Автор: Траяна Кайракова

Не знам при вас как е, обаче у нас се яде здраво! Съответно се готви. Ама не се готви, ами се готви за казарма, рота, поделение, стадион. Най обичам съботите и неделите. Тогава децата спят до обяд и пропускат едно ядене (слава тебе, Господи!). Не че не наваксват после, обачеее… пропуснатото си е пропуснато и, разбира се, несготвено. Тъй че тъз тенжУра ми дойде дюшеш. Цяла седмица бърках и пекох крем карамел, бърках и пекох за 5 минути. Нека ви сега! Яжте, докато се подуете и ви омръзне! Няма бе, братче! Плющят им ушите и питат за още. Реших да се правя на мастър шеф и да разнообразя крема с маскарпоне към прясното мляко. Разбърквам го, изпичам и скривам на терасата. Трябва да престои 24 часа, за да стегне. Цял ден в главата ми интериорни идеи как ще го обърна в кристална чиния, как ще го сервирам, как ще го снимам на дантелена покривка, как ще докарам нещо като стил „винтидж“ и ще се изфукам в кулинарните групи. Влизам вкъщи, изритвам ботушите и се засилвам към терасата. Тук крем, там крем – няма. Загризва ме зла мисъл, но все още я отпъждам. Преравям хладилника, спалнята, банята, тоалетната - тц, няма. Кръвното ми рязко скача и се удря в тавана на мозъчната ми кухина. Няма да гледам в мивката, няма да гледам в мивката! Само с крайчеца на окото си надзъртам и два часа по-късно се свестявам върху паркета. Изяли го бе, одумкали го, сандърдисали го! Бе как не се осраха, как не се запекоха, как не ги заболяха коремите, бе? Рева и нареждам над празната форма, остъргана до тефлона, че и барабар с него. Няма снимки, няма хвалби, няма никакъв стил, камо ли винтидж. Сега ги чакам да почнат да кудкудякат. Пера да им поникнат дано и да почнат да снасят, че поне да сме на келепир! Мога да започна да продавам яйца.

ТенжУра ли бе да я опишеш?

Колко пъти да слагам бележки „Не яж!!!Не е снимано!!! Ще ви избия!!!“? Как не се научиха? Даже веднъж на едната бележка на гърба ми беше оставен отговор: „Сори, ама свърши… Да знаеш, че беше вкусно, ако това ще те успокои!“. Никой не си призна да го е писал. Оттогава е близкото ми познанство с успокоителните.

Край вече с тоя крем! Реших да направя мляко с ориз. Звъня пак на Борката, да я питам за инструкции. Туй ще сложиш, тъй ще направиш. Добре, зареждам всичко, пускам на 9 минути (честен кръст, за 9 минути става, без бъркане, кипене и загаряне). Изрично ме предупреждава: „Свърши ли програмата, няма да изпускаш налягането! Изчакай само да спадне и тогава отваряй!“. – „Що бе?“ - „ Бе ти чуваш ли ме? Не изпускай налягането, да ти е мирна главата!“. Свършва програмата и в главата ми се въртят разни мисли. Сега, тенжУрата си е моя, нали тъй? Оризът си е мой, значи и налягането си е мое. Що пък да не го изпусна? Какво толкоз може да стане? Хич не обичам някой да ми казва да не правя нещо. Даже като малка бръкнах в кофата с бързовара, да видя какво ще стане. Не искам да си спомням, ама поне вече знам. Ще го пусна пък! И работата стана „Още, като ма удари, разбрах, че ши ма бий!“. Натискам копчето и… Бяла светлина! Умрях, всичко свети в бяло. Но защо ми е горещо? Знаех си, че ще ида в ада, всички блондинки отиват там. Обаче нещо е и сладко. Отварям залепнали очи с доста зор. Кухнята ми, моята нова резедава кухня е чисто бяла. Млякото е изфъщяло и боядисало всичко. Поне ремонт скоро няма да правим. Винаги има полза от моите действия! Не знам само мъжо как ще реагира, ама туй ще го мисля после. Отварям, всичко е 6, оризът е сварен, обаче отгоре нещо подозрително, приличащо на извара, се плацика. Брех, млякото е било пресечено! Няма нищо! Махам излишните елементи, насипвам в купички. Вадя ковьорчето на баба (голяма мода е туй сега по групите), пльосвам го върху купичката и щедро наръсвам с канела. Става една шарка, красота и чудо! Аз и мляко с ориз не ям. Идва си народът, поднасям тоз шедьовър и да слушаш реплики:

