Последните хора на света

Теди и Яна имат годишнина днес. Една година от сватбата. Спомням си нашата първа годишнина – бях много бременна, осми месец, Иван вече работеше на две места и сигурно тежеше 60 кг от изтощение. Бяха тежки времена, разказвала съм ви, а някои от вас може и да ги помнят. За годишнината си бяхме спестили малко парички да се почерпим в хубав ресторант, но решихме да сме практични и да си подарим дрешки за бебето вместо това. Тогава бяха отворили един много скъпарски нов магазин с бебешки дрешки в Пловдив, отидохме дотам и избрахме най-прекрасните неща. А на връщане си хванахме такси, че времето беше ужасно, да не се поболея точно преди раждането. И аз взех, че забравих в таксито целия плик със сладки гащеризончета и бодинца на микимауси. Плаках със сълзи после. Иван изнамери фирмата и дори шофьора (тогава нямаше толкова много таксиджийски фирми), но пликчето така и не се появи. Зарадвало е нечие друго детенце, надявам се. Но помня лицето на Иван и онзи толкова мъжки гняв, че не ти е по силите да дадеш на любимата си жена това, което й е на сърце. Заради това изражение преглътнах и се усмихнах, и забравих за глупавите бебешки дрешки. И без това после ни подариха купища. Исках да напиша нещо много романтично на Теди и Яна днес, но този случай ми излезе в спомените и мисълта ми тръгна в несъвсем романтична посока.

В живота ви далеч няма всичко да е цветя и рози, дечица. Ще има и моменти на безпаричие, и проблеми, и ядове, ще има кавги за глупости, всевъзможни грешки и угризения за тях. Ще има неприятни началници, злобни колеги, досадни родители, измамни приятели, ревящи хлапета и шумни съседи. Ще има течове в жилището, убийствени кредити, провалени почивки, празни портфейли, прегорели манджи, пропуснати шансове, развалени перални и несбъднати мечти. Ще има тийнейджъри, които ви наричат лоши родители и родители, които ви мислят за неблагодарни деца. Но всичко това е напълно поносимо.

Единственото непоносимо нещо в живота е да няма с кого да го споделиш. Затова само едно ще ви пожелая. Накъдето и да ви блъска съдбата, да поемате заедно ударите. Когато единият е наранен, другият да го прегърне. Когато единият е обиден, другият да го защити. Когато единият е сгрешил, другият да му прости. И когато единият дава, другият да дава още повече. Няма да ставам досадна свекърва и да ви заливам с повече напътствия. С една дума пожелавам ви да се обичате сякаш сте последният мъж и последната жена на света, ни повече, ни по-малко.

А другото все някак ще се нареди.

Последно променена в Понеделник, 14 Август 2017 13:37
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Женската интуиция

Женската интуиция

25 Сеп, 2019 Забавно

Първият принцип на кавалерството

Първият принцип на кавалерството

24 Сеп, 2019 Татко Калоян

Много обичам септември

Много обичам септември

17 Сеп, 2019 Татко Калоян

Измама за милиони?

Измама за милиони?

25 Сеп, 2019 Истории

Аз и Мара

Аз и Мара

22 Сеп, 2019 Забавно

Най-прекрасният град

Най-прекрасният град

21 Сеп, 2019 Развлечения

За кожата на една готвачка

За кожата на една готвачка

03 Окт, 2019 Забавно

Кучешки истории

Кучешки истории

05 Окт, 2019 Любимци

Отвори, неверна жено!

Отвори, неверна жено!

13 Окт, 2019 Забавно

Ужасна майка

Ужасна майка

12 Окт, 2019 Блог

Гласувайте за Надя

Гласувайте за Надя

07 Окт, 2019 Забавно

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

Кучешки истории

Кучешки истории

05 Окт, 2019 Любимци

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам