Автор: Тамара Чакърова
Мислех си, че лалетата в Холандия се изчерпват с огромните и многобройни засадени поля в северната й част – между Алкмар, Медемблик, Хоорн и по-нататък към Харлем. Бях убедена, че съм ги видяла всичките – огромни поля, преливащи от яркочервено, в цикламено, в бяло и после в жълто, от пепелнорозово в оранжево, по-тъмно и по-бледолилаво, засадени като по конец, стройни редици от по-малко или повече разцъфнали лалета.
По време на пътуването ни с писаната каручка, в която бяха впрегнати две млади кобилки, домакинът ни разказа, че тези лалета не се отглеждат, за да се продадат на цветния пазар, като цветя за ваза, а са умишлено засадени за производство на луковици. Тогава разбрах, защо не са ги обрали още напъпили, ами ги оставяха да разцъфнат и увехнат на полето. „Ами, разбира се!“ - помислих си - „Нали Холандия е основният износител на луковици в цял свят!“
Тъй като дойдох в Холандия през април, неизменно намирах навсякъде реклами и брошури на Кукенхоф. Туристите също ме разпитваха за градините и искаха да знаят как да стигнат дотам...
Аз, честно казано, не бях и чувала за този Кукенхоф, но открих в интернет, че се намирал в близост до градчето Лисе, и че от Ротердам се отивало с влак първо до Лайден, откъдето имало автобус, който за половин час те закарвал директно до парка. Отидох! Резервирах си билет-вход (18 евро) и паркинг (6 евро) по интернет, качих се на колата, и за около 50 минути бях там. Тогава се озовах при лалетата. В морето от лалета. Нямаше как да не се гмурна, те като че ли ме заливаха.
Милиони лалета, стотици видове, в десетки разцветки, по-големи, по-малки, по-ниски, по-високи, в лехи от един цвят или смесени, премесени в градинките с други пролетни цветя, с обли венчелистчета, със заострени краища, отварящи се като камбанка, или закръглящи се като в дантела, назъбени, с ресни, с пухчета, изтънели, заоблени, двубагрени, наречени на Рембранд, защото той ги бил нарисувал за пръв път, нашарени, по-диви, по-култивирани, стари и нови сортове, модерни и старомодни, класически и новоселектирани.
Бели, червени, бледорозови, тъмнорозови, цикламени, розово-бели, оранжеви, лилави, жълти, червено-бели, жълто-оранжеви, бели с лилави пръски, жълти с червени райета, тъмнооранжеви, комбинирани в леха с черни, тъмнолилави, засадени до светлорозови и бели...
Ранноцъфтящи, средноцъфтящи, късноцъфтящи, хибриди... Кичести, Триумф, Лилиецветни, Ресничести, Рембранд, Папагалови, Лале на Кауфман, Лале на Форстер, Лале на Грейг, Диворастящи, Роза Берле (черното лале)...
След около четири часа в градините „Кукенхоф“, бях готова да заведа каталог на лалета, но все още се питах откъде-накъде Холандия се е превърнала в страна на лалето. Та нали то призлизаше от Мала Азия – Памир, Хиндокуш, степите на Казахстан... Когато стигнах до павилиона „Юлиана“, попаднах на „Лалеманията“ и на „Пътя на лалето“ до Холандия. Оказа се, че през 16 век турският султан подарил няколко луковици на французина Чарлз дьо Леклюз, който ги донесъл по тези земи.
Песъчливата, подобна на тази в степите, богата на хранителни вещества, лека и дренирана почва в Холандия, се оказала идеалният терен за луковиците. Така, още в края на 16 в., страната се утвърдила като производител и износител на луковици, които започнали да ценят по цял свят.
В 17 в. дошъл „Златният век“ на Нидерландия, доведен от т.нар. „Мания по лалетата“. През 30-те години на 17 в. една луковица на лале струвала колкото да се изхрани едно холандско семейство за цяла година или да се купи цял парцел в центъра на Амстердам, с водна алея, голям двор и къща. Това, естествено, не било нормално, и както в началото много инвеститори забогатели, така след това и фалирали. Първият крах на Световната фондова борса бил предизвикан именно от холандското лале. През 1637 г. манията по лалетата спукала първия икономически и финансов балон в световната история. Въпреки това Холандия все още е водещият произвоизводител и износител на луковици, от които 80% са лалета, и контролира цветния пазар.
Излязох от павилиона „Юлиана“ и отново се озовах в морето – пъстрото море от лалета. Паркът Кукенхоф предлагаше едно неповторимо, пищно изобилие, което покоряваше сетивата. Между лехите с десетки сортове и стотици вариации на лалета, се пъчеха нарциси, зюмбюли, синчец в няколко нюанса, императорска ведрица в слънчогледово жълто, гербери, а азалиите и рододендроните вече отваряха усмихнати цветове в бяло и цикламено.
В главата ми се въртеше името „Кьокенхоф“, произношението на името на нидерландски. В буквален превод думата означава „кухненски двор“. През 15 в. тези земи били собственост на херцогиня Якоба Баварска. Полята били некултивирани и диви, там благородниците ходели на лов за птици; кухненските работници берели билки и диви треви, а по-близките до замъка Тейлинген земи, били засаждани с подправки и зеленчуци за дворцовата кухня. Представих си чаровната и млада херцогиня, в пищна, бледо-розова рокля, бягаща през полята, свободна и безгрижна, огряна от ярките слънчеви лъчи... До 33-годишна възраст тя управлявала графствата Холандия, Зееланд и Хенегау, омъжила се четири пъти, но явно най й се удавало да води войни, включително и срещу бившите си съпрузи.
След смъртта й, на 35-годишна възраст, собствеността й преминала в ръцете на благородници, чиито последователи изградили замъка Кукенхоф през 17 в., около който земите нарастнали на 200 хектара. През 19 в. графовете поканили английския парков архитект Цохер, който заедно със сина си, проектирал и изградил градините към замъка на площ от 32 хектара, като избрал типа „Английски градини“.
Разхождайки се в огромния парк, почти се изгубих между отделните градини, шадравани, скулптури, водни алеи, но се озовах до езерото и успях да се ориентирам. Разпознавах основите на едновремешните английски градини, запазени и до днес.
През 1949 г. първите десетина производители на луковици се събрали и решили да изложат и покажат на цял свят, най-красивите от цветята си. Така през 1950 г. отворил врати паркът Кукенхоф – 32 декара площ, на мястото на предишната градина на замъка Кукенхоф. Оттогава та до днес, кухненския двор на херцогиня Якоба, приема над 800 000 посетители от цял свят, през осемте пролетни седмици, в които предлага невероятни цветни шоута, цветен дизайн, нови идеи за цветарите, нови и стари сортове лалета, невероятни градини, спиращи дъха. Всяка година архитектурата на цветните лехи и градините е нова и съобразена с модните тенденции. Павильоните предлагат огромни цветни изложения според темата на годината. През 2018 г. градините могат да се посетят от 22 март до 13 май, а темата е „Цветната романтика“.
Междувременно снабдителите на луковици, които излагат цветята си, вече са около 100, а цветарите, които участват в цветните шоута и изложения – над 500. Миналата година, през ноември, за 69-и път, в Кукенхоф, са били засадени ръчно от 40 градинаря, 7 милиона луковици, от които 4,5 милиона лалета...
Погледах тримата градинари, които прибираха грижливо в кофи попреминалите лилави венчелистчета на лалетата в една от лехите. Движеха се бързо и сигурно, като ръцете им нежно докосваха цветята.
Продължих и след няколко крачки обърнах поглед наляво, и отново се гмурнах, залята от следващата вълна от пъстри лалета...
Вече разбирах как е възможно „Манията на лалетата“ да обхване цял един свят.
За автора:
Тамара е великолепен разказвач на рецепти и пътешествия. Всяка нейна история има незабравим аромат. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочетете в блога й corsidipasta . Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчета от Италия.
Препоръчваме ви още:
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам