Веднъж съпругът ми се прибра от работа пребледнял и разстроен. Той е корав човек, работохолик, обичайните проблеми ги решава без да се замисля, експедитивно и делово. Разбрах, че нещо друго се е случило.
Оказа се, че в онзи ден e станал свидетел на ужасен инцидент. Клиент, който влязъл в магазина, подхвърлил, че жегата не му понася, но дори се пошегувал. За млад човек говорим тук. Изведнъж обаче му прилошало, лицето му се изкривило. Хората от магазина веднага му дали стол, да седне, дали му вода, но човекът не успявал да я хване чашата. Съпругът ми позвънил на 112, после пратил някой до близкия център, откъдето дотичала лекарка. Минути по-късно дошла и линейката, но не са успели да спасят човека. Една от колежките казала после на мъжа ми: той сякаш говореше завалено още като влезе, но реших, че жегата го е изморила или е пийнал нещо, знам ли…
Докторите споменаха инсулт, каза съпругът ми. И знаеш ли, каза още, измъчва ме мисълта, че не успяхме да спасим този човек, дали можеше нещо да се направи, дали имаше шанс. След тази случка всички в офиса си направиха пълен набор изследвания. Не че има гаранция, разбира се.
Сещам се понякога за онзи непознат човек и си казвам, че някой ден ще запиша курс за първа помощ. Искам да знам какво да правя, ако се озова в ситуация, застрашаваща нечий живот, може би на мой близък, а може би моя собствен. Е, така се случва, че за курс време не остава, но поне мога да се информирам и да знам как да реагирам в ситуация.
Мозъчният инсулт може да изглежда като “прилошаване”. Все едно на някого му е паднало кръвното. Може да изглежда дори сякаш човек е подпийнал. Но всъщност ситуацията е животозастрашаваща. Има един простичък тест, който може да се направи, за да спасите пациент с мозъчен инсулт и затова се включвам в кампанията “Действай бързо! Инсултът не чака!” Надявам се да стигне до повече хора и да спаси живот.
Ако забележите симптомите на инсулт при ваш близък, действайте веднага!
Незабавно се обадете на 112!
Транспортирайте болния до най-близкия център за лечение на инсулт!
В кампанията се включва и добре познатия ви Татко Калоян, той сам ще ви разкаже защо.
Отварям спокойно очи, ставам, правя си кафе, обаждам се на приятелката си Роси, която вече е на работа и си говорим около 15 минути. Обличам се и отивам на фитнес. Пълен съм с енергия, тренирам интензивно и с желание, докато до мен не пада едно момче на земята, лицето му се изкриви и започна да говори неясно. Не съм паникьосан, запазвам самообладание, но не знам какво да направя, за да му помогна. Какво му е? Да му променя ли позата на тялото? Да го пипам ли изобщо или да звъня направо за линейка? Оказа се инсулт, разбрах, че няма да продължи да тренира, инвалид е сега, но червената ми лампичка леко взе да мига- дали можех да направя нещо.... попитах един приятел, лекар и той ми каза, че инсултът се лекува, но само в първите 4 часа от началото на симптомите, аха симптомите.... а кои са те?
Отварям очи, но единствено защото алармата не спира да звъни. Ставам, правя си кафе, будя съпругата си Роси, която спи с най-малкия ни син. Тя става и отива на работа, а аз водя трите ни деца на градина. Отивам с приятели да играем тенис, но термометърът удря 40 градус и спираме играта. Сядаме да пием бира, но усещам как лицето ми изтръпва и челюстите ми се схващат. Опитвам се да кажа нещо на сервитьорката, но успявам само да муча изненадано и да ръкомахам раздразнен. Минава време преди приятелите ми да разберат, че нещо не е наред и да погледнат по-сериозно на ситуацията, но това не е непременно добра новина, защото:
Приятел 1:
- Тоя(аз) май не е добре! - наблюдателен е човекът, все пак от 10 минути се опитвам неуспешно да си поръчам бира.
Приятел 2:
- Нищо му няма, прави се на интересен пред сервитьорката! - този е романтик и дори в масова катастрофа може да види любовна възможност.
Приятел 3:
- Абе може да е нещо сериозно! Какво да правим?! - най-накрая някой си даде сметка, че положението е сериозно.
Сега обаче всички изпаднахме в познатата ситуация, в която имаме проблем, но нито начин да го констатираме, нито пък да го решим. Моята баба бе починала наскоро от инсулт, след като дълги години бе прикована на легло от коварната болест. Вярвам в наследствената обремененост и винаги съм смятал, че съм в рисковата група, ставайки дума точно за инсулт. Научих, че първите няколко часа са решаващи за шансовете ни да се възстановим и навременната реакция може да спасява животи и съдби. Близък човек, който е прикован на легло се превръща в крайъгълен камък на ежедневието ви и влияе на всички и всичко около него. Разпознавайки и реагирайки своевременно на първите симптоми на инсулта, ние можем успешно да се противопоставим на болестта и нейните последствия. Коварният враг атакува изведнъж и без предупреждение, така че нека бъдем подготвени, за да предпазим себе си и хората около нас!
Инсултът е като пожар, който се разпространява в мозъка. Колкото по-бързо бъде овладян, толкова повече щети могат да бъдат предотвратени!
Повече информация ще намерите тук.
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам