Сватбата беше точно както си трябва – имаше и смях, и сълзи, и ритуали, и танци, и целувки, и горчиво вино, и сладка торта. Булката беше прекрасна, младоженецът щастлив и леко смутен, кумовете млади и горди с отговорността си, шаферките и шаферите – красиви и сияйни. Майките малко си поплакаха и повече си потанцуваха, бащите се радваха на порасналите си деца и тайничко си потъгуваха, че заедно с децата са пораснали и те. Гостите се забавляваха и опознаваха, тук-таме може би пламна и някоя искрица между младите.  Коко не можеше да свали очи от Яна:

– Това е моята булка!

Пееви сме щастливи, че вече има още една г-жа Пеева. Дай боже да има и г-ци Пееви някой ден. Алекс беше хипнотизиран от булката. Той трябваше да е сред шаферите, но предпочете да гледа ритуала на сигурно място в ръцете на татко.

А някъде в малките часове Теди ни каза, че и да беше избирал, не би могъл да намери по-добри родители от нас. Не е нещо, което чувам всеки ден, нито всяка година. Благодаря ти, Теди! Не знам дали осъзнаваш изобщо колко много означават тези думи за нас. Някой ден ще станеш баща и ще разбереш. И както ви обещах, сватбената ми реч.

Скъпи младоженци, уважаеми кумове, мили роднини и приятели, Най-напред искам да благодаря на всички, че споделихте нашето събитие. Благодаря ви за подкрепата, обичта и уважението. Присъствието ви тук означава много за нас и пълни сърцата ни… Обратно пропорционално на портфейлите. (тук очаквах гостите да се засмеят, но настъпи неловко мълчание. Взимам си бележка - шегите на сватбите май звучат добре само на кино.) Да произнасяш сватбена реч е изключително отговорна мисия, особено ако си майката на младоженеца. Трябва много да внимаваш какво ще кажеш. Ако си прекалено назидателна, ще подразниш младите. Ако си прекалено сантиментална, ще разплачеш гостите и ще съсипеш много красиви лица, включително своето собствено. Ако си прекалено радостна, гостите ще си помислят: „Тук има нещо гнило, щом толкова бързат да оженят момчето“. Ако си прекалено тъжна, ще излезе, че не харесваш снахата, а нашия случай е точно обратният – ако е възможна любов от пръв поглед между снаха и свекърва, това сме ние. Така че доста се чудих не какво искам да ви кажа, а как да го кажа по най-добрия начин. И ето какво измислих вчера, докато гладех седем броя ризи и треперех да не скъсам някое копче. Брачният живот е като да бродираш гоблен. Без да притежавате никакви специални умения и дарби, от една панама и малко разноцветни конци можете да си избродирате прекрасна картина. Достатъчно е имате любов и търпение. Моделът ще изберете сами. Дали ще е батална сцена или пасторална идилия – вие ще решите. Само не се заблуждавайте, че гоблен се бродира лесно.

Ще има безсънни нощи, колебания, грешки и спорове, понякога и моменти на отчаяние. Но хубавото на гоблена е, че дори да объркате някой цвят, тук-таме да скъсате някое конче, да пропуснете някой бод или да убодете някой пръст, винаги можете да поправите грешката и в крайна сметка да създадете една красива картина. Достатъчно е да имате любов и търпение и да не се предадете някъде по пътя. Не смея да погледна Иван, защото съм сигурна, че се подсмихва на това сравнение. В единствения случай, когато хванах игла да му зашия копче на ризата, незнайно как копчето се оказа пришито не само към предницата, но и към гърба… И все пак успях да ти избродирам едно прекрасно семейство, нали, Ванка? Пожелавам ви да избродирате заедно гоблена на своя живот с много любов и търпение. Вярвам, че ще е прекрасен. Бъдете здрави и щастливи.

Наздраве! И горчиво! Накрая, благодаря на всички приятели, които споделиха с нас мига и емоцията – не само на живо, но и виртуално.

Дай Боже да се сбъднат прекрасните ви пожелания!