Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Текст на Български фонд за жените

За жените, които са подложени на домашно насилие и психологически тормоз, извънредните мерки, наложени от властите и принудителното затваряне в домовете ни заради разпространението на коронавируса, са повече от извънредни. Те са заключени за неопределено време със своите насилници и са изолирани от другите хора и от ресурсите, които могат да им помогнат да справят.

Много често жените, които и преди са живеели в тази ситуация, сега са изложени на още повече рискове. Партньорите не им позволяват да излизат навън, спират достъпа им до семейните финанси; обидите, побоят, сексуалното насилие зачестяват. Хаосът и несигурността, отприщени от пандемията, допълнително изострят поведението на насилника. Ако той стои у дома, не ходи на работа и усеща липса на контрол върху живота си, ако има финансови затруднения и е в риск да остане без работа, това може да се превърне в “тенджера под налягане”, предупреждава Хера Хюсейн от британската неправителствена организация Chayn, цитирана от вестник „Индипендънт“. Допълнително ситуацията може да се утежни, ако се намеси и злоупотреба с алкохол или други психоактивни вещества или има намесена депресия или психическо разстройство. Тогава нещата стават взривоопасни.

Медиите в Германия, Великобритания и САЩ алармират в последните седмици за нарастващ брой на сигналите за домашно насилие в условията на пълна карантина вкъщи. Китайската полиция съобщи за троен ръст на случаите на домашно насилие само през февруари тази година в сравнение със същия период на миналата година.

Домашното насилие се корени в желанието за власт, контрол и доминация. В момента всички ние преживяваме липса на контрол над живота си. Хората, които не могат да управляват тези чувства и преживявания, ги прехвърлят върху удобна жертва. Това са обикновено партньорките, децата и по-възрастни жени. Дори и случаите на насилие все още да не нарастват като абсолютна стойност в тази кризисна ситуация, хората, които преди това са били подложени на насилие, вероятно ще усетят по-крайни форми на тормоз. Страшното е, че сега те нямат изход и глътка въздух – да отидат на работа, на училище, да се срещнат и да поговорят с приятели.

Това, че жертвата е в капан 24 часа с насилника си, е наистина плашещо. Така затворът е постоянен и като че ли няма никакъв изход. В тази ситуация, която е кризисна за всички нас, те дори не намират сили да споделят преживяванията си, защото се тревожат да не натоварват допълнително по-възрастните си близки или приятелите, които също са в емоционална и икономическа безизходица и преживяват неясна тревога. Знаят, че е много малко вероятно да намерят помощ и в пренатоварената здравна и социална система и достъпът им до медицинска грижа, психолог или терапевт е силно ограничен. И най-страшното е, че никой от нас не знае докога ще продължи всичко това.

Къде мога да потърся подкрепа?

Сигурността за здравето и живота в условията на пандемия и пълна карантина е на първо място. Затова ние от Български фонд за жените призоваваме всяка жена, която се чувства засегната от каквато и да е форма на насилие в дома си, да потърси помощ. Горещата телефонна линия за пострадали от насилие 0800 1 8676 се поддържа от Фондация „Асоциация Анимус“ вече 23 години. И в момента, въпреки кризата с коронавирус пандемията, тя продължава да работи денонощно. На нея се приемат обаждания за случаи на домашно и сексуално насилие, трафик на хора и други форми на насилие, като специалистите консултират жертвите и ги насочват към социални услуги в цялата страна.  

На въпрос дали са зачестили обажданията на Горещата линия през последните две седмици, Катя Кръстанова, клиничен психолог и психотерапевт във Асоциация „Анимус“ отговоря, че все още не може да се говори за подобна тенденция. „Практиката ни през годините е показала, че увеличаването на случаите за търсене на помощ от домашно насилие идва със забавяне. Например, ако направим аналогия с Коледните празници, обажданията зачестяват след Иванов ден (7 януари), макар че семействата прекарват повече време на едно място още от Бъдни вечер (24 декември). Така че, ако направим аналогия и като прибавим страха от заразата и мобилизацията за справяне, търсенето на помощ при домашно насилие ще нарасне най-вероятно след третата седмица на интензивното пребиваване заедно“, прогнозира Кръстанова.

Към момента дори има леко намаление на случаите, за които се търси помощ. Според експертите от „Анимус“ това се дължи на „страха от това да се заразиш и да пострада някой от близките, който е мобилизирал хората и в момента те се опитват да удържат на семейното напрежение. След като обаче този период на живеене постоянно заедно и вкъщи стане твърде дълъг, ще има „взривове” на натрупаното напрежение и ще има увеличения както на пострадалите, така и на тези, които търсят помощ“.

В момента Кризисните центрове имат строг режим на прием, но жертвите на домашно насилие могат да потърсят помощ, както за настаняване, така и за консултация. Важно е да знаем, че районния съд работи по издаване на незабавни защити в случаи на подадена искова молба. Районите съдилища имат дежурни съдии именно заради Закона за защита от домашно насилие. Спазват се сроковете по закон – издаване на незабавна защита в рамките на 24 часа, и насрочване на първо заседание в рамките на месец.

Новият тип случаи към настоящия момент са свързани с ограниченията за пътуване и това, че тръгналите на гурбет не могат да се приберат при децата си, които са оставени на възрастни роднини. Тези хора в момента не могат да получат интензивна подкрепа и от институциите, поради намаления състав на екипите, а и това са напълно нови практики, за които никой не е готов.

Какво се случва в едно българско семейство в момента?

Разбира се, всяко семейство е различно и въпреки, че сме изправени пред еднакви ограничения и споделяме общи извънредни мерки, ситуацията и предисторията във всеки дом е различна.

Ето един „топъл“ случай от последните дни. Може да ви изглежда на пръв поглед „безобиден”, но дали е така? „В семейството не е имало осъзнаване на проблемите в общуването между родителите и това как то се е отразило на децата. Децата поради затворения начин на живот стават твърде изнервени и реагират агресивно на откази. Бащата обаче обвинява майката, че тя не е възпитала добре децата и става агресивен към нея, както вербално така и физически. Освен, че й вменява цялата вина и й посяга, той я обезценява пред децата, като казва, че за нищо не става. Преди броени дни бащата напуска и отива при родителите си. Жената остава с двете деца, които стават още по агресивни, защото баща им си е тръгнал“.

Звучи безизходно. Но поне насилникът е извън дома и не е 24/7 с партньорката и децата си. А може би поведението му ще се прехвърли към неговите родители, които ще станат виновни за всичките неудачи? Може би той ще се върне вкъщи и тормозът ще се удвои?

