Автор: Милена Макавеева

Днес бях с дъщеря си за коледни подаръци на приятелките й от училище. Кога мина това време, в което нямаше значение какво ще има вътре в пакетчето? Уважаеми, единайсетгодишната госпожица се беше подготвила със списък на желаните покупки, предварително съгласувани с адресатите... Аз не падам по гръб и я атакувах с интригуващи за мен предложения за подаръчета от текущия хенд мейд фест или за тур из книжарниците, но.... не успях да избегна посещението в мола. След като се примирих, получих утешителна награда: време в книжарницата.

В месеца на коледните покупки съм си забранила изрично да купувам игри за кабинета и пак.... забих се право там. И знаете ли? Бях сама и се рових като децата, направих си и аз списък, да не изоставам от малката, дето тичаше междувременно по магазините. После, като се събрахме, си говорихме какви игри съм харесала за кабинета и тя ми разказа как се е забавлявала най-много като малка: точно с игрите. Не с уинкския лаптоп, нито с куклата с дрехи за отделните сезони или с легото. Нищо против изброените отминали желания.... сега сигурно са актуални тези и още нови други съкровища. Всяко дете копнее за нещо такова, разбира се, добре подхранено от индустрията. Остават обаче преживяванията, споделеното време с най-близките и емоциите от игрите. Ще посветя следващите редове на това да подкрепя подаряването на игри от ранна възраст, не само за наближаващите празници, но и по принцип.

Игри с бебето през първата година

Игрите с правила са мисия възможна след третата година на децата. Разбирането на идеята „чакам ред“ може да бъде въведена и на по-ранен етап, като „първо съм аз, после си ти“. То може да бъде отработено в различни други занимания като сортирането на различни предмети, реденето на мозайки или пъзели, съотнасянето на еднакви изображения от лото игрите. Когато чуят за игри с правила, хората най-често се сещат за „Не се сърди човече“. Класика в жанра, разбира се, но има варианти, възможни преди появата на броенето и доброто зрително проследяване по игралното поле, нужни за нея. Ето някои от любимите ми типове игри, препоръчани за възраст 3+:

Един вариант за най-малките са т. нар. „бинго“ игри. Най-често има табло със стрелка, която показва на участника какво трябва да сложи на своето табло. Това могат да бъдат цветове, форми, животни, обекти. Обичайно бинго игрите съдържат 4 табла, така че могат да играят четири човека или ако са двама, да имат по две табла. Победител е този, който пръв запълни своето табло. Тези игри са много приятен вариант за въвеждане на идеята за редуване, назоваване на това, което сочи стрелката. Тук няма стратегии, който има повече късмет, печели. Детето обаче може да научи да следи какво му е нужно, за да спечели, а също и да приеме идеята за „пропускам ред“, когато стрелката му сочи изображение, което вече е поставило на таблото си.

Игри за баланс – на пазара се появяват все повече и по-интересни варианти. При тях идеята е участниците да се редуват, поставяйки фигури една върху друга, стараейки се да не бутнат създадената „конструкция“. Обикновено се хвърля зар, който показва на играча какво да сложи. Победител е този, който е поставил последния обект, без да събаря кулата. Тези игри развиват умение за пространствено разположение, както и усет за големина, пропорции на обекта.

Двигателни игри – любимите ми. Те дават възможност на малките да развиват грубата и фината си моторика, умението за баланс и координация. Освен това са фундамент за други умения, неслучайно са застъпени във всички тестове за ранно детско развитие. В тези игри е нужно да изпълняваш с всеки свой ход двигателно предизвикателство, за да се придвижваш по-близо до финала. Задачките са разнообразни: да правиш крачки с малки предмети, разположени на обувките и да ги пазиш да не падат, докато вървиш, да целиш обекти с малка топка, или да лазиш на четири крака с коремчето нагоре. Децата се забавляват много и динамиката е различна от тази при другите игри.

Игри и играчки през втората година на детето

Игри за скорост – при тях времето за реакция е най-важно, в това обаче са вплетени множество умения: стабилно внимание, комбинативност, добра зрително-моторна координация. Сещам се веднага за такъв тип игра с нещо като тубуси, които бързо трябва да бъдат запълнени с цветни топчета по зададен модел. Играчите стартират заедно по сигнал и целят първи да запълнят правилно своя тубус. Такъв тип игра е да се намира съответна многоцветни комбинации в един обект – бонбони, чорапи и др. преди съпеникът да я открие и съответно да трупа точков актив.

Конструктивни игри – този тип игри предоставят възможност за сглобяване на животно или обект, като отделните части за него са изобразени на табло със стрелка или на зар. Целта на играчите е да сглобят първи своята фигура. Освен че са много забавни за децата, предполагат внимание към детайла, както и проследяване, отброяване и сръчност.

Игри за езиково развитие – при тях играчите се придвижват по игралното поле най-често със зар, който показва колко хода имат право да извършат. Там, където поставят пешката или игралната фигурка, има символ, за който участникът трябва да даде информация – да го „изиграе“, да опише най-важните неща, които знае за него, или да каже дума - асоциация. Тези игри са възможни и за невербални деца, които биха могли да покажат отговора с жест, мимика или движение на тялото.

Как детето се учи чрез движение

Ще споделя с вас кодекса ни за игри:

Играйте с децата!

Редувайте се в избора на игри.

Винаги завършвайте играта.

Правилата се спазват от малки, средни и големи.

Не манипулирайте така играта, че детето да излезе победител. Хубаво е да научим малките да приемат загубата в защитена среда и да ги окуражим да усъвършенстват уменията си или да опитат отново.

Подбирайте игрите така, че да подкрепяте важни за развитието умения през интересите на детето.

Дайте воля на естествените си реакции и емоции по време на игра, това ще даде модел на малките.

Не се презапасявайте с играчки, подарете на децата си споделено време за игри, това е безценно!

Забавлявайте се!

За автора:

Милена Макавеева е завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартира частната си практика в Логопедичен кабинет „Светулките“ .
Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция,  аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

Препоръчваме ви още:

Игри за уморени майки

5-те най-омразни детски игри

10 неща, които са по-интересни от играчките