Автор: Мария Пеева

Не, няма да ви говоря за датата. Всички знаем, че това е един специален ден, в който трябва да сме с повишено внимание да не ни падне кран на главата или да не се подхлъзнем на кора от банан (в моя случай е по-вероятно да е кучешко "аки"). Ето, моят Цезар днес ми изяде любимия ботуш. Но сега няма да ви говоря за ужасите, които ни дебнат в такъв съдбовен ден, а за един велик филм с това заглавие.

Ако трябва да бъдем точни – не е филм, а поредица. Не знам дали е ставало дума досега, но повечето ми колеги-преводачи знаят, че съм лют фен на хорър филми, и то не защото са лесни за работа. Просто си харесвам жанра и ги правя с удоволствие. За разлика от една любима колега, която си залепваше вестник на екрана с тиксо, когато й се паднеше да превежда хорър. Обичам те, Кети!

И така относно поредицата – Петък 13. Първия го гледах още на пиратски запис в далечните времена, когато видео притежаваше едно на двеста домакинства, а ние бяхме сред малкото късметлии. Сигурно го бях научила наизуст този филм. Когато станах преводач и се разбра, че обичам хорър, де що има зомбита, вещици и серийни убийци с брадви, ги тупнаха на мен. По едно време взе да ми писва, ама вече като ти е излязло име… Дори не помня всички хорър/слашър/зомби заглавия, които съм превела, сигурно има поне 300.

По едно време се случи така, че бях затрупана с работа, а идва поредният „Петък 13“ и естествено никой не го иска, защото „тези филми само Мария ги обича“. Е, какво да се прави, приех го, мога ли да откажа любимата си поредица. По онова време Ванката ходеше на курс по английски, за да си запълва времето, докато обикаля по интервюта за работа. Другото му любимо занимание освен интервютата беше да се оплаква колко е гадно, че не може да си намери нищо подходящо, а на мен всичко ми се случва толкова лесно. Хем ме затрупват с работа отвсякъде, хем дори не е работа, ами по-скоро хоби. Пък и ми плащат отгоре на всичко. Една вечер му подхвърлям на шега:

– Ванка, що не се пробваш за филмов преводач? Нали все обясняваш колко е лесно и приятно – цял ден си гледам филмчета и се забавлявам. Да ти дам този „Петък 13“, като си толкова отворен.

– О, не си казала, не съм го направил. Те в тези филми почти не говорят, от време на време някой изкрещи Run! (Бягай) или Let me go! Please! (Пусни ме! Моля те!) Ще го опраскам за един ден, аз съм вече второ ниво английски. Само че ти ще нащракаш субтитрите, защото това вече не го мога.

Засмях се и му го дадох. На следващия ден ми звъни Ванката по обяд и пъшка.

– Те много говорят в тоя филм, ма, Меро! Кога ще почнат да се трепят?

Мъчи се с него половин месец. То не беше ровене по интернет, то не бяха речници, нахвърляни из цялата къща. Е, накрая го преведе и ми го предаде с облекчение. Отварям аз текста да го наредя на субтитри, ама какво да ви кажа… Бисер до бисер. Накратко, наложи се да го преведа отново. Добре че беше само триста субтитра (за сравнение един нормален филм е около хиляда).

Но един израз на Ванката толкова ми хареса, че нямах сърце да го редактирам.

You are full of shit – което означава „Лъжеш, говориш глупости, излагаш се“, нещо в този смисъл според контекста.

Ванката ми го беше превел много алтернативно.

„ТИ СИ ТОРБА С ЛАЙНА“

Оставих го така. Твърде много ми хареса и толкова се смяхме всички колеги (по онова време преводачите не работехме вкъщи, а в офис), че единодушно решихме да не го променяме. После изразът стана класика и все още го срещам тук-там. Както казва Иван:

- Може да си превела хиляди филми, а аз само един, но важното е кой остана в историята! 

За филма получих 50 лв и си купих една сладка лятна рокличка от намаление с тях. Пеев още си е на второ ниво английски и още ми натяква, че съм го измамила и не съм му дала парите.

Честит ви Петък Тринайсти! 

Повече за любимата си работа разказвам в Професията на филмовия преводач.