Имам си една приятелка, която е с мен от най-ранно детство и ще остане с мен до последния ми ден. Искам да ви  разкажа за нея, защото днес тя има празник.

Бях невръстно хлапе, когато се намерихме. В началото не я разбирах много добре, но гласът й ме успокояваше. Харесваше ми да слушам как ми разказва най-различни истории и приказки. Докато пораствах, тя растеше с мен и се сближавахме все повече. Сякаш аз надничах в душата й, а тя в моята. Чрез нея научавах все повече за света и многообразието на живота, а много често намирах и себе си в думите й. Признавам си, невинаги я харесвах и не всичко в нея можех да приема. Понякога ме отегчаваше, друг път дори ме дразнеше. Случвало се е да не спя заради нея или да ме натъжи, но нерядко и ме е разсмивала до сълзи.

С времето все повече се привързвах към нея, станахме неразделни. Пътувахме заедно с автобуса до училище, а после ми правеше компания в метрото до работа. Споделяше с мен всичките ми делници и не се отделяше от мен на почивки и празници. Случвало се да си разлея кафето върху  нея, да я изцапам с пясък на плажа или да скъсам красивата й дреха. Прощаваше ми. Когато децата бяха малки, кротко и търпеливо ме придружаваше на разходките в парка и ме изчакваше на пейката да й обърна внимание. И до ден-днешен заспивам с нея всяка вечер и понякога насън довършвам разговорите ни.

Разбира се, тя се променя, както се променяме всички ние. Ту е развълнувана и напрегната, ту ласкава и спокойна, ексцентрична и палава, или изискана и стилна. Понякога отговаря на очакванията ми, друг път избира да ме изненада и всяко от лицата й, а тя има хиляди, е способно да извиква нови и различни емоции в мен.

Общуването с нея ми дава много - не само познания и преживявания, но и цели светове. Среща ме и с нови хора, с които споделям обичта към нея. Защото тя не е само моя приятелка и вярвам, вече сте разбрали за кого говоря.

За книгата.

В някои страни по света на първия четвъртък през месец март се чества световният ден на книгата, тази наша вярна спътница, към която се обръщаме за всичко - за да научим нещо ново, за да разберем по-добре света, но и просто да се позабавляваме или да отдъхнем след работния ден.

С цялото си сърце желая да предам на децата си тази обич към книгата и да им разкрия нейната вселена. Ако  успея в тази мисия, значи съм свършила една от важните си задачи като родител. Защото “Читателят живее хиляди животи, преди да умре. Човек, който не чете, живее само веднъж.“.

Ще завърша с нещо смешно. Книгите понякога изкарват наяве неподозирано лоши черти у нас. През целия си живот съм задигнала нещо чуждо един-единствен път. Бяхме цялата огромна фамилия на екскурзия в Лондон и наехме къща. Там започнах една книга от библиотеката на собственика и… НАИСТИНА не знам как се озова в багажа ми. Но има голяма вероятност да съм я пъхнала сама. Добре, признавам си, задигнах я, защото исках да си я довърша. За свое извинение ще кажа, че после ми стана гузно и писах  на хазяина, той каза да не се притеснявам, че не му  трябва и изобщо да не я връщам, а аз вместо това му пратих ваучер за онлайн книжарница.

Беше хубава британска кримка, не че това ме оправдава. 

И накрая - не забравяйте занапред в първия четвъртък на март да честитите деня на книгата на всички нейни приятели!

С тази статия исках просто да ви разкажа как се научих да чета сам-самичка на 5 годинки и защо до ден-днешен това е най-любимото ми занимание, а тя взе, че се превърна в истинска ода на книгата. И по-добре, защото с нея започваме кампанията на Lidl “Честит  ден на…!”, която в продължение  на цяла година ежеседмично ще ни напомня, че винаги има повод да се усмихнем, а когато няма, можем да си го създадем сами. А междувременно в Lidl можете да намерите не само книги, но и всякакви малки наслади за душата, с които четенето се превръща в още по-специален ритуал - като почнем от чаените свещи, сладките изкушения и ароматния чай, та чак до лакомствата за котката, която е полегнала в скута ни и наднича в страниците.

ПС. Какво четете сега?

Може да харесате също:

Любовта им - старо вино

*Цитатът “Читателят живее хиляди животи, преди да умре. Човек, който не чете, живее само веднъж.“ е на Джойен Рийд – менторът на Бран в „Танц с дракони“, петата книга от „Песен за огън и лед“ на Джордж Р.Р Мартин