Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Мария Пеева

Напоследък често пътуваме за уикенда, а моят тийнейджър вече не иска да идва с нас. Един от ужасните ми спомени от моето детство беше как всяка неделя родителите ми ме караха да ходя с тях на вилата и по тази причина очаквах уикенда с огромно неудоволствие. Затова и не го караме насила да ни придружава. В крайна сметка - какво толкова? Той е отговорен младеж, грижи се за себе си, няма да забрави да яде и да спи, даже кучетата ще разходи. По-добре да се приберем и да ни посрещне с усмивка, отколкото да е два дни с нас и да ни се мръщи. А и винаги можем да се чуем по телефона, за да се уверим, че всичко е наред и не му липсваме чак толкова.

Как минават разговорите обаче? Ето един дословно предаден:

- Как си, маме?
- Никак.
- Какво правиш?
- Нищо.
- Какво ще правиш днес?
- Нищо.
- Какво закуси?
- Още не съм.
- Харесаха ли ти спагетите снощи?
- Не, много бяха гадни.
- Трябваше да дойдеш с нас, ние си прекарваме добре.
- Кой щеше да ви гледа кучетата тогава? 

Клетото дете - оставили сме го да скучае, да яде гадна храна и да разхожда кучетата, а ние през това време се забавляваме. Как да не се почувства виновен човек?

Извод първи за родителя: Родителят е длъжен винаги да се чувства виновен за нещо.

Двайсет въпроса

1937e92fe6e374fad96065dfaf6eb069 XL

Но това не е всичко. Преди да си тръгнем обратно към къщи, отново се обаждам. Знам, че къщата е с главата надолу (и не очаквам друго), но е редно да му дам време да поправи щетите. 

- Потегляме към София. Липсвахме ли ти?

- Е, само два дни са все пак.

Така де… Колко да му липсваме? 

Прибираме се, в къщи летят пухове от кучета и котки, мивката пълна с мръсни чинии, тенджерата от "гадните" спагети облизана, но неизмита (изглежда не са били толкова гадни все пак), тийнът ни посреща киселяк и почва да обяснява как ние сме си почивали два дни и затова сега трябва баща му да разходи кучетата.
Ние обаче сме в отлично настроение и всичко обръщаме на шега. След няколко реплики, от които разбира, че няма да успее да ни ядоса, изводът му е:
- Не стига, че два дни ви няма, ами и се прибирате напушени.

Оцеляване сред тийнейджъри: кафе, кафе и пак кафе

0fd4836257f54a94b1cdb37b84c7708b L

Извод втори за родителя: Не е приемливо възрастни хора да се смеят и забавляват - това са занимания за младите. Ако все пак родителите си позволят да го правят, най-вероятно са на някакви незаконни субстанции. Родителят има право само да е мрачен, това е нормалното му състояние.

И още една култова реплика от спора кой ще разходи кучетата.

- Само знаете да ми се карате! "Какво дете беше, какво стана" (тук уж ни имитира).

Изпълвам се с възмущение:

- Тая реплика НИКОГА не си я чувал от нас. Едно време баба ти така ми говореше и мразех тези думи, затова и никога не ги използвам.

- Да! АМА СИГУРНО СИ ГО МИСЛИШ!

Гражданската война на семейство Пееви

3e5a35c93ee5c21ebfab34a0bc1ddced XL

Извод трети за родителя: Тийнейджърът ОЧАКВА от нас да сме сърдити и да му се караме, и ако не се получи, е недоволен. Каквото и да му кажете, той чува това, което иска да чуе, чува дори мислите ви, затова и всички спорове са излишни.

Мисля си, че моето добро и умно момче, което толкова много обичам и знам, че толкова много ни обича, просто има нужда да покрещи и да ни понамрази от време на време. Иначе как ще порасне и ще се отдели от нас?

Явно трябва да му даваме по-често поводи да ни се ядосва. Точно затова и написах този текст - сега ще има основание да вилнее цяла седмица, че съм нарушила личното му пространство.

Косе, ужасната ти майка те обича! Какво дете беше, какво стана!

Послепис: Ако случайно сайтът ми изведнъж изчезне или профилът ми се затрие - да знаете, това е отмъщението на тийнейджъра. Добрата новина е, че минава бързо, като пролетна буря. Погърми, потрещи, а после слънцето се усмихне отново. Само имайте търпение. 

Снимката е от личния ми архив. Преди има-няма 10 години. :)

********

Ето още няколко забавни истории за пубертета: 

Пубер вкъщи

Пубертетът - неизбежното зло

Автор: Яна Пеева

Днес Мими става на… честно казано не знам на колко става, но на нея така или иначе години не й личат. Прилича на момиченце, смее се като момиченце и е с размерите на момиченце. Само мръсни вицове не разказва като момиченце, но трябва все пак нещо да я издава, нали?

Спомням си първия път, когато я видях - беше много бременна, качена на една стълба и пълна с нареждания и заръки за мен и Теди. Къде да отидем, какво да направим, колко да сме бързи. Приличаше на един бременен капитан, който знае точно как да си изкомандори екипажа, за да стигне, където трябва. Не знам дали тогава Теди ме е питал какво мисля за майка му, не знам и какво бих отговорила, но сега 6 години по-късно знам, че съм истинска късметлийка. Каквито са и останалите хора около нея. Веднъж, докато беше болна, а ние бяхме отишли да я видим, седяхме в кухнята и си говорихме, а Иван каза на Теди: “Когато я няма майка ти, все едно някой ни е спрял тока. Нищо не върви.” И е така. Мария сякаш ни пуска ток на всички, кара ни да вървим, да действаме, да бъдем. Сякаш само с присъствието си зарежда всичко около себе си.

Честит рожден ден, Мими!

Пожелавам ти много обич в очите на всички около теб, много здраве, за да ни се радваш, много късмет, много щастие. Истината е, обаче че всичките тези неща си ги правиш и сама. Не познавам друг човек, който е толкова непримирим и способен да се бори за собственото си щастие, както и за това на хората около себе си. Пожелавам ти да продължаваш да бъдеш това, което си, защото си прекрасна, страхотна, чудесна жена и е чест и удоволстие да бъда част от семейството ти и да си баба на детето ми. Дори когато не те харесвам (а това не се случва особено често), те обичам. Пожелавам ти море, бирички, хубави книги, хубави филми, топли прегръдки, целувки, вкусна храна, прекрасни места, на които да отидеш и на които да се връщаш. Пожелавам ти винаги да се радваш на живота. Пожелавам ти всяка следваща година да е по-хубава от предишната!

Сега отивам да ти купя кафе, защото когато не си пила ставаш гневна, а когато си гневна, всички страдаме. (Тук се смея, но и съм леко притеснена, затова приключвам бързо.)

Обичаме те много!

Снимката е дело на Тодор Атанасов!

 

Споделяме тази компилация от снимки, които ни накараха да ахкаме в умиление. Някои от нас даже успяха да се просълзят, но подозираме, че е от хормоните! Във всеки случай се надяваме това да ви вдъхнови и да покажете на любимите хора колко точно са ви любими.

1. "Всяка сутрин баща ми хвърля храна за птици в двора, за да може майка ми да се събуди и да види тази гледка!"

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

2. "Всеки път, когато годеникът ми чуе по радиото песен, която смята, че ще харесам, записва името ѝ на лист, а когато се прибере, ми го дава."

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

3. "Това е баба ми на 98-ия си рожден ден. Постоянно ѝ носим стотинки, защото много обича да ги слага в касичката си. Този път обаче получи банкноти. Само вижте колко е щастлива!"

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

4. "Баща ми беше полицай, който работеше в отряд за бързо реагиране. Тази снимка е правена на Коледа, когато съм бил на три години. Баща ми е прекарал целия ден на мястото на катастрофа, в която са починали две деца. Разбирам чак сега."

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

5. "Просто се радвам, че се разбират толкова добре!"

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

6. "От скоро отглеждам детето си сама и реших, че още един член на семейството ще ни се отрази добре. Още в колата на път към дома знаех, че не съм сбъркала!"

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

7. "Това е най-любимата ми снимка, откакто се прибрахме с бебето вкъщи!"

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

8. Тази Коледа съпругата ми получи запис на баба си от Коледа 1973г., последната година преди тя да почине от рак на гърдата. Жена ми е родена през 1976г. Това е първият път, в който чува гласа на баба си. 

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

9. "Една от близначките ни се научи да маха... сега прави това през цялото време!"

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

10. "Синът ми много се зарадва, когато видя, че в новото му Лего има и фигурка на баща му!"

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

11. "Благодаря ти, че осиновихме тези котета, те са най-прекрасните!"

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

12. "Това е жена ми, която е решила да ме изненада след цяла нощ работа като изчисти колата ми! Аз съм късметлия!"

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

13. "Баба ми почина наскоро и майка ми откри тази картичка у тях. Явно съм ѝ подарил 10 цента за рождения ден, а тя ги е залепила за картичка и ги е пазила през цялото това време!"

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

14. Дядо ми почина преди няколко месеца. Днес посетих за първи път дома му и видях как съпругата му е окачила тоалетите от сватбата им. Това е истинска любов!

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

15. Бебето трябва да носи каска, затова цялото семейство носи каски!

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

16. "Дядо ми и приятелят му Уинтън се борят със студа!"

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

17. Баща ми и аз пресъздадохме този момент 34 години по-късно!

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

18. Майка ми ми правеше торта за всеки рожден 44 години. Преди два месеца тя почина и баща ми даде всичко от себе си, за да получа торта за рождения си ден. 

18 Heart-Melting Moments That Perfectly Describe Family Love

Източник: Thinking humanity 

Препоръчваме ви още:

Една много специална фотосесия 

Помощ, баща ни е фотограф!

 

Това писмо получихме днес и го споделяме с вас по случай прошка. Една жена търси семейството, което по незнайни причини е решило да даде на някой друг да я отгледа. Една жена, която вече има свое истинско, което я обича, все пак иска да познава и онова, другото, и да разбере отговорите на няколко въпроса.
 
 
Няколко дни след 8-и март и в навечерието на деня, в който всички имаме нужда да потърсим и дадем прошка, има нещо, което много ме гложди. Гложди ме от години, но в последните 3 - 4 особено много. 8-и март е ден, който е много чакан и обичан от баби, майки, деца... Чакан, почти колкото Коледа! Този ден би трябвало да е по-специален за мен! Да, от три години съм майка, тази година дори вече на второ човече! Но не за това, а защото съм родена на този прекрасен ден, той би трябвало да е по-специален! И тук сигурно се питате за това „би трябвало”. Защото аз съм избрала да се появя на бял свят на този ден (в седмия месец от бременността) и да бъда най-хубавият подарък на мама... Но! Но тя е избрала да се откаже от този подарък... Да, аз съм едно от хилядите изоставени деца в България. Имала съм късмета да бъда осиновена, да получа добро възпитание, образование и старт в живота. Е уви, едно нещо (най-важното за мен) не получих - любов и обич от осиновителката си. Тук мога да пиша по няколко теми. 
 
Първо мира не ми дава един въпрос - как можеш да се откажеш от детето си... Дори и да съм грешка за една нощ, дори и да е била излъгана и изоставена в последствие, дори и ...(варианти хиляди)... Дали някой някога ще ми отговори на въпроса...Защо?!?! Какво толкова съм направила, аз, невръстното пеленаче, изплаквайки за първи път, че да кажеш: „Отказвам се от нея”? Ако някой знае, нека каже. Аз съм разбран човек, приемам всеки такъв, какъвто е, и отдавна се научих да не съдя никого за нищо. 
 
Втората тема е... загубена кауза... но и към нея имам само един въпрос... Защо, уважаеми управници, ви пречи толкова да промените закона и да падне тайната на осиновяването? През годините срещнах много хора, които търсят. Търсят децата си, търсят биологични роднини... и при всички едно и също... задънена улица. Трябва да палиш свещи, изпълняваш ритуали, да се молиш да попаднеш в една група във Фейсбук с човека, когото търсиш или с някого, който го познава! Е, аз нямах късмет... дано сега проимам. 
 
