Детето ни не е най-слабото в класа, но постоянно не е в час и витае в облаците. Учителите му са вдигнали ръце – „не работи според възможностите си“ - е най-често чуваната фраза по време на родителските срещи. Каква е причината за този мързел и как да я отстраним? Можем ли да помогнем на детето да учи с усърдие и да си изгради умение да полага усилия? Ето няколко съвета от образователния експерт Джоан Фостър.

1. Да не правим прибързани изводи
Отсъствието на прилежност не говори непременно за мързел или нежелание на детето да учи. Понякога хората избягват някаква дейност, или я отлагат във времето, по множество други причини. Възможно е детето да се чувства объркано и да се притеснява да поиска помощ. Може би не му достигат конкретни навици за изпълнението на точно тази задача. Нека се опитаме да изясним какво се крие зад отлагането „за после“. Това ще е първата ни полезна крачка към преодоляване на нежеланието му да учи.

2. Да уважаваме неговата индивидуалност
Полезно би било да оценяваме възможностите на детето адекватно. Да отчитаме слабите страни, интересите, предпочитания и особеностите на характера му. Не бива да забравяме, че днешните деца са претоварени с информация (не задължително учебна) и ежедневно се занимават с това да се справят с десетки задачи. Обучението е много важна част от личностното израстване и формиране, но пробивът не се случва за един ден.

3. Да го подкрепяме
Важно е да окуражаваме детето, преди да пристъпи към изпълнение на важните за него задачи, за да му дадем тласък или ако се разколебае - да не се откаже. Можем да му помогнем да визуализира прогреса си и да предвкуси крайния резултат.

4. Да не игнорираме тревожните сигнали
Това може да бъдат здравословни проблеми, умора, други индикатори, които показват, че детето ни не може да се справи със стреса и обективно не е способно да отговори на високите ни изисквания. Нека поощрим стремежа му към здравословен начин на живот: да се занимава със спорт, да се храни правилно, да се наспива. За децата почивката е жизнено необходима, това е време и за разтоварване на мисълта – напрежението не води до нищо добро.

5. Да избягваме конфликтите и борбата за власт
Нека сме последователни и търпеливи, да не допускаме изблици на гняв, в ситуации, когато сме свидетели на това как си губи времето. По-продуктивно е да говорим с него, да се концентрираме върху това, което ни казва, без натиск и унизителни коментари. Нека да слушаме и още веднъж – да слушаме.

6. Да бъдем реалисти в очакванията си
Трябва да се научим да не искаме невъзможното: натискът бързо да се усвои сложен материал натрупва у детето паника, а това неминуемо води до отказ да се справи с уроците. Нашите инструкции трябва да са прости и разбираеми.

7. Да сме подготвени
Полезно е да сме в крак с изучаваното в училище. Добре е да се снабдим с необходимите помагала, обучаващи игри. Да използваме таймер, магнитна дъска, онлайн уроци, всякакви аудио-визуални средства, които биха подпомогнали възприемането. Да организираме пространство за учене, в което детето няма да бъде обезпокоявано от страничен шум.

8. Да развиваме творческото начало у детето
Рисуване, танци, актьорско майсторство, това ще му даде възможност да „поеме дъх“, да се разтовари психически и, развивайки творческия си потенциал, да преодолее вътрешните си спирачки.

9. Да споделяме своя собствен опит в преодоляването на трудностите ( и на мързела)
Това, разбира се, не предполага изнасянето на лекция от типа: „Аз, на твоите години…“ Продуктивно е просто да разкажем истории от собственото си детство. Така детето ще разбере, че успехите често са съпътствани от неуспехи и това е нормално.

10. Да търсим помощ от другите
Нека помислим кой друг, освен нас самите, може да помогне в изграждането на отговорност и трудолюбие у детето. Другите членове на семейството, приятелите, учителите, треньорът от спортния клуб? Можем да използваме всякакви възможности, за да развием увереността в собствените му сили.

11. Да запознаем детето с ефективните стратегии за учене
Можем да му покажем как правилно да организира заниманията си, как да си поставя приоритети. Малките крачки и кратките паузи, снижават тревожността. Всяка задача може да бъде разделена на по-малки и да бъде обвързана с определен интервал от време за справяне.

12. Да не бъдем строги контролиращи
Да поддържаме и вдъхновяваме детето и да контролираме всяка негова стъпка не е едно и също. Добре би било, да го насърчим да поеме инициативата, да поощряваме отговорността и да му внушаваме чувство на удовлетворение за положените усилия. Това изисква време.

Динамиката на процеса на обучение напомня крива: като правило способността да запомняш нова информация е максимална след първите опити да усвоиш дадени знания. След това скоростта на възприемане постепенно се снижава и за да бъде усвоен даден материал, са необходими повече повторения. Това не бива да ни плаши.

Материала подготви Янка Петкова

Източник: Beyond Intelligence

За автора:
Джоан Фостър е учител, експерт в областта на образованието и обучението на надарени деца, преподавател по образователна психология в Института за изследване на образованието в Университета в Торонто,  Онтарио, автор на множество книги, сред които и на книга за детската прокрастинация (склонност към постоянно отлагане на задачите „за после“) («Not Now, Maybe Later: Helping Children Overcome Procrastination», Great Potential Press, 2015).