За стереотипите, с които свързват страната ни в Европа и които се опитваме да разбием

Автор: Цанко Кунчев

През последните няколко десетилетия светът, в който живеем, претърпя драстични промени главно под влиянието на няколко процеса, групово наименувани “глобализация”. Тези процеси водят до все по-често сблъскване на различни култури и етноси, което от своя страна, води до възникването за все повече стереотипи и предразсъдъци.

За последните 3 години имах възможността да посетя немалък брой европейски държави и съответно да създам контакти и приятелства с хора от най-различни националности. Като студент по международни отношения и неумерен патриот (моля да не се бърка с термина „националист“), винаги живо съм се интересувал от това какво знаят хората по света за моята прекрасна България и какво е отношението им към нас - българите. Бих желал да споделя няколко основни наблюдения, които ми направиха доста силно впечатление.

За жалост, най-забележимата част от българската диаспора в чужбина са ромите и техните криминални подвизи. Поради тази причина, открай време съществуват стереотипи, че сме крадливо племе, заради което доста българи често нарочно пропускат да споменат къде са родени и дори избягват да общуват помежду си, камо ли да създават български общности. Най-силно това пролича, когато бях в Холандия (в частност Хага). Въпреки че на 5-10 минути дочувах българска реч, всеки път, когато се опитвах да заговоря някого, те бяха видимо смутени и с неособено желание да продължим разговора.

За Англия нямам какво особено да кажа. По мои наблюдения ни виждат като част от огромния брой чужденци, отишли там да мият чинии и да работят във веригите за бързо хранене.

Изключително добро отношение съм срещал в Германия всеки път, когато спомена коя е родината ми. Немците веднага се сещат за лютата българска ракия и прекрасните българки. Доста популярни туристически дестинации са Златни пясъци и Слънчев бряг. Разбира се, има ги и стереотипите за крадливите балканци, но по-скоро се възприемат като добронамерена шега.

Бързо се забелязва, че въпреки бурния етноцентризъм, който се шири надлъж и нашир в България, и убеждението, че всички в Европата само нас гледат и обсъждат, много по-забележими са полското и румънското малцинство. Понастоящем съм европейски доброволец в Бриндизи – средноголям град в италианската провинция Пулия (токът на ботуша), и част от работата ми е да ходя в местни гимназии заедно с доброволка от Румъния и да изнасяме лекции по класовете за стереотипите в съвременния свят (главно за разбиването им). Останах удивен, когато въпреки огромния брой отрицателни стереотипи за Румъния, за България или не знаят нищо, или в най-добрия случай я свързват с големия брой българки, които работят там като гледачки на възрастни хора или като чистачки. Чувал съм също от българи тук, че често имат проблеми с държавните институции, понеже служителите нямат представа, че България е член на Европейския съюз.

Най-успешна беше лекцията на 24 май, когато разказвах за кирилицата и им показвах как да си напишат имената на български. Изключително се впечатлиха от силата на аромата на мускала розова вода, който един път занесох. Често ме питат какво ядем в България ( храната в Южна Италия е нереално голяма мания). 

Въпреки че винаги имаме изговен план, започваме всяка лекция с призив всеки път, когато учениците имат какъвто и да е въпрос (за традициите ни, местната храна, личните ни интереси или дори времето), да ни прекъсват и да питат. Вярваме, че най-добрият начин да разбием възможни стереотипи е просто да им покажем, че и ние сме най-нормални хора, също като тях. Иначе всеки път се стремим да говорим различни неща, които също да са интересни и занимателни за тийнейджъри. Защото България е много повече от родината на крадливите роми, чистачките и лютата ракия. 

Препоръчваме ви още:

Защо да (не) изберете Холандия

Българчетата, които не говорят български

Как от гражданка станах селянка