И третата тема. Тук въпроси нямам. Имам молба. Хора, моля ви... Ако не знаете или не можете да обичате едно дете, което не е ваша кръв, не го осиновявайте. Не му давайте надежди за майчина любов и подкрепа. Не го лъжете и не го изоставяйте! Вече са го направили и преди вас!!! Трябва да си силен, за да го преживееш веднъж, макар и бебе... камо ли повече пъти! В навечерието на деня за прошка аз съм простила и продължила напред! Имам прекрасно семейство, което ме подкрепя, и вярвам, което не би ме изоставило. Това семейство знае истинското значение на думата семейство
 
За финал: Който може и има желание да отговори на въпросите ми или припознае едно изоставено (родено седмаче на 8 март 1988г. в 14:30, град неизвестен), нека пише, ще се радвам. Не търся нищо, искам само да знам кои са родителите, роднините ми и причините за отказа да съм част от тяхното семейство. Не бих навлезнала и в техния свят непоканена! Простете, ако съм ви причинила болка търсейки ви, прощавам ви за моята такава!
 
Прочетете още:
 

Автор: Мария Пеева 

Винаги съм харесвала осми март. Когато бях малко момиченце с розова рокля и огромни панделки в косата, грижливо избирах подарък за мама, носех цветя на учителките, честитих наред на всички съседки. Не че съм знаела историята на суфражетките или съм осъзнавала до каква голяма степен моят живот се определя от това, че преди много години на няколко жени им е до дошло до гуша да са слабият пол и са решили да си го кажат. Харесваше ми атмосферата му, съпричастността към могъщата, вездесъща женска сила. 

Вчера бях поканена на събитие по този повод. Истински важно събитие, на високо ниво, вдъхновяващо, фокусирано на реализацията на жените в съвременния свят. Събитие за успешни, реализирани жени, които отиват там, за да вдъхновят и да бъдат вдъхновени. Самият факт, че ме поканиха, беше голяма радост за мен.

Прегледах си гардероба ден преди събитието и установих, че да свалиш 15 кг (вече са 17 всъщност) има един сериозен недостатък и той е, че всичките ти официални рокли, за които си дала една торба пари през годините, ти висят като харизани. Ако бях надарена със сръчни ръце, вероятно щях да се пробвам да направя нещо с тях, но с настоящите ми умения единственото, което бих произвела, ще са парцали, затова се отказах, преди да съм ги съсипала.

Реших да си купя нова рокля за новото ми тяло, грабнах чантата и на бегом в мола.

Да кажа, че си намерих рокля, няма да е правилно, защото роклята намери мен. В първия магазин, в който влязох, висеше тъжно на манекена, но щом ме забеляза, се оживи и ми намигна. Проговори ми. "Аз съм твоята рокля, ми каза - виж каква съм елегантна, дискретна, но същевременно сексапилна, не прекалено скъпа, но не и отблъскващо евтина, качествена, красива и с малка закачка. И разбира се, червена."

Купих си я. После си купих и чанта за нея, после роклята настоя и за червило. С пълна душа и празен портфейл се прибрах у дома. На никого не показах новата си рокля. Исках да съм перфектна, когато ме видят.

И така вчера, в деня на събитието заведох Алекс на градинка, отидох на прическа и маникюр, прибрах се и заветният миг дойде. Облякох новата рокля. А тя се изпъна по мен като втора кожа, очерта всичко, което трябва да се види и скри всичко, което предпочитам да не показвам. Перфектна рокля. Сложих червилото, грабнах чантата и скочих в колата.

Моята рокля и аз отидохме на вдъхновяващото събитие за успешни, реализирани жени с професия. Жени, които се опитват да направят света по-добър.

Но докато седях там, усмихвах се и се вдъхновявах, телефонът ми завибрира в новата, малка черна чанта. Погледнах го дискретно - мили боже! От детската градина ми звънят.

Измъкнах се и върнах обаждането.

- Госпожо Пеева, - ми каза директорката. - Алекс вдигна температура и му изби обрив. Сигурно е варицелата, ще трябва да дойдете и да си го вземете.

И успешната реализирана професионалистка отново стана майка, заряза и събитие, и всичко, помаха на вдъхновяващите жени и хукна към детската градина.

