logomamaninjashop

Новото старо поколение

Новото старо поколение Food photo created by DCStudio - www.freepik.com

Автор: Траяна Кайракова

Сядаме оня ден с дружки, та да се почерпим. Няма телефони по масата, щото ние сме прости. Седнали сме да се видим, не да мажем по разни екрани. По едно време обаче на едната й звънна свекърва й. Говориха, каквото говориха и тя почна да се жалва.

- Значи, момичета, откакто й дадохме телефон в ръцете на тази жена, направо се побъркахме. Бе преди терлици за всички плетеше, сега маже и пушек се вдига. Налага се да търся баби от пазара, че зимата ни измръзнаха краката. Да вземе онзи ден да си направи нов профил във Фейсбук. Мене да ме питаш, аз ще се озоря да го направя, тя обаче тук натискала, там ръгала, че и снимка си сложила. Че като почнаха да звънят – на мене, на мъжа, на децата. Тревожи се тоя народ да не би да й е станало нещо, профилът й да не е хакнат, не е истина. „Бе, майко, за какво ти е тоя профил?“. „Че де да знам. Натисках, натисках и ми излезе“. „Махай го, че цял ден работа не мога да подхвана от разговори!“. „Аааааа, нека си стои!“. Ма какво да стои бе, хора, акъла ми взеха! Ама върви се разправяй, де!

- Аааааа, чакай аз да ви кажа. Майка ми има Фейсбук, Инстаграм, Снапчат, Уатсап и не знам какво още. Бе, хора, аз нямам Инстаграм, тя навряна навсякъде! Цял ден маже. И не само това. Нали знаете, че детето има авторска страница за наградите от пеенето. А тъй! Само да мине конкурс и тя почва да намила:“Качвай снимката и грамотата, качвай наградата, качвай де!“. Какво да качвам, ние още по пътищата се мотаме, тя бърза, че да не изтърве харесванията във Фейбук. Първа харесва винаги! Ама винаги! И единия път, като публикувах нещо, някой го хареса преди нея. Удар щях да получа, казвам ви! Звъннах й да видя да не е умряла, направо ми прилоша. Ами то от години не се е случвало такова нещо!

И не е само това! Следи всяко харесване, брои палци, сърца, усмивки, може и дневник да си води, ужас, ви казвам, ужас! “Гледай, майка! Туй момче е сложило две сърца на последния ти пост. Да не й е гадже, а? Не знаеш ли? Да я питаш! Що й слага сърца, че и две?! Той има и брат, пък майка му работи в оная фирма до градинката, пък баща му в завода. Хубаво момче е, гледай какви хубави снимки и постове има! Ми Ивета що не хареса днеска снимката, а? Да не са се скарали нещо? Питай я, де, питай! Само са се скарали, да знаеш! Нали бяха двете на лагер, станало е нещо, казвам ти! Станало е! Друг път все харесва, сега два дена и нищо! Не ми харесва тая работа, никак не ми харесва. И тя има брат. Малко е нисичък, ама не е лошо момче. Тази на снимката ще да е леля му. Тя продава в онзи магазин за дрехи сигурно, щото все там се снима.“ Ще откача бе, хора! Туй и детектив не може го направи с нейната скорост! Пък баща ми друга бира! Цял ден и той маже, ама цял ден! При него пък онлайн игри – табла и карти. Че и се сърди, че и се ядосва, къщата вдига на главата си! „Тия си подсказват, мискините му с мискини! Ах, верицата им мръсна! Аз да му пусна за всичко, той да се осере! Казвам ти, че се познават и си подсказват! Мене ще лъжат те, бе! Къде се намират?!А?! Къде?! Аз, като съм играл карти, те още в гащите на баща си не са били! Ай ще им се не знае!“. Четвърта писалка за телефон му купуваме, четвърта! Щото пръстите му дебели, та с нея му е по-лесно. Топчето на върха го стопява за отрицателно време. Няма лабаво. Оня ден изрева, че го боли ръка, та го водих на ортопед. Момичета, няма да познаете, честен кръст, няма и през ум да ви мине какво се оказа!

- Казвай, де!

