За риба

Автор: Йоана Боянова

Лято е. Топло е, направо си е жега. Напечените ни глави бленуват за плаж, риба, море. Неделно решаваме на риболов да ходим, при това с деца. Моят мъж е запален рибар. Ама запален ви казвам, като чуе “риба” и погледът му светва в тъмното и ток не ни трябва, огрява цялата стая. Подготовката трае дни, понякога седмици.  Този кротък и мил мъж изведнъж се изпълва с ентусиазъм и запъва едни въдици из целия ни просторен апартамент от  56 кв.м и аз, чрез пълзене, прескачене и припълзяване, евентуално мога да стигна я до баня, я до кухня. Червеи пълзят из къщата и се носи ухание на ванилия, ягода, малина, защото шаранът много обичал аромати. И съм с късмет да знаете, че на баща ми, който също е запален рибар, му казали, че рибките обичат свински черен дроб, ама седял два дни на слънце. Е, този аромат не искам и да си го представям вече. 

Идва заветният ден и една кола не стига за багажа, на море по-малко чанти носим, а отиваме за няколко часа все пак. На третия курс с багаж от колата вече мечтая да си бях останала в къщи, прозорци да мия, защо ли се съгласих. Как да е, побрахме се, даже стигнахме. Децата, впечатлени от езерото с размер на локва, решиха, че що пък да не се изкъпят и събраха всичките въдици на куп. Как се отплита дете от корда? Имам умения на морски пехотинец и чернабарета накуп. След баня на всички им се ака, ама едновременно. Защо така перисталтиката им заработи синхронно, нямам обяснение, но съм добра и в тая дисциплина - групово акане в полето, под ореха на сянка, идилия. Що не си пребоядисах аз хола, а на акъла им се вързах? Седи си, Йоана, на стълбата, боядисвай си и да ти е мирна душата. 

Нали ви споменах за баща ми и черния дроб за стръв, дето е седял три дни на слънце? Е, забравил го беше, слава богу. Обаче един приятел на приятел на чичо му по бащина линия му казал, че някакво специално зъболекарско лекарство, което мирише особено силно, привличало рибите. Та тати се обадил на друг приятел, който има леля, на която племенницата на мъжа й е зъболекарка и го изнамерил това лекарство. И вади баща ми едно шишенце, никакво такова. Казали му 3 капки, ама малко му се струват, за по-сигурно слагаме 30. Риба не хванахме, но още мириша аз, детето, косата, мъжа, колата и душата ми на зъболекарски кабинет. Ох, дано другия път нещо по-нормално измислят, примерно рибата на аромат от бира да кълве. 

Денят преваля, децата са гладни. Вадя аз дисагите с печено прасе, чорба, салата, киноа,  а челядта - боси и мръсни - хванали по една филия хляб. Що готвих цяла нощ? Мъжете червени като раци, жените с опънати нерви хванахме една рибка. Ама рибка - една шепичка.  В кофата за пясъчника на детето се побира. Един приятел от компанията звъни на друг и разговорът е следният: 

“Хванахме, да. О, шаран хванахме… Да, голям е. Къмто 2 кг.”

Ей така ни заблуждават и нас, жените, ама това е друга тема.

Вече почнах да си мечтая да събираме цирка и да потегляме, ама рибата ми провали плана. След цял ден на морната жега реши, че ще кълве. Как да накараш мъж да си тръгне при кълвяща риба? Никак. Добре че от аромата на зъболекарски кабинет комари няма, то и за хора не става де. През цялото време стомахът ми свит на топка и чакам от някъде звук на машинка да чуя. Риба, две, три, децата реват. Защо сме я хванали, после защо сме я пуснали.

Добре че слънцето се смили над мен и залезе, вероятно още щях да седя там. И тук е мястото да питам - как така обаче багаж, веднъж събран в отредено пространство, после не може да се побере пак там? Нямам обяснение, но това е задача с повишена трудност. Кубчето на рубик пасти да яде . По-бързо метрото се построи, отколкото ние да се поберем в колите. 

Държа да кажа при този риболов нито една риба не пострада, хванахме само няколко деца.

Обаче да не си помислите, че с това ще ми се размине? О, не, дни наред сега само за риба ще ми се говори от сутрин до вечер. Същото е като да ти пеят зайченцето бяло по цял ден. В началото много сладко, после вече ти се гади.

И между другото за финал, риболовът не е бюджетно хоби. У нас имаме две чанти риболовни, по мои сметки не трябва да седят просто така без специална охрана, поне в сейф трябва да ги затворим, безценни са. Имаме и лодка, но за мой огромен късмет не е в София. На мъжете, нали знаете, само играчките става по-скъпи…

Прочетохте ли 15 доказателства, че мъжете не порастват?

Последно променена в Сряда, 28 Август 2019 09:13
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Жена в колата

Жена в колата

28 Авг, 2019 Забавно

Що се смеете на чуждото страдание!

Що се смеете на чуждото страдание!

19 Авг, 2019 Татко Калоян

Митичният чичо Митко

Митичният чичо Митко

01 Сеп, 2019 Блог

Бърборкото

Бърборкото

05 Сеп, 2019 Истории

Стояна е бременна

Стояна е бременна

10 Сеп, 2019 Истории

Летни истории

Летни истории

06 Сеп, 2019 Блог

Гранд хотел

Гранд хотел

08 Сеп, 2019 Забавно

Много обичам септември

Много обичам септември

17 Сеп, 2019 Татко Калоян

Фабрика за мечти "Светлина" - иновативното място за деца и възрастни

Фабрика за мечти "Светлина" - …

16 Сеп, 2019 Образование

Говорите ли за пари с децата?

Говорите ли за пари с децата?

12 Сеп, 2019 Образование

Стояна е бременна

Стояна е бременна

10 Сеп, 2019 Истории

Продължението на мозъка

Продължението на мозъка

09 Сеп, 2019 Възпитание

Гранд хотел

Гранд хотел

08 Сеп, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам