Ранна диагностика на психични проблеми

Ранна диагностика на психични проблеми

23 Май, 2016

Ето за какво да се следи при аутизъм, тревожност, депресия, биполярно разстройство, нетипична интелигентност, разстройство на вниманието и хиперактивност и проблеми с поведението.

По традиция не обръщаме същото внимание на психичното здраве, както на останалите здравни аспекти. Тихото страдание обаче води до ужасни последствия, не по-малко болезнени от други здравословни проблеми. Често симптоми се интерпретират като черти на характера. Ако баба ви ви повтаря шест пъти да си гледате в краката, като вървите, най-вероятно страда от безпокойство/тревожност.

Ако едно дете е описвано често като „срамежливо“ или „стеснително“, вероятно има симптоми на социална тревожност. Ако някой се изолира от другите, той не е просто „особняк“, а вероятно се бори с депресия.

Когато детето е малко, около 2 години, следете за симптоми на аутизъм. Аутизмът е спектър, не се заключава в Да/Не. Децата с аутизъм живеят в собствена невидима черупка. Странични стимули, като шумове, опити за контакт и подобни, обикновено не привличат вниманието им. Те често правят движения, които на пръв поглед изглеждат „симпатични“ – размахват ръцете си като птици, които пърхат с криле, люлеят тялото си напред назад. Децата със симптоми на аутизъм избягват контакт с очи, и оставени сами, могат да си играят с една и съща играчка много дълго време. Обикновено вниманието им е привлечено от неща, които се въртят (например вентилатори). Една от трудните ситуации за деца със симптоми на аутизъм е тази с много източници на звук – увеселителен парк, мол, голям магазин, летище, защото не могат да преработват такава стимулация. Подобен ефект може да има силно осветление.
Когато детето е в предучилищна или първи клас, следете за симптоми на разстройство на вниманието и хиперактивност. Децата с такива симтоми не могат да съсредоточават вниманието си за дълго и се затрудняват да преминават от една задача на друга. Хиперактивността е по-видима обикновено при момчетата. Когато не могат да следят учебния процес, те не стоят на едно място, говорят, вдигат шум. Момичетата обикновено блуждаят в същото положение, затова и при тях проблемът не е толкова видим. Общият симптом за тези деца е импулсивност.
Също в първите училищни години следете за симптоми на интелектуална недостатъчност. Тя представлява коефициент на интелигентност под 70. Тук не става дума за интернет тестове, които претендират, че мерят интелигентност, а за сериозни научни тестове, които се администрират само от обучени специалисти. Мнозинството хора попадат между 90 и 110. Много ниската интелигентност се вижда лесно. Тази, която изисква повече внимание е между 60 и 70. Привидно тези деца не се отличават от връстниците си, освен ако нямат например синдром на Даун. Децата с ниска интелигентност имат затруднения в училище, не научават лесно. Децата с ниска интелигентност са наивни (и остават такива), лесни са за убеждаване, затова са уязвими откъм хора с недобри намерения. Другият важен симптом е, че те се затрудняват с абстрактно мислене, не разбират шеги или сарказъм. Когато са по-малки, тези симптоми са трудно забележими, но те продължават да присъстват у тези хора и като по-възрастни.
Много високата интелигентност също може да е проблемна. Децата с коефициент на интелигентност над 140-145 обикновено скучаят в училище и могат да се забъркат в проблемни ситуации по тази причина. Възможни са и проблеми в отношенията с другите, заради разликите в интелигентността и липсата на общи интереси.
Ако детето ви е описвано често като „срамежливо“ или „стеснително“, следете за симптоми на тревожност/безпокойство. Тези деца имат натрапливи мисли за негативни събития, които биха могли да се случат. Безпокойството се разпознава лесно в телесните процеси на детето – потене (когато не е топло), потни длани, учестено и плитко дишане, барабанене с пръсти, и подобни. Това са децата, които се притесняват ужасно преди изпит или дори контролно например. Безпокойството е привидно безобидно, но оставено без намеса от специалист, може да се влоши. Други разстройства, като обсесивно-компулсивно и паник атаки, са подплатени с тревожност.
Поведението на децата е честа тема на тревоги, споделена от родителите. Понякога е трудно да се отличи кое поведение е просто проблемно, кое е патологично. В детска възраст има две основни разстройства, свързани с поведението, за които трябва да се следи. Едното е опозиционно предизвикателното разстройство, при което децата са лесно раздразнителни и гневни, и спорят с родители, учители, държат се предизвикателно и не следват инструкции лесно. Тези деца са отмъстителни и обвиняват други за собствените си грешки. Намесата на специалист е особено важна, защото това разстройство обикновено прераства в по-сериозни проблеми по-късно. Другото разстройство, свързано с поведение, е експлозивно разстройство. При него децата имат гневни изблици, агресивни са, нагрубяват с думи, или реагират интензивно при безобидни ситуации. Тези деца са описвани като „раздразнителни“.
Детската депресия е много сериозен проблем. Децата с депресия казват често „тъжен съм и не знам защо“. Те се събуждат сутрин уморени и нямат желание за нищо. Нещата, които са им носили удоволствие преди, вече нямат такъв ефект. Тези деца се изолират, приемат всичко лично и лесно генерализират негативни мисли. „Х ме обиди, никой не ме харесва“. Колкото по-сериозна е депресията, толкова по-ниско е самочувствието на детето.
Близко до депресията е биполярното разстройство. То рядко се вижда у децата, но по-често се среща при тийнейджърите. Най-лесният начин да се опише е като влакче на ужасите на настроението. Днес се чувствате на върха на света, говорите с патос, спите малко, започвате куп нови неща, имате много енергия. Изведнъж еуфорията се заменя с депресия. Колкото неприятно е изживяването за този, който страда от биполярно разстройство, толкова и за хората около него. Ако имате биполярно разстройство в семейството, вероятността следващото поколение да го наследи е значителна.
На 18-20 годишна възраст е много важно да се следи за шизофрения. Това е възрастта, в която тя се отключва. Ако родът ви има случаи на шизофрения, вероятността да се пренесе в следващото поколение е голяма. Има три големи групи на симптоми, за които да следите. Налудничавите вярвания/заблуди са типични. Често те са свързани с параноя или мания за величие. При параноята хората вярват, че са преследвани, има заговори срещу тях и често търсят доказателства, не могат да имат доверие на никого. Халюцинациите могат да бъдат под формата на видения и гласове. Гласовете, за съжаление, обикновено са негативни и целят да наранят или унижат, особено опасно е, когато са командни и директно изискват от пациента да се нарани или самоубие, или пък да нарани другиго. Виденията също са трудно и стресиращо преживяване.