Автор: Сеньорита Йорданова-Ганчева

04.04.2019 г. Пролетно време

Денят започна уж съвсем нормално...

Още на закуската имах честта да вадя сирене от ухото на Борис. Има си хас да не чистя и сирене от пода - та то това си е по подразбиране.

И хоп - дойде обяд. Синът ми смята, че съм анорексична Мама, тежаща сто кила, та реши да ме храни с рибешката си супа. Идилия - чистих диван, стена, него и мен чистих. Нахрани ме.

Тъй. Излязохме на разходка. Добре мина. Горе-долу.

Със сигурност си млада майка, ако...

19 ч.

Борис е роден, за да ме мори, тъй както аз моря онзи, чието семенце е той.

Не знам кога и как го направи, но мивката в кухнята се озова без сифон. Ами сега?!

Запрятам си ръкавите на пижамата, въртя, завъртам и аз не знам какво правя.

Звъня на главния домашен майстор - съпруга ми Стоян. Някаква гумичка, някакви джаджи - наругах го, затворих му, изнерви ме.

Викам по Борис да спре да разнася из къщата лука, който измъкна изпод мивката.

Отвивам. Завивам. Дупя се под мивката. Реве ми се. Борис ми се катери по гърба. Прегръща ме. Хили се гадинката. Мама - конче.

Теква някаква гнусотия. Мирише на жаби. Слагам кофа, поне да се изтече каквото там ще тече.

Виждам, че Борис гризе суров картоф. Викам по Борис.

Тъй. Готова съм. Завих. Стегнах. Махам кофата. Победоносно пускам водата. Тече, прелива тръбата. Псувам (наум)! Посягам, без да гледам, да взема кофата, за да я сложа под теча. Не я напипвам. Обръщам се. Борис си захлюпва кофата на главата с гнусната тиня. Хили се.

Денят се познава от сутринта

Какви деца ви правят на вас?!

Какви деца раждате?!

Аз ли бъркам някъде?!

Моят късмет ли е такъв?!

...

На другия ден:

Оцелях.

И днес.

8:30 . се събуди Борис.

8:40 ч. - вече бръмчах с прахосмучката. Минус още 1 чаша от любимия сервиз.

Тежък ден ще е. И днес.

Препоръчваме ви още:

Някога си бях съвсем наред

Дали да не тръгна на работа по-рано, за да си почина...

Какъв тип майка сте?