Трагикомедия в 3 действия

Автор: Валерия Радева

В ролите:

Мама – Валерия Радева – Вал
Тати – Тихомир Тончев - Тата
Отрочето – Иван Тончев – Младши
Малкото братче: Никола Тончев или както всички го знаем Ники-Пики

29-и април 2011 година.
Иван се роди! Погледнах го. Влюбих се! „Обичам те! Аз съм Бог! А ти си съвършен!“
„От кал да е – Иван да е!“ – рече тати и отсече!

Бабите казват, че „Иван и пуйче трудно се гледат“. И са прави.
Иван беше ревливо бебе. Роди се със свити в юмручета ръчички и до днес е готов да отстоява себе си с всички средства. С две думи борбен се роди и борбен си остана. Не буквално. Иван не може да бъде заплашван. „Ни се води, ни се кара.“ С него трябва да се отнасяш, като с възрaстен равноправен член на обществото. Разни учени, професори и психолози твърдят, че днес децата се раждат с дипломи. И явно са прави. Иван си знае правата.
„От кал да е – Иван да е!“

Та, както по-горе казах - Иван беше ревливо бебе. Плачеше 24 от 24 часа. Не обичаше да се къпе, да се облича, да се съблича. Мразеше количката, кошарата и всички помощни за родителя средства в отглеждането на едно бебе. Всички тези негови НЕобичания налагаха мама и тати да бъдат изключително изобретателни, дейни, активни, креативни в опитите да успокоят плачещото си отроче. Във връзка с тези обстоятелства, и след 3 год. и половина отглеждане на Иван, вече имаме достатъчно опит да бъдем сценаристи на развлекателно шоу за деца по ТВ. За да илюстрирам по-добре, ще кажа, че докато мама го къпеше – тати припяваше, докато го обличахме рапирахме, а докато го хранехме хвърчаха самолети, катастрофираха и пак се издигаха, докато благополучно се приземят в „хангарчето“. През останалото време, през което не се извършваше нищо от битово-хигиенната дейност или храненето, на отрочето му беше скучно и трябваше отново да бъде забавлявано, за да не плаче. В този случай някой се жертваше да пада „случайно спънал се“ докато най-накрая наистина припадне от умора. Или започваше имитиране на кихане, кашляне и изобщо издаване на всякакъв вид звуци. Междувременно татко издаде няколко авторски албума с компилация от над 20 детски песнички, специално предназначени за всякакви критични случаи. Мама, за да не остане по назад, се развиваше добре в цирковото и хореографско изкуство, което доведе до някои „леки“ инциденти. А благодарение на акробатичните умения на цялото семейство, подът няколко пъти бе в непосредствена близост до главата на невръстното (фъъррр... ТУП!). Както и тавана. За щастие Иван има здрава глава (лично съм я пробвала върху себе си. Със сигурност е по-корава от носа ми).
„От кал да е – Иван да е!“

20 признака, че заслужавате черен колан по родителство

Но всички тези негативи имат и своите позитиви. „Всяко зло за добро“ – казал българинът. Благодарение на големия си инат Иван се изправи за пръв път в кошарата си сам на 4 месеца и проходи на 8 месеца и 20 дни ( за протокола на 1 година носеше туба с 11 литра вода). На 7 месеца каза най-желаната от мен дума, а именно „мама“. За моя гордост и радост. Абе, с две думи, аз съм една горда майка на син ИВАН.
Нямаше нещо, което да не е по силите на малкото човече. Качваше се сам по стълби и пързалки. Изключително самостоятелен в откриването и покоряването на света. По-късно любим израз му стана „Аз сам!“. И наистина няма нещо, с което не може да се справи (понякога просто не иска). На 2 години Иван можеше сам да направи баница или кекс. Мие чиниите по-старателно от баща си. А под негово ръководство развива болтчета и гайки, чука, трака, пробива и завива. Или прави „рИмонт“, както самият той сериозно заявява. Абе въобще всички дейности в нас се извършват под стриктния му контрол и само с негово разрешение.

Голямата страст на Иван са ПЕРАЛНИТЕ! Иван пере денонощно! Гледа клипчета с перални! Рисува перални – на Paint, на хартия с моливи, флумастери, бои. Знае местонахождението на всички магазини за техника в града и ги посещава редовно (с чисто любителска цел). В нашия дом пере Иван (откакто е навършил 1 година) само след кратка словесна инструкция от моя страна. В този ред на мисли, аз съм една щастлива домакиня с верен помощник.