Именно затова ние от Български фонд за жените бихме искали да обърнем внимание, че в тази ситуация на общонационална и глобална извънредна ситуация всички ние носим не само лична, но и колективна отговорност. Като съседи, като приятели, като колеги, като роднини. Жизнено важно е да не мълчим и ако станем свидетели на жени и деца, изложени на насилие, да се обадим на телефон 112 и на Горещата линия 0800 1 8676 или на 02 981 7686.

Защото само през миналата година най-малко 24 жени бяха убити от своите партньори. През 2019 г. убитите жени при условията на домашно насилие са 35. Важно е да се отбележи, че държавата ни не води статистика и до момента тя се прави единствено от неправителствената организация Български хелзинкски комитет на базата на криминалните сводки от МВР и на публикациите в медиите. Вижте повече на сайта www.ubita.org

44% от убитите жени стават жертва на настоящ или бивш партньор, в 95% от случаите жените са познавали убиеца си. 62% от жените са били убити в дома си. Всяка трета убита жена е била подложена на системно физическо насилие от страна на убиеца. Всяка 10-а жена е търсила полицейска защита по повод насилие от страна на убиеца. Българският съд все още приема ревността за смекчаващо вината обстоятелство!

Три случая от България

От началото на коронавирус епидемията три случая в България дават изключително тревожни сигнали за размерите на това, което се случва зад заключените врати на домовете и какво преживяват някои жени.

На 21 март бе съобщено за убийството на 76-годишна жена от пловдивското село Милево. Тя е застреляна от 81-годишния си съпруг с незаконно притежаван пистолет. Двамата живеели сами в къщата си в селото. Жената е починала на място след като е била простреляна в главата. След случилото се, дядото е направил опит да се самоубие и е бил откаран в болница в критично състояние. По случая се води досъдебно производство и причините за трагедията се изясняват. Няма данни дали става дума за продължаващо във времето домашно насилие, за трагедия, породена от извънредната кризисна ситуация или за други обстоятелства, но независимо от това – убийството е най-крайният акт на насилие и той е налице.

През последния уикенд страната ни осъмна с още едно зловещо убийство на жена. Този път в ромския квартал „Изток“ в Кюстендил. 50-годишният извършител се почерпил порядъчно с алкохол. Последвал скандал и пияният пребил зверски жената, с която живеел на семейна начала. След това хладнокръвно я удушил. Извършителят е с криминално досие, свързано с кражби и наркотици. Той опитал да укрие уликите от убийството и първо казал на полицаите, че жената се е прибрала пребита и след това починала от раните си. В последствие признал, че той я е убил.

И друг случай прикова общественото внимание през последните дни. Медиите съобщиха, че в началото на седмицата Прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу ученик от град Варна. Момчето е обвинено за убийството на баща си при опит да защити майка си. Инцидентът станал в началото на 2019 г. При семеен скандал бащата започнал да бие и души майката, след което посегнал и на сина си, който опитал да я защити. Момчето взело кухненски нож и нанесло два удара в областта на шията на баща си. Ученикът е обвинен в убийство при превишаване на пределите на неизбежна самоотбрана. В сводката на Прокуратурата се отбелязва, че този случай на домашно насилие не е бил единствен в семейството. Бащата пиел от години и често посягал на жена си и сина си.

А може би всички тези три случая можеха да завършат по различен начин?

Въпреки кризисната ситуация и обявеното извънредно положение, което най-вероятно ще бъде удължено, от Асоциация „Анимус“ продължават да работят и да консултира нуждаещите се по телефон, Скайп, Вайбър и Месинджър, според възможностите на клиентите. Онлайн консултациите дават шанс на жертвите да осъществят връзка, но не бива да забравяме, че затворени вкъщи с човек, който се опитва да контролира живота и комуникацията им с външния свят напълно, понякога на тях им е трудно не само да се обадят по телефона, но и да пишат във Вайбър.

Останалите неправителствени организации, центрове и услуги, също продължават да работят, макар и дистанционно. Също така, те поддържат връзка помежду си, защото случаите за подкрепа на жени, жертви на домашно насилие обикновено са много сложни и изискват мултидисциплинарен подход и взаимодействие на службите от различни региони. Сред тях са Консултативният център за Сдружение „Център Мария” в Горна Оряховица, Консултативният център на Фондация „Джендър Алтернативи” в Пловдив. „Вчера обсъждахме възможностите за подкрепа на случаи от страна на Центъра за обществена подкрепа във Варна“, дава пример Катя Кръстанова от „Анимус“.

Колегите от консултативните центрове за домашно насилие и насилие, основано на пола, работят по телефон и онлайн, а Кризисните центрове продължават да функционират, но при много строги правила за превенция на заразяване. Остава си обаче фактът, че говорим само за половината страна, защото в половината административни области на България няма нито кризисни, нито консултативни центрове“, допълва Кръстанова. През февруари месец в рамките на проект „Активни срещу насилието над жени”, финансиран по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, бяхме в Сливен и Смолян и в тези области всички професионалисти, които се срещат с домашното насилие, определят като първи и най-голям проблем липсата на услуги. Там липсват както кризисни, така и консултативни центрове.“

Нееднократно страната ни е била критикувана заради недостатъчното услуги за подкрепа на жертвите на домашно насилие. В началото на март Комитетът за правата на жените към ООН настоя българската държава да отделя повече средства от държавния бюджет за съществуващите центрове за настаняване на жени, пострадали от насилие, да разшири и да открие нови такива, както и да засили сътрудничеството на правителството с организациите, които предоставят социални услуги на такива жени.

„В момента правилата за достъп и функциониране на кризисните центрове са напълно съобразени със ситуацията и нуждата от гарантиране на безопасност. Не се допуска излизане, а новите клиенти се изследват. До сега нямаме информация за критична ситуация“, допълват от „Анимус“. „Също така до момента нямаме информация на отказана подкрепа на пострадали лица. Трудно върви работата по случаи, в които трябва да се действа мултидисциплинарно. Много от екипите са в намален състав и трудно се синхронизират действия поради липса на хора“, сподели още Катя Кръстанова.

Проблемът е не само български. Той е глобален.

