Автор: д-р Борис Таблов

Преди два дни, благодарение на мой колега и приятел попаднах, както каза той на "най-доброто обобщение по темата COVID-19, което съм срещал до момента". Лектор в едночасовата презентация е проф. Тобиас Велте, специалист по белодробни заболявания, интензивна медицина и инфекциозни заболявания и носител за 2019 на наградата на фондация Balzan (втората най-престижна награда след Нобеловата) за проучванията си в областта на патофизиологията на дишането. В самата презентация се засягат всички актуални въпроси свързани с вируса, като зад всяко изказано твърдение стоят натрупаните до момента данни. Лишена от емоции и спекулативни внушения, медицина на доказателствата в чист вид, точно каквото се очаква от лектор от такъв ранг.

След малко ще стигна и до същността на въпроса защо ви го споделям, но преди това няколко неща, които ми се сториха интересни:

- понеже много се спори - за професора пандемията е факт. В условия на пандемия, казва той хората винаги живеят с определен страх и в неизвестност т.е. нищо ново не се случва и в момента, но успокояващото е, че не говорим за заболяване със смъртността на чумата да речем, когато хората са живеели в далеч по-голям страх за утрешния ден. Особеното на тази пандемия е, че тя е първата "публична", в ерата на социалните мрежи, т.е. медиите и огромното количество вярна и невярна (близо 90% според лектора) информация, които ни заливат усложняват обстановката и взимането на правилни решения за управлението на кризата.

- посочени са конкретни причини защо пролетта Германия се справи далеч по-добре в сравнение с Испания, Италия, Франция и Англия. Броят на интензивните легла, достъпът до медицинска помощ, гъстотата на която живеят възрастните хора и т.н. Аз лично се впечатлих от факта, че Италия е закрила близо 60% от интензивните си легла в последните 10 години заради икономии... Още тук е видно, че сами определяме съдбата си, дори и да не го разбираме веднага.

- лятото е логично да има по-малък брой заразени и повече леки случаи, защото вирусното натоварване при тези условия на околната среда е по-малко. Със захлаждането през есента и зимата е нормално тази тенденция да се обърне.

И тук стигам до основната част, заради която споделям чутото в тази презентация. Как ще изглеждат идните няколко месеца или години? Професорът казва ясно - основния въпрос не е какво е медицински логично в дадената ситуация (lock down) например, а колко е готово да понесе обществото т.е. да си отговорим на въпроси от рода - толкова ли е страшно носенето на маски, ако те могат да предотвратят смъртни случаи? Лошо ли е да сме една идея по-предпазливи отколкото една идея по-безотговорни? Лошо ли е да сме съпричастни със страховете на околните?

Отговорни по време на пандемия

Преди да си отговорите на тези въпроси за себе си, няколко интересни факта:

- все още нямаме ефективно лечение за тежките случаи и смъртността при тях е близка до 50%. Професорът е скептичен и по отношение на ваксините и тяхната ефективност. Поне на тези, които се очаква да излязат на пазара в следващите месеци.

- вече се знае, че 1% от преболедувалите, дори и леко имат тежки остатъчни поражения или т.нар. постковид синдром. Тук бих добавил принципа на Мечо Пух - колкото повече (болни), толкова повече (с тежки остатъчни поражения).

- моделът Швеция - по данни на професора от личен разговор с негов приятел от Университета Каролинска в тази държава - средното време преди пандемията за получаване на място в старчески дом е било около 10 месеца, сега е около 10 дни. Вариант възможен, ако обществото е съгласно с последствията.

Според мен има два основни варианта:

- да проявиш разбиране към ситуацията, да я приемеш такава каквато е и да спазваш препоръките на експертите включени във вземането на решенията на национално ниво с разбирането, че това е разумен компромис с личната свобода в името на обща кауза и солидарност със застрашените групи.

- да използваш липсата на единност сред експертите по отношение на много въпроси свързани с вируса, за да оправдаеш неспазването на мерките, въпреки доказателствата, че това благоприятства разпространението му и по този начин косвено застрашава живота на околните.

Информираност - решения - действия - носене на отговорност за тези действия. Това е нормалният път, който следват разумните хора.

Аз съм направил своя избор! 

П.п. Професорът завършва лекцията си с думите - ако пандемията успее да ни лиши поне малко от егоизма на съвременния човек, значи е имало нещо добро в цялата работа.

Още от д-р Таблов:

Препоръките на лекаря за учебната година