Автор: Ина Зарева

Затова е всичко. И бързането, и умората, и суетенето. Като и при всяко раждане, знаете как е. Някои се радват, други имат колики, трети обвиняват, че не виждаме, каквото трябва да видим и не празнуваме, каквото трябва да празнуваме.

А то е простичко. Празнуваме радостта. Тя е единственото мерило за отношението ни към живота. Ако я има – всичко е наред. Обаче, ако и в най-светлия празник позволим на нещо да я помрачи значи имаме сериозен проблем - забравили сме да се радваме. А радостта е всичко, което се иска от нас.

Радостта от всяко новородено дете.

Радостта от преодолените трудности.

Радостта от различието или въпреки него.

Радостта от неизвестното.

Радостта от това, че те има.

Радостта от обичането.

Радостта от смаляването и смиряването.

Радостта от обожествяването.

Радостта от спокойствието.

Радостта от семейството, колкото и странно да е то.

Радостта от смелостта, въпреки опасностите.

Радостта от вярата.

Радостта прави от съществуването живот, от съжителството – любов, от раждането – Рождество.

Радостта прави от всеки делник – специален ден, а от него – вълнуващ спомен.

Радостта превръща бързането, суетенето и умората в ароматен, пухкав и сгушен празник.

Затова е всичко.

Защото е Рождество.

И радостта празнува рождения си ден.

Направи ѝ подарък - подари ѝ себе си.

****************

Препоръчваме ви и Невидимите подаръци