Алекс ме чакаше в коридора, вече обут и облечен с якенцето, с тъжни зачервени очи. Прегърнах го, а той обърса носле в новата ми рокля и ми остави едно сополче като закачлива брошка.

- Благодаря, че дойде, мамо. - ми каза. - Много ми беше лошо.

После се отдръпна и ме огледа внимателно.

- Много си хубава! Само че роклята ти е малко скъсана отпред.

IMG 0441 1

Новата ми рокля леко се разстрои, че е недооценена, но аз избухнах в смях и го гушнах пак.

- Хайде да отиваме да се лекуваме. - му казах.

А той ми се усмихна.

- На мен вече ми е МНОГО по-добре. Ще ми направиш ли вълшебни палачинки, за да се излекувам съвсем?

Прибрахме се у дома да правим палачинки - аз с новата си рокля, Алекс с варицелата си. Една успешна, реализирана жена и нейното вдъхновение.

Та какво всъщност исках да ви кажа?

Хубаво е да имаш нова рокля, в която се чувстваш красива.

Хубаво е да имаш професия, в която успяваш.

Прекрасно е да си жена, която има вдъхновение.

А да си майка, която прави вълшебни палачинки, е просто безценно.

Честит празник!

Автор: Мария Пеева

- Какво значи да си патриот, мамо? - ме попита 10-годишният ми син. 

- Патриот е човек, който обича родината си. - отговорих му накратко. В крайна сметка на тази възраст очаквам да знае какво е патриот, особено след като малко преди това ми беше разказвал биографията на Ботев по много интересен начин. “Знаеш ли, че бащата на Ботев е бил главният учител в тяхното село, а Ботев са го пратили да учи в Русия, но той често бягал от час и изобщо от малък си е бил голям бунтар. Ако учеше в нашето училище, не знам какво щеше да му се случи.”

946234 10200696534309491 374933889 n 1

- Да, много ясно, че я обича. - каза ми любопитният ми младеж. - Но едно време патриотите са вдигали въстания и са освобождавали България. В наше време човек и да иска, не може да е патриот.

- Напротив. - отговорих му. - Ако човек обича страната си, винаги може да е патриот. Ние имаме щастието да живеем в мирно време и освен това в демокрация - това означава, че сами сме си избрали кой да ни управлява. Затова в наше време вместо да освобождава България, патриотът прави неща, които са полезни за България.

- Като например да познава историята й?

- Да, но не само това. Има много неща, които може да направи за България. Примерно - патриотът си плаща данъците. Данъците са част от парите, които всеки човек изработва. Колкото повече пари изкарва, толкова по-големи данъци плаща. От тях се заделят средства за образование, за медицина, за полиция, за правителството, за всички системи, които правят една държава да функционира.

- Но вие понякога не сте доволни от правителството. Ти даже ме заведе на протести за децата в инвалидни колички. Защо тогава му плащате?

- Защото това е наш ангажимент към държавата. Правителството е избрано от нас - от гражданите на тази държава. Ето и още нещо, което патриотите правят - те избират за кого ще гласуват. А ако не са доволни от това, което правителството и парламентът решават, могат да протестират, за да изразят мнението си. Когато протестират достатъчно хора, правителството вижда, че има проблем и се опитва да го реши. Затова патриотът е длъжен да изисква от правителството и от всички институции да си вършат работата добре.

971879 10200696536589548 2041408337 n

- Значи това е да си патриот - да си плащаш данъците и да протестираш, ако не си доволен?

- О, не е само това. Патриотът познава и уважава героите на България. Познава българските обичаи и традиции, българската природа, българската кухня. Всичко това се възпитава в семейството - ето например на 1 март си подарихме мартенички, това е уникален български обичай, който го няма никъде по света. Освен това патриотът цени и творците на България - затова в училище изучавате толкова много стари български автори, а у дома си купуваме книги на съвременни български писатели, посещаваме театри и концерти, гледаме български филми, те са част от нашата култура. Когато патриотът е в чужбина, той се старае да прослави България по добри начини. Помага на сънародниците си. Разказва за България и помага тя да се развива и да върви напред. Не пише по стените на паметниците имена на футболни отбори. Защото има и още нещо важно. Патриотът спазва законите на държавата си. Не може да си патриот и да рушиш, да хулиганстваш, да крадеш. Не може и да замърсяваш. Истинските патриоти пазят природата, защото това е едно от големите богатства на страната ни.