- Това мляко защо кисели? Лимон ли има?

- Да, лимон има!

- Че в този десерт слага ли се лимон?

- Като се прави в тази тенжУра, се слага! Нещо не ви харесва ли, а?!

За мама... няма!

С дясната ръка държа голямата дървена точилка и удрям с нея по лявата си длан. Не знам как съм изглеждала, но купичките бидоха облизани. Е, на другия ден имаше бой пред тоалетната, даже май започна още през нощта. Ето че от моите действия пак имаше ползи! Този ориз им подейства очистително и ги прочисти за години наред, да не кажа, че им се умиха добре червата! Повече налягане не съм изпускала, кротичко го чакам само да си иде.

Не стига, че ги храня като на ресторант, ами и подигравки, моля ви се.

- Сине, викай майка си! Викай я бърже!

- Що бе тате?

- ТенжУрата говори!

Лежа си аз спокойно.

- Питай баща си какво казва.

- Ставай, Траяно, да готвиш!

Пфу, че и ши ма лъже! Толкоз помня аз, ющ съм млада!

- Гледайте си работата, аз съм я програмирала да вика „Здравейте, Ваше величество!“. Не на мене тия!

Голям зор обаче с тия людски езици. Пускам на една програма и взе да пищи. Въх, сакън! На екрана пише „Е2“. Че какво ще да е туй? Нещо като „Ела!“. Да де, ама защо има и 2? Сигурно е „Елате веднага и двамата!“. Даже тенжУрата е разбрала, че аз не съм техническа личност и трябва и мъжът ми да дойде. Умна техника излезе еееееей! Дърпам кабела, че да не я повредя нещо, и потъвам в размисли и страсти. В един момент ми светва, че този добитък няма откъде да знае български. След известно време мозъчни напъни се сещам, че имаше нещо такова и на компютъра, а детето ме предупреди видя ли го, да не пипам. Как се казваше обаче? Аааааааа, сетих се! Ероре! Ероре беше! Звъня веднага на Борислава (не й казвам нищо за налягането, ще ме вземе хептен за проста) и тя ми обяснява какво точно се случва. Неграмотна си останах в тоз живот откъм езици, лоша работа. Детето звъни да се оплаче, че има много трудни изпити. Бе, майка, бели кахъри са това! Мене питаш ли ме? Мене питаш ли?! Ти тез изпити ще ги вземеш и забравиш, пък аз на дърти години се мъча кът грешен дявол. Ходя с едни листчета и повтарям. Рисе – ориз, пресиире соок – под налягане (не го изпускай, ако има мляко!), ваке – печене, соир – супа, стеам – яхния, стев – пара, бравн – пържене, рехеат – претопляне и т.н. Още ги уча, ама все ще ги запомня в тоз живот! Няма на една тенджера да се давам я!

Та така. Сега дано бърже ги запаметя, щото иначе я ще гръмна блока, я ще сложа всичко и ще чакам бая време да се сготви. Между другото търся ефективен катинар за хладилник или заключващи се съдове за съхранение! Ако някой има подобно инфо, немедлено да ми пише! Предлагам възнаграждение!

Препоръчваме ви още:

Гавраджии

Цветен анализ на побърканата домакиня

Шерше ла суп