Автор: Цветелина Чобанова

Гледам задръстените улици, клаксони на изнервени шофьори създават малко дрезгава коледна музика. Търговските центрове са като свещени крави, в които можеш да купиш всичко, за всеки. Препълнени са със забързани хора, търсещи подаръци за любими и не чак толкова любими. Много от тях искат да приключат всичко, което не са успели да завършат през изтичащата година, дори и неща, които изобщо не са започвали. В магазините за хранителни стоки те посрещат коледни зайци, мечки, елени, мандарини, бонбони, украси и всичко крещи - "Купи мен, купи мен, купи за всички, които познаваш и които не познаваш!" Пазарува се почти все едно очакваме края на света и след Коледа и Нова година ще има повсеместен фалит на магазините за храна и ще минем на купони.

Цари всеобщо бързане, тичане, усещане за пропускане, за нещозабравяне, за нямане на време за приготвяне на баклава, сърми, пуйка, ошав и още поне задължителните 1367 гозби, да не забравим да бъдат нечетни.

Прокрадват се мисли като – „нямам идея за подарък на..., нямам пари, нямам време, нямам, не ми достига, не мога, не успявам.“

И така Коледа се превръща в голямото Нямане. В бързане. В надпревара с време, улици и хора.

А Коледа е времето в годината, в което се случват чудеса. Но за случването им има една единствена тайна... Те се случват тихо, невидимо и могат да бъдат видени само със сърцето и душата. Това е времето, в което слушаме приказка, а за тайнството е необходимо внимание, тишина.

Подаръците, които ни стоплят душата, са винаги малки, невидими, но важни. Прегръдка на любим човек. Споделено време с приятел. Топъл чай и смях. Аромат на курабийки. Светлините на елхата в нощта. Уютът на дивана. Скъпите на сърцето хора събрани около празничната трапеза. Добрата дума на непознат. Усмивката на лицето. Любовта в очите.

Тези подаръци не се продават, не се купуват, те се споделят. Но в бързането ги забравяме, затрупваме ги с вещи и храна. С изобилие и много, втъкали в себе си изтощение, умора и непрестанно тичане.

Коледа е. Време, в което да останем със себе си, да си подарим внимание, грижа, топлина. Да споделим тези подаръци с приятели, семейство, любими хора. Да бъдем просто заедно. Защото скъпите неща, не се измерват с пари. За тях няма нужда от бързане. За тях имаме нужда от забавяне.

За автора:

Цветелина е дипломиран психолог и практикуващ психотерапевт. Може да звучи невероятно, но преди да открие, че психологията е истинската й любов, е завършила  инженерна специалност и има блестяща ръководна кариера в голяма фирма. Цветелина е наш редовен автор и консултант по теми, свързани с психологията, отношенията в семейството, самочувствието и успешната реализация на жената. В личен план може да се похвали с една страхотна, щура дъщеря, която е най-добрият й учител, куче, две котки и чудесен мъж до себе си.

Препоръчваме ви още::

Нещо мило, нещо малко, нещо спасяващо

За Истината и дрехите, в които я обличаме

Този надут декември!