- Значи всъщност, когато чистим на кучетата и си хвърляме боклуците в кофата, ние сме патриоти?

- За да си патриот, първо трябва да си добър гражданин. Почистването може да ти изглежда дреболия, но то допринася нашият град да е чист и България да е чиста. И нещо важно, което ми се иска да запомниш - патриотът владее добре родния си език. Не е достатъчно да е чел произведенията, които учите в училище. Патриотът трябва и да пише правилно, иначе не е никакъв патриот.

- Излиза, че в наше време да си патриот, е доста скучно и никак не изглежда героично. - заключи Коко с известна тъга.

Да, всъщност детето е право. Патриотизмът в наше време съвсем не е онова възвишено дело, което си представяме, когато четем “Записки по българските въстания”. И слава богу, че е така. Неслучайно китайците използват "Дано живееш в интересни времена" като проклятие, а не като благословия. Патриотизмът днес изглежда доста по-негероично занимание. Но съм сигурна, че ако повече хора го прилагаха на практика, България щеше да е една далеч по-приятна държава за живеене.

Поправете ме, ако греша, и обещавам да си татуирам Левски на бицепса.

969233 10200696533789478 334743232 n

 

Снимките са от личния ми архив - от Боженци.

Препоръчваме ви още:

Норвежката Мария и българската Мария 

Няколко тенденции в българския патриотизъм 

Българи

Лоши момчета 

Страховете на майките

Поредното убийство на жена от съпруга й! 

На 24-и февруари добавихме към статистиката още една убита жена! Брутално пребитата Кремена Николова е била оставена в безпомощно състояние от съпруга й, който заедно с майка си е изнесъл багажа си от жилището, което са обитавали. Няколкото жалби, подавани от жертвата срещу съпруга й обаче не са го спрели да извърши това зверство. Нямало е кой да го спре ли? Тя го е предизвикала да я пребие до смърт ли? Или правораздавателните органи в тази страна също са били в безпомощно състояние? Кое ли ще е този път? Кой ли ще е отговорът? И дали служителите, приели сигналите на жертвата са успели да разпознаят нейната безпомощност?

И тяхната, и нейната безпомощност добавиха още една цифра към статистиката на убити жени, към жертвите на домашно насилие.

Извършената аутопсия показала, че смъртта е настъпила от масивен кръвоизлив в мозъка, причинен от множество удари в главата със или върху твърди тъпи предмети!

А точката на цялата тази ситуация слага факта, че промените в Наказателния кодекс влезнаха в сила на 26-и февруари, или два дни след убийството!

Точката е сложена, следва многоточие и въпросителни! Следва гняв и отчаяние! Следва да проследим действията оттук нататък. Наказуемост?! Следва…колко още следва, какво ще следва и вече даже ни омръзна да следва!

Защо не е имало ПРЕДИ това?

Защо не са успели да разпознаят дали тази жена не е била заплашена да увери органите, че всичко е наред, за да може извергът да довърши деянието си?!?

Поставяме тези въпроси, а можем и още, но искаме да не се усещаме още по-безпомощни в тази ситуация. Искаме отговори, искаме наказание за убиеца и за майка му, която е съпричастна към това деяние. Искаме полиция, прокуратура и съд да си свършат работата, за да има доверие в тях! Искаме да знаем по кой член ще бъде съден? Ще бъде ли осъден? Ще понесе ли отговорност и майка му? Искаме отговорите!

На близките, приятели и скъпите хора на Кремена Николова, изказваме своите съболезнования! Ние много добре разбираме болката и мъката ви. Съжаляваме, че тя стана поредната жертва на домашно насилие! Не сте сами в болката!

