Автор: Светла Чимчимова

Мария Пеева ми разказа, че я питали защо пише за разводи, като има дългогодишен брак само с един човек и цели четири деца, пак само от него. Защо, видиш ли, заблуждава читателя, че има личен опит в области, дето е само наблюдател. Олекна ми, че не критикуват само мен, че пиша за непреживени неща.

Дребнаво, ама човешко.

Иначе, Мими, скучно живееш, дано поне си сменяш цвета на косата и прическата. Обаче пък ме подсети за една от любимите ми истории, които доказват, че такива въпроси задават людете не само във Фейсбук, ами и в живия живот и там няма бутон блок.

Преди няколко години, моята колежка и приятелка ни записва на профилактични прегледи за рак на гърдата в хода на национална кампания по превенция на това заболяване. Прегледите се извършваха в рамките на пет дни в една болница. Отиваме двете, тя влиза в единият кабинет, аз в другия. Поздравявам доктора ( висок, елегантен, на моите години, мъж) любезно и с уважение, а той ме поглежда и ми вика:

- Покажи ми гърдите си!

Брях! И туй в лекарски кабинет не в шегаджийска група във Фейсбук. И ме зяпа в очакване. Аз се посмутих, ама се сетих, как на първия ми самостоятелен гинекологичен преглед в живота ми ( без мама демек) лекарката ме погледна и пак тъй от вратата ми рече:

- Сваляй гащите!

Знам, че докторите имат специфично чувство за хумор и какво толкова се назлъндисвам, аз да си покажа гърдите в крайна сметка съм дошла. И си ги показах. Прегледа ме човекът обстойно и надеждно с голямо внимание, не ме претупа като човек, който от сутринта е отметнал милиарди чифтове млечни жлези. Обаче през цялото време ме замеря с въпроси от лично естество, нямащи нищо общо с мамологичното ми здраве. В "Стани богат" и "Минута е много", че и в прокуратурата по-малко питат. Долу-горе така вървеше диалога:

- Как се казваш? - на "ти" ми говори.

- Светла Чимчимова.

- Странна фамилия, не съм я чувал друг път. С какъв произход е?

- На съпруга ми е. Гръцка е.

- Гръцка!?! Е как може да се ожениш за грък!? Те са ужасно ревниви. Аз имам две колежки от университета, дето се омъжиха в Гърция много се оплакват.

Докторът изпада в потрес придружен с висок драматичен тон и повдигане на вежди.

- Ама моя си е тукашен, наш и въобще не е ревнив - заемам се аз да браня либералната чест на Инжа.

- И можеш да влизаш и излизаш във вас, когато си искаш? - скептичен е докторът.

- Да, даже имам и ключ от вкъщи и нямам вечерен час - иронична съм и гледам да разчупя драматизма.

Той не ме отразява и продължава сериозно:

- Бие ли те ?

- Няма да повярвате, докторе, обаче сме заедно от ученици и не само не ме бие, ами и разправя на хората, че го бия аз - което си е жива истина, ама аз просто искам тая драма да свърши. Разправянето не е истина, не че го бия.

Докторът обаче се бори за Оскар и продължава:

- Смяташ ли, че бракът ти е успешен, с тоя хмм инженер? Харесва ли ти да си женена за него?

- Ами смятам, да - отговарям и започвам да се чудя в скрита камера ли участвам или съм влязла при психиатър по грешка.

И тука той се изправя над мен с всичките си 190 сантиметра, поглежда ме в другите очи и казва с обвинително назидателно кресчендо:

- А ти откъде знаеш, че с мен, например, няма да си по-щастлива, като си била женена само за един мъж, в един брак, а? Как знаеш, че няма да си по-добре, като не си опитала друг брак? Как? Ако не опиташ, няма да разбереш - елегантно и категорично ми се предлага да сменя положението си на инженерска съпруга с такова на лекарска. Хипотетично, разбира се. Ама се ядосах.

- Ерген ли сте или разведен?

- Ерген - малко неуверено отговаря той.

- Докторе - викам му - Вие откъде знаете, че може да направите една жена щастлива и един брак успешен, като нямате никакъв опит, нито дори и половин брак и не сте успели да излъжете поне една жена за толкова години?!?! - усмихвам се зличка, зличка.

И още много неща си казахме с тоя човек, аз не с много спокоен тон. Цялата ме разтрепери. Изобщо не можах да си тръгна, защото той стоеше между мен и вратата. И дискутирахме доста разпалено. Като излязох от там се обадих на приятелка от друга болница, да проверя дали този човек е лекар наистина или ме е опипал санитар в престилка на лекар. Защото в тоя калабалък от думи дойде друг лекар, който ми попълни медицинските документи. Не този, който ме прегледа. Питах я. Тя го познаваше. Лекар беше, естествено. Животът ме срещна още три пъти с него. Ама то са други истории.

Вечерта разказваме с моята приятелка на Инжа за тия прегледи и тя се възмущава:

- Не мога да разбера, защо мен ме преглеждаха 10 минути, а Светла стоя вътре повече от половин час?

А Инжа:

- Абе я виж колко гърди имаш ти и колко има Светла!

Сега, вярно не е от най-тактичните милият, ама бях права да го защитавам като широкото скроен и либерален мъж.

Още от Светла:

Как не умрях по розови бикини

Къде се раждат тия правилни жени?