Съветите на психолога за родители, които се безпокоят, че детето им има ниска самооценка

В периода 12-17 години много тийнейджъри преживяват криза на самооценката и идентичността на личността. Недоволството от външния вид предизвиква чувство на вина, понякога дори ненавист към самия себе си. Детето не може да се справи само с тези чувства, затова има нужда от помощта ни.

В тази възраст зависимостта от самооценката е много по-висока, отколкото предполагат родителите. Днес изискването за съответствие на медийните стандарти за красота и физическо съвършенство оказва натиск не само върху момичетата, но и върху момчетата. Изследвания на известна козметична компания показват, че макар наднормено тегло да се наблюдава при 19% от момичетата, 67% от тях смятат, че трябва да отслабнат. Зад тези цифри стоят реални проблеми.

Младите момичета използват нездравословни методи за редуциране на теглото (таблетки, гладуване), а момчетата приемат препарати, които подпомагат натрупването на мускулна маса. Заради комплексите си тийнейджърите се държат сковано и резервирано в общност, неуверени са, избягват да общуват дори с връстниците си. Децата, които са обект на подигравки, пренасят гнева върху себе си и своите физически „недостатъци“, стават озлобени и затворени. Комплексите не се израстват. Не можем да разчитаме, че времето ще ги тушира. Най-добре е да помогнем.

1. Говорете за проблема открито, споделяйте опит и изслушвайте, без да иронизирате

За да накарате тийнейджъра да „проговори“, трябва да разберете какво преживява. Спомнете  си какви бяхте на тази възраст. Възможно е да сте били притеснителни, да сте се мразили на моменти, да сте смятали, че сте неудачници, че сте дебели или грозни. Обикновено връщайки се в детството, ние си спомняме хубавите моменти, а трудностите и неприятностите забравяме. За детето ще е полезно да чуе, че и вие сте имали своите тревоги на онази възраст. Не се опитвайте да се шегувате и не омаловажавайте терзанията му, защото може би една пъпка на вас ви изглежда смешно дребен проблем, но за него е бедствие. 

2. Хвалете на глас

Използвайте всеки разговор, за да подчертаете добрите страни на детето си. Това е подкрепа, от която то се нуждае, макар да не признава пред вас. Ако често го иронизирате, става затворено, ако го насърчавате, се научава да вярва в себе си. Хвалете го не само за външността му. Одобрението за неговите постъпки има не по-малко позитивен ефект. Оценявайте усилията, които влага, за да постигне целите си. Самият факт, че има такива, е вече повод да чуе похвала от вас. Ако претърпи неуспех, обяснете, че невинаги нещата се получават така, както сме ги планирали и не трябва да се концентрира върху някакъв малък провал. Той е временен. И отново споделяйте собствения си опит. Вие също невинаги сте успявали от първия път - ако разкажете това на детето, ще му вдъхнете увереност.

3. Бъдете снизходителни към себе си

Не бива майката, докато се гледа в огледалото, да коментира кръговете под очите си, наедрелия си ханш пред момичето. По-добре е разговорът да се движи около достойнствата – прекрасната усмивка, плавната походка. Споделете с момичето си колко недоволни от себе си сте били на неговата възраст. Разкажете как сте преживели промените в тялото си и как сте се отърсили от комплексите си. Друг важен момент е моделирането: дайте възможност на детето си да види, че се грижите добре за себе си и цените достойнствата си.

4. Формирайте ценностна система

Обяснете, че е повърхностно да се съди за човек по външността му. Ще ви опонират със сигурност. Но не се отказвайте. Не обсъждайте другите в присъствието на детето си. То не бива да чува такива разговори или да участва в тях. Детското съзнание е възприемчиво и е напълно възможно тийнейджърът да проектира в себе си оценката, предназначена за друг. Когато обсъждаме другите, попадаме в система от стереотипи, от които ставаме зависими. Така „аз живея“ се превръща в „другите живеят“ чрез мен. Чуждите стереотипи се налагат от най-ранна възраст, например детето се оценява по стандарти, наложени от масата. Ако детето е свидетел на критичното ви отношение към външността на други хора, подсъзнателно ще започне да гледа през вашия критичен поглед и на себе си.

5. Открийте достойнствата и ги подчертавайте

Тийнейджърите са интересни хора. От една страна, искат да бъдат като всички останали, от друга – да се открояват. Учете детето да се гордее с уменията, особеностите и достойнствата си. Попитайте го кои са уникалните черти на всеки от семейството и неговите собствени. Обяснете, че нас ни определя не толкова външният вид, колкото характерът, уменията, талантите, интересите. Музиката, спортът, танците – всяко хоби може да развие увереността.

6. Възпитавайте медийна грамотност

Обяснете, че в медиите не показват нещата такива, каквито са в действителност. Идеалните образи, които те натрапват, са начин да се привлече вниманието, да се предизвика желание да купиш нещо. Може дори да демонстрирате с фотошоп какви са възможностите за манипулация. Помогнете на детето да изгради критичен поглед към реалността, особено виртуалната реалност. Не пропускайте да подчертаете, че е необходимо да уважава и цени това, което го прави уникално.

7. Дайте възможност на детето да се изразява

Поощрявайте стремежа му да изразява мнението си. Помагайте му да осъществява идеите си. Дайте му възможност само да избира как да се изявява себе си. Това е шанс да повярва в способностите си и да порасне уверен в себе си човек.

Източник: psychologies

По темата ви препоръчваме ви още: 

„Странен“ или „уникален“ - зависи от нас
Ти, критикът – комплексите на тийнейджъра
Един ден те ще са ни благодарни