От Членовете на Клуб „Не си Сама“

*******************

На фона на поддържащата статистика за загинали жени, убити от техни настоящи или бивши партньори, на фона и на силно агресивното поведение, което се наблюдава сред младежите, ние от Клуб „Не си сама“ решихме да стартираме информационни срещи в училищата по темата за домашното насилие.

Концепцията ни е - по-малко статистика - повече примери и диалог с младежите. Основно се насочихме към таргет групата младежи от 10-ти  до 12-ти клас. Не че пропускаме другите подрастващи, но много ни се искаше да има осъзнатост по проблема сред тази възрастова група. И някак да се получи диалог, да можем да зададем своите въпроси към тях и те към нас, за да остане поне нещо в съзнанието им, а не да им четем просто една лекция.

Не си сама

b98f6f9001c8ec24f716437d68f9cb59 XL

Стартирахме нашите информационни срещи в 12 СУ „Цар Иван Асен II“- гр. София. Колективът на училището приветства нашата идея и успя да организира младежи от 10-ти и 11-ти клас на училището. Когато застанеш пред тези младежи и вперените им погледи, и когато ти отговорят, че са запознати много добре с темата за домашното насилие, някак си мислиш - това е правилната посока!

Имаше и диалог, и статистика, и въпроси към нас. Представихме една истинска история (без големи детайли, за да не ги стряскаме от самото начало), но те бяха подготвени. И на въпроса от наша страна: “Колко от вас познават домашното насилие - психическо и физическо, от първо лице?“, имаше няколко вдигнати ръце. И това е стряскащо - 5-ма младежи от една класна стая познаваха домашното насилие от първо лице и можеха да говорят за него. Това ни показа, че нашата идея може да се развива.

Не мълчете като мен

6a3a0b770ea5a67437a45b728e7f1fdc XL

Подготвяме и следващи такива срещи - засега в училища от София. Защото трябва да се говори за домашното насилие, да поставим началото на превенцията, да покажем, че домашното насилие си има лице, има тяло, има душа и не са само едни числа! А както каза един от младежите на нашата среща след като говорихме, че видимо на човек не му личи, че е насилван в дома си - оказва се, че домашното насилие личи не само по белезите и синините (ако ги има и са видими), а по очите! Ние не искаме да го виждаме очи в очи и то да личи, ние искаме да се говори и този проблем да си има своите решения! Нека от училище още да си знаят, че „Не са сами“ и има кой да им подаде ръка!

Повече за събитието може да видите ето тук. Автор на писмото е Ирина Добруджалиева, член на клуб "Не си сама".

52914675 1268726573282809 2311983334978224128 n


Препоръчваме ви още:

Аз, жертвата

За третия пол от четвърти ред и насилието над жени

Имаш ли нужда от помощ?

Писмото е във връзка с последния случай на домашно насилие, за който медиите съобщиха днес, 27.02.2019 г.

За убийство на съпругата си по особено мъчителен начин и с особена жестокост Окръжната прокуратура във Варна привлече като обвиняем домашен насилник. 41-годишният Борислав Н. е бил привлечен като обвиняем късно вчера за убийството на съпругата си, извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост. Той е бил задържан за срок до 72 часа от наблюдаващия делото прокурор. 

До изтичането на срока на предварителното задържане Окръжната прокуратура във Варна ще внесе искане в съда за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на Борислав Н.

На 24 февруари тази година в жилището, наето от семейството, Борислав пребил съпругата си. Двамата били женени от няколко години, но бракът им не вървял. За поредна вечер между съпрузите, които били в развод, избухнал скандал, който продължил с жесток побой над 40-годишната жена от домашния насилник. След като оставил съпругата си в безпомощно състояние, Борислав позвънил на майка си и я повикал да дойде, за да изнесе багажа си. След това майка и син напуснали жилището, без да се интересуват за състоянието на пребитата жена.

След като 40-годишната жена не отговаряла на телефонните повиквания на майка си, бил подаден сигнал в Първо районно управление на МВР във Варна. Изпратени били служители на МВР и на пожарната на адреса, които успели да влязат в заключеното жилище през балкона на 25 февруари. Там било открито тялото на убитата. Незабавно бил извършен оглед на местопроизшествието от разследващи полицаи в ОД на МВР във Варна под ръководството на дежурен прокурор от Окръжната прокуратура във Варна.

