Автор: Янка Петкова

От мобилните полицейски групи по Черноморието съм. Еженощно проверяваме заведенията. Основно по Южното Черноморие. Нали е район на вицепремиера. Втора седмица няма сън. Тарикатите от Слънчев бряг създават проблеми. Една вечер два пъти конфискувахме апаратура за озвучаване. Арестувахме рецидивиста DJ Панчо. И без това ни лазеше по нервите. Казваме му: „Пусни Веселин Маринов!“ – отказва. Втори път: „Пусни Веселин Маринов!“ – пак отказва. Това не е ли рецидив? Сега колегите от ареста на всеки кръгъл час въртят „Батальонът се строява“. Гърчат го психологически. Ще ми пуска хаус-маус, фънк-мънк! Е, вече нищо няма да пуска. По целия курорт се възцари тишина. Сбъдна се мечтата на скандинавските туристи. Те много обичат да им е тихо, иначе не им се чуват песните, като се напият.

Тия с апаратурата са много нагли. Отидохме веднъж, направихме акт, прибрахме им озвучаването. Тъкмо седнахме в едно заведение да се почерпим с колегите от данъчното, нали бяха конфискували оборота, по радиостанцията ни извикаха да се връщаме пак. Ония извадили друга апаратура и почнали наново дискотеката. Е, сега вече ще има „легни-стани“, както казваше един царски депутат. Не може някакви келеши да ни развалят кефа, да ходим ние в 4 сутринта на втора проверка и пак да изнасяме апаратура. Да не сме хамали?! Ще ги морим до края на сезона. И без това след тия акции догодина може да няма сезон. Клиентите заплашвали, че ще ходят вече на почивка в Гърция. Ми да ходят! Няма всяко лято да правим еженощни проверки. Ще ги гърбим за последно. Вицепремиерът добре им го каза: „Когато има политическа подкрепа, полицията си върши работата.“

Ами наркоманите от къмпинг Рапан? За пет дни – четири проверки и не можахме да им намерим наркотиците. Не е като да не ровихме. И ние търсихме, и колегите от министерството на туризма, но независимо едни от други. Пак ще ходим. Шефът каза да не се връщаме без наркотиците. Имало сигнал, че крадат и ток и вода, но той нямало да има същия „обществен резонанс“, затова много да не раздуваме. И ни предупреди да внимаваме с дюните. Да не настъпим някоя туфа с пясъчни лилии. В това отношение много сме стриктни. Откакто преди години местихме пъдпъдъците край околовръстното в друг ареал, ни викат еко полицаи. Ами еко, да не ни е леко? Окопали сме се в един хотел наблизо - „Водно конче“. Чу се нещо, че той бил незаконен. Хайде да не ни занимават с глупости! Ние сме по дирите на наркокартел. С колегата сме заели един апартамент на втория етаж и дебнем ония от Рапан с бинокли. Все ще се издадат. С тия каравани са ми много подозрителни. Като ги гледам как са оборудвани, нищо чудно и амфетамини да правят вътре, да ги пласират по дискотеките на Южното Черноморие. Скоро ще им спрем кранчето и на тях. Както сме започнали да конфискуваме апаратура, няма да остане кьорава дискотека.
Защото каква е нашата цел? Да се възцари тишина. Да се махнат тия, необвързаните, дето идват да се веселят сега и да се развие един хубав семеен туризъм. Предимно за пенсионерски двойки. Те са най-тихи, проблеми не създават. Денем ще си пекат остеопорозите, вечер ще лягат рано и ние най-сетне ще си починем на Българското Черноморие.

Още морски истории:

Малко слънце и някой, когото обичаш 
Багажът - драма в три действия
Тате, къде е сапунът?