Все повече правителства въвеждат крайни мерки за социална изолация. Всички ние сме затворени в домовете си и нямаме регулярен достъп до много от ресурсите и услугите, които сме използвали преди. Ако имаме здравен проблем или изпитваме дискомфорт, малко вероятно е да се свържем с личния си лекар, защото осъзнаваме, че системата е претоварена и защото се страхуваме да не се изложим на допълнителен риск. Чакаме нещата да отминат. Така е и с насилието вкъщи – вербално, психическо, физическо. „Самият начин, който използваме, за да предпазим хората от вируса, има обратния ефект върху жертвите на домашно насилие“, признава Анита Бхатия, заместник директор на United Nations Women. „Ние напълно подкрепяме тези марки за социална изолация, но в същото време осъзнаваме, че те дават възможност на насилниците да безчинстват още повече.“

По данни на Световната здравна организация всяка трета жена по света е преживявала психическо или сексуално насилие през живота си. Това го прави едно от най-разпространените и в същото време най-малко докладваните нарушения на човешките права в света. По време на кризи – войни, природни катаклизми и епидемии, рискът от насилие, основано на пола се увеличава. Той засяга в огромната си степен жените и по-рядко мъжете, но също така е бич за ЛГБТИ хората. Рискът е значително по-голям и за жените с увреждания, живеещите в крайна бедност, мигрантките, жените от малцинствата.

Има и друг аспект на кризата с коронавируса и той е икономическият. Новините, които ни заливат, не спират да говорят за икономическите последствия, за задълбочаващата се световна рецесия, за ръст на безработицата, за намалени доходи, за несправяне на социалната система. Това изправя жертвата на домашно насилие пред една гигантска психологическа преграда да напусне насилническата връзка. За да вземе решението да се откъсне от партньора си, който упражнява нездравословна власт и контрол, жената трябва да вижда пред себе си път за икономическо справяне за себе си и за децата си. Обикновено тя дълго време спестява пари преди да направи крачката или търси външна помощ – временно място, където да отиде. Това може да е при родителите й, което сега е все по-малко вероятно, защото възрастните са най-изложени на рискове от COVID-19.

Бюджетните ограничения ще се отразят и на услугите за жертви на насилие. Много от тях се поддържат от неправителствени организации и за функционирането им се набират средства с различни кампании. Филантропията също ще претърпи обрат. Възможно е даренията на индивидуалните и корпоративни донори да намалеят в резултат на рецесията, но пък кризата е и възможност да се преоценят някои нужди на обществото и дарителството да бъде насочено не само към закупуването на апарати за обдишване и лични предпазни средства, но и за меки мерки, като например психологическа подкрепа, които да смекчат последиците от пандемията върху най-страдащите и изпадналите в крайна изолация.  

Но какъв е пътят и има ли светлина в тунела?

Освен да сигнализираме, ако станем свидетели на насилие около нас и да поддържаме постоянна връзка с близките и приятелите ни, които може да са изложени на домашно насилие, ето и още една препоръка от терапевта Катя Кръстанова от „Анимус“.

 „При семействата с нарушена комуникация, както между партньорите, така и между поколенията, където насилието е станало форма на общуване, ще има трудни дни при толкова много време заедно. От друга страна, това е шанс, както да се срещнат с проблема, така и да се постави начало на неговото разрешаване. Правенето на неща заедно, говоренето помежду ни и общуването без бързане за някъде, може да създаде нови модели в семействата или поне да постави началото на такива“.

Още по темата: 

Срамната тайна

Автор: Ралица Георгиева

Този текст е за онези баби, „истинските”, които все по-малко деца познават, а след време вече може и да ги няма. Не ме разбирайте погрешно - нямам нищо против съвременните баби, които просто живеят по друг начин, в градовете, голяма част от тях са родени в град. Те също са обичливи, грижовни, отдадени на внуците си (поне повечето от тях, но това е друг разказ).

Преди няколко вечери, след тежък ден в службата, минах покрай първата къща на нашата улица. Нещо ме жегна и потрепнах. Прозорчето на кухнята светеше и си спомних за бабчето, което живееше там, но се спомина преди време и сега явно някой от родата се е появил. Беше много мила бабка, около 90-годишна. Когато се нанесохме („пришелка” съм в квартала, където „кореняците” се знаят) една сутрин ме издебна и ме пита „Ти на кого си унука (внучка), мари?”. Спрях се, не бързах чак толкова, можех да хвана следващия автобус и и разказах каква съм, що съм. Бабчето остана доволно и ме изпрати да работя. През целия ден се сещах за нея. Вече я бях виждала как излиза с двата бастуна или подпряна на стол, сяда на пейката и храни 4-5 котета, които иначе живеят в двора  и две кучета, вече доста старички. Понякога им даваше хляб, друг път, най-често покрай пенсия - гранулки. Винаги имаше съд с прясна водичка, а тревата на тротоара (който всъщност почти го няма) винаги беше отъргана. Представете си това бабе, седнало на стар дървен стол, който и служи за проходилка, как търга трева с една малка мотичка... Няколко пъти предложих да помогна, но тя не пожела, искаше друго - просто да се спра и да поговорим. Спирах винаги, дори и да бързах, даже 2-3 минути за нея бяха радост. Не беше изоставена, имаше деца и внуци, които живееха из България, навестяваха я редовно, искаха да я вземат при себе си, но успяваха само за зимата - напролет се връщаше в старата (може би колкото нея) къщичка и пак започвах да излизам  5-10 минути по-рано. Беше ми много мило. Аз нямах такива баби. Моите и двете, светла им памет, бяха отраснали и живели цял живот в град, в апартамент, откакто се помня и никога не получих от тях кокичета пролетта, доматчета и краставички лятото, ябълки и круши есента. Не че нямах тези неща и в моя двор, но бабчето ми ги даваше с такова желание и усмивка, че не можех да й откажа. Веднъж дори ми подари едни много старомодни, но чудесно запазени червени обувчици с ток. Замислих се, кога ли си ги е купила, кога ли ги е обула, какви ли спомени са й носили...

Така минаха няколко години и една пролет не ме пресрещна бабчето, а некролог. Беше си отишла тихичко, през зимата, някъде при своите, а аз се почувствах така, сякаш си тръгна някой от моите. 

Мили хора, пазете бабите и дядовците, дори и когато самите те не се пазят.! Някой ден ще ни липсват страшно много!

Бъдете здрави!

Препоръчваме ви още: 

Моите баби

Автор: Яна Пеева

Знам, че вече си говорихме за чушки, но предизвикателството ме изненада с тема, специално посветена на тях. След като в седмицата за неща, които преди не сме обичали, ви разказах за това как чушките са се намърдали в сърцето ми, днес ще споделя любимата ми рецепта за шакшука (Теодор хич не я обича, а Борис нежно я нарича ШАКАШУКА). Първо обаче малко повече за чушките… и за Христофор Колумб. 

Със сигурност сте ставали свидетели на безумния спор “чушка или пипер”. Доскоро всеки път, когато някой наречеше зеленчука пипер, въртях очи. Наскоро обаче разбрах, че всички сме прави… защото Христофор Колумб се е объркал. 

Пиперът (Capsicum), или разговорно - чушката, е род цъфтящи растения от семейство картофови. Технически плодове (също както домата), те се използват като зеленчуци. Чушките произлизат от Америка, където са били култивирани хиляди години, преди Колумб да запознае европейците с тях. 

Пипер обаче се казва още един род растения. Този на черния пипер! Сега започва да става леко объркващо. Черният пипер и чушките нямат нищо общо освен имената си. Черният пипер (Piper) е една от най-разпространените и широко използвани подправки в света. Бил е толкова ценен, че често е използван като валута. Освен това е една от главните причини европейските монарси да започнат да търсят Индия. 

И така, заради пипера, Христофор Колумб, подкрепен от испанските монарси, се отправя на запад, в търсене на път към Индия, към подправките, коприната и към превъзходство над останалата част от Европа. Същественото го знаете - Колумб открива Америка, убеден, че всъщност е Индия, нарича местното население индианци, до края на живота си отказва да приеме, че се е объркал. Всъщност Америка е кръстена на Америго Веспучи, защото тъкмо той е човекът, който настоява, че е отделен континент, а не част от Индия. 

Но да се върнем към чушките! Аз лично съм чела няколко различни теории, като любимата ми, естествено, е по-драматичната от тях. В същината си обаче, те много си приличат. Колумб тръгнал за Индия и пипер, намерил един континент и едни хора, които особено много обичали да ядат чушки. Чушките били люти, използвали се от всички и за всичко, и той бил убеден, че това всъщност е още по-ценна и вкусна вариация на черния пипер. И така, представил ги на Фердинанд и Изабела като “по-ценни от обикновения вид” и ги донесъл в Европа, откъдето те се разпространили из целия свят. 

Без значение обаче как, защо и с какво име те са стигнали до нас, чушките са изключителен зеленчук. Те могат да бъдат сладки, като камбите, люти, като рибките, халапеньото и хабанерото, могат да бъдат подправки, като червения пипер. Всъщност ми е почти невъзможно да си представя ден, в който не използвам чушки поне по един начин. Заедно със солта и черния пипер, те винаги присъстват в кухнята ми, в особено големи количества. Преди да ги проям - като червен пипер; а сега във всичките им форми. Винаги имаме домашна лютеница в шкафа, по няколко зелени и червени чушки в хладилника и поне един буркан червен пипер в някой буркан. 

Сега към шакшуката. За да нахраните двама, ще ви трябват:

1 глава лук

Няколко скилидки чесън - аз слагам 2-3-4, вие си преценете, спрямо това колко обичате чесън.

Няколко чушки - червени, зелени, каквито искате.

Един буркан/консерва нарязани домати или алтернативно пресни домати

Сол, черен пипер, червен пипер (паприка и лют), кимион

4 яйца

Магданоз

Сирене

Нарежете лука и чушките - аз предпочитам по-едри парчета, за да не се загубят в соса. Накълцайте чесъна. Загрейте малко зехтин в голям тиган (хубаво да е имате капак за него!) и задушете зеленчуците, а когато омекнат, добавете чесъна и подправките, разбъркайте и гответе още около минута, докато започне да мирише много хубаво. Изсипете доматите, разбъркайте хубаво и оставете да покъкри малко. Опитайте след 4-5 минути, за да проверите как е на вкус, направете кладенчета в соса с лъжица и чукнете яйцата. Похлупете тигана и гответе, докато белтъците са сготвени, а жълтъците са все още рохки (или докато яйцата са сготвени, спрямо вашите предпочитания, но аз лично препоръчвам течни жълтъци!). 

Сервирайте с магданоз и сирене, както и с препечен хляб за топене.

 

Следващото предизвикателство е ПЪРЖЕНЕ.

Ето и списъкът с темите. Обявяват се три седмици предварително, така че може да се подготвите!

Седмица 1 (1 - 7 януари) - нещо, което си готвил през миналата година и искаш да повториш. 

Седмица 2 (8 - 14 януари) - Мисо (Мизо) - Мисо е японска подправка, паста, която се прави от ферментирала соя, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница, водорасли или други съставки. 

Седмица 3 (15 - 21 януари) - Руска кухня. 

Седмица 4 (22 - 28 януари) - 24 часа. Ястие, което отнема 24 часа, за да стане готово. 

Седмица 5 (29 януари - 4 февруари) - Ориз.

Седмица 6 (5 - 11 февруари) - Ямайска кухня.

Седмица 7 (12 - 18 февруару) - Задушено.

Седмица 8 (19 - 25 февруари) - Нещо, което преди не си харесвал. 

Седмица 9 (26 февруари - 3 март) - Бразилска кухня 

Седмица 10 (4 - 10 март) - Ферментиране

Седмица 11 (11 - 17 март) - Kawaii 

Седмица 12 (18 - 24 март) - Чушки 

Седмица 13 (25 - 31 март) - Пържене

Седмица 14 (1 април - 7 април) - Азбуката

Прочетете още: 

Лютеница за душата

 

Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев

Сексът е укрепващо здравето занимание, което е изключително важно за вашето тяло. Регулира хормоните, отваря чакрите, разтоварва нервното напрежение и затова сексът по време на карантина не е задължително да е добър, тъй като е повече въпрос на терапия, отколкото на удоволствие.

Най-необходимото нещо, за да правете карантинен секс е наличието на партньор. Задължително е изискването да е одушевен, в съзнание и склонен да участва в заниманието. Не е разрешено да имате преки кръвни връзки, да посягате на малолетно лице и да не се придържате към същия биологичен вид. С оглед на количеството домашни животни и дългото време насаме с тях, дебело подчертавам последното изискване!
Аз лично имам съпруга с добро родословно дърво, редовна имунизационна история и стабилни хигиенни навици!
Хубаво е да използвате секса, като бягство от апокалиптичната реалност, която ви заобикаля и затова в никакъв случай не се опитвайте да започнете любовната игра с думите "Искаш ли да ти го накарантиня!" или " Дай да ти пръсна коронката!". Направете малък жест към партньора си, за да му покажете, че го цените и желаете - аз например се изкъпах. В тези опасни времена наличието на кир по вашата кожа действа като естествен антибактериален щит, но Росица не пожела да разбере и рискувайки здравето ми, ме изнуди да посетя банята. Разбира се, някои от вас ще имат щастието да бъдат с партньор, който вече е заразен и както знаем от СЗО, вероятността да е загубил нюха си и вкусовата си чувствителност е огромна, а това естествено отлага необходимостта да поддържате личната си хигиена на ниво. Това не е сто процента доказано, така че не бързайте да купувате двупосочен билет за половинката си до Италия.
Ако имате деца, е хубаво да не присъстват по време на консумацията на връзката ви! Уверявам ви, че никой няма да се чувства удобно и всякаква непринуденост ще е невъзможна. Нашите деца са в период, в който постоянно задават въпроси, задават отговори и като цяло не млъкват. Предвид близкия край на света, бюджетния дефицит и невъзможността импулсивно да отида на разходка в парка и да кихам срещу пенсионери, то коментарите и втренчените изумени погледи на децата ми биха затруднили сериозно изпълнението на задачата ( за жена ми не знам, питайте си я на лично!).
Ако имате едно дете - заключете спалнята и действайте, докато то е заспало! Ако имате две деца - залостете вратата на спалнята с тежка мебел и изчакайте да заспят! Ако имате повече от две деца - заварете вратата на спалнята, напоете пижамите им с хлороформ и за всеки случай оставете нещо ценно в средата на хола. Дори и да се събудят, те ще видят ценната вещ и знаейки, че много държите на нея, те ще се заемат с унищожаването й. При нас добра работа вършат ракетата ми за тенис, телефон, пари в брой, кредитни карти, лаптопи, международни паспорти и т.н.

41673923 116843429274269 2650807030012444672 o 1
Започвайки акта, би било добре да не импровизирате с оралните ласки, защото всички сме доста напрегнати и не искате разни скъпи за вас телесни части да се намират между зъбите на жена ви/мъжа ви и в този момент да обявят тревога, пускайки сирените. Уверявам ви, че ще изпитате много болка и тревога, а звукът от сирената ще остави неизличим белег в съзнанието ви. Не е изключено в бъдеще да започнете да страдате от еректилна дисфункция, причинявана от шума на линейки, пожарни, полицейски коли и дори на най-обикновени клаксони.
Позата е много важна, тъй като осигурява бързата ви реакция при сигнал за тревога, на който трябва да реагирате незабавно. Такива са: зареждането на кварталния магазин с тоалетна хартия или извънреден брифинг на ген. Мутафчийски. Вие трябва да сте готови да реагирате, така че не си позволявайте волности и бъдете нащрек. Засега най-удобна поза се оказва полу-задната прашка, която се изпълнява в приклекнало положение и с противогази в ръце, но ако ви възбужда, може да си ги сложите! Хубаво е да разполагате с термометър в ръка и слушалки на врата. При появата на суха кашлица и температура, бавно го извадете, но не бързайте да го режете. Ако колената ви са издържали над 10 минути в тази поза, значи сте във възрастова група, която ви дава добър шанс за оцеляване. Динамиката на акта ще даде добър начален тласък на жена ви/мъжа ви, ако се наложи спешно да се евакуирате. Дори и да се заклещите като кучетата, пак ще можете да синхронизирате крачките си и да побегнете, а това е невъзможно, ако сте изненадани в мисионерската, Ездачката или друга поза.
Не се опитвайте да изпитвате удоволствие или да доставяте такова на жена си/мъжа си! Това е лесно, ако сте заедно от доста време и сте прекарали последните две седмици плътно заедно. С три деца! С нашите три деца!!! Тук сте, за да оцелеете физически и това е терапия за тялото ви. Гледайте да свършите бързо и чисто, а при нежелана бременност може да ползвате тоновете дезинфектант, с който сте се запасили. Ако при прекратяване на карантината, вие продължавате да правите секс по този начин и нищо не се е променило, то значи сте многодетни родители, а тишината и уединението са много по-ценни за вас от някакъв си тъп секс, който отгоре на всичко може да ви донесе най-страшния ви кошмар, който не е някакъв лигав вирус, а то: четвъртото дете!

П.П Роса ме кара да сменя думата кошмар, но нищо не ми идва на ум.

Още от Татко Калоян: 

Алфа мъжкар

Автор: Люси Рикспуун

Тези дни говорим доста за физическото си здраве, но много малко за психичното си такова. Условията на изолация ни поставят в съвсем нова ситуация, която предполага ограничен брой избори, които можем да правим, безпокойство и нов вид самота.

1. Ако новините ви карат да се тревожите, избягвайте ги! Новините тези дни са на една и съща тема и навсякъде. Ако сте от хората, които не могат да толерират непрекъснати вълни от лоши новини, избягвайте ги. Важните новини сами ще ви намерят. Генерал Мутафчийски изглежда симпатяга, обаче ежедневното изброяване на жертви и заразени няма как да ви накара да се чувствате добре. Подходете избирателно към това, което гледате и слушате.

2. Оправете леглото си. Може да звучи опростено, но оправянето на леглото сутрин затваря един епизод от деня ви и отваря друг. Освен това ви дава усещането, че сте свършили нещо полезно.

3. Сменете дрехите си сутринта. Това променя нагласата ви.

4. Пригответе си кана (или чаша) овкусена вода – с резенче краставица, лимон или няколко листенца мента. Това е малък жест на грижа за себе си, но ще ви освежи и накара да се чувствате по-добре.

5. Обадете се на съсед, приятел или роднина. Изолацията е трудна за всички – проявата на интерес към друг човек кара и двама ви да се чувствате добре. Не забравяйте да задавате въпроси и слушате – постарайте се да говорите по-малко и да слушате повече.

6. Подредете шкаф или гардероб – във всеки дом има някое чекмедже или шкаф, които имат нужда от внимание. Подреждайки го, ще усетите чувство за удовлетвореност! Всеки път, като го отворите, ще ви напомни това чувство.

7. Прочетете нова книга. Изберете внимателно лека и развлекателна книга, която ще ви пренесе в друг свят и ще събуди оптимизъм у вас. 

8. Време е за комедия! Няма по-добро време от сегашното за забавен филм! 

9. Дишайте дълбоко! Упражнения за дишане могат да се намерят навсякъде в интернет. Ето няколко, демонстрирани от моя колежка.

10. Потърсете си ново хоби. Хобитата ангажират ума ни по положителен начин – хем научаваме нови неща, хем чувстваме ентусиазъм.

11. Направете нещо за себе си. Дали е маска за лице, или ще прекарате половин час във вана със соли, няма значение – важното е да е грижа за себе си.