Истинското щастие дойде, когато си закупихме и сушилня. Е, ТОВА ВЕЧЕ Е РАЯТ! Страстта към пералните обаче е свързана и с някои финансови затруднения в семейния бюджет. Иван притежава 3 детски перални и всеки ден желае да му се закупи нова. Любимата му играчка е един... БЕТОНОВОЗ! Който обаче автоматично от първия ден се превърна в ПЕРАЛНЯ! Всички обли кутии, кани и други също са своеобразни перални за него.
Иван успокоява малкото си братче така: „Няма Ники, не плачи! И ти ще пораснеш и ще переш с пералничката! Дааа... !“.

Денят с Иван е едно истинско приключение и изпитание на способностите на всеки физически и психически здрав спортист на световно ниво. Иван пее, танцува, скача, прави кълбета, готви, подстригва, лекува. Язди мама и тати. Прави им „тушИ“. Строи влакове с тунели и мостове, на които обаче задължително мама, тати и Ники трябва да се качат, да се возят, да слязат... да отидат на море. Да плуват! А по пътя задължително да спрат в Търговище да вземат „едни бебета“...

Иван е изключително любознателно дете. Иска да знае и да може всичко. Непрестанно задава въпроса „Защо?“. И за голяма моя изненада отговор никога няма. След всеки отговор отново следва неспирно „Защо?“.
Наред с буйния си характер, непресъхваща енергия и любопитство, Иван е и много състрадателен, внимателен и чувствителен. С охота казва на всички, колко ги обича. Прегръща и раздава целувки с удоволствие. Чувствителен е към критика, пренебрегване или липса на задоволяване на неговото естествено любопитство. Моят силен, гръмогласен малък мъж е чувствителен и раним!
„От кал да е – Иван да е!“

Преди и ние бяхме като вас

Иван вече е голям. На 3 години е. Той е батко и горд собственик на малко братче. Грижовен и внимателен батко. Сутрин пита първо за него. Сгушва се в завивките при него. Прегръща го и му говори нежно. А щом той си отвори очичките и го погледне, на лицето на Иван грейва слънцето и се изписва щастието. Тази мила картинка зарежда деня ми и автоматично опрощава всички ритници, ухапвания, тръшкания, безсънните нощи, счупените чаши, петната по диваните, стените и таваните.
Наред с всичко останало Иван сменя памперси, къпе и успокоява малкото си братче. Дава подробна информация на всички питащи познати и непознати относно състоянието на бебето, въпреки голямата досада, която изпитва след 20-ия въпрос : „Какво прави бебето?“. Прави го с неохота и след лека въздишка причинена от същата тази досада.

Пропуснах да кажа, че Иван е голям творец! Художник, актьор и певец! Изнася концерти на цялата фамилия съвместно с импровизираната семейна поп-рок-джаз-рап група „Мама, татко и аз“. Свири на кларинет, барабан и ксилофон, на хармоника и китара. Жалко, че бизнесът не е доходоносен и публиката винаги се забавлява на аванта.
Актьорските му способности са завидни. Разказва приказки с патос и играе ролеви игри с особен драматизъм – върти очи, жестикулира. Като едновременно с това и режисира сценария. Мама, татко + малкото братче са актьори без хонорар, но затова пък никога не им е скучно.
Иван е и вътрешен дизайнер на нашия дом. Стените са покрити с графити (изобразяващи перални) плюс 2-3 авторски картини с безценна стойност. Обзавеждането се пренарежда ежедневно, декорацията ежесекундно.

Както по-горе казах, Иван знае правата си. Той е убеден, че насилието или заставянето не са метод на възпитание. За да го убедиш в правотата си, е необходимо да го обориш със силата на аргументите и уменията на оратор. Нужни са само няколко кратки дебата и свикване на семейна конференция, докато се стигне до решението, че ноктите на краката трябва да бъдат отрязани. При това доброволно!
„От кал да е – Иван да е!“

С две думи Иван е един стандартен малчуган, изпълнен с много енергия и детско любопитство, който обаче по нестандартен начин променя, учи и възпитава своите родители. Креативен и по детски наивен, жизнерадостен, весел, понякога тъжен, понякога мъдър, гръмогласен и безразсъдно смел, обидчив, закачлив и по детски свободен и чист. Това е ИВАН. И той е цяла вселена за нас!

Отглеждането на Иван е най-екстремното приключение в живота ни. Приключение, което едва сега започва!

„От кал да е – Иван да е!“

Очаквайте продължение...

От автора на бестселъра „ Как активно да спиш прав, докато отглеждаш Иван“

*всички права запазени
*използването на методите в домашни условия и без контрол могат да доведат до трайни физически последици – костни фрактури, натъртвания и други, както и до някои психически последици – много смях, забавление и удовлетворение от отглеждането на Иван.

Препоръчваме ви още:

Имаше един Иван

Братята

Защо вече никой не ни идва на гости?