Автор: Мая Цанева

Вероятно някои от вас са чели моите записки от терасата, които Мама Нинджа любезно сподели, или други постове по темата.

Е, време е за поредна част. Аз работя от вкъщи, прането ме успокоява, простирането изисква тераса, а наскоро и синът ми откри, че терасата е отлична писта за Le Man 24, така че познайте - кипи нашият социален живот.

Днешният герой на историята е нашата достойна за уважение по фигура и възраст котка г-жа Мери. Тя си има стари и недовършени дела със семейство сойки, които обитават дърветата в съседния двор. Със съседите от отсрещната кооперация си знаем прането, котките, вероятно и други неща, които не остават скрити, въпреки пердетата и заради скромното разстояние между сградите.

И така г-жа Мери и малкият котарак на съседите отсреща имат общи врагове - сойките. Тези прекрасни птици не признават частната собственост на терасите и прозорците, притежавани от гореспоменатите котки, и им пречат на сутрешната дрямка, следобедния сън, и им крадат от времето помежду им за почивка и възпитание, и управление на двукраки, защото кацат на тяхна територия.

Заради тези натрапници достопочтената госпожа се качи на антената ни и заплаши птиците с подопечното ѝ двукрако, което е въоръжено със саморъчно изработена въдица и с радио, от което гърми Ей Си Ди Си. Само намесата на старши двукрак спаси и Мери, и двукракото от двойна птича атака.

След 5 минути сойката в мъжки или женски род, предполагам женски, поради бурната реакция, се върна с подкрепление, разположи се на терасата и започна да се кара като гражданка на кмет, на всички ни. Човешкото семейство затвори прозореца и се изтегли заради безопасността на всички. Последва звукова атака в нерегламентирани часове, която... ще спре ли скоро?

Котакът от съседния апартамент също не е пощаден. Той вероятно е по-близо до гнездото на семейството сойки и по-глупав, защото ги наблюдава от опасно разстояние. За негова сигурност на парапета на прозореца му има решетка, за да не се опитва да скача като Спайдърмен, но това не го опазва от майчиния гняв на сойката, която редовно му се кара за нещо, кацнала на негова територия. Вижда се как той мяука нещо отвътре, вероятно и с лек нецензурен тон. Понякога и той се перчи необмислено, но съм го виждала как скорострелно взима завоя за вкъщи. И така сънят му отива на кино, тоест за сойки.

В кратките периоди на покой г-жа Мери и младият джедай си лежат доволни на терасата и ....охраняват. При опасност преминават в отбрана. Добре, че си имат Ч.Т. (ЧИСТАЧИ НА ТОАЛЕТНИ), за да им осигуряват спокойствие след позорните моменти на поражение.

Това е за днес. КОТЕШКИЯТ ПОКОЙ ИМА ЗНАЧЕНИЕ, Е ПОЛОЖЕНИЕТО. Долу сойките, свобода за котките!

Още от Мая Цанева може да прочетете тук.

Може да харесате също и:

Дневник на котарака - беглец

Лутър, нашето второ дете