- Изкривил му се пръста, дето стиска телефона! Изкривил се и го боли! Само дето не умрях от срам, пък докторът падна от смях. Палецът му щръкнал като на горила, честно! Какво няма да го боли, братче, как не е паднал от дланта не знам! Пък и на всичкото отгоре, докато играе, не може да му се звъни, щото а̀ е вдигнал, а̀ е прекъснал играта и губел точки. Ще умра, казвам ви, ще умра! Тия хора книги четяха, всяка седмица в бяха в библиотеката, сега забравиха и книги, и вестници, че и телевизор рядко пускат.

- Ооооо, чакайте аз да ви кажа за майка ми. За две години го стопи тоя телефон, стопи го! Да вземе да се надуе батерията, отзад капакът щръкнал, отпред дисплеят ще отлети, направо отлепен. Денонощно е включен към нета, пък около 12 часа в тока. Как няма да се надуе, моля ви се! Чудя се как не е избягал от нея!

- Че що денонощно е в нета?

- Е как? Като си легне, че като поспи 2- 3 часа, стане, пийне чай, провери кой е на линия, полафят си, пусне си музика, вземе, че пак заспи. Стане до тоалетна, пак отвори да види каква е хавата, да не е изпуснала нещо. На сутринта почва да мята картички. Това е проверката кой е оживял през нощта.

„ Хубав ден, благословени да сте, добро утро с кафе, с чай, със сланина, с детелина, с котка, заек, много късмет, алелуя, амин, Света дева от Гваделупе, Доксан Докуз от Айтос, Христос да е с вас, слънчев, прекрасен, усмихнат, невероятен, вълшебен и не знам какъв ден, много пари, късмет, сливи за смет, терлици, паници, цветя, красота и много доброта!“. На всичкото отгоре се научи от децата да рисува върху картички и снимки. Убий ме, аз не мога, обаче тя пердаши. Като забрави да махне черното, дето е маркиран текстът, мязат на жив некролог, ама жената се кефи, пука ли й? Хич! Вечер се сменя поздрава с чаши за вино, залези, подлези, надлези, салати, халати, пясъци, морета, планини, звезди, озарения, оперения и каквото се падне там. Пък как се изучи! Не пише, ами пуска гласово съобщение! Аз не знам как, обаче тя е факир! Обаче телефонът сдаде багажа…

И стана тя, каквато стана…Апокалипсис сега! Обяснявам й аз, че ще се обадя на една дружка, ще трябва да го занесе в офиса на оператора, щото е гаранционен и т.н. В понеделник сутринта (не знам как е оживяла през уикенда), в 9:30 ми звъни телефонът.

„Ало, майка, аз съм тука в офиса на оператора, ето ти управителя да говориш с него!“ Вдигам аз :“Да, здравейте, кажете.“ „Здравейте, какво да кажа? Нали Вие искате да говорите с мен?“. Прилоша ми. Аз съм в съвещание, ама вдигам, възрастна жена, знам ли за какво звъни. „Я ми я дайте тая жена, дето смята, че искам да говоря с Вас!“. „Виж какво, майка! Обади се на Нина, тя да се обади на това момче, щото иначе няма кой да ми обърне внимание. Сега се обади, веднага! Днеска съм дошла, няма какво да чакаме!“. Толкова рязко и #остъйманашеснайсетсъм не ми е вдигал кръвното. Добре, че Нина ми е дружка. И тя на работа, ама влезе в положение. Звъннала, разбрали се и умира да се смее: “Майка ти отишла като на гости. Ни гаранционна карта носи, ни знае нещо, голям майтап, ама се оправихме. Обаче не мога да ти кажа колко време ще отнеме ремонтът.“. Как се извинявах и червих, това е съвсем друг въпрос. Взела един прост апарат от една съседка и й отидоха социалните контакти в световните мрежи. Как не получи удар и аз не знам! Има лаптоп, казвам й да го включи, та докато стане телефонът, с него да се оправя. „Майка, той няма Фейсбук!“ „Има бе, майко! Натисни Гугъл, оттам Фейсбук“. „Няма, ти казвам, бе! Излиза ми бял лист!“. „Майко, не отваряй нов документ, моля ти се! Отвори интернета!“ „Натискам плюса и няма!“. „Какъв плюс бе, жена! Моля ти се! Ще излезе или вход, или регистрация!“. „Няма такова нещо! Аз ли не знам!“. „Добре, извикай някоя съседка да види“. Звъни след малко. „Видя ли, че не е от мен! От компа било! Искал преинсталация!“. Умирам аз вече, ама не споря. Важното е, че има нет, па макар и на лаптопа. „Ми не се ядосвай бе, майка! Мене интернет не ми трябва. Пък телефон само да можеш да ме чуваш, че си далеко, та да не се тревожиш. За нищо друго не ми трябва! Айде, че ще пускам картички, да не се притеснят хората за мене“. Оттам се присещам, че като й оправят телефона, ще й трябват всички профили и пароли, щото от сервиз излиза тоя телефон. „Майко, помниш ли как влизаш във Фейсбук?“. „Помня ами!“. „Кажи.“ „От иконката!“. “Не, бе, майко! С какво влизаш?“, „ С пръста натискам на синята иконка Фейсбук!“ „Не, как влизаш?“. „Еми с пръста – натискам и се пуска.“ „Майкоооооо, тоя телефон ще ти го върнат като нов! Кажи ми имейл ли, телефон ли и парола!“. „Ааааа, аз такива работи нямам, майка!“ „Майко, моля ти се! Виж си в тефтера, дето пишеш всякакви глупости, ама не и най-важното!“ „Виж какво, майка, обади им се веднага да ми върнат телефона! Не ща да го оправят!“ „Майкооооо, как да ти го върнат? Той е стопен! Карай сега с лаптопа!“  Ама то у нас всяко чудо не чака три дни, най-много два. „Виж, майка, лаптопът не работи! Включил се е на самолетен режим“ „Бе как се е включил бе, майко?!“ “Ми не знам, сам се е включил. Сега ще го изключа, че да си почине и утре ще го видя.“ „Майко, какво да си почива! Натиснала си нещо!“ „Не съм бе, майка! Сам се развали!Заклевам се! Нищо не съм правила.“ Честно ви казвам, момичета, искам ей такъв лаптоп – сам да пере, чисти, готви и простира. На другия ден жената в ранни зори сколасала да се оправи. „Оправиха го, майче! И наистина сам се включил на тоя режим, пък ти не вярваше! Техникът каза, че за първи път вижда такова нещо. Айде, чао!“ Ми къде да види саморазвалящ се компютър, моля ви се!

В това време, аз раздигам колеги и колежки и намирам един стар телефон, ама дето се маже, не прост, и го пращам. Получава го тя, радост голяма. „Абе, майка! Той няма нищо!“ „Какво нищо?“. „Ми няма фейсбук, вайбър, даже телефонните номера ми ги няма! Какво ще правя сега!“ „Майко! Колко пъти ти казах телефоните да ги записваш в картата на телефона, не в самия телефон?!“ „Тъй ли? Не съм разбрала. Сега какво ще правя, а?“. „Нищо. Хвани някое хлапе от блока да ти инсталира каквото искаш.“ След два часа излиза на линия във всички всевъзможни мрежи и звъни, ухилена до ушите. „Готово, майка! Стана!“ „Кой ти го направи?“ „Ааааа, ходих на сервиз.““Какъв сервиз бе , майко! Не ми казвай, че и пари са ти взели!“ „Взеха ми, ама малко...“ „Колко малко?!“ „Ми...20 лева...“ „Колкоооооооооооооооо?“ „Чакай бе, майка, не се ядосвай! Той направо малко ми взе човекът! Знаеш ли колко си игра?! Знаеш ли?“ „С какво си игра бе, майко?! Това е работа за 5 минути, какви 20 лева?!“ „Не бе, майка, не е тъй! Тъй се мъчи, иначе човекът, докато не ми смени всички пароли, не стана. Цял час си игра!“

20 цирея да му излязат на този, честно ви казвам, момичета. Ама, ако е бил на години колкото майка ми, какво да се чудя. Удар ще получа вече, казвам ви! Удар! Обаче засега е мирлик вкъщи. Пък, като й отремонтират стария телефон, не ми се мисли, не ща да знам...

 

Траяна може да следите на страницата ѝ, а на тези, които се интересуваха, ще подскажа, че има нов тираж на книгата, който също можете да поръчате там.

Последно променена в Събота, 06 Ноември 2021 16:31
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Вълнени чорапи

Вълнени чорапи

26 Ное, 2021 Истории

Навръх Коледа

Навръх Коледа

24 Ное, 2021 Приказки

Живот

Живот

12 Ное, 2021 Истории

Омразата

Омразата

09 Ное, 2021 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам