Автор: Стамена Марашева-Петкова

На 2 юни отдаваме почит към Ботев и другите герои, загинали в борбата за освобождението на БЪЛГАРИЯ  (това е пояснение за тези, които се чудеха какво е това странно виене в 12 ч. на обед)! Когато се отдава почит, трябва за минута да сведем глави в благодарност към тези, които са се жертвали в името на СВОБОДАТА! Сигурна съм, че хората, които ще прочетат това, много добре знаят защо в 12 вият сирените и са дали своята почит към героите, но няма как да не споделя възмущението си от факта, че има и такива, на които не им е ясно или пък им е все тая.

Прочетохте ли

"Лески" е супермен?

Предполагам, че е имало и такива възмутени, че точно в 12 вият тия сирени, човек да не може да си си пийне ракийката със салатката на спокойствие, а те му заглушават телевизора даже! Тая глупост вече няма ли да я спрат, това е всяка година! Нека тия по улиците се правят на националисти, че може и от някоя телевизия да ги снимат, ама вкъщи да се става от масата, абсурд! То пък има и хора дето бързат, нямат време за тия щуротии, може ли да губят ценна минута в стоене на едно място? Даже най-добре е да се смеем на тези, които се правят на интересни и седят мирно, че да ги хване срам и догодина да не си и помислят да спират, пък дано вече тия, дето ги пускат тия сирени се откажат и да не губят ценната минута на хората всяка година! 

Аз обаче реших да направя напук на тези, които си ценят минутата и когато завиха сирените, спрях, сведох глава, обаче покрай мен си кипи животът. Наистина побеснях, вбесих се, идеше ми да се разкрещя от яд, и то не защото правя напук на безхаберните, а защото изпитвам дълбока почит към подвизите на националните ни герои. Още по-възмутително беше, че забелязах как двама старци си крачеха бодро, с ръце зад гърба и сякаш не чуваха сирените. Тогава вече се замислих колко пропаднала е нашата нация. Щом вече и възрастните не почитат героите и за минута не свеждат глави, тогава как ще научим децата що е СВОБОДА, ГЕРОИЗЪМ, САМОЖЕРТВА, БЛАГОДАРНОСТ и най-вече ПОЧИТ? Бих разбрала донякъде, ако видя деца да шават по време на сирените, бих разбрала дори мои връстници, но нали по-възрастното поколение претендира, че са по-възпитани, по-интелигентни и с по-голям морал! Оооо, нима?

Защо за децата е важно

да познават корените си

Между другото всички видяхме, че в социалните мрежи много хора изразяват почит, но дали това не е някаква „мода“? Не е ли по-важно в душата си да почетем Ботев и всички герои и да съзнаваме колко трябва да се гордеем и да бъдем благодарни за тяхната саможертва в името на РОДИНАТА? И дори да звучи като клише, аз съм сигурна, че ако Ботев беше наш съвременник, щеше да опише нацията ни като неблагодарна сган, която убива бавно и мъчително своята МАЙКА-РОДИНА!

Не претендирам да съм свръхнационалистически настроена, но много болно ми стана да гледам как не се отдава почит. Не мога дори да опиша чувството: почувствах някаква смесица между възмущение и гняв. Нима е толкова трудно да спрем за минута, нима е толкова трудно да замълчим, нима е толкова трудно да сведем глава? Някак си е парадоксално как 500 години българите са свеждали глава, а днес и за минута не го правят. Е да, различно е. Едно е 500 години да свеждаш глава пред поробителите, друго е минута пред героите! И все пак се съмнявам, че има някой, който да предпочита да бъде със сведена глава пред поробител дори и за минута, затова нека отдадем тази минута на героите!

Много въпроси си зададох, но все риторични! Не искам отговори, искам българите да уважават и почитат героите си, защото ако не бяха те, нямаше да ни има и нас!

Стамена е нашата будна съвест :) Струва си да помислим върху историите й, дори когато са откровени до болка, та чак обидни. Може да прочетете и други от нейните криворазбрани разкази: 

Криворазбраните правила на пътя

Криворазбраната социална мрежа

Криворазбраният Бай Ганьо