоставих живота си и се посветих на сина си. Наблизо, само на 20 км от нас, имаме детски център за рехабилитация и грижи. Синът ми започна да тича, да се смее, да разказва приказки и да разрешава да го прегърнат! Обичан и щастлив е тук! И това ми стига!

Теглих една дълга... благословия на всичко. На системата и на всички системи изобщо.

Системата сме самите ние. А ние сме зли.

Докато не започнем да се обичаме и да се защитаваме едни други, докато сме велики в интернет платформи, а в живота си сме мишоци, няма да мръднем и на йота от сегашното си положение. И не, никой не ни го е направил. Направихме си го сами! Вълк-единак съм вече. Не допускам който и да е до себе си. Боец съм. Оцелях и се съхраних въпреки системата. Аз победих системата. Вярно е, че по Коледа плача, но я бих скапаната система, защото с мен никой не може да се подиграва! Аз излязох от Ада и се спасих сама. Разбира се, че плащам цена. Всяко решение си има цена. Аз я плащам всяка студена вечер и на всеки празник, когато съм сама. Но със съпруга ми сме щастливи. Щастливи сме, че синът ни расте на село сред природата, диша чист въздух и яде чисто месо, плодове и зеленчуци. Тук залезите са красиви и медът ухае на билки. Така че бихме системата и си плащаме нашата цена. Но ние сме яки диванета и с нас никой не се подиграва! Когато нещо не ни харесва, ние го променяме! Когато не можем да го променим се променяме самите ние и пак го побеждаваме! Рядко пишем в интернет. Няма смисъл. Направихме цял един нов свят. Наш си. И не допускаме мишоци до себе си. Приемаме само истински бойци! Та, Мама Нинджа, прочетете още веднъж коментарите и ще разберете, че ние си заслужаваме сами съдбата, щото нямаме "топки" да я променим! Простете за грубия език, но напоследък съм взела да закоравявам душевно и, честно казано, спря да ми пука.

Има един, на когото искам да благодаря и да му кажа следното:

Боже, благодаря ти от душата си на майка, че спаси сина ми и го дари с живот и път! Благодаря ти, че беше до нас, когато никой друг не беше! Благодаря ти, че си ме създал такава! Благодаря ти, че си говориш с мен, когато искам да умра и ме окуражаваш да живея! Благодаря ти, че спаси най-милото ми! Моля те, помогни на всички, които са в нашето положение и спаси децата им, както спаси моето! Ако имаш нужда от мене, знаеш къде да ме намериш!

Жасмина Тонева

Препоръчваме ви още:

Моля те, Боже... или нещо друго...

Майките, от които нищо не зависи

"Системата ни УБИВА" - фланелката, която скара властта