12. Поиграйте на настолна игра. Те са чудесни, защото са забавни, а и активират мозъка ви.

13. Отделете време за следобедна дрямка в някой слънчев ъгъл на дома си.

14. Пригответе ново ястие. Пуснете любимата си музика и се отдайте на кулинарно приключение.

15. Боядисайте стая в различен цвят. Хем ще се почувствате удовлетворени, хем ще се отървете от натрупана енергия, хем ще имате свеж нов интериор.

16. Разместете мебелите. Промените, които сами правим, действат добре на психичното ни здраве, защото са плод на собствените ни избори.

17. Прибавете цвете (във ваза или саксия) към интериора си. Ще ви накара да се усмихнете.

18. Напишете писмо на някого – без значение дали на хартия или имейл.

19. Посетете мечтано място виртуално. Много музеи и галерии предлагат виртуални разходки. В ютуб можете да гледате клипове за различни дестинации. Можете и да планирате ваканция за след епидемията.

20. Постарайте се да не критикувате останалите за изборите, които правят. Това не е лесно, но натоварва и вас, и другия.

21. Дишайте дълбоко! (пак!) И това ще отмине! Някой ден ще разказваме на следващото поколение за това безумно изпитание.

22. Накрая, но не на последно място. Ако страдате от депресия, безпокойство, паник атаки, или друг проблем, моля, потърсете помощ! Много психолози предлагат телетерапия!

Авторката Люси Рикспуун е доктор по психология в САЩ, освен това моя добра приятелка и съавтор на книгата ни "Писмо до сестра ми". Препоръчвам ви и тази нейна статия.

Още полезни статии за карантината: Как да говорим с децата за коронавируса

Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев

Една седмица карантина и никога нищо няма да бъде същото! С Росица няма да се развеждаме, а направо сме си уговорили дата за дуел. Поизчерпал съм се откъм идеи за наказания на децата и затова търпеливо сглобявам метални клетки и пробвам здравината на веригите. От три дена гледат постоянно телевизия и поне не се бият, макар че вече не си помнят имената и вият срещу луната. Ядем предимно леща. Росито много обича да ни готви червена леща, щото била полезна, но на петия ден и на нея й писна и боядиса зрънце по зрънце лещата в кафяво. С боичките да децата! Два килограма!!! Нещо трябва да се направи, защото семействата не са проектирани да прекарват толкова време заедно. Хората имат нужда от пространство, от усамотение и от личен ареал, който да е свещен. Сега отвсякъде се чуват дрелки, удари с чук и пискливи женски гласове даващи инструкции. От два часа стоя в банята и се наслаждавам на временен покой. Казал съм, че трябва да фугирам единия ъгъл, защото избива влага в хола на съседа, а той казал на жена си, че трябва да сменя тапетите, щото мухлясвали и от два часа ръчка едната стена със шпатула. Ако глупакът беше уцелил и правилната стая, никога нямаше да ни хванат!

Друг съсед казал на жена си, че ще слага външна изолация на апартамента и всеки ден виси с въжета на 11-я етаж от 8:30 до 17:00 и се прави, че работи. Дресирал един гларус да му носи бира и цигари от магазина, но вече трети ден нямало тоалетна хартия и никой не смее да си паркира колата отдолу.

Решавам да предприема спешни мерки и свиквам събрание на блока на детската площадка отпред.

Нашият блок е около 800 човека, така че ни е нужно известно време да се съберем. Първи пристигат пияниците, които пият всяка вечер долу на пейките пред входа. Всъщност, когато се вглеждам по-внимателно, разбирам, че те изобщо не са се прибирали от два дена. Хилят се самодоволно и оглеждат всички надменно, защото алкохолът убива ли вирусът?! Убива го! Ние консумираме ли алкохол?! Постоянно! Значи сме безсмъртни!

Втори идват семействата с деца. Плъзне ли грип, всички приятелски връзки между семействата се изпаряват и никакви сантименти не важат ако детето ви кихне или има сопол! Няма значение дали вечеряте всяка нощ заедно, давали сте си пари назаем или сте си подарявали бъбрек! Щом нечие дете кихне, дипломатическите отношения се обтягат или директно се късат. Общувате по строго установен етикет, чиято първа точка е да спазвате дистанция от минимум пет метра. Оттам държите под око сополивото им лапе, щото може да се отскубне и да хукне да прегръща вашите, а после ще се сърдят и ще задават въпроси като: Трябваше ли да ни риташ детето така? Защо качи децата ви на дървото? Ти детето ми с паве ли го улучи?

Трети идват бабите, които стоят пред входа и са като централната нервна система на блока. Не се шегувам, те наистина знаят всичко! Знаят кой номер обувки носят децата ми (аз знам, че едното е 28-и, но не помня кое!), кой с кого спи или кой с кого не спи, или кой с кого иска/не иска да спи и кой с кого трябва да спи. Знаят от какво са болни всички в блока или от какво предстои да се разболеят, кой са го уволнили, кой продава апартамент, защо го продава този апартамент, какво ще прави с парите от този апартамент. Те знаят неща за вас, които вие сте забравили или никога не сте знаели! Разбира се, лесно ги разпознаваме, защото са със зелени маскировъчни мушами и противогази. И забрадки! Така поне ги различаваме.

Качвам се на една люлка и откривам събранието с реч:
- Скъпи съседи, трябва да вземем решение за бъдещето на блока, защото така не може да продължава!
Пияниците вдигат наздравица и дюдюкат:
- А, добре сме си ние! Вие да му мислите!
- Момчета, не всички сме пиянде...ъъъъ, обичаме алкохол! - бурен смях откъм периметъра на съпругата ми и други хора, които ме познават добре.
Прочиствам си гърлото с респектиращо покашляне (две мушами се дърпат назад) и продължавам:
- Вижте сега, всички сме заедно в кюпа. Трябва да вземем решение, защото тази карантина ще ни унищожи. Заради това стоене вкъщи, започват да се проявяват най-лошите черти на характера ни и се опасявам, че…
- Топалови от 7-ми вход не си стоят вкъщи! - една зелена мушама със забрадка на червени цветя вдига ръка.
- И Горанови от 2-ри вход излизат! Онази вечер даже се прибраха към 11 и бяха на рожден ден на племенника си в Меден Рудник, но той не им хареса подаръка и затова Горанов спа на дивана! - втора мушама взе думата.
- А Петкови от 5-и…
Реших да ги прекъсна, че взех да се чувствам като Сталин на оперативка с КГБ:
- Айде сега да не се занимаваме с глупости и да вземем да се разберем. Имаме два избора и трябва да решим какво да правим. Или продължаваме карантината (и се избиваме след една седмица!) или прекратяваме карантината!

Оглеждам всички, за да видя ефекта от предложението ми. Пиянките пак вдигат наздравица, вадят салам и се събличат по къс ръкав. На пет мушами им се запотяват противогазите от възмущение и се кръстят. Палазови искат Микаела да отиде в тях, за да си играят с Кристин, но Росито настоява първо за пълна кръвна картина, снимка на белия дроб и скенер на всеки от техния етаж.
Убеден съм, че ако хората се обединим, всичко ще се оправи. Мисля си, че човечеството винаги се е разделяло по един основен признак: има хора, на които им се живее и такива, на които не особено. Ако се разберем и вземем едно общо решение за всички, нещата ще се подредят и ще продължим напред. Или няма да продължим!
В този момент мощен басов рев разтриса площадката от най-задните редове:
- Ти кога се върна от Холандия, бе?!
Да дружиш с Владо Палазов е като да пуснеш санбернара на приятелите ти у вас. Знаеш, че не ти мисли лошото, но понеже е деликатен и тактичен колкото 20-килограмов чук, рано или късно ще разруши всичко, което ти е скъпо.
Около мен започва да се образува ясно изразен периметър и усещам стотици подозрителни погледи. Така изглежда метеорит, когато падне насред гора. Единият от пиянките се смества по-близо до друг, за да ми освободи място и с поглед ме кани при тях. Хубави хора, трябва да ги наричам с по-приятни имена. Пиянки звучи грубо, от днес ще им викам мускетари. Хем не изоставят свой в беда, хем гледам, че пият мускатова ракия.
- Хора, успокойте се! Нека гласуваме и да решим какво ще правим!
Бабите и пияниците гласуваха за карантината, а семействата с деца се скараха заради сопола на Боримир, който се оказа гурел (наложи се да го оближа, за да ми повярват!). Бабите гласуваха "за", защото карантината придаваше още по-шпионска обстановка на блока и това ги въодушевяваше и подмладяваше. Пияниците харесваха карантината, защото държеше съпругите на разстояние, макар че след едноседмичния запой дори и мухите подържаха дистанция.
Идва края на света и той няма да е причинен от някой вирус, а от нас самите. Свърши се с цивилизацията и установения ред, а ние се връщаме към закона на джунглата. Dog Eat Dog, pendejos! Усещам как се заглеждам в Палазов и почвам да смятам. 204 см., 135 кг. от които поне по 10 кила рибица, 20 кила джолани и 100 грама мозък (паниран и с лимон!). Това, което вчера бе наш кошмар, днес се превръща в наше ежедневие!

П.П Това не се случи наистина, а е сън ( с изключение на дуела, който тържествено е насрочен за 6 май!), въпреки че вероятно би могло лесно да се превърне в реалност. Пожелавам на всички, които имат съвест и преминат през този миниапокалипсис, да не се срамуват, когато всичко свърши и се погледнат в огледалото! А останалите, които с държанието си доказаха, че сме надценили сериозно количеството морал в обществото ни, няма смисъл да бъдат поучавани или обвинявани. Не знам дали наистина го осъзнавате или просто си търсите някой, който да обвинявате и псувате, но разберете (или недейте, все тая!) - няма смисъл!

Още от Татко Калоян: 

За бабите с любов

"Понякога е полезно да поскучаеш - скуката те прави много креативен" каза снаха ми по повод новата им игра с Боби - да рисуват с тебешир по кухненския плот.

Няколко полезни съвета за извънредното положение, предоставени от вас.

Моите 5 точки за по-щастливи деца и родители - как Христина Машкова, многодетна майка и учителка се справя с извънредната ситуация

Минимум 14 дни с децата вкъщи! Минимум! С едното, двете, трите или повече деца накуп, заедно, затворени, без социални контакти и (почти) ненапускащи дома. 

Дали не звучи плашещо, стресиращо, спиращо дъха и причиняващо топли вълни. Междувременно единият или и двамата родители се налага да продължат да работят  - онлайн или при някаква минимална част от обществото - в офиса. 

Найс, а?

“И какво правим сега?”. Точно това ме попита полицаят, широко отворил очи като видя, че шофирам с изтекла преди месеци шофьорска книжка (не беше нарочно, наистина не съм видяла и с трите породени деца срокът на шофьорската книжка е едно от последните неща, които проверявам, а и тогава не шофирах активно). 

Ами...какво правим - адаптираме се! (и полицаят се адаптира -  многодетна майка с дете в колата... един от редките случаи в които многото деца помагат...).

Ежедневно прекарвам много време с деца между 2 и 6 години. Смея да твърдя, че се разбираме повече от добре, смеем се, танцуваме, учим, забавляваме се, плачем, падаме, ставаме, бършем сополи, решаваме конфликти (те сами де, аз се намесвам само ако стане напечено). И да ви кажа хич не е трудно, даже е супер забавно и ще ми липсва докато отново не сме заедно.

ОБАЧЕ! Мисълта за моите три хуни, вкъщи, заедно - на 7, 9 и 12 години. Ама вие знаете ли колко ядат? Не, не знаете?! А вие знаете ли аз колко мога да готвя?! Добре, че е симпатичната леля/баба от долния етаж, благодарение на която съм на път да стана царица на пилешката супа, боба, млякото с ориз, грис, мусака, млечна и класическа баница. Добре че е и мъжът ми, който се включва със салати, месо от не знам си какви ферми и рецепти. Мило, <3.

Добре, искаме не искаме, ще ги изхраним. С предварително планиране, обсъждане, изготвяне на менюто и реализирането, защото иначе…. Знаете ли какво е да са гладни?! Дори само единият от тях?! Дори само сладкото момиченце, което винаги се усмихва и е в добро настроение. Вярвайте ми, малко след първия огладнял и на петимата хич не ни е смешно. 

Та... Правило N1 - по време на епидемия (и не само)  задължително трябва да има приготвена храна! По възможност пет пъти на ден - три основни и две междинни хранения. 

В идеалния случай те участват в избора, приготвянето й, а след това отсервирането и почистването на масата и съдовете. 

2. Забавляваме се. Нищо не е по-силно по време на криза от смеха, усещането за заедност, за лекота, за свързаност, за любов. Как точно се забавляваме ли? Може би ще напиша подробно отделен пост. Накратко - нищо по-специално от танци, музика, борд геймс, природа, спорт.

3. Предвидимост - Когато децата ходят на училище или на детска градина те имат свой изграден режим - според възрастта би трябвало да се ориентират кой ден сме, кой ден кой ги води, кой ги взима, какво ги чака на съответното място, имат ли след това допълнителни дейности. От утре това ще се промени, постепенно ще започнат да разбират, че след уикенда мама и татко не са на работа, а те не са на градина/училище. На тази ситуация ще реагират различно. Би било добре да ги подготвим от предишния ден или от съответната сутрин какво ще се случва през деня. Какво ще прави и се очаква от съответния член на семейството. Кой къде ще работи, ако има ученици и се налага да работят през компютър. Какво ще правят майката и бащата? Ще работят ли от вкъщи, какво точно значи това, трябва ли децата да са тихи или да спазват определени правила? Така например нашите деца знаят, че баща им често има конферентни разговори и тогава те не трябва да са в стаята или трябва да са абсолютно тихи. Убедена съм, че ако на децата им се обясни адекватно и отговорно и им се гласува доверие, те ще съдействат. 

4. Традиции и ритуали. Между 15 и 16 ч. всички четем книга. Събота през деня сме сред природата, а вечерта гледаме Съни бийч. Неделя хапваме палачинки,  после се разпределяме и всички почистваме дома. Предстои заедно да доизмислим “специалните” събития за всеки ден от “работната” седмицата и така децата ще имат повече яснота, предвидимост и сигурност.

5. Лично време и пространство без деца.

Стабилността и състоянието на цялото семейство зависи изцяло от това на родителите. Няма как децата да са добре, ако ние родителите не сме добре, спокойни и отпочинали. А за да се случи това със зъби и нокти трябва да пазим личното си време и пространство. Уикендът децата не ни будят сутрин преди еди колко си часа, стриктно лягане в 21 или 21.30 ч. със съответните ритуали, твърдо не влизат в нашата стая между 2 и 4 ч.  следобед (това ще видим как ще работи през седмицата). Стараем се да ни виждат как излизаме само двамата на театър, ресторант. Не се случва често, не се и очертава да се случи скоро, но особено докато ще сме толкова време заедно с децата, още по-важно е да имаме някакво (поне минимално) време и без тях.  

Пожелавам здраве, спокойствие и незабравими моменти с децата, напук на всичко! 

Идея за домашна игра, лесно осъществима с хартиено тиксо, за която благодарим на Мартина Манева!

89260854 924288327990864 4416164916541521920 n

А това са съветите на училищния психолог, които ни предостави Крис Ка.

Подхождайки внимателно, е нужно да обясним на децата каква точно е ситуацията. Децата имат богато въображение и могат да си представят неща, които не отговарят на истиността на това, което ни се случва. Не бива да се крие информация, но я поднесете търпеливо. Изключително важно е да си направите програма за всеки ден и да я следвате.

Децата трябва да поддържат нормалният си ритъм. В тази ситуация рутината е от голямо значение. Трябва да поддържате към нормалният начин на детето, за да е правилно развитието му и да приема без излишни драми оставането в къщи.

Навийте си часовник за събуждане на детето, като при нормални делнични дни.

Оправяне на легло, лична хигиена и нормални дрешки (мотаенето по пижама не е желателно).

Закуска. Децата винаги могат да се включат в приготвянето ѝ.

Уроци. Учителите ще дадат инструкции и детето трябва да ги следва.

Време за игра. Време, в което детето да почувства свобода.

Игри с възрастни. Може да са настолни игри, нещо което да сътворите заедно.

Вашето време с детето. Физически упражнения. Скачайте, ритайте топка в хола, направете си състезание в коридора.

Време за обяд. Следобедна закуска. Вечеря. Всичко това в установените ви рутинни часове. Душ и в леглото.

Детето трябва да осъзнае, че с оставането в къщи помага на цялата ни общност. Детето трябва да се почувства значимо в цялата тази бъркотия. Да работим в екип. Въпреки че сме разделени с близки и приятели, има хиляди начини да общуваме с тях.

Позволявайте на детето да говори с приятели. Фейсбук, уатсап, скайп - всички социални мрежи помагат.

И още нещо, всички заедно ще се справим!

Повече по темата как да говорим с децата за коронавирус прочетете тук.

Автор: Мария Пеева

Престъпниците не пропуснаха да се възползват от ситуацията с коронавирус и веднага разработиха нови схеми за измама. Препоръчвам ви да предупредите възрастните си близки, които отново са най-потърпевши.

В Турция медиите съобщиха за случаи на лица, които се представят за лекари или полицаи, облечени са с униформи и обикалят домовете, уж за да направят бързи тестове за коронавирус. Възрастните хора изпадат в паника и ги пускат, а те ги обират. За да предотврати обирите турското министерство на здравеопазването предупреди гражданите, че тестове се правят само след предварително уведомяване от съответните органи и хората не бива да допускат в домовете си лица дошли за тестове, без предварително обаждане от специална телефонната линия, която е обявена.

В западните държави пък официалните органи предупреждават за друга схема - за източване на данни и финансова информация. “Телеграф” съобщи, че престъпниците се представят за банкови, полицейски и здравни служители по телефона или електронната поща и предлагат медицински съвети, възможности за инвестиция или безопасен трансфер на средства по време на коронавирус кризата. Неподозиращите жертви, вече достатъчно обезпокоени от ситуацията, предоставят финансови данни или отварят линкове с опасни вируси.

Най-вероятно и старата, добре позната у нас схема с изнудването на пари за “катастрофирал” близък скоро ще се осъвремени и измамниците ще започнат да се представят за лекари и да искат пари за лечение на роднини в болницата. Нека напомним на родителите си да внимават на кого вярват и да не се връзват на подобни схеми, а да звънят на 112.

Вижте още:

Онлайн занимания по време на карантина

Не е страх, отговорност е

Как да говорим с децата за коронавирус

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Не е страх, отговорност е!

Не е страх, отговорност е!

10 Мар, 2020 Истории

Майки и бащи

Майки и бащи

07 Мар, 2020 Здраве

Неочаквана ваканция

Неочаквана ваканция

10 Мар, 2020 Истории

Благородният лъжец

Благородният лъжец

09 Мар, 2020 Истории

52 седмици готвене: Чушки

52 седмици готвене: Чушки

28 Мар, 2020 Кулинарно

Самун хляб, кана вино и ти

Самун хляб, кана вино и ти

23 Мар, 2020 Кулинарно

Карантина

Карантина

20 Мар, 2020 Татко Калоян

С деца у дома

С деца у дома

19 Мар, 2020 Възпитание

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам