Автор: Надя Брайт

Не знам с точност каква е клиничната картина на депресията, не съм била официално диагностицирана. Нямам никакви претенции, че мога да помогна професионално или че това, което ще прочетете, важи за всички.

Просто съм била в черното блато неведнъж. Хората са ми казвали, че съм мързелива, непостоянна, разглезена, слаба... Може и на вас да са ви казвали такива неща. Искам да знаете от мен – „хората“ могат да си заврат казването отзад. Мерси.

Ще перифразирам Бредбъри и ще кажа, че депресията е самотен бизнес. Идва само за нас, само ние си теглим тоя каиш и само ние можем да се извадим от това чудо. Да, подкрепа от близки и професионалисти е възможна и желателна. Но ние сме тези, от които зависи от кого и каква подкрепа ще потърсим. Много често зовът за помощ се посреща с неразбиране и нещата стават по-зле. Затова е добре да сме разумни. 

Усещането е, че депресията е блато, дупка, плаващ пясък, който те дърпа надолу. Искаш да спиш, да не се движиш, да те няма. Знаеш, че има живот някъде, но той е над повърхността. Ти си под нея. Теб животът те подминава. Знаеш какъв „трябва“ да си. Обаче не става. Няма сили, няма желание. Може би има надежда. Сякаш си в прозрачен балон, в който хората те виждат, но не чуват и не разбират. Ти си само витрина на себе си и с времето витрината става все по-безцветна и все по-малко хора я поглеждат.

Научих се да обръщам перспективата. Защото или трябваше да се науча на това, или да си тлея зад витрината. А нямам информация да разполагам с друг живот, освен този, и искам да го ползвам оптимално.

Затова си казвам: „Окей, сега си пред препятствие. Сега си в подножието на собствения връх на силите си. Ако тръгнеш сега – стъпка по стъпка, когато изминеш пътя, ще си по-силна, по-умна, по-щастлива. Депресията е фаза, преодоляването ѝ е успех. Постижим и нужен успех.“

Ето точка по точка моя практически списък за изваждане от депресивно състояние:

1. Започвам с нагласата си:

Имам право, да не се чувствам добре. Имам право, да съм слаба. Слабостта не е лоша, аз не съм лоша. Аз просто се чувствам лошо. Това е проблем, който ще оправя с темпото и по начина, който аз избера. Не дължа обяснения и не съм виновна, ако някой не ме разбира.

Просто си повтарям тези неща всеки път, когато се почувствам виновна, безсилна или засрамена от моята „слабост“. 

2. Избирам метода:

Няма да чакам обстоятелства или хора да се променят, за да променя аз начина, по който се чувствам. Лошото може да не свърши, може хората около мен никога да не ме разберат. Аз обаче решавам сама за себе си. Аз решавам, че искам да съм добре. Искам да съм добре.

3. Избирам си инструментите:

Цветове: Очите били прозорец към душата. Дай на тая душа да види нещо цветно и красиво! Старая се да избирам цветните дрехи, отивам на някое шарено място, купувам си нещо дребно и красиво. Давам на душата да види и хубавото на света.

Музика: Колкото и да ми се иска да слушам всички сърцераздирателни песни на света, за да са в унисон с чувствата ми, истината е във веселата и ритмична музика. Животът трябва да се усеща през всички сетива, просто е. 

Танците в кухнята, в хола, с други хора – под всякаква форма, танците са чудесен лечител. Нека се раздвижи кръвта, нека се усетим живи. Музиката и танците собено помагат сутрин, когато не ни се става от леглото.

Вкус, аромати, готвене: Любимата ми тема? Да правиш неща с ръцете си е много добър гонител на депресия. Разсейва, удовлетворява, забавлява. Разбира се – ако готвите като мен, после не си яжте готвеното! Мит е (запомнете мит е!), че депресия се гони със захар или алкохол. Депресия се гони с храна от природата – вкусна, цветна, ароматна. Защото това е, което дава знак на тялото ти, че има живот – връзката с природата. А полезните вещества ни дават енергия. Глезене от време на време с някакви вредни и вкусни храни е позволено разбира се. Само не влизайте в кофти кръга – тъжна съм -> ям -> надебелявам -> тъжна съм. Планирането на храненията, следването на рецепти и вкусното полезно похапване са сред топ лечителите на депресия, вервайте ми. Аромати, подправки, експерименти – сега му е времето!

Движение: Тялото има нужда да знае, че е живо. Давам му този важен знак, като го раздвижвам. От своя страна, то се отблагодарява на мозъка ми за грижата, а мозъкът казва на сърцето: „Ей, май не сме толкова зле – я да се усмихнем!“. Движението ме прави и по-красива. Определено така духът ми се повдига. Трудно е, ако нямаме навици за спорт или много са ни повлякли плаващите пясъци на депресията. Обаче от нас зависи върху кое ще се съсредоточим – трудността или добрия ефект.

Външен вид: Така нямам сили, да си оправя косата, да се гримирам... Така не ми се занимава, да си подбирам дрехите... А така е важно и така помага, когато се видим красиви в огледалото или в чуждите очи. Иска малко повече усилия в периода на депресия, но се отплаща с усмивки и сърцетуп, когато изглеждаме добре. Моменти щастие съвсем не са излишни.

Природата: Не мога нито да разбера, нито да опиша магията, която се случва с нас, когато съзерцаваме природата, дишаме от нейния въздух и просто я усещаме. Някак си, на безсловесно и неосъзнато ниво, получаваме сигнал, че сме живи и че сме тук. А това са най-важните сигнали за прогонване на депресивното състояние. 

Социален живот: Макар и да ни се струва, че никой не ни разбира, че не сме си на мястото, че всеки за нещо говори, а никой не казва най-важните неща - връзката с други човешки същества е нужна и полезна. Както е нужна връзка с изкуството, което ни въздига над собственото ежедневие, както е нужно разнообразие на подтиснатия ни мозък. Затова се огледайте за изложби, събития от всякакъв тип, където да се случва нещо интересно и хората да се забавляват. Груповите спортове също можем да ги сложим в тази графа.

Четене и филми: Тук трябва да се внимава, да не превърнем тези занимания в бягство от себе си и реалността. Както и да не подаваме още тежки истории към мозъка, който да реши, че всичко върви на зле и да каже на тялото, да почне да се тъпче с шоколад и да се готви да умре. Малко четене преди лягане и кино с приятели е по-здравословния вариант от цял уикенд вкъщи с телевизия или книги.

Нашете собствено поведение: Когато се отнасяме с раздразнение към другите или се държим негативно, създаваме реалност около себе си. Каквато съм аз – такова е и ежедневието ми. Съвсем не казвам, че с преструвки се оправят нещата. Казвам, че ако не можем да сме позитивни в общуването си, можем да намалим за известно време кръга от хора, с които общуваме и да оставим само тези, с които не се държим негативно. Когато не мога да се сдържам и съм лоша с другите, го приемам като знак, че трябва да поработя над себе си. Много е важно да отбележа – работя на мен да ми е по-добре, а не аз да съм по-добра!

Нашата дефиниция на проблема: „Всичко е зле“, „Нищо не ме радва“, „Няма никога да се оправя“ са примери за генерализации, които освен, че са кухи – не носят никаква информация, са и вредни. Разпознаването и назоваването, както на хубавите, така и на лошите неща, помагат да си създадем карта за изход. „Тъжна съм, защото се развеждам, но пък се радвам, че все още изглеждам добре в тази рокля и театърът беше много интересен“ е смислен и помагащ начин на изразяване.

Хоби: Каквото и да „произведете“ – стих, уловена риба, комедийно шоу, омлет... Каквото и да е то, ще ви даде усещане, че сте значими и живи. Депресията мрази това. Нека се захапе отзад!

Хумор: Смехът е здраве. Не знам кой го е казал, но е бил прав. Блатото на депресията се избистря, ако се смеете. И не само, че дава добри физиологични сигнали, а и дава усещане за приобщаване. Защото - помислете си – за да се смеете на нещо, значи поне още един човек е замесен – авторът на шегата или този, който слуша вашата шега (или този, на чиито гръб се шегувате).

Прегръдки: Прегърнете всеки и всичко, което законът и социалните норми позволяват! Приятелите, децата, любимия човек, родителите, котките, кучетата! Прегърнете тези същества и усетете, че са тук! Дори и да не ви разбират - те са тук. Не е малко.

Усмивката: Гледайте се в огледалото и се усмихнете на себе си. Повече от веднъж. Дори да е насила. Покажете си, че може и да сте усмихнати. Това е важно за мозъка, защото ще му хареса и ще предаде това на тялото ви. 

Секс: Какъв по-ясен знак за цялото ни същество, че животът е тук и сега, че ние сме живи? Особено, ако сте преживели смъртта на близък – сексът е контрапунктът, за който дори не осъзнавате, че копнеете. Само не и секс с човек, заради когото правите някакъв компромис или непознатият от бара с букета венерически болести, моля. Хубав, пълнокръвен, оргазмичен секс. Депресията ще увехне като суха клонка!

Сън: Сънят влияе на нервната ни система, на интелектуалното развитие... на всичко като че ли. Затова е важно, да си го набавяме. И то спокоен, непрекъснат няколко часов сън. Повтарящ се ритуал преди заспиване - хубаво четиво, спокойна музика, приятен аромат, секс, прегръдка – каквото можете са си набавите, е добро решение. Може и едно хапче мелатонин – много помага. Обичайно заспиването и ставането от леглото сутрин са две големи предизвикателства пред депресирания човек. Затова и енергизиращ ритуал за събуждане е добра идея (музика, танци, секс).

План за деня: Неамбициозен план, но все пак някакви полезни задачи трябва да стоят пред мен. Стъпка по стъпка, малко по малко... Една леща да сготвя, една прахосмукачка да пусна, един файл да напиша. Все ще ме раздвижи и ще ме накара, да се почувствам полезна и жива. В противен случай, към безтегловност се прибавя и безвремие и нещата стават съвсем трудни за овладяване.

Професионална помощ: Да, има хора, които са учили и практикували с години, за да ви помогнат. Много по-бързо става, ако те ви подкрепят по пътя ви. Отърсете се от всеки предрасъдък към професионалната психологична помощ като просто зададете въпросите си. За какво са учили? Как помагат? Какво да очаквате? Говорете за всичко, което ви спира, да потърсите специалист СЪС специалист, а не с познати и приятели. 

Може би на много хора тези съвети ще се видят повърхностни. Ще ви кажа, че не можеш да решиш проблем, ако нямаш правилните инструменти. А правилните инструменти в този случай са мозъкът и тялото. Всеки от съветите има научни аргументи и доказателства. Ако мога да си позволя последен съвет – потърсете информация (от надеждни източници) - ще помогне много. 

И – дано не ви се налага, но ако се наложи – обезателно пробвайте този списък! Той работи.

За авторката: Надя Брайт е HR специалист, Психодрама асистент, Wellness coach и Standup комедиант. Ако не сте разбрали нищо от това – не се притеснявайте, просто тя никога не си избира тривиалните неща. Важното за тази статия е, че е минала през много депресии, платила е висока цена за личния си опит + че професионално е получила обучение за подкрепа на хора в подобни състояния.

Още за депресията: Когато шоколадът загорчи