Извършената аутопсия показала, че смъртта е настъпила от масивен кръвоизлив в мозъка, причинен чрез множество удари в главата със или върху твърди тъпи предмети.

Действията по разследването показват, че малтретираната жена е подавала няколко жалби за домашно насилие срещу агресивния си съпруг през годините на брака им. Борислав е бил предупреждаван с полицейски протоколи за наказателната отговорност, която носи за заплахите и причинените телесни повреди на съпругата си. 

Впоследствие обаче жената съобщавала в полицията, че отношенията помежду им са се подобрили. На 26 февруари тази година е било насрочено бракоразводното дело на семейството във Варненския районен съд.

Пресцентърът на Апелативната прокуратура във Варна припомня, че в петък, 22 февруари 2019 г., бяха публикувани промени в Наказателния кодекс. Една от тях криминализира убийство, извършено при условията на домашно насилие, като го наказва със същия срок лишаване от свобода, както за предумишлено убийство – от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Промените в Наказателния кодекс обаче влязоха в сила на 26 февруари, или два дни след убийството във Варна. 

 

Автор: Яна Пеева

Помните ли Синия кит? А чували ли сте за Предизвикателството Момо (The Momo Challenge)?

През последните дни притеснени родители във Фейсбук споделят статии и новини, предупреждаващи за предизвикателството, което е насочено към малки деца и може да бъде наистина стряскащо. Твърди се, че по време на клипове в Youtube и Youtube Kids (детската версия на платформата, която се предполага, че филтрира съдържанието, така че да бъде подходящо за малки деца) се появява видео с така наречения Момо (всъщност снимка на скулптура, правена за фирмата за специални ефекти Link Factory), който казва на децата да се свържат с него във Whatsapp, Snapchat или други платформи за съобщения. Ако детето го направи, започват инструкции за самонараняване, както и заплахи, че ако инструкциите не бъдат спазени, детето и семейството му ще пострадат, защото Момо вече знае къде живеят, кои са, какви са телефоните им и т.н.

Предизвикателството витае из интернет пространството последните години, като пикът на паниката около него е през юли 2018. Има и няколко подадени сигнала за пострадали деца. Засега няма информация кой стои зад него, нито какви са мотивите и целите му, както и дали авторът му е един.

Във Великобритания, както и в други държави, полицията апелира родителите да предупредят децата си за Момо и да следят внимателно съдържанието, което стига до тях. Въпреки че може да бъде наистина стряскащо, децата трябва да знаят, че Момо не може да изскочи от телефона и да им навреди наистина и че не са длъжни да изпълняват инструкциите му. Въпреки че на нас, възрастните хора това ни се струва логично, в страха си семейството им да не пострада е възможно децата да скрият, че са в комуникация с Момо. В случая най-добрата реакция са превантивните разговори и добрата интернет култура. Може също така да им кажете, че Момо всъщност е просто снимка на скулптура в далечен музей в Япония и въобще не съществува.

Момо:

pjimage 1 18

Добра идея е да пускате клипове само от официалните канали на Cartoon Network и DisneyChannel и да следите внимателно какви са клиповете, които се появяват в related. Момо не е единствен, в Youtube e пълно с пародийни версии на популярни детски предавания (Peppa the pig, Micky Mouse и т.н.), в които главните герои се режат, бодат, целите са в кръв, правят секс и всякакви други неподходящи за децата дейности. Подобни клипчета успяват да влязат и в Youtube Kids, въпреки твърдението на фирмата, че съдържанието там се филтрира. Докато децата ни са толкова малки, е наша отговорност да ги опазим от опаснотите, които дебнат, а в интернет те са безброй. В случая няма нужда от паника, но все пак е добре да предприемем някакви мерки, така че да се опитаме да предотвратим една такава ситуация или ако не успеем, то поне да сме сигурни, че децата ни ще се обърнат към нас веднага и няма да се поддадат на манипулации от непознати. Без значение дали става въпрос за Момо, Синия кит или нещо, което все още не е измислено. 

Прочетете още:

За "Синия кит" и сектите

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам