Крив ден, а?

Автор: Светла Чимчимова

Днес е егати и кривият ден! Първо минах през всичките прасета на мезета на тази планета. Демек Фестивала на балканската скара, помещаващ се в нашия град. Обаче за мен имаше ли прасе? Не! За мен странджанка. Мъничка. Нюню. Дет' са вика незабележима с просто око. И даже нея я изядох с чувство за огромна и всепоглъщаща вина. Вината на човек, пристрастен към въглехидрати и предаващ милиони посестрими по света, рупащи зелени неовкусени салати и кето курабийки.  

После съм на плаж с Милена, която не стига, че е красива, слаба (виждала съм хора с плоски кореми, ама нейният е вдълбан навътре, честен кръст!) ами и кракът ѝ е дълъг колкото мен цялата.С какво ги хранят тия съвършени жени не знам. Малко ми минава ядът, щото аз мога да ползвам шезлонг, а Милена лежи на пясъка и с прискърбие обобщава, че такъв шезлонг, дето да я събере нея, не са произвели. Злорадствам тихо. Аз и вятърът не чувствам, щото с тоя подкожен неопрен, съм като тюленче. 

Мое дясно лежи младият Мич Бюканън, ама на новото хилядолетие. Тоз човек е по-изрядно депилиран от мен. Тамън три пъти на час се маже със слънцезащитен фактор 30. Аз се мажа с кокосово масло с каротен и чувствам как бъдещите ми бръчки причинени от тая немарливост се кискат тихичко. Човекът чете Георги Господинов, а аз - вицове в интернет. Тежките комплекси на нискокултурието сядат на резервната скамейка до ултравиолетовите ми бръчки и се приготвят да заемат нисък старт. 

Мое ляво лежи моят бич божи Правилната жена. Честно да ви кажа отначало я помислих за дъска за гладене. После гледам има плажни атрибути, викам - сигур е дъска за сърф. После гледам, че около дъската щъкат три дребни дечиня и се загледах, ми тя дъската диша. И освен че диша, ми мята през пет минути възмутени погледи все едно съм библейската Лилит и само с присъствието си скверня земята. На какво се дължеше туй неодобрение, не можах да разбера, ама ме респектира. Седя си чинно с прибрани колене, придърпвам си банския, не смея да изпуша една цигара, за селфи и дума не може да става, абе от мен лъха на невинността на първо причастие. Обаче от нейна страна никаква благосклонност. После пристигна Милена с манекенския си вид и погледите станаха като божия гняв към Содом и Гомор. Ама Милена от висотата на ръста си характерен за модните дефилета в Милано, това хич не го забелязва и набързо нащракахме няколко селфита. Обичам я тази Милена бе!

После обаче тя си тръгна и аз останах сама в компанията на Мич Бюканън Депилирания и Сърдитата дъска за сърф и да бълвам негативизъм иначе крайно нехарактерен за нрава ми на майско слънце. 

Ето сега зад мен, група тийнейджъри стоят прави и ми хвърлят сянка. Направо ме сърби езикът да кръстосаме хормонални шпаги с тях и да видим лелските или пуберските хормони ще надделеят. После решавам да не тормозя децата и да отлетя тихичко на метлата. Ставам да си събирам багажа и О, УЖАС, роклята ми, която беше закачена на чадъра, я няма. Тънка като салфетка, явно вятърът я е отвял незнайно къде, нито кога... Честно си признавам, бая се оцъклих. Сега едно е да се изпляскваш по бански в Фейсбук, пред има-няма четиристотин човека, триста ако махнеш двойните профили, дето половината са ми приятели и ме харесват и сто кила да съм, а на другите не им пука и двеста да съм. И съвсем, ама съвсем друго е да минеш полугола през Фестивала на балканската скара, под съпровода на Шабан Шаулич и Миле Китич между хиляди дъвчещи плескавици и наденици люде, повечето от които гости на града от места, където от жената се очаква по-прибрано поведение и най-вече по-обилно количество дрехи. Освен това отвсякъде ме гледат прасета на чевермета и сравнението с техния род става неизбежно. В смисъл при съпоставката между мен и прасе-сукалче то неизбежно би взело преднина по изящност и елегантност. Изправям се аз с целия си ръст на табуретка от периода на Ренесанса и слагам ръка на очите си досущ Памела Андерсън в ,,Спасители на плажа" и започвам да оглеждам брега в издирване на роклята беглец. И о, чудо! Не само че виждам отлетялата рокля в далечината, ами тя седи в краката на моя любима дружка... 

Съдбата ми се усмихна с усмивка с златен зъб, че даже и ми намигна закачливо. Сега аз и мойта дружка седим на хладно в едно заведение край морето, ядем най-вкусните панирани калмари и си чешем езиците. Уф, порциите са малки...

Прочетете още:

Две хубави неща

Който свалил, свалил

Нека да е лято

Последно променена в Сряда, 31 Юли 2019 10:10
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Женската интуиция

Женската интуиция

25 Сеп, 2019 Забавно

Първият принцип на кавалерството

Първият принцип на кавалерството

24 Сеп, 2019 Татко Калоян

Много обичам септември

Много обичам септември

17 Сеп, 2019 Татко Калоян

Измама за милиони?

Измама за милиони?

25 Сеп, 2019 Истории

Аз и Мара

Аз и Мара

22 Сеп, 2019 Забавно

Най-прекрасният град

Най-прекрасният град

21 Сеп, 2019 Развлечения

За кожата на една готвачка

За кожата на една готвачка

03 Окт, 2019 Забавно

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

Отвори, неверна жено!

Отвори, неверна жено!

13 Окт, 2019 Забавно

Ужасна майка

Ужасна майка

12 Окт, 2019 Блог

Гласувайте за Надя

Гласувайте за Надя

07 Окт, 2019 Забавно

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

Кучешки истории

Кучешки истории

05 Окт, 2019 Любимци

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам